Latest news

Честно като работник

Честно като работник

Около 100 работници шивачки от италианската фирма за обувки A.M.shous излязоха днес на обяд на портала на предприятието, за да поискат заплатите си за два месеца – всяка от 147-те шивачки има да получава по около 1 200 лева, общо близо 100 хил. лева. С протестиращите се срещна омбудсманът Мая Манолова /отново/ и президентът на КНСБ Пламен Димитров /за пръв път/.  Близо час – при това, на улицата в зимния студ, те разговаряха с отчаяните от пълната безизходица, до която са доведени от некоректния им работодател италианеца Джовани Габриеле шивачки. Не ги успокои и обещанието на Мая Манолова, че те ще получат заплатите си от специализирания фонд за обезщетение, а след това институциите ще съберат съответните суми от работодателя по законовия ред. „Трябва да ни подкрепите, трябва да сме единни в искането за промяна в законодателството – така, че неиздължаването на възнаграждения да се криминализира и нарушителите да носят наказателна отговорност. Нито омбудсманът Мая Манолова, нито синдикатите можем сами – без вашата подкрепа“, призова разгневените работнички лидерът на КНСБ Пламен Димитров, признавайки, че нищо не са в състояние да направят чак толкова.
Има драстични случаи и въпроси, които работничките поставиха. Млада дупничанка с рискова бременност за втори път остава без заплата. Не се знае и дали ще взима майчински. Цялото семейство се безпокои какво ще стане по-нататък, попита майката на бъдещата родилка. Повечето питаха как да се регистрират на бюрото по труда като безработни, като нямат никаква представа къде е работодателят им, прекият им шеф, назначен преди няколко дни, чието име и не знаят. От инспекцията по труда в Кюстендил ще пратят свои специалисти експерти на място да разясняват на всяка от потърпевшите шивачки какви права има по закон, след като фирмата и е обявила престой от 2 януари и никой не ги търси за нищо, нито изплаща заплатите им. В понеделник, 29 януари, омбудсманът и синдикалисти отново ще са в Дупница в опит да решат проблема им – и със заплатите и по други правно трудови казуси.
Ама и тия шивачки – пълна наивност. Италианец след италианец ги мамят, гаврят се с тях, а те все в тая сграда и все зад машините и все при италианци. /Отсреща имало и грък – и той също така/. 12 хил. чифта обувки /саи/ произвели за Апенините, в склада са, а складът е заключен. Парите са у италианците, а портмонетата на шивачките са празни. Непринудени разкази извадиха работничките за пред камерите и микрофоните, особено – пред омбудсмана. И какво. Нищо. По Вапцаров:
Честно ще умра като работник /а допълнението е /
– в боя ни за хляб и свобода/. Преди 70-80 години го е писал. И пак така.

Юг News

Бабите повече от децата на Бабинден

 Бабите повече от децата на Бабинден

Жителите на село Басарбово /Русенско/ отбелязаха Деня на родилната помощ с песни и хора въпреки студеното време. Сред официалните гости на събитието бяха народният представител Пламен Стоилов, областният управител Галин Григоров, председателят на Общинския съвет в Русе чл.-кор. проф. дтн. инж. Христо Белоев, общински съветници. Приветствие от името на кмета на Община Русе Пламен Стоилов отправи директорът на ОП „Русе арт“ Мариан Савов. Нунев поднесе цвете на акушерката Надка Узунова, която дълги години изражда децата на Басарбово. Кметът на Басарбово Николай Колев се обърна към всички баби, дами и млади момичета, като им пожела да са винаги жизнерадостни, весели, и здрави, защото на тази дата те са най-важни, като допринасят за съществуването на този свят. По стара традиция многодетна майка изми ръцете на баба Надка Узунова.
Междувременно екип преоблечени жени като полицаи спираха автомобили, шофирани от мъже, и искаха пари в съответствие с традицията. Честването продължи в пенсионерския клуб на селото със специална празнична програма с участието на индивидуални изпълнители и състави от Русе. Организатори на празненството бяха кметство Басарбово и Народно читалище „Св. Димитър Басарбовски – 1902“.
В кюстендилско село в ролята на бебе аранжирали кукла, жена станала свещеник, за да отслужи ритуала, едва намерили акушерка, за да й измият ръцете, да я благославя и пр. След като 2017-а беше обявена за рекордна по ниска раждаемост, но Бабинден си е Бабинден. Важното е да се съберем. Събират си се – и полицаи даже, мъжете ги глобяват с пари, ако без пропуск доближат купона на 21 януари, простотии отвсякъде. А децата ги няма. Бабите са много повече. Усетил го е и при соца, още тогава, поетът Андрей Германов в стихотворението „Село през май“. Ето
Навсякъде, навсякъде трева – зидът под нея става нисък
рушивините, видими едва – изчезват зад зеления и плисък.
……
Но скубят те, не се изправят те – стариците се борят със тревата.
И тяхната обреченост е свята.
Без плач на ни едно дете през май … стариците се борят със трeвата!
Пълна обреченост. Бабинден.

Юг News

Черен повой

Черен повой

Откритата това лято кабинка за преповиване на бебета до пл. Велбъжд пламнала в петък по обяд, съобщиха от полицията. Причините и кое как е станало, не са ясни. Изпратените огнеборци бързо овладели ситуацията, но „оборудването“ вътре, което е съвсем незначително – елементарни пособия майките да преповият бебето си, изгорели. Изгоряла и част от едната стена. От близките заведения казаха, че кабинката се използвала все пак – не много често, но майки вземали понякога ключа от близкия информационен център, за да ползват „сгодата“. През останалото време е заключена. И е почти нова – няма и година, откакто се използва. „Кой ли пък и на това посегна, какви ли не кретенчета има, дето палят за кеф“, цъкаха от близкото кафене. Но никой нищо не видял. „Чак като дойдоха от пожарната, тогава разбрахме“, вдигаше рамене една от кафеджийките на известната „Каравана“. „Помещението“ струвало 5 хил. лева, твърдят общинари.
Ток в „будката“, където вероятно и детски плач се е чувал, сигурно има, но включени отоплителни уреди и пр. – едва ли. През зейналата дупка на овъглената стена не се вижда да има включен калорифер, реотан, духалка и т.н. Как тогава е станало запалването. Никой не видял. Как ще види. И ОП „Охрана“ на стотина метра оттатък площада, пазвантите на общината – и те, нищо. Къде ти.
Народът от Югозапада има една приказва – „черен повой“. Става дума за „лоши и аляви, за карък“ хора /не снимаха ли един филм с такова заглавие точно в Кюстендил/, повивани в черно. Е и бебетата ли с черен повой да ги повиваме. Вече не и до пл. Велбъжд. И по-добре.

Юг News

Кой срещу Shoes мафията

Кой срещу Shoes мафията

 

 
Работници от италианска фирма за обувки в Дупница, които не са получили възнагражденията за два месеца, заплашват с протести, ако и след намесата на инспекцията по труда не им изплатят заплатата. Те казаха, че очакват съдействие и решение на проблема им от омбудсмана Мая Манолова. За кой ли път. Това е пореден случай, когато италианец работодател в Дупница не спазва трудовото законодателство и бави заплатите на шивачките и работниците във фирмата, казаха инспектори. 147 работещи в дружеството имат да получават около 95 хиляди лева. Каква заплата прави това за месец. По около 400-500 лева. В Италия кой ще им работи на мошениците за никакви надници. Но у нас – „shous“ мафията си прави каквото си иска. „Shous“ означава обувка /като уточнение/.
Оказва, се че някои работници остават без заплати за втори или трети път. Омбудсманът Мая Манолова каза за медиите, че до понеделник ще се запознае със случая и ще се срещне с работниците в Дупница. В случая изпищяват от фирма “А.М. shoes” и са без заплати повече от 2 месеца, а от 2-ри януари и не ходят на работа, защото фирмата е в престой. Кой-знае защо техни представители цъфнаха в червената централа в Кюстендил. Разбра се, че фирмата има италиански собственик – Джовани Габриеле. Същият италианец стои и зад обявената в несъстоятелност фирма “Абонданца”, като работниците са едни и същи.
“Вчера ни обявиха, че фирмата спира дейност, научихме го от обаждане на някаква секретарка от Италия. Снощи е сменен и пълномощникът на собственика, управител вече не е г-жа Владимирова, а някакъв италианец, който не познаваме. Не сме получавали заплатите от ноември месец. Обещания, че ще си вземем парите, нас не ни греят. Някои изплащат кредити, вече ги застрашават запори на имущество. Докога държавата ще позволява на подобни работодатели да се подиграват с работниците й, разказваха клетите шивачки и бачкатори за италианците. Работниците разчитат на намесата на Инспекцията по труда и на икономическа полиция, защото в складовете на фирмата е имало голяма продукция, от около 12 000 чифта обувки, които в момента, по тяхна информация, се изнасят. “Вярваме на омбудсмана Мая Манолова, която преди застана зад нас и разчитаме на подкрепата й и сега. Изпратили сме писмо и до Министерството на труда и социалната политика”, казаха още работниците в “А.М. shoes”. Те искат само да получат заплатите си и ако фирмата спира работа, да бъдат съкратени, за да отидат на Бюро по труда.

Омбудсманът Мая Манолова пък заяви, че ще настоява за прилагане на цялата строгост на закона, като възложи проверка на случая. Тя увери, че работниците, които имат да получават 2 заплати от бившата обувна фирма “Абонданца”- Дупница, ще бъдат компенсирани, благодарение на законодателни промени, които депутатите ще приемат. „Недопустимо е работниците да не получат заплатите си и да обикалят институциите. Искаме да дадем гласност на проблема. Ще уведомим и депутатите ни Валери Жаблянов и д-р Иван Ибришимов. Инспекцията по труда пък си прави проверка, пише предписания и какво ли не. Затова работниците в България стават все по-малко и напускат страната“, каза председателят на БСП-Кюстендил Росен Раденков. Защо ли нещата пак се политизират.
Е, как точно година, след като омбудсманът прикара Луиджи Каприоти и не даде химикалка да подпише обещание, че ще плати 250 хил. лева на около 150 бивши работнички, и не се издължи и до ден днешен и с лирета /с лев, с евро/, нещата не са се променили и на йотичка. Цяла година. Е, какво искаме. Закон нов приеха, инспекциите имат по-големи правомощия. И – все тая. Италианците си правят каквото си искат. От двадесетина години е така. И убиха един от тях, даскал от с. Бистрица се справи – от ревност, че гаджето му ходила с италианеца. И нищо и нищо. А секретарките им /на италианците/ експлоатират съгражданките си. Много по-успешно и от жабарите. Кой да е срещу shous мафията.

 

Юг News

Чешма екшън-Невестино

 Чешма екшън-Невестино

 

Чешмата с минерална вода в центъра на с.Невестино, която преди няколко месеца, още преди лятото, на м.г., напълно пресъхна поради рязко намалял дебит на извора, потече отново днес, съобщиха от общината. Това станало чрез включен компресор и ходрофорна помпа, не по естествен път. Трябвало да се изкара въздухът. И т.н., поясни кметът на общината инж. Димитър Стаменков. Изворът е на дълбочина 437 метра. Неясно по какви причини, но налягането му намалява драстично вероятно при засушаванията м.г.. И друга година чешмата спирала, но до септември възстановявала дебита си постепенно.Сега се забави повече. От общината разпоредили проучване, което установило спад в нивата на подпочвените води. Дебитът на извора в м.Топилата е от около 30 л./сек, но той очевидно намалява. Никой не казва защо. Иначе водата е с висока степен на чистота по отношение на нитрати и амоний. Общата и минерализация е 666 мг./л. и е подходяща за всекидневна употреба. Не само невестинчани, но и пътуващи по направлението Кюстендил-Дупница и Кюстендил за Благоевград и за Рилския манастир, точеха от чешмата ежедневно в бутилки и в туби за консумация. Вече ще го правят отново – за кеф на населението.
Екшънът е пълен. Местните казват, че изворът си е извор, но общината не иска да харчи пари за ток за помпите и чешмата млъква за месеци наред. Още повече, че някой опитал да открадне и помпата и общината я прибрала. От същия извор цедуркаше тази при Кадин мост – след като тази на центъра спря.Така, че – има някакъв номер от страна на общината. Която така и не получи и 1 лев от отдаването на концесия на част от извора – 10 л. в секунда на две фирми преди петнадесетина година. Защо да плаща за изтичаща на воля минерална вода общината. Кой ще я компенсира. Другото, за спадащия дебит, също е загадка. Преди време и кметът на Сапарева баня Калин Гелев би тревога, че и техният 10-градусов минерален гейзер намалява дебита си. И че трябват нови сондажи, резервоар да се прави и какво ли не. Проекти, пари, изпълнители, плащания и пр. И проценти за някои по веригата. Никой не ти казва какво става под земята. Но над земята всеки екшън – и минералният дори, намирисва на … „номер“, най-малкото. Кметовете да кажат кое как е. „Они знаят“.

 

Юг News

Eх, Биньо

Eх, Биньо

Приятели, хора на словото, негови читатели се събраха за откриване на фотодокументална изложба за поета дисидент Биньо Иванов във фоайето на кюстендилското читалище „Братство“. Поводът е 79-години от рождението му /на 16 януари 1939 год. в с. Бараково/. И даване на старт за отбелязване по подобаващ начин за големия поет на неговата 80-годишнина догодина – януари. Дотогава ще се търсят още фотоси, писани текстове и приятелски спомени за поета, обявиха в аванс организаторите. Събраното ще отвори постоянен кът „Биньо Иванов“ в „предверието“ на читалището. Биньо Иванов, чиито стихосбирки „До другата трева“, „Природи“,  „Си искам живота“, „Навярно вечно“ и др. са обявени за изключителна съвременна, за неговото време, поезия. Стана известен и с това, че направи две гладни стачки в зората на демокрацията. Едната му продължи 41 дни. Исканията – разсекретяване на съществувало според него споразумение между БСП и покойния Жельо Желев по избора му за първи демократично избран президент на България. Биньо почина през април 1998 год., ненавършил и 60 г. и почти забравен от „големите на деня“. Май беше прав, ама накрая отстъпи и прекрати. Сви се в себе си. Пращаха го на лекарски прегледи по правителствена болница. Върна се с две рецепти с обозначени на тях десетина лекарства. Не изпи нито хапче. Така беше решил. В родното му с. Бараково, квартал на Кочериново, има читалище, кръстено на него. Фондът му непрекъснато се обогатява с книги и дарения, каза приятелят на поета преподавателят в Художествената академия Методи Панайотов, председател на читалищното настоятелство в Бараково.
Та тя изложбата май повтори миналогодишната – и като съдържание, и като аранжировка. Една от изкараните да присъстват на откриването служителки на читалището неудържимо се прозяваше. Позакъснял и сега за официалната част известният Явор Кашукеев уместно попита: „Къде му е плочата?“. Става дума за паметната плоча на Биньо Иванов пред читалището, която заради тоталния ремонт на пространството пред галерията беше вдигната. Та и плочата я няма. Конкурсът на името на Биньо е твърде, твърде скромен – първа награда 300 лева. Мис пролет взимат 1 500. Нещата са несравними. Но. Лошото е друго. Повечето кюстендилци не го признават, не са чели нито ред от стиховете му.  „Беше един пияница, какви стихотворения“, още ръмжат наследници на комунистически отрепки на местно ниво. Тийнейджърите не го четат. Нито една от дамското литературно ателие, оглавявано от Благой Ранов, не дойде и на тази изложба. Защо така. Тия, поетесите на Ранов, не са и чели нищо от Б. Иванов. Няма и да прочетат. Лошо. Добре, че си отиде навреме. А как иначе.

 

 

Юг News

Така няма да стане

Така няма да стане

Над 50 души – лекари, медицински персонал, администрация, излязоха на протест пред входа на общинската болница в Дупница в понеделник на обяд, присъединявайки се към протеста на колегите си от 22 здравни заведения с общински статут в страната. По един лекар и сестра останали за час в отделение,  докато пред комплекса и дупнишките медици и здравни работници изразиха недоволството си. Някои признаха, че са закъснели и трябвало и по-рано да заявят позицията си, да обявят за хала си. Конкретно в тяхната болница. Задълженията на здравното заведение са около 1,2 мил. лева, неразплатените суми – за около 600 хил. лева, Отскоро е назначен и прокурист. До 6 месеца болничните легла от 180 трябва да намалеят до 96. Предстои сливане на отделения. Има идея и планове цялата болница да се премести в сградата на бившата транспортна до жп гарата, а бившата военна, където сега е хирургичният блок, да се продаде. И т.н.
Не само финансовото дередже и закъсалост изкарало протестиращите. „По-скоро ни притеснява съдбата на болницата, нейното оцеляване“, каза една от сестрите. Проблемът е и в това, че повече от две десетилетия, вече 27 години, общинската болница в Дупница съзнателно е тикана към ликвидиране и закриване, не скри един от протестиралите лекари. Временният шеф на здравния комплекс хирургът доц. Димитър Недин също се включи с колегите си протестиращи, а пред репортерите каза, че няма да се явява на предстоящия до дни пореден конкурс за нов управител. На два пъти на доцента не стигна бал да заеме титулярния пост.

Е, така няма да стане. И то е ясно. Ако ще, всеки ден да излизат за час да попушат и да се поразговорят. Докторите говорят за всичко, най-много за пари. Интриги тресат така нар. „колектив“ и на дупнишката болница. Като навсякъде. Появи се някакъв 85-годишен бивш железничар от с. Дяково, с белези по лицето от скорошно падане. Спънал се на компрометирания, меко казано, път за жп гарата в селото. В частната болница на д-р Лефтеров не му обърнали внимание. В обощниската го лекуват с грижи и старание. Да се чудиш дали е така с човека бивш жепеец. То все тая – и в частната, и в общинската. И в държавната. Докато са търговски дружества, докато здравето на измъчения и смачкан българин е стоката им, с която търгуват, спекулират, осребряват – няма да има болница за пациенти. Професионална болница. Всеки от докторите държи и кабинети извън болницата. И прикарва наред, дошлите или миналите през отделенията на въпросната болница и на „частната практика“. Няма да стане, така няма да стане.

Юг News

Драмата Освобождение

 Драмата Освобождение

Стотици дупничани излязоха днес – въпреки студа, за да видят „на живо“ с така старателно подготвената възстановка на освобождението на града, станало преди 140 години. Освободителите майор Орлински и войниците му, яхнали на коне, влязоха в Дупница и освободиха града. Посрещнаха ги с хляб и сол при популярния бивш комплекс ресторант Рибарника на входа откъм София. Дословно беше изигран диалогът между руския пълководец и дупнишките свещеници – така, както е съхранен по архивите. Поповете на града, водени от архиерейския наместник отец Георги Паликарски, се справиха добре с ролите си. Войниците на майор Орлински в автентичните руски облекла бяха посрещнати с „Ура-а-а“ от дупничани. Шествието спря пред паметната плоча на майор Орлински, където кметът на Дупница инж. Методи Чимев поднесе венец от името на гражданите в знак на признателност за делото през 1878 година на фона на песните на мъжки хор „Св. Иван Рилски“. „Съдбата на майор Орлински е такава, че той остава свързан завинаги с България. Няколко месеца по-късно той умира от тиф и е погребан в църквата „Света Богородица“ в Благоевград“, разказа директорът на историческия музей в Дупница Анелия Геренска. Процесията стигна до паметната плоча с имената на загиналите опълченци от Дупнишко в центъра на града. „Моето послание към всички наши съграждани е с две думи: Нека помним. Нека не забравяме историята си, да знаем, че дупничани винаги са били свободолюбиви и никога не забравят своите исторически личности и герои. Днес, благодарение на нашия съгражданин Никола Лазарков, пресъздадохме този ден. Той тогава е бил на 20-години е и станал пряк свидетел на посрещането, а впоследствие го е описал. Честит празник, скъпи съграждани“, каза в словото си кметът инж. Чимев. Той благодари на всички, които се включиха в мащабната акция по възстановката. Всички дупнишки ансамбли облечени в народни носии, хайдути и коне създадоха атмосферата от онзи ден. На паметната плоча на опълченците венци и цветя бяха поднесени от Община Дупница, ОбС-Дупница, народният представител Радослава Чеканска, кметът на Сапарева баня Калин Гелев. Възстановката продължи с народно веселие, като хората бяха поведени именно от майор Орлински. След обяд в залата на общината дупничани чуха лекция за събитията, донесли свободата за града преди точно 140 години.
Драмата е пълна. Освобождение, та освобождение. Няма значение кое как е било. Важното е да извъртим една възстановка, едно шоу за мало и голямо да се изсипе на улицата. И русите все са на коне, хлябът и солта ги чакат на входа откъм северната страна на съответния град. А как ся а карали освободителите – не се казва в пълни детайли. Как е освободен Перник, Радомир, Самоков.Те какви възстановки да правят. Какво е правил майор Орлински, чието малко име повечето дупничани и не знаят, в Благоевград  (казва се Иван Павлович Орлински), където намира смъртта си от тиф. Благоевград не е освободен през въпросната 1878-ма. Да не е бил тръгнал към Банско например.
Въпросът е с възстановките. Някакъв малък цирк, в Дупница – и с попове. Защо да се прави. Браво на Кюстендил, където също се изкушаваха преди време да сценират освобождението си и в ролята на освободители да се въплътят местни актьорски дарования. Кой ли щеше да се уреди да играе дядо Ильо войвода. Конете, хляба и солта, учителката, която единствена знае перфектен руски и ги посреща със „Здрвствуйте, братушки“, са ясни. Войводите са по-друго. Абе, в драмата, дори и да е със заглавие „Освобождение“ все ще се отиграе.

 

 

  

  

Юг News

Навсякъде манастири

Навсякъде манастири

 

 

Посетители и през зимата идват до все още изграждащия се манастир „Св. Никола Летни“ край планинското с. Смочево /Кюстендилско/, каза кметът Василка Николова. Светата обител е на около 5-6 километра от селото, на 2 километра от пътя Смочево – гр. Рила, ориентира пътуващите за пръв път в този район нещата тя. За съжаление все още не могат да асфалтират подстъпите към „Никола Летни“, но и това ще стане в перспектива. Както и друг обет трябва да се изпълни – да се изпрати там монах, свещеник или просто уредник за постоянно, който да посреща богомолците. Засега това се случва само събота и неделя. И за да не посегнат злосторници, камбаната и по-ценната църковна утвар са прибрани, за да не изкушават крадците. „Св. Никола Летни“ първоначално бил само параклис, посветен на светеца, издигнат от благоевградчанка, чиито корени са от Смочево. Впоследствие комплексът се разраснал, общината преотредила достатъчно терен да се надстроява и храмът да се разшири и дворът. Сега се строи и хотелската част, която ще бъде завършена до месеци. Израства един кокетен комплекс, който ще привлича все повече вярващи, убедени са местните и преминалите през планинското Смочево туристи.
Благословени да са и в Смочево. Манастирите в Кюстендилско стават докъм 20, обявяват изследователите на вярата па тези места. И в отстоящото само на 2 км. от Кюстендил с. Пиперков чифлик правят манастир – до миришещия на ново храм „Св. Иван Рилски“. И в затънтеното с. Кутугерци се надяват да издигнат конкурент на македонския манастир над Крива паланка „Св. Йоаким Осоговски“. А в руенската обител „Св. Иван Рилски“ над с. Скрино построили нова трапезария /магерница/. В ресиловския манастир „Покров Богородичен“ всичко е в мрамор и блести. Дай, боже! Манастири навсякъде. Ама бедният богомолец, стъпил на мрамора и пред импозантните колони и сводове на новоиздигната обител, се пита неволно: „Кой даде тия пари“. И почват тълкувания и догадки – тия, ония, мутри, мафиоти, хора с гузна съвест, които така изкупуват някакви грехове. Дали е така. Синодът и дума не обелва по въпроса. А манастири – навсякъде. Синодът пак не казва нищо. Кой, къде, може ли, не може ли. Амин, дай боже!

 

Юг News

Епа, че сме и начело

Епа, че сме и начело

 

В Народния театър с тържествена церемония бе даден официалният старт на първото Българско председателство на Съвета на ЕС 2018. Добре е, че един от приоритетите на българското председателство е бъдещето на Западните Балкани. Кой друг, ако не вие, потомците на Спартак, наследниците на най-старата държава в Европа, вие които никога не сте загубили бойно знаме в битка, кой друг би бил на висотата на тази важна и изключително трудна задача да се поднови европейската перспектива за целия регион. Това каза председателят на Европейския съвет Доналд Туск по време на официалното откриване на българското председателство на Съвета на ЕС в Народния театър „Иван Вазов“. Туск, който произнесе речта си на български език, започна речта си със стихотворението „Отечество любезно“ на Иван Вазов. „Тези думи на Иван Вазов, чието име носи този театър „Като поляк, аз добре разбирам колко много работа, кураж и решимост ви е струвало на вас, българите, да постигнете тези европейски успехи за вашето Отечество“, каза Туск. „Никой не ви е дал нищо даром, вие самите на първо място сте творците на този исторически обрат, на тези нови по-нови красоти. По-младите поколения навярно свързват театъра, в който се намираме по-скоро с известния актьор Захари Бахаров и ролята му в култовия сериал „Игра на тронове“, отколкото с поезията на Вазов“, каза Туск. По думите му обаче историята на Балканите е по-интересна отколкото „Игра на тронове“. Според него всички искат сценария на „Балканите да е стабилност, сигурност и благоденствие. Това заслужават хората в целия този регион“, посочи председателят на Европейския съвет. По думите му ЕС съществува, за да превърне именно този сценарий в реалност. „Вие винаги сте били решителни и смели, което потвърдихте и през последните години. Ето защо аз вярвам, че вашето председателство ще бъде толкова резултатно, колкото преди четвърт век беше Христо Стоичков в световната купа. С министър-председател, който би могъл да сплаши не един тракийски войн, ще се справите“, каза Туск.
Преди тържественото откриване в Народния театър официалните гости разгледаха интерактивна изложба с фотографии и картини на големи български художници. Мултимедийната експозиция ще бъде прожектирана върху разнообразни по размери и форми прожекционни площи. На представянето й пред медиите участие взеха популярната изпълнителка на родопски песни Валя Балканска и известният състав „Оратница“, който по свой начин интерпретира българския фолклор.
Е, каква стана тя. Па, че сме и начело на Европа. Няма как да стане. И няма и с какво. С тъпаните, които виртуозно завъртяха Стунджи и левентите от ансамбъл „Чинари“ ли? Изобщо с пренатягането по подготовката, откриването, а и сигурно през 6-те месеца европредседателстване ще покажем обилно. С режисираните протести, а това на ченгетата е отврат – направо. Да дадат тия 100 милиона, които премиерът им отпуска на … мед сестрите по болниците. След време няма кой и една инжекция да направи по поликлиниките, 35 хил. мед сестри ги отнема“ от родното здравеопазване. Какво й пука на Европа. Като знае вече български, Туск защо не каза и една наша дума за хала ни. След 1 юли т.г. всичко от това що става по театъра „Иван Вазов“, ще е забравено, със сигурност.

Юг News