Китарен звън

Тръгна 21-то издание на Международния конкурс за класическа китара „Акад. Марин Големинов“ в Кюстендил. И този път всичко започна с дефиле на мажоретни състави – организаторите от местното читалище „Братство“ се напрягат доста да има фанфарен старт на нещата. Участниците ще са над 1 500, от 17 страни – Германия, Полша, Чехия, Турция, Италия, Русия, Украйна, Сърбия, Македония, Гърция и др, брои ги шефът на читалището Иван Андонов. Пристига специално и един преподавател по китара от побратименият на Кюстендил руски град Клинци. Имеет си хас, биха казали някои. Предвидени са парични награди за класираните на първите 3 места, както и 6 стипендии за талантливи и показали високо ниво на изпълнение участници. Съорганизатор е Министерството на културата. Регламентът си остава същият, като едно от главното изискване е изпълнителите да представят и по едно произведение от българската китарна школа. Надпреварата за китаристите приключва на 8 април.

Истина е, че на никого – още повече на някой от Кюстендил, му е до китари и пр. Но Иван Андонов и хората му са невероятно упорити. Любопитно е колко се обучават по класическата китара в самия Кюстендил – има ли клас, как се представя, какви изяви има. Всяко село има по поне една певческа група и танцьори по народните свирни и заигравания, в Кюстендил също се друсат доста хора по репетиции и прегледи, ама класическа китара -това е нещо съвсем друго. Ниво, класа, отзвук, интерес от страна на кюстендилци. А то, повече шетня в самото читалище само. Самите участници се местят от зала в зала, забързани да не пропуснат обявения час за участие. Жури, награди, стипендии – за всичко е помислено. А защо ли го няма обичания естествен китарен звън, нещо звучащо, което и от алеята ще те отклони да влезеш и да чуеш ритъма, звучежа. А-де, няма го. Академична китара да се чуе в тоя така началгараен музикален фон и ежедневието ни. В тоя така некитарен свят. „Умра ли – погребете ме с китара“, беше казал един голям поет китарист. Ама, това е друго.

Юг News

Двойните българи

Служебният кабинет предлага да се орежат драстично правилата за гласуване на всички видове избори на българите в чужбина. Министерството на правосъдието е подготвило законодателни промени, които предвиждат уседналост за всички видове избори. Ако бъдат приети в този вид, промените ще позволят на избори да гласуват само граждани, които са живели в България най-малко 3 месеца преди датата на вота. Предлаганите текстове са публикувани в страницата на МП. Те са вписани в преходните и заключителните разпоредби на предлагани промени в Закона за българското гражданство и ако бъдат приети, ще бъдат отразени и в Закона за политическите партии и в Изборния кодекс.
От мотивите става ясно, че с новото изискване ще се въведе аналогично на това при избори за Европарламент и за местна власт. За тях и в момента се изисква избирателят да е живял минимум 3 месеца в България, за да има право на глас. Сега това се предвижда и при избори за парламент и за президент. Текстовете предвиждат и затягане на контрола върху политическата агитация на различен от българския език, както и при участие на религиозни лица и институции в изборната кампания. Ако партия системно включва религиозни институции и техни представители в политическата и организационната си дейност, предизборните си кампании и агитация, тя може да загуби регистрацията си.

Промените за уседналостта биха възпрепятствали огромната част от българите в чужбина от участие в избори. Традиционно най-висок е делът на гласовете от Турция – секциите там дават на избори около 40 000 гласа. На вота от 26 март гласовете от Турция бяха около 32 000 от общо около 100 000 гласували зад граница. И т.н.
Дай, боже, нещо да стане в тая посока. Че иначе българи с двойно гражданство и изнесли се по гурбет или по друга причина нашенци в Странство решават и предопределят изхода от вота, чиито резултат определя за мандати хала и мъките на останалите тук българи. Затова – нека поне 3 месеца да са тук и те. Ще разберат доста добре за какво става дума. Или поне една кампания време да изкарат. Ами, македонците, които с адресна регистрация в Кюстендил са вече над 10 хиляди? За пръв път някои от тях гласували на изборите на 26-и март. Организирано. Платили им, почерпили ги, приели ги радушно. „В маята секция – при Второ училище , където гласувах, над 50 македонци бяха гласували до обяд“, каза известният кюстендилец наследник на известен антифашист, Явор Кашукеев /66г/. Някой и комисиона може да е взел да ги „покани“ на дойдат точно на 26 март. На следващи избори – дай, боже, промените в закона да станат, ще трябва да ги покани 3 месеца преди вота. И да ги черпи непрекъснато 90 дни – ако му отърва. Има и по-лесно решение. С двойно гражданство изобщо да не се допускат до урните. Дали Левски не е писал или казал нещо за двойното гражданство. Абсурд!

Юг News

Горо, горо – майко мила

От днес до края на седмицата един от символите на столицата – статуята на София, ще бъде осветена в зелено,съобщават от Столичната община. Инициативата е свързана със Седмицата на гората, която тази година се отбелязва за 93-та поредна година в страната. „Чрез тази конкретна инициатива обаче искаме още веднъж да обърнем вниманието на софиянци и гостите на столицата, когато почиваме и се радваме на горите ни, особено сега, в пролетно-летния сезон, да правим всичко възможно да ги пазим и да не оставяме следи след себе си“, заяви зам.-кметът по екология Йоана Христова. През 2017 г. в общинските горски територии ще бъдат залесени общо 53 дка. Значението на горите и парковете е безспорно за екологичното състояние на града, затова Столичната община продължава да залесява и да се грижи за горите на своята територия. Общата площ на общинските гори е 8 272 хектара.
Такива ги говорят столичните общински чиновници. И не само там. Във всяко населено място, където има кметски или държавни чиновници, ще се чуят подобни ала-бала нареждания. В Кюстендил сковаха 400 дървени къщички за птички, за да възвеличат санитарите на гората – тия, дето изяждат личинките, гъсениците, червеите и пр. Но не могат да се справят тия санитари с дървения корояд, с най-новия вид гъба, която поразява дърветата по родните гори. Със съхнещите и кафенеещите наши гори. Разкошната територия за бракониери дървосекачи, ловци, „природозащитници“ и „изследователи“. Няма ги хайдутите и още по-малко партизаните, наричани от народа „шумкари“. Никакви Седмици, още по-малко – светещи ефекти, ще спасят гората ни от нерегламентирана и безнаказана сеч. От корояди, от съхнене, от всякакви беди, идващи и от природата и от човека. Стига със заселяванията под строй за пред камерите. За два-три дена, за през Седмицата. В началото на април всяка година се садят фиданки – борове, дъб и пр. Защо ли не никне и не се развива това нещо. 10 минути след „мероприятието“ фиданката е забравена и оклюмана. В двора на ветеринарната лечебница в Кюстендил при Иван-Костовото правителство и при земеделски министър Венци Върбанов, разследван след това за разни … нарушения, засадиха десетина борчета. 3 петилетки оттогава. Боровете на ветеринарите не виреят много-много. Като всяко нещо, насила и по чиновническо начинание боднато. Не е като Ботевото – „Горо, горо – майко мила…“

Юг News

След хумора
Петричкото село Скрът се превърна в столица на смеха в събота – Ден на хумора и шегата. 150 мъже, жени и деца участваха в надпреварата по надлъгване под мотото „Колкото хора – толкова умове”. Празникът доведе в селището и македонци от община Ново село. Те обаче не успяха да се класират на челните места, тъй като просрочиха времето за представяне – до 15 минути. „С риск да не са сред първите те настояха да си изиграят цялата програма. Бяха много забавни, но нашите критерии трябва да се спазват”, каза секретарят на читалище „Антон Попов” в Скрът – Румяна Стоева. Интересът към международното събитие, в което властваха усмивките и доброто настроение, става все по-голям, както и конкуренцията. Международният конкурс по опашати лъжи и смешни истории доведе и стотици зрители от различни населени места. Тази година нямаше парични награди, но след края на фестивала на хумора и шегата всички участници отпътуваха до заведение в село Коларово, където се почерпиха. Разбира се, че продължиха и надлъгванията, лакърдиите и забавните истории. Не липсваха и кръшните български народни хора. Нашенци и македонци се раздадоха на дансинга от цялото си сърце и душа. „Поне за ден забравихме грижи и проблеми. Смехът е здраве, смехът е солта на живота”, категорични бяха участниците в конкурса.
Може и да е било така, както го пише един сайт, но на 1 април доста простотии минаха. Бюлетината била обърната с номерата и имената на кандидатите и затова вотът от 26 март ще бъде касиран. Италианци наливат 1 милион лева на сиромашкия тим „Марек“ /Дупница/ с опция за още 5 милиона. Или дори телефонният секретар, препращащ към Кремъл, където можеш да потърсиш дипломатическа руска помощ или хакерска услуга. Мани-мани. Въпросът е къде е тоя смислен и класически хумор. Да не тръгваме от Марк Твен, да не споменаваме Бранислав Нушич, нашия Ст. Л. Костов. Или защо не, Чудомир, страхотен. Сатирици – дай, боже, един ден да имаме отново Радой Ралин, или поне Статнислав Стратиев. Коя българска комедия сте запомнили или ви е впечатлила последните години. Толкова зле и едва връзва хумора и двата края „Стършел“, който – „нищо не е свършил“, освен в 15-20 поредни броя да ни занимава и „карикатури“ Корнелия Нинова. Стига вече! И умни и готини вицове няма вече. Народът продължава да пътува с трамвая, ама къде го свежият злободневен виц като в Бай-Тошово време. В кафенетата също – скука, ако не е сексуалната интерпретация, която доминира ли доминира, друго няма. Абе, и народният хумор замря, поудряма се, залиня, дали ще изригне изобщо някога. Предизвикателства много , ако това е причината. Да не закачаме Комарницки, ама и добри каракитарусти като че ли нямаме. А жена карикатурист още не е случило. Но това да е хумор проблемът. А то, няма го готиния хем ежедневен, хем силен и смислен, поразяващ и философски хумор. Няма. Най-лесно е да се събереш в някое петричко село, да докараш и комшии македонци, да ги декласираш, а накрая да се черпите в кръчмата и да продължите с опашатите лъжи. Без нас, как да се засмееш.

Юг News

Европади

Община Кюстендил ще „инвестира“ над 200 000 евро по проект за разширяване туристическия потенциал на Скакавишкия водопад. Той е съвместен с община Конче, от бивша Югославска република Македония, по програмата за трансгранично сътрудничество. „Ще се направи по-достъпен Скакавишкия водопад, в момента пътят до него не е в добро състояние. Не казвам, че ще сторим магистрала, но екологосъобразно ще бъде приведен в такова състояние, че да е удобен за посетители. Няма да се полага асфалт. Пътят ще се насипе с материали от рушащи се там, на място, скали. Ще бъдат поставени беседки, пейки, барбекюта. Строителството ще е се извърши в най-кратки срокове, до средата на годината”, заяви зам.-кметът и ръководител на проекта инж. Росица Плачкова.
Абе, имат ли срам и акъл тия все по-активни в прилапването на европари българо-македонски чиновници, бе. 200 хил .евро, за да е по-достъпен третият по височина /72м/ водопад в България – Скакавишкия. Досега да не би да не беше достъпен. Ама, друго си е да се извърти един бая ми ти проект и да паднат – може и да не е от 72 метра, не е задължително, няколко хилядарки в евро. Има кой да ги хване отдолу. Изпълнителят се знаел – и децата знаят кой ще е, бизнесмен, който купил преди време училището в така обезлюденото с. Полска Скакавица, превърнал го в туристическа база. Сега и една екопътечка догоре – супер става. При това ще я прави бизнесменът, за който всички кюстендилци се сещат. Прави подобрения в имота си човекът. „Екопътеката дано обаче да не обхване и не унищожи ценни видове край водопада. Ако и една лопата бетон излеят ще отида с чук да разруша всичко“, заканва се природозащитникът и бивш общински съветник инж. Севделин Атанасов. Той сигнализира, че от годините не са изрязани храстите край Скакавишкия водопад, че самата водна атракция се вижда едва на около 20%, другото е обрасло. Та дано поне го почистят с тия 200 хил. евро.

Община Конче пък ще инвестира в път до езерото Мантово, в строителството и реновирането на къщи за гости около него. Същата работа и там. Къде водопад, там и езеро, стане ли дума за финансово европрибиране. Чиновниците не се спират. Край Скакавишкия водопад са регистрирани над 800 вида пеперуди, обяви неотдавна тогавашният кмет на Полска Скакавица Милчо Рапатински. Хайде, пак да ги преброим, заедно – със сърбите този път, може да ги изкараме повече. И вече срещу 300 хил. евро.

Юг News

По водата

От 1 април водата в София скача с 18 на сто, реши окончателно Комисията за енергийно и водно регулиране. От 1-ви април кубик вода в София ще струва 2,16 лева с ДДС. Това е с 0,34 лева повече в сравнение със сегашната цена. От същата дата се повишава с 30 процента и цената на природния газ. Това вдига цените и на топлоенергията с между 18 и 37 на сто за различните топлофикации в страната. Поскъпване, макар и само с 1 процент, ще има и при тока. Председателят на комисията Иван Иванов отхвърли съмненията, че има връзка между цените и отминалите парламентарни избори: „Решенията, които се взимат в тези две седмици, са важни, но и решения, които утежняват нашата дейност, предвид на това, че българските потребители на тези основни услуги, ще почувстват по-високи цени. Искам да ги уверя, че решенията, взимани от нас, са единствено и изцяло в съответствие със закона, правилата и наредбите, които са валидни към момента“, каза той. Иван Иванов отново се обяви за механизми, които да защитават не само енергийно бедните, но и хората, които ще изпитват затруднения да си плащат сметките за вода и ток.

Ама, че брутално – часове след като процентите по извънредния парламентарен вот станаха окончателни ни се казва това . От 1 април, а от 1 май – и бензинът, а преди това хлябът, пресният зеленчук, който вече тръгва по сергиите. Гняв и презрение, и нищо друго. Но и за софийската цена на водата – гняв. Чак сега тя минава двата лева за кубик. Нека ведомството на иначе мед капещия му от устата Иван Иванов публикува карта колко общини в България от отдавна плащат над 2 лева за кубик. При това София открадна водите на Рила, чрез деривацията Джерман-Скакавица. Сега се опитват и Дупница, и дори Сапарева баня да ги прикарат от „Кюстендилска вода“ по цени около 2,40 лева за кубик вода. А Сапарейро го залива вода чак до юни-юли от планината, която е над главите на хората от курорта. Гадна централизация, чиновничество, бюрокрация, ограбваща народа ВиК номенклатура. Има една метафора – „хляб по водата“. Чиновниците никога не са я знаели. Защо им е да я знаят.

Юг News

Психиатър да помогне

Психиатърът д-р Александър Паризов става временно изпълняващ длъжността управител на общинската болница в Дупница. Това се разбра след спешна среща при кмета на града инж. Методи Чимев. Градоначалникът събра всички завеждащи отделения на общинската болница, след като сегашният шеф на здравното заведение д-р Владислав Миков подаде оставка. Завеждащите отделения са предложили известния дупнишки психиатър д-р Паризов да изпълнява шефските функции в болницата, която реално е пред фалит – задълженията й са над 1,2 млн. лева.
Това е петият нов шеф на болницата в Дупница след Любомир Таушански, Крум Бонев – макар и за кратко, Росен Тимчев, разследван, че е изпълнявал функциите с фалшив диплом, и гинеколога д-р Миков. “ Може би психиатър ще се справи“, коментират в града. Комплексът – със 100 активни болнични легла плюс по 15 в психиатрията и за туберкулозно болни, агонизира от година-две. Д-р Миков, последният шеф, поиска общината да стане гарант за вземане на спасителен 1 млн. лева банков кредит, а като му поставиха непосилни условия за това, хвърли оставката си. Изтъкна лични мотиви и в момента тече едномесечното му предизвестие за напускане. Ако болницата не фалира, ще се стигне до нов конкурс за нов шеф.

 
При соца гр. Станке Димитров имаше три болници – градска, транспортна при жп гарата и военна, при сегашния битак. Как стана така, че транспортната и военната се сляха, това стана по времето на синия кмет д-р Панчо Панайотов, никой не може да каже. Но в бившата военна болница се настани хирургията, екипът на д-р Ени Лефтеров и д-р Матей Попниколов, които сега са номер 1 в частната болница, наричана „Лефтеровата“. Т.е. – от три ще остане само една, частната. Всякакви упражнения да се се спасява общинската, са обречени. От постановката, че в града трябва да остане една – „Лефтеровата“. Вълненията сега са за тоя банков 1 милион лева кредит, за общинската болница. Това все пак са пари – кой ще ги прибере край смъртника общинска болница, е интригата.

Юг News

Да снимаш, и то какво, преди 110 години

На 3 март 2017 г. се навършиха 140 години от рождението на чл. кор. Йордан Захариев /3.3.1877 – 8.5.1965 г.) – учител, географ, етнограф, общественик и учен, оставил трайна диря в българската научна книжнина. През 1937 г е избран за дописен член /член-кореспондент/ на Българската академия на науките. През 1998 г. е обявен за „почетен гражданин на Кюстендил”. За отбелязване на 140 годишния юбилей на видния учен колегията на регионалния исторически музей „Акад. Йордан Иванов” подготви и издаде албум с всички публикувани и непубликувани негативи и снимки на Йордан Захариев, съхранявани в музея. Съставител на албума е Любомир Желязков – фотограф в музея. Автор на предговора е гл. ас. д-р Ангел Джонев.
Съдържанието на албума е структурирано на основа на хронологията на издаване на трудовете на Йордан Захариев. Стремежът на съставителя е да събере цялото налично в музейните фондове визуално наследство на бележития учен. Обособени са и следните групи необнародвани снимки: снимки на изгорелия Босилеград; снимки неизползвани в книгите на Йордан Захариев; неразпознати снимки и семейни снимки. Общо в албума са включени 709 снимки, което по оценката на д-р Джонев, доближава албума до мащабите на каталог. В краткия, но изключително съдържателен и концентриран предговор Ангел Джонев посочва изрично изключително голямата и важна информация, която носят снимките, публикувани в албума и които имат значение на основен исторически извор. Албумът е и средство за противопоставяне на забравата.
Чрез фотографиите на Йордан Захариев „оживяват отново природата, образците на материалната и духовна култура на българите от западната част на националното землище и особено на Кюстендилския край, несправедливо разсечен в две държави. Оживяват „явленията”, които изследователят толкова се стреми да запази да не се отлеят „с бързината на течаща планинска вода”, пишат съставителите на фотосборника, така да го наречем … В продължение на повече от 50 години научноизследователска дейност Йордан Захариев проучва Кюстендилския край. Книгата му “Кюстендилското Крайще” (1918 г.) е първото антропогеографско поселищно изследване в България. Други негови по-важни трудове са: ”Село Слокощица” (1929), „Каменица“ (1935 г.), „Чипровци“ (1938 г.), “Пиянец” (1949,)  “Кюстендилска котловина” (1963 г.) и други. В трудовете му са включени стотици направени от него снимки на стари сгради, народни носии и народни обичаи. Още приживе Йордан Захариев завещава на историческия музей в Кюстендил свои лични вещи, документи, ръкописи, трудовете и библиотеката с книгите си. Част от дарението са и стотици стъклени фотографски плаки /негативи/ и снимки /позитиви/, които са запечатили за поколенията снимка на бит, нрави и душевност, на една народна култура, която безвъзвратно е изгубена днес, авторството на които принадлежи на член. кор. Йордан Захариев.
Е, не е станал академик, защо ли народната власт не го е удостоила – други да кажат. Но това, че още през 1906 год. е хванал и фотоапарата, за да заснеме и илюстрира академичните си изследвания за Краището, да го кажат днешните фотографи и репортери що за „попадение“ е. Не си е правил селфита, не се качвал по фейсбука, воден от суета, душевно неразположение или от скука, както го правят 99,95% от ползвателите на социалните мрежи в наше време. Снимал е …, абе, вижте албума!

Юг News

3:1 за Дупница

ГЕРБ и БСП си поделят по равно четирите депутатски мандата в област Кюстендил, а Дупница ще има двама народни представители. Това показват изчисленията към 20 ч. на 27 март. Макар, че до потвърждаване на мандатите от страна на ЦИК нищо да не е сигурно на 100%, след като все още не е започнало преизчислението на мандатите спрямо постигнатите на национално ниво резултати, както и гласовете от чужбина. БСП и ГЕРБ имат в 10 МИР над 22 000 гласа (съответно 22 080 за БСП и 23 804 за ГЕРБ) при “цена” на мандат от 11 000 гласа. Това означава, че и двете партии имат достатъчно гласове за по два пълни мандата. Кой знае. Оставане ли в сила това разпределение означава, че представители на жителите на област Кюстендил в 44-то Народно събрание ще бъдат Кирил Калфин и Ивайло Константинов от ГЕРБ и Валери Жаблянов и д-р Иван Ибришимов от БСП. Калфин и Жаблянов влизат като водачи на листите. Въпреки първите си позиции те са получили и преференции – Калфин е отбелязан изрично от 1271 души, а Жаблянов от 828 души. Рекордьор по преференции и то за пореден път е д-р Иван Ибришимов. Той получава личната подкрепа на 3 615 души от гласувалите за БСП, което означава, че вторият мандат на БСП ще бъде негов. За Ивайло Константинов са преброени 3 293 преференции, което означава, че вторият мандат за ГЕРБ е негов.
Толкова с числата. Изводите са важни. Не случайно вечерта след вота в Дупница имало заря, а в областния Кюстендил било пълен мъртвилеж. Е, как няма. На практика Дупница дръпва с 3:1 към Кюстендил, Валери Жаблянов е от радомирското с. Друган, на около 20 км. от Дупница, няма нищо общо с Кюстендил. Хак им е на кюстендилци – те имаха само двама водачи на листи /освен Калфин начело беше и бившата мис „Кюстендилска пролет“ Ана Благоева, която взе едва 529 гласа като водач на ДПС/. Докато Дупница оглави 4-5 листи, смело, но защо пък не. Дупница изпревари Кюстендил и по чуждестранни инвестиции, сочи статистиката. Както и по одобрени проекти за евроинвестиции и по различните програми, това пък обявиха от екипа на ГЕРБ кмета на Дупница втори мандат инж. Методи Чимев. Преди двадесетина години тогавашният кмет на Дупница д-р Панчо Панайотов прави референдуми за отделяне на Дупница като самостоятелен областен център. Не стана по Панчово време. Чак сега Дупница повежда в резултата. Да видим.

Юг News

Резил за малко

ГЕРБ отново е първа политическа сила и води пред БСП с около 4%, показаха първите предварителни резултати от парламентарните избори на 26 март т.г. ГЕРБ има 31,82%, а БСП за България 28,85%. В парламента със сигурност влизат още „Обединени патриоти“ с 8,49 %, ДПС – 7,72 % и „Воля“ – 4,89%. Реформаторски блок – Глас Народен е с 4,19%.  „Нова република“ и Движение „Да, България“ са близо да бариерата от 4%, но засега по-скоро не влизат в парламента. „Нова република“ са под 3%, а „Да, България“ 3,49% %. ДОСТ  имат 2,75%. Не е ясно обаче дали резултатът на ДОСТ няма да се промени драстично при действителното преброяване на гласовете. Реформаторският блок остава на ръба – според „Алфа рисърч“ с 4% и 3,8 на сто при „Галъп“. Шансовете си не са изгубили и „Да, България“ с 3,6%, според екзит пола на „Галъп интернешънъл“.

Цифрите ще се доизбистрят още тази нощ, но СЛАВА НА БОГА, както би се изразил кметът на Кюстендил. Който гласувал буквално секунди след 7 ч. по новото време. И преди най най-редовната си сутрешна молитва в храма. Слава на бога! Резил за малко. Да спечелеше БСП. В тая международна обстановка, при тия глобални процеси в Европа и света, българинът да се върнеше към кремълския модел държава и управления. НАТО е на Черноморето, а народът домакин гласува за Москва! Добре, че не става.
Има милиард въпроси нататък. То е ясно, че едва ли ще се състави кабинет „Борисов-3“, ама защо па и да не стане. Но стига вече упражнения. Иначе вечният кандидат и печелещ мандат Киро Калфин ще се кандидатира и пети път. Добре е и за него, че кара по половин, че дори и по 1/3 мандат. Не може така.

Юг News