Оперетно по Рилско

Читалище „Христо Ботев“ в гр. Рила, което се готви да отбележи 120-годишнината от създаването си, е наградено от културното министерство с грамота и парична премия, казаха от екипа на културното звено. За активна дейност е отличена и председателят на настоятелството Дафина Гърчева, бивш учител по руски език и шеф на местната гимназия „Аверки Попстоянов“. Тя е начело на читалището в Рила от 21 години. Наградата й беше връчена от министър Боил Банов. Сега в групите и съставите на рилското читалище се обучават и се изявяват около 150 души от 3 до 70-годишни, казва администраторът Мария Жлябинкова. То се знае, градчето стяга двудневни тържества за юбилея, на който ще се стекат стотици.
А покрай тичането за празненствата изскочиха и някои любопитки около това какъв културен живот е кипял преди , защо де не е и сега, в Рила, която тая година ще отбележи и 50 г. от обявяването на селището под Рилския манастир за град. Тогава пак ще има карнавали с дни и нощи. Но – за читалището. Наградената Дафина Гърчева твърди, че в Рила имало през 50-те години оперетна постановка, като и оркестърът бил от селото /така – де/. Имало още живи участници в постановката. Емилия Начева пък била правила балетно представление в градчето. Сага тя води детски фолк състав, който има награди и записи за tv програми. И е страшно нахъсана. В групата за фолклорно пеене всяка от певиците може да изкара химна на града – може и без музикален съпровод. Абе, пълен ентусиазъм. С оперетите в Рила са приключили, то и в малкото с. Пастра вървят коментари, че и там имало оперетна постановка – правила я жената на собственика на ВЕЦ-те по Ролско Томанек. Всичко е възможно и е въпрос на днешно самочувствие. В Рила го имат. Нека ги.

Юг News

Супермостът

 
Общината в Невестино има одобрен и ще реализира проект за цялостна реконструкция на емблемата на този край – Кадин мост на река Струма, строен през 15 в., съобщи кметът инж. Димитър Стаменков. Финансирането е по програмата за трансгранично сътрудничество съвместно с община Дойран, Македония. Кадин мост е издигнат през 1469-1470 год , става ясно от надписа върху мраморна плоча на едно от перилата му. Дълъг е около 140 м, с внушителна и оригинална архитектура – пет свода със сталактитови орнаменти и розети по стълбовете. Уникални според строителни специалисти са и 6-метворите колони, върху които е издигнат мостът. Идеята на проекта е целият корпус да бъде почистен и укрепен, където това се налага. Да се монтира и художествено осветление по него. Има предложение да се спре движението на всякакви МПС, сега през него преминават и камиони до 10 тона. Според проекта асфалтовото покритие ще бъде иззето и ще бъдат поставени плочи – почти като в автентичния му вид през 15 в. И през него ще минават само пешеходци. Изследователи са склонни да обявят Кадин мост за може би най-старият в страната. Освен, че е емблема на общината той е и място, при който, в близкия парк, се прави редовно фестивалът „Струма пее“. А на Парка постоянно има и въдичари, които замятат.
Дано тоя проект, който е от две-три години, но котка все му минава път, да стане най-накрая. И мостът, свързван с митове и легенди за невести и везири, за поробители и проявена наша смелост срещу омразните потисници, описван в разкази и новели, да възвърне почти първоначалния си вид. И без камиони с 20 т. глина през него. Без трактори с ремаркета или конски каруци. А да се минава само пеша по каменните плочи. Това не може да е съоръжение от републиканската пътна мрежа и за го експлоатират по системата на АПИ, както е дефакто досега. Може да е история, фестивален център за надпявания и фолклор народен, да вдъхновява въдичарите само дори, да е декор за филми и постановки. Не и мост за МПС трафик. Просто да си е супермост.

Юг News

Пълен член

В навечерието на 24 май „Галъп“ пусна проучване с три любопитни въпроса за книгите, грамотността и абитуриентските балове. Мале, колко рисковано! Социолозите попитаха как е правилно да се напише: „Магазина се премести“ или „Магазинът се премести“. Възможна беше и „уловката“. „И двете са верни“. 53% дадоха правилния отговор, 16% заложиха на „магазина“, а 15% – на това, че и двете са верни. 16% казаха, че не знаят. Оказа се, че младите хора отговарят като че ли по-вярно – 61% сред хората на възраст от 18 до 25 години дадоха верния отговор, докато сред хората на възраст над 66 години този дял е 38%. В голяма степен правилно отговаря и групата на хората на възраст от 56 до 65 години. Хората с по-високо образование отговарят и по-правилно. Примерът може би не беше от най-лесните, но пък този тип надписи из българските населени места са разпространени и често обсъждани. Затова и беше любопитно да се разбере каква е картината. Явно почти половината пълнолетни българи имат проблеми с правилото за пълния и краткия член, казват социолозите.
Беше проверено и отношението към твърдението „Не е необходимо да си прочел много книги, за да живееш добре“. Това твърдение звучи двусмислено – то може да е констатация, но може да изразява и съжаление, а дори и одобрение. Точно защото е многозначно, то разкрива достатъчно любопитна обществена картина. На практика няма разлика в отговорите на различните демографски групи, казват социолозите. 53% от участниците в допитването са заявили, че са съгласни с това твърдение, 35 на сто – че не са съгласни, а 12% са казали, че не знаят. „Галъп интернешънъл“ зададе въпросите в навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Агенцията заложи няколко индикатора в редовното си ежемесечно изследване „лице в лице“, проведено от 11 до 18 май сред 816 души. Изследването е представително за пълнолетното население на страната. Абсолютното максимално отклонение е ± 3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.
То и дядо Вазов не е спазвал пълен-кратък член много много. Ето: „Едно име голямо, славно, антично, що отговор дава и измива срамът и на клеветата строшава забът“. Няма страшно – това да ни е болката- членът. Дали пълен, или кратък член. Макар, че има смисъл и е добре да спазваме правилата /правописа/. Ами ударението – то и академици го бъркат. Няма по-голям диктатор от езика и правописа. И все пак. Много по-жестоко е убедеността на над 50% от българите в анкетата, че „не е необходимо да четеш, за да живееш добре“. Така си е. Кой чете – пазачите по обектите и портиерите, от скука, ама какво им влиза от четенето. Или магазинерки по бутиците в провинциалните градове. Скъсват се да четат любовни романи или криминалета. За какво ли. Вярна е констатацията, че не е страшен тоя, който не е прочел и една книга. По-страшен е прочелият само една книга. В случая пълният член е на мястото си.

Юг News

Как па и една приватизация

Административен съд София област обяви за нищожно решение на общинския съвет в Кюстендил, взето на 3 февруари 2015 год, за продажбата на известната Чифте баня, съобщиха магистрати. Делото се гледа в софийски съд, след като магистратите от Кюстендил, а и тези в Перник, си направиха отвод. Така съдебната сага за прочутата баня, която от пускането й през 1914 год. не е спирала работа и през войните, продължава. Още с вземане на решението от минипарламента за продажбата на Чифте бана в града тръгнаха недоволства и протести, шествия и пр. А местно сдружение внесе жалба в съда. Съдебният процес продължава повече от 3 години и не е приключил окончателно. Чифте баня е завършена 1912-1913 год. от чеха Рудолф Фишер, който по това време изпълнява длъжността главен архитект на Кюстендил. Официалното й откриване става през януари 1914 г. Лицензирана фирма, наета от общината, определи първоначална тръжна цена за обекта от 1 026 000 лева с прилежащ терен от 5,6 декара, оформен като парк с алеи и шадравани, с цветни петна и др. Мнозина считат, че това е занижена цена. По справка от Националния институт за недвижимо и културно наследство административният съд София област приема, че Чифте баня е изключителна държавна собственост и общинският съвет в Кюстендил не е имал правомощия да се разпорежда с обекта, пише в мотивите на съда. Решението може да се обжалва пред ВАС. Същевременно през 2016 год. съветниците взеха друго решение – за стартиране на процедура за отдаване на Чифте баня на концесия. Това обаче не спря съдебните дела. Не се знае дали общината и този път няма да обжалва решението на административен съд – София област от преди седмица и спорът да продължи.
Ега ти и проклетията. Кака па едно нещо не се продаде или приватизира в тоя град и да стана. „Хлебна промишленост“, „Млечна промишленост“, „Оранжерии“, Аптечно, „Товарни превози“, „Пътнически автотранспорт“, ГУМ, печатница „Яков Крайков“, тухларната в Багренци и Драговищица, Булгарплод, Балкантурист, ТПК-та /Родина и Осогово/, „Родопа“, „Търговия на едро“, мина „Бистрица“ и „Витрен“, мина „Осогово“ – особено тя, „Здравна храна“, „Нармаг“. Абе, стига примери и илюстриране. Как попаднаха в най-алчните и некадърни „нови собственици“ и нищо не прокопса. Първият акт на пазарно стопанство и пазарна икономика в града беше създаването на директорски „конгломерат“ от 26 местни величия – шефове на предприятия, банкери, активисти. Те, и холдинг направиха, съсипаха всичко. И ВИС – разбира се. И Бате Сашо /Александър Тасев -Остап /. И кой ли не. Барем една приватизация да беше станала, а то. Та една Чифте баня. Па и съд до дупка на всичкото отгоре. И за какво. Да се питаш – „няма сми“-съл.

Юг News

Книги, книги

Дарение от близо 700 скорошни заглавия на водещи историци и хора на изкуството получи отново в навечерието на 24-майските празници регионалната библиотека в Кюстендил „Емануил Попдимитров“. Дарението е с посредничеството и спонсорството на местно дружество и се прави за шести пореден път. Историците академик Георги Марков и проф. Иван Маразов, учените Стоян Райчевски, Иван Гранитски, литературен критик и издател, живописците преподаватели професорите Николай Майсторов и Ивайло Мирчев, са подбрали едни от най-значимите си издания в областите, в които работят. Дошлите в залата на художествената галерия „Владимир Димитров-Майстра“ направиха интересно събеседване с авторите по актуални проблеми на днешната ни наука, за собствения ни живот, по важни исторически събития. А академик Георги Марков се обърна към дошлите за срещата ученици с напомнянето да не разчитат единствено на виртуалния текст, а да четат и да осмислят прочетеното. Накрая дарителите и спонсорът предоставиха възможността всеки да си избере по едно-две заглавия, които получиха безплатно с автограф от авторите академици.
Тежки луксозни книги, съдържането им още по-тежко. Да оставим цените, които са си яки. И, ето – отиват в библиотеката. Дори консултантът водещ Гранитски посъветва „малката директорка на библиотеката“ София Пейчева да купуват стелажи, за да има къде да разположат луксизданията. Ще намерят къде. Въпросът е друг. Кой ще ги чете тия книги. Трябва да си поне гл. асистент, за да отвориш някое от изданията. Но и да не е проблемът в нивото автор спрямо читателя. Елементарното – кой чете книги днес. И кой разбира и асимилира. Единици. А иначе – хвала. И на спонсора, който обезпечава по този оригинален и хитър начин академиците, близък си е с тях и прави собствен пиар и вдига имиджа си на благодетел за цял град. Нека. Ама книгите, книгите.

Юг News

Села, които не умират

Над 100 от местните жители, както и свързани с този край гости земляци от София, Перник, Дупница, се качиха на Спасова могила над с. Дяково за празника Спасовден. В така нар. прокурорски параклис, издигнат от дупнишкия прокурора Ивайло Василев и неговия брат съдията Камен Иванов, доскоро член на ВСС, беше отслужен водосвет от архиерейския наместник на Дупница отец Георги Паликарски. Параклисът е издигнат през 2003 год. с доброволен труд и дарения от местните хора край римска могила и на свещен камък. Десетки хора събирали специален като цвят и здравина камък по нивите и синура и имотите край селото, за да издигнат храма. Копали основите на ръка. Спасовден на това място се празнува от десетилетия, разказва прокурорът Василев.
Десетки опитаха от курбана, приготвен от майстора Стоян Ханджийски, мобилизиран и командирован за случая от централния дупнишки храм „Св. Георги“. Сборна формация музиканти – тъпанджия, акордеон, двоянки, кларинет от Радомир, Перник, Дупница, водена от местния трубадур Кирил Колчаков-Джили /69г/ подгря обстановката на хълма над Дяково и вдигна децибелите и настроението на съборяните. Същият този Джили, непоправим фен на Кубрат Пулев донесе по парче сирене, домашно приготвено от козите му, и по сварено яйце от домашните кокошки. Останалото е ясно – музика, черпене, хора. А безспорният доайен на всичко е 91-годишинят още практикуващ стомотолог от Дяково д-р Кирил Петков. Който напредва с книга за Дяково.
Кой казва, че селата умират. Щом и на Възнесение я карат така – дай, боже!

Юг News

Завинаги там

Екипът на алпиниста Боян Петров обяви край на спасителната операция за издирването му на 11-я ден от началото й. По-рано днес хеликоптер прелетя за последен оглед по маршрута между базовия и най-високия лагер под връх Шиша Пангма. Следи от Боян Петров не бяха открити. През април тази година най-успешният ни алпинист тръгна на най-амбициозната си експедиция – за тази година той беше планирал да изкачи три осемхилядника в Хималаите и два седемхилядника в Киргизия. Под първия от тях обаче – Шиша Пангма изчезна на 3 май. Тогава за последно е видян с бинокъл от базовия лагер в района на лагер 3. Няколко дни по-късно започна мащабна спасителна операция, в която бяха ангажирани властите на България, Китай и Непал, над 100 спасители и 3 хеликоптера. „Планът беше да се върне на трети. Знам, че е нагоре без сателитния телефон, защото ходи сам и носи минимален багаж. Предполагам, че затова го е оставил“, разказа в първите дни след пристигането на тревожната вест съпругата му Радослава Ненова.
След като не се връща в базовия лагер до 3 май, както е било по план, трима души започват издирването му. На 6 май на 7350 м надморска височина са открити палатката и спалният му чувал. Времето обаче рязко се влошава и издирването е прекратено. Същият ден в посолството на България в Пекин постъпва информация от Тибетската алпинистка асоциация за липсата на сънародника ни. Ден по-късно, на 7 май, съпругата на Боян Петров публикува новината в профила си във Фейсбук. На 8 май група от трима шерпи тръгва да търси алпиниста. Достигат лагер едно, но спират търсенето заради лошо време. Същият ден нова група от шестима спасители се включва в издирването по настояване на българското външно министерство със съдействието на китайските и на тибетските власти.
„Каквото имаме като възможност – контакти, връзки – и официални, и приятелски с ръководството на Китай – всичко сме заложили“, увери премиерът Бойко Борисов, който разговаря с посланика на Китай в България за подсигуряването на трасе за хеликоптер, който да се включи в спасителната операция. Китайският дипломат в София Джан Хайджду обещава максимално съдействие по случая и уверява, че веднага след получаването на информация, са изпратени китайски спасители.
След интензивни дипломатически преговори, на 10 май Китай разрешава на непалски хеликоптери да летят над китайска територия, където се намира връх Шиша Пангма. Така екипът на Боян Петров и българската дипломация създават прецедент, който в бъдеще може да помогне на други изпаднали в беда алпинисти. Времето обаче отново не е в полза на спасителната операция и я забавя. На 11 май 100 души – сред тях най-добрите китайски алпинисти, медицински лица и планински спасители, се включват в издирването на Боян Петров – обявява посланикът на Пекин в София Джан Хайджоу след разговор с президента Румен Радев и предупреждава: „Издигането на хеликоптер в планински район може да предизвика лавина, а това е опасно и за другите спасителни екипи. Затова за момента китайската страна смята, че най-сигурният начин за спасяване е по земя, с хора.“ Въпреки опасността, на 12 май хеликоптерите успяват да прелетят над района на върха. Следи от Боян Петров не са открити. Няма я и палатката, забелязана дни по-рано в последния лагер под върха. От екипа на българина си обясняват това така – или я е взел и е слязъл надолу, или вятърът я е издухал. Същия ден спасителите по земя достигат лагер 3, но не откриват нищо. На следващия ден съпругата на Боян Петров призовава екипите да не рискуват живота си и да не продължават към върха. „Ако за Боян битката е приключила, нека си остане в планината“ – пише на стената си във Фейсбук Радослава Ненова. Тя обяснява, че няма как над лагер 3 Боян да бъде намерен жив и призовава спасителите търсят на слизане в по-ниските райони. Въпреки това, те стигат на 10 метра под върха, не откриват ниши и на връщане при лагер 3 намират първите вещи на българския алпинист – инсулина му, инсулинова помпа и тениска. „Практиката на Боян е да си загръща инсулина в тениската, тениската в чувала, чувала – в палатката. Вероятно когато вятърът е разкъсал палатката, тогава са изхвърчали и тези предмети“, пояснява Деян Петков, организатор на експедицията и уверява, че Боян Петров може без проблеми да издържи няколко дни без инсулин.
На 14 май издирването продължава претърсването между лагер 3 и лагер 2. Времето не позволява на хеликоптерите да се включат. На следващия ден подробно е огледан и последният район – между лагер 2 и базовия лагер. Няма следа от Боян Петров.
Днес преди обед хеликоптер, чийто допълнителен полет е платен от приятели на Боян, прелита за последно до най-високия лагер под върха. На връщане Кирил Петков, който участва в акцията заедно с Петко Петков обявява във видеообръщение във Фейсбук края на издирването: „Невероятният екип, който направи опитите за спасяване… Командирът от китайска страна, който водеше хората, които рискуваха живота си… Непалският пилот, който рискува живота си, летейки до височини, до които никога досега не е било летяно при този връх… Целият състав… Имаме 100 души, които ни чакат. Обявяваме края на мисията. Боян не беше намерен. Но това, което е невероятно, е, че създадохме прецедент как три страни могат да работят заедно. За всички алпинисти, които имат проблеми от тук нататък, правителствата на Китай и Непал вече нямат граница. Боян създаде този прецедент, който се надяваме, че ще спасява човешки животи в бъдеще и аз искам да благодаря на всички тези хора, които рискуваха живота си. С това ние обявяваме търсенето за прекратено. Боян е легенда! Всички българи – благодаря ви! Това е краят“.
Да – това е краят. Оттук нататък както и да се нарича -легенда, герой, все тая. И защо сам, защо. Нали е в състава на експедиция с китайци, с тях – и шерпи. Ама ние, българите все сме отгоре, все сме най-умни и най-смели. А то така не става.Освен ако сам не си го търсиш. Завинаги там.

Юг News

Татарстване

Бившият областен управител на Кюстендил при служебния кабинет на проф. Георги Близнашки Йордан Татарски вече е съветник на лидера на БСП Корнелия Нинова по административните въпроси, каза той самият. Назначението му е от 9 май т.г. Обичам тази дата, не скри Татарски, явно имайки се за борбена и побеждаваща натура. Бил е секретар на министерството на регионалното развитие и благоустройството при министър на това ведомство Костадин Паскалев в кабинета „Сакскобургготски“, а след това и шеф на политическия кабинет на президента Росен Плевнелиев. Часове след като влезе като щатен в сградата на Позитано-20 , обяви, че е пълен с енергия и готви реформи, касаеща организационния живот в БСП. В Кюстендил обаче повече се коментира най-вече това, че е бил свързан с президента Росен Плевнелиев, т.е. загърбил е ГЕРБ и сега всеотдайно ще работи за червените. „Не е никакво престъпление, че съм бил при Плевнелиев“ категоричен е Татарски. За него Росен Плевнелиев е бил силен министър и не добър президент. Татарски не крие, че няма да отиде на сватбата на Росен Плевнелиев и метеороложката Деси Банова, но не уточнява дали вече е бил поканен. В Кюстендил се коментира дори и това, че Йордан Татарски, който е от гр. Кочериново, ще се кандидатира за кмет на областния център Кюстендил на местните избори догодина. „Да – стига да ме номинират, ще се кандидатирам“ каза той. На вота през октомври 2015-а той беше кандидат за кмет на Кочериново и стигна, но загуби на балотаж – като независим. М.г. той е бил издигнат за председател на общинския съвет на БСП в Кюстендил и за няколко гласа не е получил одобрение при проведеното гласуване да заеме поста, припомнят активисти.
Нисша соц парт номенклатура в новите условия в опит да се задържи и дори и да просперира. На всяка цена. Няма как да стане. Ако си тръгнал от едно Кочериново /или едно Старчево – като Коцето Паскалев/, ако бащите или дядовците ти не са били поне секретар на ОК на БКП, всичко с днешна дата като проспериране – всуе е. Е, и на Киро Добрев дядо му Киро доживя до 99 и се спомина наскоро, бащата Кольо Добрев беше министър, кандидат-премиер в доста размирно време една зима, но не са били в ЦК някога. То и Корнелия. Но тя татарства по-успешно, засега.

Юг News

Пак ли

Паметна плоча с имената на десетки загинали преди повече от 100 години българи, изработена в България и която е трябвало да бъде доставена и монтирана в Босилеград, не е била допусната да мине през ГКПП-Рибарци от сръбските митнически служители, казаха от организацията на Демократичния съюз на българите в Западните покрайнини. Те твърдят, че документите за транспортирането й са били изрядни и причините да бъде спряна са тенденциозни. Това е втори случай, когато паметна плоча с имената на убити при клане на сръбско паравоенно подразделение /чета/ наши сънародници в Босилеградско, не може да бъде транспортирана до сръбския град. Миналата година на 15 май, когато бяха отбелязани 100 г. от трагичните събития, при откриването на паметния знак местната полиция я конфискувала – без обяснения. Въпреки настояванията на сънародниците ни тя да им бъде предоставена и сложена на определеното място в Босилеград – това не става. Затова е поръчана втора плоча, финансирана от кюстендилски адвокат. Но тя минава през доста перипетии. Във вторник, 15 май, в Горна и Долна Любата, Боселградско, пак ще правят помен. На принципа „тъп и упорит“. Със скандала е уведомен генералният консул на България в Ниш Едвин Сугарев. По информация на митничари от ГКПП-Олтоманци паметната плоча е на сръбския пункт Рибарци, на тяхна територия, докато се изясни случаят с транспортирането и в Босилеград. Сънародници казаха, че днес ще се търсят контакти с посолството на България в Белград за решаване на ситуацията и на поредния скандал със спряната на границата паметна композиция.
Пак ли простотии през границата. Уж Западните балкани стават Новата Европа. С Македония уж нещата потръгнаха, защо не и със Сърбия. Наши историци почват да чистят миналото по спорните моменти между София и Скопие. Защо не и с Белград. Ама – не. Няма кой да посегне вече на паметника на Мара Бунева в центъра на Скопие. Едва ли ще се намери някой ненормалник да чупи паметни знаци по бойните полета като при Дойран например. А, ето че за един толкова безобиден паметен знак за жертвите от Горна и Долна Любата стават всеки път търкания. Тия хорица там – 35-ма, ей така, потопени в кръв. Имената им се знаят, техни наследници последните години организират панихиди в наши /не и в сръбски / храмове. Защо не пукат плоча с имената им да увековечи имената им. Па и двамата президенти да отидат на поклонение пред безобидния мемориал. Не че в Македония се получи на Гергьовден. Изобщо не става. И пак не става. Тогава какво? Просто Балкани.

Юг News

Инсулин

Двама китайски алпинисти и двама шерпи са открили инсулина на изчезналия алпинист Боян Петров. Те намерили лекарството на българина около Лагер 3 под връх Шиша Пангма, докато претърсвали района. Групата опитни шерпи ще продължат издирването на Петров утре, когато се очаква да се качат до най-високата точка. Това е последната официална информация от спасителната операция. Спасителите ще останат в последния Лагер 3 тази нощ и утре рано тръгват към върха. Очаква се това да им отнеме между 8 и 10 часа, ако времето позволява. По-рано днес жената до Боян Петров заяви, че е взела решение спасителите да не изкачват връх Шиша Пангма днес, за да не рискуват живота си.
Уви! Нещата придобиват все повече тона и смисъла на реквием по случилото се с Боян Петров -макар, че… надеждата е последна. Има нещо символично обаче в намерения от китайците и шерпите инсулин над /или около/ лагер 3. Българин с лекарства в джоба на осемхилядник. Показателно. Цялата нация е с лекарството си в джоба. Колко изискани жени приятно бъбрят в приятно заведение. Внезапно едната бърка в луксозната си стилна чанта да извади нещо. И отвътре надничат опаковки и блистери с лекарства. По жабките в колите си държим също церове – за всеки случай. И да се питаш при това положения накъде сме тръгнали. Смелост, дързост, инат, че сме силни и тръгваме. Да го приемем, че е героизъм. По-скоро акт на отчаяние и на безсилие. Накрая и лекарството хвърляш. И това е всичко. Независимо, че височината е 8 000 м.

Юг News