Черешките на тортата

При цена 2-2,50 лева за килограм започна изкупуването на ранните сортове череши в Кюстендилско, съобщиха местни земеделски производители. Тази цена е безпрецедентна – минали години черешоберът стартира при изкупни цени 50-60 ст. за килограм. Обяснението е в незапомнено слабата реколта тази година след студовете в края на април, когато между 85 и 95% от насажденията измръзнаха /официално обявени поражения по масивите/. Прогнозите са за добив от около 1 500 тона от 18 хил. декара в региона. При набирани минали години 5-6 хиляди тона от златоносните плодове. Ранните череши се изкупуват от търговци за прясна консумация – на пазара в столицата ги предлагат по 5-6 лева за килограм. Висока е и надницата за берачите, собственици на масиви ги наемат за по 80 ст. за килограм – при толкова слабата реколта набирането на до 50 килограма дневно е много трудно – трябва да си пъргав като маймуните и да скачаш от дърво на дърво, шегуват се берачи, които през юни редовно взимаха и неплатена отпуска, за да изкарат по някоя стотачка в кампанията. Има сръчни, които набираха и по 200 кила дневно. Сега не могат да докарат и по 20 кила с редкия плод по дърветата.

И каква става тя. М.г. при свръхреколта черешите се вземаха за жълти стотинки, а около 1/3 оставаха необрани, нямаше изкупуване, нямаше търсене. Сега няма череши, а тези, които ще станат за реализация, наистина ще са „черешките на тортата“. Малко, но скъпи. Интересно е как ще се държат монополистите в изкупуването, които от 20-30 години, работейки за трима-четирима италианци, диктуваха правилата, т.е. цените. Да познаем ли от три пъти. „Защо тая пролет никой не ни търси да пръскат черешите ни, лани не ни и питаха. Пускаха вертолетите над градините, а като мине техниката и приключат мерките срещу „черешовата муха“, „черешовата оса“, гниенето и пр , ни се казваше, че щом са пръскали /без и да ни питат съгласни ли сме/, ще им ги даваме на тях. Сега къде са тия паралии. Да дадат по 3 лева изкупна цена и да ги вземат“, подхвърлят в в. Таваличево, където реколтата оцеляла на 60-70%, казват овощари и производители. Малкото черешки наистина ще са за върха на тортата. Ама защо ли няма де е за учудване, че отново печалбите няма да са за производителя, за човечеца от село, който и ще се катери като маймуна, за да ги обере, или ще плаща 1 лев за килограм на берачи. А някой пак ще прибере големите печалби. При нас все така става – с млякото е така, с розовото масло по Казанлъшко е така, с доматите по Петричко, със зърното по Добруджа и пр. и пр. Свръх или нулева реколта – „това е положението“.

Юг News

Д-р Хаус от Бобов дол

Наркотик е открит в лек автомобил „Роувър“, собственост на хирург, общински съветник в Бобов дол, партактивист и редовно включван в листи и номинации за вотовете от години. В колата са пътували двама души. От полицията, не за пръв път, отказаха да персонифицират нещата. Дали докторът ще го отнесе по закона за такива случаи, предстои да се разбере. По миньорска Разметаница знаят хирурга с прякора му д-р Хаус – по толкова нашумелия сериал преди време с Хю Лори. Никой не тълкува дали д-р Хаус от Бобов дол, който работи в дупнишка болница като пълноправен хирург, е получил това „признание“ да го сравняват с героя гений на медицинската диагностика от сериала в ироничен план, или настина е добър специалист. Полицията и разследването ще кажат дали „съименникът“ от Бобов дол е тръгнал по пътя на гения според интерпретацията от сериала. Или намереното в колата му ще се окаже случайност или постановка.
Пак тази седмица, отново в Дупница, изскочи друг докторски сюжет. Бивш кмет на общината, сега съветник и напорист в повлияването на здравните дела на местно ниво „корифей“ се оказа, че кара колата си с отнет талон. Каза го от трибуната на минипарламента шефът на местното РПУ ст. инспектор Борислав Динев. Но и Динев не казва какво следва оттук нататък с ексградоначалника, нарушил правилата и закона. Както и въобще не се разбра каква е санкцията за лекар от общинската болница, пак в Дупница, който карал дежурство пиян и близките на починала жена от Перник го обвиниха в неадекватност и неправилни „намеси“ по случая с пациентката, която прибраха с ковчег на погребалните агенции. Задържан за сбиване пред парламента в не толкова далечната 2013-а, разследван за несъответствия със суми, отпуснати по банков път за ремонт на храм в Сапарева баня, завършил здравен мениджмънт, сега оглавява дупнишка болница.
Какво им става на тия доктори – как карат колите си, с отнет или с редовен талон. Има ли дрога във возилата им, за която може и да не знаят. Почерпени ли ходят на дежурство. Имат ли „работа“ и пререкания с полицията на митинги и пр. И докторите се хора и са подвластни на различни увлечения и слабости. И хората в Бобов дол, където няма от 5-6 години болница, но има доктори съветници, и пациентите по Дупница биха им простили такива прегрешения. Стига като д-р Хаус от сериала да могат да спасяват хора, да решават и отписани медицински случаи, дори и такива от отвъдното. И да си заслужат прякора, който може да им послужи и при полицейските акции и разследвания. Нали така…

Юг News

Химиците на вота
Състав на кюстендилския административен съд, оглавяван от шефа му Галина Стойчева, за втори път обяви за недействителен избора на кмет в дупнишкото село Блатино, съобщи съдебният сайт. Процесът има дълга предистория, а на местните почва да им писва. На балотаж на 1 ноември м.г. се явиха независимият Димитър Дудин и първият братовчед на екс синия премиер Иван Костов – Ботьо Дончев /ГЕРБ/. Първият взел 55 гласа, „братовчедът“ – 54. Последва жалба до кюстендилския административен съд от ГЕРБ, а при назначеното повторно преброяване се оказало, че двамата са получили по 53 гласа. Изборите бяха касирани и трябваше да има нов вот. От общинската избирателна комисия в Дупница обаче обжалваха и спорът влезе във ВАС. Трябваше да се извърши химическа експертиза, която да установи за две от бюлетините дали са редовни, или не, тъй като има съмнения, че положеното мастило на тях е остатък от предишна бюлетина или отбелязаният вот е от различен химикал, a отбелязаният вот е задебелено отбелязан, мотивираха се върховните магистрати. Експерт химик от МВР извършил експертизата. „Съобразно преценката на събраните доказателствени средства, съдът счита , че гласът в бюлетините с №62000093 и 62000094, копия от които са приложени на л.62 и л.63 от адм.д. №365/2015г., за недействителен по см. на чл.437 ал.2 т.2 от Изборния кодекс. Същите съдържат специален символ във вид на „друг знак“, представляващ черта, съответно точка, изписан със син химикал в квадратчето за кандидата Дудин. Символите са ясно видими и не са резултат от зацапване, а са нарочно изписани. Обратните доводи на представителя на ответника са неоснователни и недоказани. Следователно, гласът за Дудин в двете бюлетини е недействителен по см. на чл.437 ал.2 т.2 от ИК.“ се казва в решението на административния съд в Кюстендил. Значи и химиците вече се намесват в решаването на вота в селце, където постоянно живеят около 180 души. Общинската избирателна комисия в Дупница, която е страна по делото, може да обжалва решението в 7-дневен срок Така и в Блатино, както в съседното с. Дяково, където има вече насрочен извънреден вот за кмет за 2 октомври т.г. пак се застягаха да отидат пред урните наесен.. „Абе, писна ми вече. Трябваше да има избори, щом имаме равни гласове с Дудин. След като конкурентът ми не обжалва, защо ОИК не прие решението на кюстендилския съд, е се стигна до ВАС, не ми е ясно. Това не е случайно. Още не съм решил дали ще се кандидатирам пак, ако се стигне до нови избори в Блатино“, представи сложната ситуация Дончев. От Блатино е покойната майка на Иван Костов – Поликсена. Самият Костов играл през ваканциите си в селото, с братовчеда Ботьо, къпали се в реката, казват местни.
Реката си е река, а политиката си е политика, изборите са си избори. Но местните са прави да ругаят – хич не им е до избори. „Всичкото баба втасала“, е народната сентенция. Още повече, че / за Дяково е сигурно, за Блатино – много вероятно/ там ще гласуват седмици преди президентския вот. Залогът ще е голям, партии и коалиции ще заложат всичко, ще хвърлят всички сили. Ще стане голяма какофония. Как ще гласуват в Дяково ще е „показателно“ как ще се държи гласоподавателят и на президентският вот – ще извадят логика по партийните щабове. И на хората в Дяково /и в Блатино/  ще им призлее окончателно. Защото никой и не надзърта да види що за улици, що за ВиК мрежа, що за транспортно обслужване има за селата. А дойдат ли избори – шум голям. И ако съдиите в роби прибягват до разни химически експертизи, то за нашенеца на село и без вещи лица да се произнасят, му е ясно, че химиците на вота не са при тях, не са в Дяково или в Блатино. Много по-нагоре са. Те са безнаказани, решават резултата от всеки вот, режисират, осребряват всеки глас от урните. „И тия и ония да са, я от едните и от другите еднакво че настрижем. да си е….. мамата“, мъдро обобщи преди години селянин от Кюстендилско при едни такива извънредни и извънредни избори в мършаво селце, където който и да изберат – „все тая“.

Първият братовчед на Иван Костов /в средата/ води тежка съдебна битка да е кмет на с. Блатино.

В Дяково ще има избори на 2 октомври т.г. и местните се стягат.

Всичкото баба втасала, та пак избори…

..

Ботьо Дончев

Юг News

Дерматитено време

4 200 ваксини срещу нодуларен дерматит са доставени на областната агенция по контрол на храните в Кюстендил, съобщиха оттам /чак/ в сряда. Така до края на тази седмица ще бъдат ваксинирани срещу опасното заболяване над 9 хиляди крави, телета и юници /т.е. 100% от регистрираните/  в региона, каза и.д. шеф на агенцията Бойко Опърлаков, бивш зам.-областен управител на Кюстендил, родом бургазлия. Досега били ваксинирани около 5 500 от говедата в Кюстендилско, за които имало риск да се разболеят – в радиус от 20 км. от установено огнище, такива са правилата. За толкова стигнала евроваксината, осигурена ни по линия на ЕС. След което зачакахме внос от ЮАР. Стигна се дотам тридесетина фермери преди празниците да „окупират“ агенцията по храните в Кюстендил –  недоволни и гневни, че ваксинирането се забавя, а животните им се излагат на фатален риск да заболеят и да бъдат загробени „немедленно“. Протестът им все пак даде ефект.  По неофициални коментари на специалисти ветеринари вероятно ще има излишък от последната пратка, внос от ЮАР. Ако действително ваксини „артисат“, те ще бъдат предадени на други „застрашени“ региони, обяви Опърлаков.

Така или иначе, но дерматитът беше ужасът, който съпътстваше майските /а и априлските/ празници по места по Южна България, да не говорим за ударените области Благоевград и Кюстендил. 7 огнища на дерматит са установени в Кюстендилска област. Наложи се умъртвяване на 38 животни, а само във фермата на инж. Пламен Миланов /60г/ в с. Скриняно, дошъл преди 20 години от София в селото на родителите си да става млекопроизводител, беше умъртвено цялото стадо от 24 крави, юници и телета. Той присъствал на екзекуцията на стадото, със сълзи на очи разказват местните.

Дерматитено време! Народът и бъкел не знае какво съдържа понятието „нодуларен дерматит“. Но народът отлично си спомня как същите тия ветеринари преди години изтребиха кокошките му заради птичия грип. Как тромаво и свръхнеоперативно лекуваха овцете му от син език и как немалко от стоката му и тогава я закараха по екарисажите. По Рилското корито са още в паника от бруцелоза, заради която натръшкаха около 250 кози, десетина крави, двадесетина овце, кон, три домашни кучета  /да се позовем на официалните информации/.  34-ма заболяха от коварната болест и още не могат да се оправят, някои прескачат при гръцки доктори и професори, просто „вземат мерки“. И най-безобидният пчелар ще ви говори с часове за тоталния мор по кошерите из района и в световен мащаб. Пчелите мрат. Е, остана ли нещо от зообизнеса и поминъка с животни извън угрозата „мор“. Това като, че ли става неизбежно, предопределено. Болести по ферми, кошари, кошери и рояци е имали и ще има. Въпросът е за оправията,  за реакциите на органите  и служби, пренаселени с чиновници, които уж отговарят и планират превантивни мерки. А  не действия  и кампании пред свършен факт и „след после“. Дерматитено време, което май си ни е постоянна перманентна диагноза. Срещу която откъде да внасяме ваксини…

Юг News

Не се наманифестирахме

Шествия – подобие на манифестациите от соца, дефилираха по градовете /не и по селата/ в Родината ни за празника 24 май. Дечицата отново /Юг NEWS обърна внимание как ги тикаме за всяко нещо и режисирано ги използваме в проектирано с еврофинансирани начинания/ вървяха под строй и в стройни редици, добре, че не декламираха лозунги „Винаги верни на п………ята“. Пооблекли се се с нови тоалети, особено барналите се за деня учителки, също минаха в що-годе стройни колони. Някои дъвчеха дъвка, несъобразително, но кой ти гледа. Манифестация да става. „Нашето момче носи табелата на Спортното училище, какъв е красавец. А и девойката отляво, която държи табелата с него, добре са я избрали“, почти се насълзява кюстендилка на средната възраст, вглеждайки се в манифестиращите ученици и преподаватели. Дикторски текст залива площада с изреждане на безспорните успехи на в момента преминаващото школо. Всички са шампиони и първенци в училището, това олимпиади, прегледи, състезания – всичко е спечелено. Успехите предстоят просто, си казва дошлият да види дефилето зрител.

Кому е нужно. Празникът на буквичките и /без/духовността, може да се отбелязва с далеч по-семпли и неизразителни „паради“. „Децата от обединените детски заведения поведоха празничното шествие на 24 май, на площад „Велбъжд“ в Кюстендил. Последваха ги учениците и учителите от всички основни училища, Началното училище, ПМГ, Езикова гимназия и професионалните гимназии в общината. На финала дефилираха представителите на читалищата и културните институции. Официалните гости на празника бяха областният управител Виктор Янев, кметът на община Кюстендил Петър Паунов и заместниците му Росица Плачкова, Радмила Рангелова и Светослав Василев, председателят на ОС Иван Андонов и началникът на РИО Радостина Новакова. Всяко училище бе избрало свой, оригинален начин за представяне, със знаменосците си и платна с лика на патроните си. Имаше мажоретни състави, спортни отбори, момичета и момчета с народни носии и фланелки с лика на Васил Левски. Ученици дефилираха и с платна в бяло, зелено и червено. Първокласници гордо бяха вдигнали ръце със Свидетелствата си, бодър репортаж за събитието тутакси посвети местна електронна медия..
Да ви звучи познато. НЕ СЕ ЛИ НАМАНИФЕСТИРАХМЕ!

Юг News

Горките читалища

Централното дупнишко читалище „Зора“ е мощен местен културен институт, приютило е градският тетатър, библиотеката и др.

Читалищата в Дупнишко, а и не само там, са се превърнали в туристически агенции, които организират екскурзийки на разни групи до различни дестинация, спонсорират пътуванията на състави за разни участия и форуми, от които се връщат с някоя мижава и формална грамота като за отчет. И изобщо са го ударили на пътувания и туризъм, нямат културна дейност. Критики в тази посока отправиха съветниците от дупнишкия минипарламент на последното си заседание, на което бяха разгледани отчетите на читалищата в общината. Шефът на съвета Ивайло Константинов /ГЕРБ/ дори обяви, че ще бъде подготвена декларация до министерство на културата с искане за промени в Закона за народните читалища, тъй като функциите на ОбС сега се свеждали само до одобряване на отчетите, но без да може да се осъществява някакъв осезателен контрол над тях. Съветникът Костадин Костадинов, шеф на частната болница в Дупница, изкоментирал, че има читалища, които не са събрали нито лев от членски внос – въпреки, че някои имат и по 150 членове. Затова ще бъде сформирана комисия, която ще проследи в детайли от-до работата на читалищата, за да стане ясно как и колко работят. И бившата синя депутатка д-р Лорета Николова, сега съветник, се обявява за промени в Закона за народните читалища.

И всяко село има читалище – поне по едно.

Какво излиза – тези „огнища на знание и родолюбие“ от Възраждането сега се модернизират и комерсиализират. От името на читалищата тръгват какви ли не неща – дори и бившите военни си направиха тук-там читалище в бившото ДНА, показаха на тийнейджърите устройството и действието на различни модели автоматично и късоцевно оръжие. Това стана за Гергьовден тъкмо в Дупница. В областния Кюстендил постъпи сигнал в прокуратурата, че местен читалищен деец ползва субсидията за културното „звено“, което създал, притежава и ръководи, да си плаща тока, водата, частни пътувания. Пак в Кюстендил читалище организира изложба на змии, на гълъби, на плетива и плетки и др. Друго прави празника на виното на открито – „гаубици“ с домашно вино се журират строго и компетентно и се знае как приключва всичко – с разпивки и мезета. Частно читалище беше създадено и в кв. Бараково, то носи името на родения там поет дисидент Биньо Иванов. Една от амбициите на читалище „Биньо Иванов“ е да възстанови в умален вид някогашната теснолинейка, Рилската железница край историческата Балабанова фабрика. Пълно разнообразие в обхвата, намеренията, амбициите и целите. Чет и брой нямат проектите, по които са се впуснали десетки читалища от региона /не само в Кюстендилско е така/, за да кандидатстват и реално да вземат европари. Проектът обикновено се изпълнява с трансграничен партньор /от съседните Македония, Сърбия/ и може да е с предмет на изследване и проучване „каквото няма и да се сетиш“. Важно е финансирането по европрограма. Ами – нека, както се казва.

И това е читалищна работа…

В същото време читалищните библиотеки са в невъзможен вид, още томовете на Ленин и Тодор Живков прашясват по рафтовете. Не са махнати на места и портретите на Тато, на Георги Димитров, на някой местен антифашист и партизанин /впрочем някои читалища все още носят и имена на „герои“ от съпротивителното движение/. В селцата в Треклянско обезлюдяването е тотално и невъзвратимо, но и в най-малкото селце има назначен и се водел читалищен секретар, който е поне на хонорар, ако не и на щат, коментират местните. Впрочем много щекотлива тема е и броят на читалищата. Доста са – в областния град са 5-6, трудно с помнят, а най-забавният момент е да влезеш и да слушаш препирните в отдел „култура“, в който и да си избереш град, по разпределението на бюджета и спусканата субсидия. И до бой се стига. И т.н. и т.н.
Така, че – горките читалища! Плачат за по-осезателен контрол и за нов закон, какъвто искат дупнишките общинари. Но не само по това откъде им идват и как ги харчат парите. А и какво реално е присъствието им в културните начинания и културната практика /идеи, изяви, реализацията на тези изяви да е качествена и пр./ по места – града, селото, квартала. Колко дни в годината на входа им виси катинарът. Иначе заради проектите за европари читалищата ще продължават да се множат. И да създават повече проблеми на общините и местните управи – както се случва сега в Дупница например. Да не се забравя – „огнища на знание и родолюбие“. Хайде сега!

Юг News

Книга лоша нема

Около тон и половина пластмаса предадоха кюстендилци, прескочили до окръжния център дупничани и изобщо хора от региона на пл. Велбъжд в неделния ден, за да предадат някой и друг килограм пластмаса и да вземат безплатно /поне една/ книга. Кюстендил бе включен за пръв път в кампанията „Книги за смет“. Преди обяд дори се изви опашка от чакащи, грижливо придвижвайки торби и чували с бутилки, тубички, парчета от „материала“. После потокът понамаля. Дали някои не се уплашиха от земетръса, земята на Югозапада се разлюля с 4,6 степен по Рихтер в 11,58 ч. Или пък някои се поразочароваха от предлаганите им заглавия. Всеки, предал 1 килограм пластмасови отпадъци, получаваше талон за безплатна книга от щанд, разположен наблизо до Арката. Който предаде 2 или повече от 2 килограма, получава и втори талон. Това е и максималният брой книги, които един участник може да вземе – независимо от обема на предадените отпадъци. Този регламент не е много справедлив, мърмореше мъж, който предал 18 кила, но взел две книги, едната от които е „Съкровищата на България“. Най-търсена пък се оказала „Тайната градина“, казаха отговорниците по раздаването срещу предаван талон. Друг предал торба с пластмасови бутилки от безалкохолно с неохота взе книга на Евгени Минчев, останалите по витрината пък изобщо не го удовлетворяваха. „Тоя да не иска да му предложат безплатно за тия смачкани бутилки „Спомените на Чърчил“. Важна е идеята, емоцията“ изкоментира друг. „Абе, щом е безплатна, взимай и тръгвай“, подкани трети. „Книга лоша нема“, философски обобщи възрастна кюстендилка. Дали пък не е права жената, за преди 24 май тая „сентенция“ най-върви.
Общо са взети около 700 заглавия. Най-предпочитани от децата са Андерсеновите есенни и зимни приказки, Макс и Мориц, отбелязаха на финала на кампанията от издателство „Smart Books“ и фондация „Credo Bonum“. Те не скриха, че са са доволни и че ще продължават да разширяват броя на градовете, които взимат участие в екологичната инициатива. А нашенецът е доволен – хем си почиства килера и мазетата от залежали бутилки, шишета, туби, стари легени и пр., хем му дават и книга. Па защо ли да я чете, не е задължително – важното е, че са го видели приятели и комшии на опашката в кампания с мото, в което я има книгата.

Юг News

Зрелостник от Босилеград

36 зрелостници завършват единствената гимназия в Босилеград, а балът им е на 25 май, предпразнично разказа шефът на школото Антон Тончев. Той не крие, че има намаляване като брой на завършващите – м.г. са били 45, през 2014-а – 50. Топи се и Босилеградско – това е всеизвестно. Другата новина около босилеградските зрелостници е, че 32 от тях твърдо са заявили, че ще кандидатстват във ВУЗ в България, конкретизира Тончев. Само четирима вероятно ще се запишат в сръбско висше училище или университет – освен ако не заминат за чужбина. Очевидно тийнейджърите не са забравили българския си корен и държат за завършат български университет, коментират наши сънародници оттатък границата. Дано да е така, само може да ни радва подобно убеждение и поведение. Активисти от самия Босилеград обаче коментират и друго. Лично кметът на сръбската община Владимир Захариев, който безапелационно на 24 април т.г. спечели пети пореден мандат на поста, се обръщал към местните тийнейджъри и им обещавал – „Всички ще влезете“. Дефакто – така и става. Самото кандидатстване е изнесено, екип квестори, назначени от МОН заминава за Босилеград /а и за Цариброд/ в определен ден, за да направи теста. И там със сигурност няма такива драконовски мерки срещу преписването, нито видеокамери на входа  и изхода, на тавана, родители пазванти по тоалетните и прочие. И оценките са от много добър нагоре – преобладаващо. М.г. имаше 4 пълни шестици от около 100 явили се. При нас са по-малко в национален мащаб. Значи какво – самият тест нещо е „редуциран и олекотен“. Преподавателка по български език и литература в Гимназията за древни езици и култури в София, босилеградска снаха, е категорична, че в босилеградското школо не ги обучават никак добре и нивото на подготовка на тийнейджърите е ниско. Но всички влизат в наш ВУЗ. Не е лошо, ама нека се и подготвят добре. Да взимат частни уроци както се решават някои български семейства и си плащат. Не е тайна, че момичета и момчета от Кюстендил пътуват за скъпоплатени подготвителни курсове по избрания предмет или при частен учител в София „който смъква кожи“, стане ли дума за таксите. А на 40 километра по на запад имат гарантирано място по избраната специалност. Дори директорът Тончев отбеляза и нещо друго – квотата, спусната от МОН за прием за кандидати от Сърбия, е съобразена със заявеното от самите кандидати. Затова и на изнесения кандидатски тест за приема идват и младежи от Вранье, Сурдулица, Лесковац. „Всички ще ви приемат“, призовава ги кметът Захариев.
Така зрелостник в Босилеград /и от съседни общини/ си е добър шанс да се изучиш. Освен ако не се вдигнат критериите, което … защо да го правят от просветното ни ведомство. Израз и на патриотичен жест е децата на сънародниците ни да влизат по-лесно в нашите ВУЗ-ве. Да се дипломират и да останат и да работят у нас, както и става. Шанс, какъвто не е осигурен за зрелостниците в самата България. Дали за самите тийнейджъри от Босилеград е добре летвата да е по-ниско – да се попитаме.

Юг News

Средната гъстота на населението в Дупница е 131 човека на квадратен километър при средно 45 човека на кв. км за областта, обявиха от кметската управа в града на Марек. 74,8 % от населението на общината живее в градския център, при 68,4 % за областта. Дупница е най-гъсто населената община в областта и въобще една от най-гъсто населените в Югозападния район, отбелязват в прессъобщение от екипа на сегашния градоначалник инж. Методи Чимев. От териториалното статистическо бюро в Кюстендил, дали не от завист, но не потвърдиха тези „показатели“, нито по каква методика са установени. Както и да е.

Неофициално се коментира, че едно над 20 хиляди дупничани и наши от селата са по гурбет в чужбина. Ако повечето от тези хора се върнат /по местното наречие „от ябана“, от странство/, то Дупница ще стане пренаселено място, където на мнозина ще им е тясно. И ако е вярно, че „количествените натрупвания водят до качествени изменения“, то градът и общината би трябвало да просперират мощно. А така ли е? Как този предразположен към проспериране град беше допреди 5 години  „първият частен град в България“. – поне според стотиците коментари и писания по медиите беше така. Впрочем Братя Галеви могат един ден да се върнат, поне местните митове, легенди и фолклорни интерпретации смело го прогнозират. Тогава как ще е – да си представим само. Тогава градът ще стане препренаселен. Любопитно би било от статистиката да обявят на кое място в Югозапада е Дупница по икономически показатели. Дори и като се включат оборотът и печалбите от продажбата на коли втора употреба, за които продажби и бизнес наскоро ГДБОП и ДАНС предприеха спецакция и разкриха доста нарушения и далавери. Заради наближаващите 24-майски празници градът има над какво да се замисли и относно културния си разцвет и дередже, изявите в сферата на изкуствата. Колко дупничани знаят къде е музеят им и той що за статут „обажда“ – примерно. Ами спорта – местният „Марек“ напипа „А“ окръжна група, няма данни дали ще извърви успешно етапите до връщане в професионалния футбол. Нещо прискърца и във волейболния „Марек-Ивкони“.

Т.е. след като толкова е добре с показателя „гъстота на населението“, следва Дупница, неофициално самообявила се не само географски за „столицата на Югозапада“, да дръпва и в развитието си. Всякак да дръпва, та още с влизането да се усеща това дръпване. По философския принцип за „количествените натрупвания“. Дай, боже!

Юг News

МАТ-УРА-ТА

Поредното изтезание – този път за випуск-2016. Матури! И пак Елин Пелин /нищо лошо, най-превежданият ни разказвач, безспорен в отразяването на селската душевност, бит, великолепен в пресъздаването им, така неотразими са героите му/. Но как става така, че и бабите и дори прабабите на днешните тинейджъри и две-три поколения след тях пишат или за Вазов, или за Йовков, или за Елин Пелин. При поетите Ботев-Смирненски-Вапцаров, по-рядко Пенчо Славейков с неговата „Ралица“. Как пък от толкова милиони комбинации за изпитните въпроси не се падна например „Задочни репортажи за България“ на Георги Марков, които не се и изучават по програмата за БЕЛ. Нищо, че не се изучават – да им се падне, да видим като как ще подходят напиращите към стотиците специалности в над 50-те ВУЗ-а в страната ни зрелостници. А сега какво – Стария Герак, Божан, Петър, Павел, горката Елка, малкият Захаринчо, който някога убедително не се преподаваше, че е „бъдещият пролетарий“. Айде, бе! Какво им говори на днешните юноши такъв персонаж и проблематика. Един от явилите се перифразира семейния кодекс, за да представи ценното от „Гераците“. Ужас!

Ясно е, за известна част от абитуриентите матурата е „мат“. Няма да се справят, не са и чели „Гераците“, няма какво да се лъжем. Те и другите произведения, преподавани в часовете по литература, не са ги чели. Затова им е все едно – и Михалаки Георгиев примерно, и дори още много преди него – Илия Блъсков да им се паднеше, все тая. Затова е това суперстарание да се препише, свръхмодерните технологии да се заредиш с готов текст, който да възпроизведеш на изпитния лист под „строгото“ око на квесторите.
„Ура!“, повечето от явилите се ще изкарат, може да е на магия, но ще изкарат. И ще са доволни, на каквато и да са си заслужили оценка. „Ура!“, и това мина, ще си кажат повечето тинейджъри, чиито умове и сърца точно в дните на матурите на 100% са заети със стила, десена и аранжировката на абитуриентския тоалет, за предстоящия след по-малко от седмица купон, в замислените забавления покрай завършването, безкрайната вакханалия до връчването на дипломите и кандидат-студентския изпит дни след това.
„Та“ – пак за матурите. Нещо има нередно, сбъркано, закостеняло в изпита. Елементарно е да се запитаме като как така на матурите учениците са супер, на кандидат-студентския изпит пък двойките някои от годините са близо 60%. При едни и същи автори и горе-долу познати като формулировка теми. Май е въпрос на преписване. Или по-вярно – на подготовка в гимназиалния курс. Където обучението може да се обобщи с един лаф от Шоплука, откъдето е и падналия се на матурата-2016 Елин Пелин – „Гола вода“!

Юг News