„Софиянците“ в планинарството

Дупнишкият отряд от 18 планински спасители е с възстановен на 100% статут и пое изцяло „дежурствата“ си в определения му район в Рила, каза ръководителят на екип Кирил Чолаков. Повече от година отрядът беше закрит и изваден от разчетите и „схемите“ на Централната спасителна служба, след като обвиниха дупничани в отцепничество, самообявена автономия и др. А в Дупница просто бяха регистрирали сдружение с нестопанска цел “Планинско спасяване – Дупница”. Получили като дарение от САЩ и автомобил. Завидели им „софиянци“ и чиновниците в БТС и ги изключили. Никой не иска да споменава кошмарното време, когато отрядът в Дупница беше изваден от графика, а дежурствата поеха колегите им от Благоевград /които май не са имали нищо против изваждането на дупничани/. „Буквално часове след като излезе заповедта на УС за възстановяване на статута ни се създаде ситуация със закъсал турист на Седемте езера и се наложи с бързи действия наш екип да му оказва помощ. Районът ни /от Рилския манастир до Мальовица – бел. авт./ е един от най-натоварените през цялата година. Имаме постоянна готовност да помагаме в името на живота на хората в планината“, каза Чолаков. Отрядът разполага и с една раздрънкана УАЗК-а, с която се придвижва при подаден сигнал до височини над 2 хил. метра в планината – и в най-трудните зимни и изобщо природни условия.

Другата добра новина от спасителния отряд в Дупница е, че вече имат куче бебе – немска овчарка, която е само на няколко месеца и вече я обучават в търсене и действия при закъсали в планината. Кръстили го Ектор. Обучава я спасителят Иван Тушев, станал известен и като водач на немската овчарка Гаро. Гаро се прочу с това, че откри трупа на 17-годишната Мирослава от Перник през 2012 г. След операцията по намирането на трупа Мирослава тогавашният и сегашен премиер Бойко Борисов разпореди да се даде награда от 4 пържоли на кучето за добре свършена работа. Като ги плати МВР и тогавашният му ръководител Цветан Цветанов. Гаро така и не получи обещаните мръвки. Дали от притеснения около закриването на отряда или по друга причина обаче, но Гаро заболял и се споминал м.г. Водачът му Тушев месеци наред не могъл да си намери работа – накрая издържал тестовете за надзирател и отскоро работи в бобовдолския затвор.

Е, ако това не е грубо и брутално разпореждане на номенклатурата по София в системата на БТС и планинарството, какво е. „Какви са тия по Дупница, та ще си правят сдружения, без да питат. Да ги няма“. Вижте кои са в ръководствата на туристическите дружества – до един са създания на соц системата, комунисти. Които сега лапат от планинарството, прибират печалби, зарибяват желаещи да походят един път в месеца каби и ленивци. Или да заведат организирано някоя група до дестинация в чужбина. Просто екскурзии, които имат малко общо с туризма. И дечица да вкарат в някое „мероприятие“. И да го отчетат надлежно и да печелят. А, я вижте повечето хижи в какво състояние са. Кюстендилското туристическо дружество „Осогово“ не е ремонтирало офиса си сигурно повече от 40-50 години. Поне една витрина да сложеха отпред. Абе, казионност – пълна! Но при планинското спасяване – не, без такива!

Юг News

Отводомания

Административният съд в Кюстендил отказа да разгледа жалби срещу решения на общинския съвет. Жалбите са подадени от кюстендилски сдружения срещу две от решенията на общинските съветници. Първото касае избора на обществен посредник  /омбудсман/, а второто се отнася до определяне на пазарна оценка на общински имот и неговата продажба на търг. Административните съдии си направиха отвод и по двете дела. Причината – изразеното от представителя на едно от обжалващите сдружения по множество дела категорично мнение за некомпетентност на съдиите от административен съд – Кюстендил и обидни квалификации, обуславящи недоверие в обективността и компетентността при постановяване на съдебните актове. Според съдиите има тенденциозно поведение на представителя на сдружението, което цели дискредитиране на съдебната власт, уронване на авторитета на съда и пораждане на недоверие в работата на магистратите от съда. Поради тази причина делата се изпращат до Върховния административен съд, който трябва да определи друг равен по степен административен съд, който да гледа жалбите. Това пишат местни медии.

Не за пръв път магистрати от Кюстендил си правят отвод, като дойде ред да се гледат кметски и общински дела и случаи. Всички от районния съд си правиха щафетен отвод, когато трябваше да се гледат серия дела срещу кмета Петър Паунов за над 30 нарушения, установени от финансова ревизия. Окръжна прокуратура,оглавявана тогава от Камен Пешев, пък си направи отвод по сигнал от Агенцията за за държавен финансов контрол срещу градоначалника Паунов. Делото отиде в Благоевград. Сега административните съдии се „отвождат“ по две дела по жалби отново, касаещи общински казуси. И кюстендилецът се пита защо все по кметски и общински съдебни предизвикателства следват отводи. Магистратите сигурно имат „железни“ мотиви и аргументи да си правят отвода по конкретните дела. Ама по кафенетата вървят коментари, че е „лесно да съдиш кокошкари и крадци от гетото“. Как е с овластените.

Юг News

Дупница – „Мама миа“!

Изпълнителният шеф на злополучната кредитно-спестовна кооперация „дупнишка популярна каса“ Георги Близнаков, съпругата Ивона и синът му Сотир са задържани във вторник, съобщиха от полицията. Те са обвинени за укриване на данъци и за лихварство. Според подадените жалби финансовите им измами могат да достигнат 4.5 млн. лв., като до момента, след проведени разпити с 43 пострадали доказаните суми, придобити от вложители, са около 1.5 млн. лв. Процесуално-следствените действия се ръководят от прокуратурата в Пловдив, където е регистрацията на фирмата. Претърсвани са и са извършвани обиски във фирмени офиси и дома на семейството Близнакови в Дупница, като дупнишката полиция само е оказала съдействие – нещата се ръководят от пловдивската прокуратура, каза говорителят на областната дирекция на МВР Катя Табачка. Георги и Ивона са с мярка 72 часа за задържане, синът Сотир е освободен след разпит.

 
Така скандалът „популярна каса“, който разбуни преди месеци цяла Дупница, а реакциите и коментарите не спират и досега, получи някаква завръзка. Сагата продължава – не се знае колко време и колко години. В периода 11 април 2016 г. до септември т.г. в районната прокуратура в Дупница са постъпили около 150 жалби от вложители в кредитно-спестовна кооперация „Дупнишка популярна каса“. Те се оплакват, че не могат да изтеглят внесените суми след изтичане на договорите им за срочна вноска. Има вложители с около 300 000 лева, които внесли парите си при изключително добра лихва от 16%. И италиански гражданин е вложил 400 000 лева в дупнишката популярна каса. „Жабарът“ е един от общо 227-те пострадали от финансовата пирамида, обявиха от пловдивската прокуратура, която е водеща в разследването. Потърпевшите вложители потърсиха помощ и от омбудсмана Мая Манолова, писаха и на главния прокурор Сотир Цацаров – разследването е под наблюдението на Главна прокуратура – „но какво от това“.
По-интересното е италианското участие. При кметуването на д-р Първан Дангов /2003-2007 г./ от общинарския екип на Дупница ходиха до Апенините – в прав текст предлагаха на управата на Милано двата града да се побратимят. И без това в Милано живеели около 15 хиляди дупничани и гурбетчии от района, а на входа на италианския град нашенци били сложили табела: „Дупница-2“. Нищо не стана с побратимяването – то се знае. Но ето, че парите се събират в едно е без побратимяване – и италианец се изкушил от дупнишките лихви на Близнакови и вкарал 400 хилядарки. Може да не е чистокръвен италианец, а някой посъбрал от това онова пари дупничанин, установил се на Ботуша. Но прокуратурата съобщава за италиански вложител. „Мама миа“! То дупнишки сюжети по родината на Данте и Микеланджело – всеки ден. Но хайде да продължим с връзката Дупница-Италия по конкретния случай. След като има и италианец изгорял в пирамидата на Близнакови, защо делото да не се гледа в града на заблудения потомък на римляните. Или в Пловдив да дойдат италиански магистрати. Тогава може и да има някакво възмездие за последователите на „сърбина“ Цветан Василев по Дупница. Иначе няма шанс!

  Юг News

Миньор е моят татко

Добивът на въглища в най-големия рудник на Балканите – „Бабино“, към мини „Бобов дол“ спира, съобщиха синдикалисти в дружеството. Официално е уведомена за това и областната инспекция по труда в Кюстендил, която започва проверка по спазването на правилата, трудовото законодателство и безопасността на труда при спирането на технологичния добив на въглища, който се осъществяваше на около 500 м. под земята, каза началникът на инспекцията инж. Валентин Златински. В „Бабино“ работят около 600 миньори и екипи от въгледобивници и по поддържането на съоръженията. Спирането на добива не означава масови съкращения – направени са разчети за пренасочване на миньорите към трите останали рудника към мини „Бобов дол“, а живеещите в Радомирско и Земенско ще започнат работа към „Открит въгледобив“ в Перник, наемател на който също е бизнесменът Христо Ковачки, той държи и мините в Бобов дол. Това, опитвайки се да успокои нещата, каза лидерът на синдиката „Подкрепа“ в мините инж. Чавдар Иванов. Колегата му синдикалист инж. Любомир Стефанов, лидер на КНСБ структурите в мините, също коментира, че положението около съдбата на рудника е много сложно. И не е ясно както точно се случва и ще се случва, а всеки говори каквото си поиска. „Редно е да се намесят общински и областни структури, които имат отношение по проблема. Както и минната компания, да се прецени всяко нещо как да стане, да се каже на хората конкретно и ясно“, добави той.

 
В рудник „Бабино“ добивали до 800 тона висококачествени и висококалорични въглища на денонощие, които се транспортират до ТЕЦ „Бобов дол“. Но имало и слаби дни и периоди. Заради дълбочината на залежите обаче добивът на въглища в този рудник е много скъп, което налага крайната мярка за спирането му, казаха минни специалисти. Няма да има проблеми с горивото за ТЕЦ „Бобов дол“ – за централата се карат въглища от други миннодобивни дружества на Ковачки, 3 рудника от мини „Бобов дол“ продължават производството си. Освен това централата разработва инсталация и технология да започне изгарянето на боклук – на първо време ще се кара от завода за преработка на отпадъци в София, казаха информирани.

Както и да е. Някога задължително в читанките децата учеха наизуст стихотворението „Миньор моят татко – миньор ще съм и аз“, няколко поколения го изучаваха. Соцромантика и социалистически реализъм. А, сега по Разметаница да си го пререцитират. При толкова много въглища под земята им бобовдолци ще ходят гладни – няма работа, няма надница, няма перспектива – никаква. И няма на кого да се оплачеш, пред кого да протестираш. „Някога – в зората на демокрацията, призовани и водени от покрилия се дълбоко някъде сега лидер на „Подкрепа“ д-р Константин Тренчев, миньорите тръгнеха ли… към София или не чак дотам, правителства сваляха. Над 10 хиляди работеха в бобовдолските мини допреди 20-на години. Сега ще паднат под 2 000. Слага се „прековката“ – на миньорския език това означава нещо да се затвори, като на входа му се заковат две летви в буквата X. То май на всичко вече прековка го чака. „Ех, само да порасна – пък вижте ме тогаз“, е продължението на споменатото стихотворение. То не се ли почна от подобни безумия, вкарани и в читанките ни.

Юг News

Дяково

Независимият кандидат Росица Илиева – нищо, че в предишни мандати беше от Съюз „Радикали“ на Евгени Бакърджиев, изкарваше се позната със сегашния омбудсман Мая Манолова, после я номира ОДЦ и Бареков и пр., печели частичния вот за кмет на дупнишкото с. Дяково на 2 октомври, обявиха от общинската избирателна комисия. Тя получава 121 гласа, срещу 111 за Здравка Тонева, издигната от ГЕРБ. 82 % е избирателната активност при 296 с право на глас – в списъка са добавени над 70 по настоящ адрес. До урната отиде и 98-годишната баба Йорданка Фалина, най-възрастният жител на Дяково. Бабата сама изкачила двадесетината стълби до ритуалната зала, където ставаше гласуването. И трудно подвижни и тежко болни гласували, някои буквално ги носили на ръце до помещението. „Един нямаше признаци на живот, едва мърдаше, ама го вкараха и май гласува човекът“, разказва очевидец. Двете страни се постарали да осигурят максимална подкрепа, коментират и от секционната избирателна комисия.

Илиева и Тонева са бивши кметици на селото, от години са в открита непрекъсната вражда помежду си – нищо, че са роднини. Дори си разменят обвинения и сигнали за „нарушения“ до прокуратурата. За трети път двете се изправиха една срещу друга. Илиева държи и църковната власт в Дяково – председател е на настоятелството на местния храм „Св. Богородица“. Който плаче за ремонти, руши се, а местните недоумяват къде са разходвани отпуснати за укрепването на строената през 1929 год. черква с хиляди лева пари. На балотаж на 1 ноември м.г. Илиева спечели с един глас срещу Тонева, вотът обаче беше касиран и в кюстендилския административен съд и във ВАС като последна инстанция за констатирани нарушения. Така се стигна до частичните избори.

Горкото Даково преживяло най-кошмарния си ден в близо 600-годишната си история. Брат с брата се скарали заради това коя от двете кандидат-кметици следва да подкрепят. Син с майка си се скарали. Съседи се гледат накриво и няма да си проговорят „до живот“ за това „ти, защо за тая, бе“… Роднини се отказали от софийското се жителство /временно, разбира се/, за да гласуват в Дяково по „настоящ адрес“. Бедната баба Добрена била заплашена от сестрата на едната от кандидатките, че ще я изселят веднага след вота, ако не подкрепи „сестрата“. Местните не бяха виждали толкова коли със софийска и с друга, различна от „Кн“ регистрация да снове из селото им. Има 14 невалидни бюлетини. Защо никой взимащите добър хонорар от общинската избирателна комисия -Дупница, от секционната комисия, от разните неправителствени организации „честните избори“ и пр. не беше обяснил елементарни неща на тези хорица – задължително ли е гласуването, какво да правят с квадратчетата в бюлетината – гласоподавател беше задраскал името на една от кандидатките от край до край, в квадратчето нищо не писал. Някои се чудеха като как селото им е набъбнало на 300 души /по списък/, а иначе и в деня след вота няма кой да те напсува.
При това в Дяково с мечта като инфраструктурно разположение – на 10 км. от Дупница, на пътя Дупница-Бобов дол, „залепено“ на автомагистрала „Струма“, до жп линията София-Кулата. С най-големия за Югозапада язовир „Дяково“  /с 35 мил. куб. метра вода в чашата/, /бивш център на 17 села от Горно поле. Стигна дотам „да се изтепат за едни избори“ – „Мамка му!“.

Юг News

Кюстендилска ябълка – не слива, нито череша

Ябълка с диаметър 34 сантиметра беше обявена за победител в конкурса за най-едър плод на станалия през уикенда девети Празник на плодородието в Кюстендил, съобщиха от общината. Ябълката рекордьор е обрана в частна овощна градина в местността Мърквица край с. Драговищица, казаха местните хора. Произвел я частник овощар, продукцията му тази есен е много добра въпреки студовете през пролетта. В самата Драговищица не се изненадали – там вирее всичко, а при соца аграрната гордост на окръга беше суперинтензивната ябълкова градина „Шишманица“, припомнят местни активисти. Празникът на плодородието в Кюстендил е под мотото: „Всичко, що земята е родила“. Участваха над 30 селски кметства, читалища, пенсионерски клубове. Обикновено на такива празници показват тикви над 80-килограмови, праз лук над 1 метър стъблото, гроздове по около 80 см. на дължина, хвалят се организаторите.

Има един леко циничен лаф за някой, оженил се за кюстендилка – „присаден на кюстендилска слива“. Редовно през юни на пл. Велбъжд се прави „празник на черешата“. Повлияни и за да угодят на кмета Петър Паунов, Дичо и Д-2 направиха след около 2-годишно пребиваване във вече продадената резиденция „Ючбунар“ албум „Черешово дърво“. За ябълката не се сещат. А ябълката е райски плод. Нищо, че ябълковият цвят /под формата на петолъчка/ я има и в герба на Кюстендил с автор проф. Кирил Гогов – този плод изглежда дискриминиран. А Майстора е рисувал момичета с ябълки, платното е корица на читанките за 5-6 клас. Кюстендилската ябълка. Площите с която са се свили за скромните около 3-4 хил. декара. Е, италианците изкупуват черешите по Кюстендилско – за жълти стотинки макар. Ябълки не търсят. Ябълката се кара в избата в Граница – за ракия.Някога се реализираше по линия на Съвета за икономическа взаимопомощ /СИВ/ – в СССР, Чехословакия, ГДР. Дали оттогава не го намразиха и не го обезцениха тоя разкошен райски плод – караше се с вагони към соцстраните, даже в Куба, Никарагуа, Етиопия /чак там/. Сега ядем гръцки и турски ябълки. Нещо е объркано, щом само на фестивалите ябълката е номер 1.

Юг News

Такситата – голяма сила

300 лева – минималния размер, годишен данък върху таксиметровия превоз в община Кюстендил гласуваха съветниците на последното си заседание.За цялата 2015 год. общината е издала 191 разрешения за таксиметров автомобилен превоз. Очакваните приходи от данъка догодина ще са 57 300 лв., ако се вземе база за сравнение миналата година, казаха финансисти. Срокът за внасяне на първата вноска е до 30 юни, а не както беше досега от 1 март до 30 юни. Така плащането ще започва и по рано, при възможност. От години кюстендилките жълти коли возят по правилото „от точка до точка“ срещу 1,50 лева, независимо, че има обявена и гласувана от съветниците дневна и нощта тарифа, казват клиенти. И при всякакви промени в закона и нормативите.
Междувременно предложеният годишен данък от 700 лева за извършващите таксиметров превоз на пътници в Дупница от 1 януари 2017 год. впоследствие беше коригиран на минималните 300 лева, казаха от администрацията. Преди сесията в петък собственици на таксиметрови фирми са имали среща с председателя на минипарламента Ивайло Константинов. След разговорите между двете страни съветниците гласуваха данъкът да бъде 300 лева. Самият кмет Чимев внесъл новото предложение от 300 лева, бе да обяснява как от 700 смъкна с 400 лева. Толкова – 300 лева, е данъкът и в съседния Бобов дол. Неофициално се коментира, че и в малката община Рила, където няма регистрирано нито едно такси, ще гласуват размер на налога за от 1 януари 2017 год. Предстои да видим.
Но какво излиза. Навсякъде в региона кметовете не посмяха да натоварят таксиджиите с по-висока ставка. Не в името на клиента – клиентът си плаща като поп тези 1,50 в Кюстендил, в Дупница – по приемлива тарифа. Просто не искат да си имат разправия с таксиметраджиите. Които – доказвали са го много пъти, не са лесни и не си поплюват. Особено – накараш ли ги те да плащат нещо на хазната. Ами дивите таксита, циганските превозвачи, чиято пиаца се знае много добре и от общината и от ДАИ. Ами нали точно таксиджиите отказаха „Пътнически превози“ от курсовете до отдалечените дестинации – минаваха минути преди рейсовете и събираха чакащите по спирките – на цената на автобусния билет. Таксиджиите са в перманентна мобилна връзка помежду си – независимо, че са в конкуренция, в обща мрежа са и във всеки момент могат да поднесат някоя изненада и да спретнат нещо. По-задружна гилдия са само ченгетата, които вече 30 години с едно мълчаливо присъствие, пушене, пиене на вода и пр. си отстояват непоклатимите привилегии, бонуси, лустра и др. от държавата. Таксиджиите не правят такива нагласени неща и парлами. Те действат – активни каналджии са с бежанците, наят всичко адрес по адрес в съответни град, всяка кримка им е известна и ясна. И преди ченгетата. Абе, сила са.Та едни кметове ли ще ги накарат да плащат данъци – няма да стане.

Юг News

Паяк преди избори

До края на седмицата приключва работата си така нар. „паяк“, пуснат през юли т.г. на територията на Дупница, съобщиха от общината. Договорът на автомобила за репатриране беше за 3 месеца, той беше нает за 90 дни пробно от специализирана фирма чак от Несебър От понеделник с организацията по санкционирането на неправилното паркиране по главните улици и в района на централна градска част се заема РУП-Дупница. Мненията в града по ефекта от въведената мярка „паяк“ са противоречиви. До 29-и септември има постъпили и две жалби – едната оспорва „неправилно репатриране“ на автомобил, а другата е за „нанесена щета“ по кола на жалещия се. Дупничани още припомнят, че екипът от „паякари“ се осмелил да вдигне луксозната кола на любовницата на Пламен Галев – Юлияна, която се закани, че ще заведе дело, задето е повредена бронята на возилото й. Екипът на автомобила-паяк са софиянци – те просто не са разпознали Юлияна, подхвърлят по кафенетата в града. След като бъдат обсъдени резултатите от дейността на „паяка“, ще бъде взето и решението дали да се пристъпи към закупуване на такъв специализиран автомобил, който да стане на 100% общински. Благодарствено писмо пък изпратили група таксиметрови шофьори до кмета на общината инж. Методи Чимев /ГЕРБ/. Водачите на жълти коли от града изказват задоволство от работата на „паяка“ – из града се шофирало по-спокойно, просто неправилно и произволно паркираните МПС били много по-малко.

От три-четири месеца и кюстендилци гадаят защо в града им не се движи и изобщо го отнема безпощадният иначе паяк, вдигал и кола с бебе на задната седалка, 4 софийски коли пред храм, докато били вътре на кръщенка, задигнал запорожеца на инвалид, спрял на тротоара да си купи лекарствата от близка аптека. И т.н. Едната версия е, че автомобилът за репатриране на неправилно паркирани и разположени коли е спрян от контролните органи заради нарушения и предстои общината да обжалва санкцията. Коментира се също, че шофьорът на паяка е бил уволнен и сега се търси водач с необходимата тапия. Информирани казват, че шефът на екипа просто не издържал ден и нощ все него да псуват и сам хвърлил молбата за напускане. А нов да тръгне с ястребово око да дебне за неправилно паркирани возила в града не се намира. Официална информация за „съдбата“ на автомобила за репатриране в областния град на етапа обаче няма.

 
Дали пък и в Дупница и в Кюстендил не ги спряха или не бързат да ги пускат заради изборите. Управляващите знаят, че никой потърпевш няма да забрави, че санкцията е въведена от тях. И това да доведе до по-малко гласове в урните. И изобщо ругатните са по общините – защо няма достатъчно паркинги, защо „паяците“ вдигат само колите на по-безобидните и подминават тежкарите, мутрите и шефовете. Какво ли щеше да стане, ако в Дупница и сега си бяха и въвеждаха ред и порядки братя Галеви. Дали техен джип щеше да бъде репатриран. „А после“, отвръщат дупничани.

Юг News

Свети книги 

15-20 тома църковни книги, оставени на специален рафт при олтара на осветения през далечната 1865 год. храм „Св. пророк Илия“ в граничното селце Горни Кортен, тънат в прах, забрава и „изгниват“, установил туристът планинар и природолюбител от Кюстендил инж. Севделин Атанасов /60г/, който наскоро посетил паланката на границата със Сърбия. Текстовете и писанията в томовете са на църковнославяски, издържани напълно в стила и по тогавашния канон. Все още са се позапазили, но не се знае докога – влагата, не дай, боже – крадци, забравата могат да ги погубят безвъзвратно. „Редно е архиерейското наместничество в Кюстендил да изземе тези книги – по установения ред, да ги съхрани по опис. Иначе са отписани“, отбелязва инж. Атанасов. Според последното преброяване в Горни Кортен живеят 25 души. В действителност там останали само едно семейство възрастни хора, които гонят 80 г. „Мъжът държи ключа от черквата, но и той няма идея и представа какво трябва да прави, за да запази оцелялата повече от век църковна литература. Свещениците трябва да предприемат нещо, за да я спасят“, настоява инж. Атанасов, бивш съветник в Кюстендил.

Подобен проблем със забравени свети книги по храмовете из селцата има и на други места, казват местните. В черквата „Св. Богородица“ в дупнишкото с. Дяково например, строена 1929 год. И там са наредени зад олтара над десетина подвързани и „щамповани“ с религиозна символика книги. Професор геолог, софиянец, установил се да кара пенсионерските години в съседното с. Кременик, направил елементарен оглед на тази книжнина, която чака някой да я постави на по-сигурно място, да я проучи и извади от забравата. Но не би. Какво ли още не се крие по полупорутените храмове по малките селца, които преди век не са били никак малки. Към някои от селските черкви – например в кюстендилското с. Преколница, имало и килийно школо, изучавали и френски език, записвали се ученици чак от Крива паланка /днешна Македония/. Поповете, а и кметовете /ако ги пуснат вътре, защото църквата не пуска никого на нейната територия/ следва да опишат /поне това/ какво има по храмовете. То е безценно, белязано със знака за святост. А не поповете да се впускат в разни проекти по европрограмите по фонд „Земеделие“ и все да пресмятат и да искат и да искат – субсидии, пари, дарения, спомоществования, ктиторства и пр. и пр. материални жестове. Да побързат и да не ги изпреварят крадците и влагата и разрухата по така запустелите и изоставени храмове по паланките.

Юг News

Пишман санирането

Работник падна от скеле на жилищен блок-85, който се санира в кюстендилски кв. Запад – инцидентът станал около 19 ч. в понеделник, съобщиха от областната инспекция по труда. Мъжът е на 46 години от кюстендилска строителна фирма – живее в с. Слокощица. При падането е получил отворена фрактура на едната ръка, бил е закаран в Пирогов веднага, където му предстои операция, каза началникът на спешния център в Кюстендил д-р Анелия Георгиева. Няма опасност за живота му, показал първоначалният преглед, но ще бъдат извършени и допълнителни изследвания за евентуални други травми. Падането е от около 2 метра – между третия и втория етаж, на площадка между етажите. Инспекцията по труда изпратила екип на място, прави се проверка за обстоятелствата и за причините за инцидента, каза директорът на инспекцията инж. Валентин Златински.
Случилото се в кв. Запад едва ли е изненада и поставя проблема какви хора са се хванали за санировачи. За инструктажа, който се прави или не се прави с тях, за спазването на мерките за безопасност на труда при санирането. При ремонтите по националната програма за енергийна ефективност в Кюстендил и региона бяха наети неподготвени, дори и хора без трудови навици, някои от тях – с основно образование и никаква квалификация. Не се спазва и дисциплината – не се слагат каски, не се ползва работно облекло, обезопасяващи въжета. На места инспекцията констатирала неукрепени скелета. Не е трудно да се допусне, че през трудовия процес бачкаторите по обектите се и черпят с бутилка от близкото ламаринено заведение. И т.н. Вече има 7-8 акта за глоба на технически ръководители на обекти и на работодатели от строителни фирми, казаха инспектори. Няма да ги уплашат – санирането в Кюстендил, да не говорим за Дупница, където стартира преди дни с два обекта, тепърва предстои. Ще трябват хора да бачкат -макар и безхаберни и неподготвени.

 
Вече санирани блокове – те вече са 5 в областния град, пораждат немалко забележки и претенции по качеството. Изобщо не е ясно какви материали се влагат. Разпоредено било опаковките от палетата с докарани материали веднага да се събират в чували и да се махат, но не в контейнерите на ОП „Чистота“ – да не би по опаковката да се разбере с какво като марка и съдържание се прави санировката. Самата технология и под всякаква критика. „Аз съм строител – гледам го един от санировачите по колко залепващо вещество слага на плочката, за да я положи – на две-три места само, а трябва навсякъде – равномерно, за да се хване. От третия етаж нагоре се слага стъклена вата, не силикони. Те пердашат всичко равно – отдолу догоре. После ще се тюхкат собствениците на апартаменти откъде им е дошло някое отцепване на външната стена, ама няма на кой да се оплачат“, коментира напредването на националната програма за енергийна ефективност кюстендилец. Някои от работещите по обектите не говорят български – вероятно са помаци. Има и 100-процентови цигани. А циганин и работа и качество – айде сега, говорим сериозно!

Юг News