Окончателната диагноза – обезлюдяване

Дядо Санде, единствен жител на с. Леска, вдъхнови столичен художник, който го обезсмърти в портрет

126 014 души е населението на Кюстендилска област към 31 декември 2015 г., така регионът се нарежда на 20-о място в страната, обявиха от статистиката. Сравнено с предходната 2014 год, областта се е свила с още 1 955 или с 1,5%. Потвърждава се окончателната диагноза – за последните двадесетина години Кюстендилско се „топи“ с около 2 хиляди души всяка година. Запазва се и неблагоприятната тенденция за остаряване на населението. В края на 2015 г. на 65 и повече навършени години са 32 679, или 25.9% от населението на областта. Мъжете са 61 371 (48.7%), а жените – 64 643 (51.3%), или на 1 000 мъже се падат 1 053 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите от 1 до 54 години. С нарастване на възрастта се увеличава относителният дял на жените от общото население на областта, коментират от регионалното статистическо бюро.
Не трябва да се чете официална статистика, и без нейните схеми и таблици живеещите в региона усещат тоталното му обезлюдяване. Дори и в областния център Кюстендил вече се чува „празен град – я има 30 хиляди, половината от които са цигани“. Три села от години са с по един жител. Дядо Александър Стоев, който вече е на над 90 години, не мърда от с.Леска и за нищо на света не искал да слиза в града, въпреки постоянните опити на наследниците му да го предумат да  избере цивилизацията, „стига е кукувал в тая Леска“. Старецът, бивш жепеец, е истински мохикан – стои в родната си къща в планината, гледал три кози, кокошки, а синът му му носи хляб и провизии. „Здрав и жизнен е, даже и аспирин не пие“, хвали коравостта му кметът на паланката / който е кмет на поне 7-8 селца/ Ивайло Кръстев. Дядо Санде вдъхновил столичен художник, който му направил портрет, казаха уредници на кюстендилската библиотека наскоро. Бай Райчо Стоев /88г/, бивш партизанин от босилеградския отряд под командването на Тито, бивш полковник от БНА, пък до последно беше единственият жител на с. Брест на сръбската граница. Миналата зима обаче получил бъбречна криза, наложило се да го закарат в столична клиника, от общината спешно извикали сина му, посред нощ, да го вдигне и да го лекува. Не го и върнали в Брест, вече е настанен в дом за възрастни хора в Софийско. Така Брест вече е без ни един жител, отбелязват администоратори. По заръка на бай Райчо кучето му отвели при негов приятел в близкото с. Злогош. Така вече няма жива душа в Брест. Дядо Петър доскоро обитавал сам в с. Чеканец, Невестинско. Синът му обаче го „свалил в равнината“, в Невестино. Така, че и Чеканец вече е с нулево население, казват общинари. Има и други, които чакат реда си – Ивановци, Чуденци, Гърбино, Побит камък, Драгойчинци и др.
Без плач на ни едно дете в десетки села, от години. Окончателната диагноза.

Юг News

„Христос Воскресе“ тогава, кога пристигне попът

В Страстната седмица се случва всичко – тежката самота на Христос в Гетсиманската градина, Тайната вечеря и предателството на Юда, трите отричания от учителя си на апостол Петър, разпръсването на всичките 12 апостоли, които тръгват, за да търсят закрила, вяра и спасение. Много са „сюжетите“, които си припомняме и за което четем отново евангелистите през Страстната седмица. През последната седмица на Великия пост. Посветена на възпоменанията за последните дни от земния живот на Спасителя Господ Иисус Христос – за неговите страдания, кръстната смърт и погребение. На разпети петък е разпънат. Този е най-тежкият ден от годината.

Всяка вечер и в други часове, както е по канона, вървят служби в храма. Така е и по черквите в Кюстендилско. Свръхнатоварени ще са за Великденските празници 12 свещеника /случайно съвпадение с 12-те апостола/, които служат и отговарят за 96 действащи храма в Кюстендилската духовна околия, каза архиерейският наместник на града Генади Генадиев. Графикът им до Гергьовден е плътно зает, в някои от селата ще чуят благослова, когато свещеникът смогне да ги посети. Т.е. ще чуят „Христос воскреесе“, като пристигне попът. Отец Васил Манасиев, чието постоянно местопребиваване е с. Драговищица, обслужва още 55 села в района, както и цялата община Трекляно, с 19 села. Добре, че е рокер, има модерен пъргав мотор, та стига до така далечните разстояния и „дестинации“. Но едва ли ще „покрие“ всичките паланки. Отец Тодор Петров вече държи десетина села в Гюешевско – там местният отец се споминал преди години, а нов си нямат. И на него ще му е невъзможен графикът – как да отиде при всички миряни. И отец Георги вече е за 4-5 села – Берсин, Невестино, Еремия и др. Няма да стане с един поп навсякъде.

Има няколко нови кандидати за ръкополагане – процедурата обаче е бавна, такива са уставните правила, докато наложиш расото. Така, че – така малочисленият свещенически екип ще тича по всякакви поводи и на служба преди и през Великдена, казва архиерейският наместник, който свирел на тамбура в кюстендилсикя ансамбъл „Струма“, а от три години е архиерейски наместник и учи в Духовната академия. Добър пример дават в с. Пиперков чифлик. Там освен титулярен отец привлекли и монахиня, сестра Фотиния. Тя е на постоянно разположение в изградения с решаващата финансова щедрост на бившия премиер Сергей Станишев и със съдействието и с моралната подкрепа на ексшефа на ДАНС Петко Сертов храм „Св. Иван Рилски“. Кокетната и още лъхаща на вар и на нова дограма черква един ден ще става манастир – само в двора трябва да намерят терен и да построят хотелско крило, казва кметът на Чифлика Стефан Котев.

Иначе професията свещеник в района е на особена почит – нищо, че заплатата е малко над минималната. Отец Васил Кудуски, който служи в с. Богослов, дотолкова е дал пример, че синът му Петър също вече избрал да служи на Бога. Завършил семинарията и като иподякон той вече стажува в столичен храм. Оженил се, има и дете, кръстено на дядо му отец Васил, След стажуването Петър вероятно ще се прибере в Богослов и ще му дадат енория в родния му край, предричат хора от свещеническата гилдия в града. Дай, боже!

Юг News

За евтино агнешко по Босилеград
И този Великден и Гергьовден някои кюстендилци ще си осигурят евтино агнешко по Босилеград. Там мръвката излиза по 7-8 лева килограма, местни чобани държат на цена около 250 динара, малко над 4 лева за кг живо тегло. Докато фермерите в Кюстендилско го предлагат по 7 лева за килограм живо тегло, или до 15 лева за кг по месарските магазини. Съпоставката е очевидна. Постоянен контрол за очакван нерегламентиран внос на месо, яйца и всякакви животински продукти от Македония и Сърбия за Великденските празници и Гергьовден обаче се прави на ГКПП – Гюешево и при този на Олтоманци. Капепейци напомнят, че е забранен вносът на месо дори и за лична консумация, каквото най-често е оправданието на нарушителите. Очаква се сега за празниците да има чести такива опити, месото ще се конфискува, категорични са митничарите. Но е повече от ясно, че някои, а те са едни и същи – както е било минали Великдени, ще минат, тях митнически контроли не ги ловят.
Дребните обаче ги хващат. Че контролът е много строг, го доказвал случай от петък на ГКПП – Гюешево, когато митничарите – докато проверявали за месо, се натъкнали и върнали около 20 килограма картофи в багажника на кюстендилец, купени в Македония. Човекът казал, че купил картофа за семе заради добрия сорт, какъвто тука не открил. Вносът на семе без разрешителни и разните сертификати също е забранен, държат се строго капепейците.

Юг News

Бежанците ползват партизанските маршрути в Кюстендилско
Историческата партизанска местност Черенец и районът на Полетинци /Кюстендилско/ са основните ориентири и явки на опитващите да минат към Сърбия бежанци от Сирия, Ирак, Афганистан или от някоя от африканските страни, разказват местни хора. Даже дере, в съседство с което има антифашистки паметник от съпротивителното движение, е избрано от напиращите бежанци за място за преобличане. Вече е пълно с боклук. „Дамски артикули, дори и превръзки, детски сандалки и играчки, бельо, разни сувенирчета, се въргалят в долината. Никога няма да бъде почистено там, освен някой пожар през лятото да ни позачисти“, казва ловджия от Горно Уйно, който всеки ден минава по „маршрута“. Тази пролет бежанците ги „отнемало“, установил той. Явно са се пренасочили през Македония или са отишли по- „на север“, към Земенско. Няколко къщи в Треклянско обаче, напълно изоставени от десетилетие-две се продали на незнайни купувачи. Това са си каналджии – ще ги ползват за база при активизиране на бежанската вълна, прогнозира човекът.
Бежанците обозначавали с лични вещи, дрехи, детски играчки и др. маршрута си за изнасяне през Треклянско към Босилеград и Сърбия, разказват местни. Окачали по дървета обувки, бутилки с марка вода или безалкохолно, която пият от страната им, някоя дреха със същите „знаци“, за да могат да ориентират по-добре следващата група мигранти, която ще ползва маршрута за изнасяне. Често местните намирали край браздата скъсани документи, както и хвърлени и скъсани български левове. Това също било знак и ориентир. В Босилеград пристигали без никакви документи за самоличност. Босилеградчани разказват, че над 30 иракчани и афганистанци посочили една и съща рождена дата при „идентифицирането“ им. Всички са закарани в Белград, като им дали 72 часа срок да напуснат Сърбия. Насочили се към Унгария. А в Босилеград започват дела срещу шестима каналджии, вземали по до 1000 евро, за да поемат от Треклянско и да го преведат в Събрия някой бягащ от Сирия или Ирак закъсал и отчаян да стигне до Запада „чужденец“.

На Черенец всяко лято – на 2 август, се събират леви и червени активисти от Кюстендилско

Юг News

Мъка на колела до Рилската обител

   Ремонтът на пътя Рила-Рилски манастир – 19,7 километра, който трябваше да започне тази пролет, пак няма да стане. Въпреки обещанията на областните и пътните шефове в Кюстендил и на министреско /Лиляна Павлова/ ниво. Проектът за подобряване състоянието на единствената връзка по шосе до светата обител бил одобрен, включен е в списъка с отсечки, с които АПИ кандидатства за финансиране по ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“, обявиха от областта. По груби персмятания са необходими минимум 16-17 мил. лева. От 4-5 години пари за трасето, което е с две ленти за движение по 3 м. и два банкета по 1 м., все не се намират. Един-два прооекта просто се провалиха. Проблемът с финансирането бил вече решен. Избрана е и фирмата изпълнител – благоевградската „Агромах“.  Тя започнала неофициално подготовка за самите ремонти на място – нищо, че няма подписан още договор и няма издадено разрешително за строеж, каквито са правилата. Бързала. По-лошото е друго – от месец върви скандалът с това дружество, за което се писа, че чрез кухи фирми е ощетило бюджета с 14 млн. лв., се казва в съобщение на прокуратурата след проведена акция заедно с ГДБОП и Националната агенция за приходите.  Благоевградчани се кълнат, че са чисти, дори обявиха награда за този, който докаже, че не са се издължили към хазната или към контрагенти.

   Така мъката на колела /до 1961 год. се пътувало и по теснолинейка до манастира/ ще продължи незнайно още колко време, вероятно години. Ще се върви единствено по многото, на места и обратни завои. Лятно време, когато е много натоварен, в жегите – с възможната скорост по стръмното от 40-50 км. в час, че и по-бавно. Това адски изнервя шофьорите, по големите празници стават големи задръствания, придвижваш се по 100-на метра и спираш. Мъка е и пътят до Кирилова поляна, където движението е по една лента, широка 3,5 м и два банкета по 1,25 м. На места там има пропадания и движението е само по едната лента. Засега обаче ремонт на трасето над манастира и закъм гроба на св. Иван Рилски изобщо не се планира. А иначе се афишират класации, че Рилската обител е на топмясто като световно призната и търсена дестинация. И че развиваме религиозния, културен и пр. туризъм. Само в хвалбите на управляващите и при презентациите на някой пореден проект в името на европари за разпределяне.

Ако на това му се казва път….

Юг news