Latest news

Ретро ли е картичката

Ретро ли е картичката

Пощенската станция в Рилския манастир отчита най-висок ръст от всичките 80 станции в Кюстендилска област, казаха от регионалното управление на „Български пощи“. Предимно клиенти на пощенската станция в Рилската обител са чуждестранни туристи и посетители. Те масово си купуват от пощата картички, които изпращат от място с предпочитаната пощенска марка. Отговорничката на станцията разказва, че през цялата година напливът на чужденци е голям. „Имаше цяло лято, и на празниците, и вчера имаше гърци, на Рождество Христово. Чужденците си пътуват и си обикалят България“, каза тя. Пощенската станция предлага и интернет услуга, продава вестници и списания, тази година и винетки за автомобили – нещо, което обаче ще отпадне догодина, когато винетката става електронна. Приходите на пощата в Рилския манастир може да са и по-високи, ако станцията работеше и в почивните дни, но заради икономии тя не работи. И ако иигуменът разреши да продават билети от лотарията. Но това е друга тема.
Чужденците да не би да не ползват и да не би да не си носят смартфони и супермодерна комуникационна сгода. Ама сядат на някой от темелите в Светата обител и надписват картичка. Купуват и лепят и марка. Прас „клеймото“ и я пускат. Може и след 10 дни да стигне до Каймановите острови, ако изберем тази дестинация например. Няма значение. Написанато на картичката остава завинаги. Няма триене. Като в модерните тутурутки. Какво като качиш нещо на фейса си и за секунди го видят хиляди. С нищо не си станал нито по-богат, нито по-атрактивен и търсен. Може и да има обратен ефект, да предизвикаш иронии и разни недобри реакции. А картичката – тя стига само до адреса и персонажа, до който си я пратил. И в това си има смисъл и чар. Пращайте и картички. Стига чатене и порнография по мрежите.

Юг News

Милите – докъде им стигат силите

Милите – толкова им стигат силите


На 26 декември по обяд в Босилеград пред хотел „Дукат“ срещу общината, въпреки студения зимен ден, се проведе първият екологичен граждански протест под мотото „Загубим ли природата, губим всичко”, съобщиха от културно-информационния център на сънародниците ни там. Организатори на протеста бяха гражданските сдружения „ЕКО-БИО-ПРАВДА” и „ГЛАС”. Охранявани от органите на реда, около 60 местни граждани, предимно млади, с транпспаранти, пищялки и повици „мафия“, протестираха срещу безконтролното изливане на отпадъчни води и химически реагенти от мините „Караманица“ и „Благодат“ в притоците на река Драговищица, която се влива във водосбора на река Струма. На протеста говориха председателите на гражданските сдружения „ЕКО-БИО-ПРАВДА” и „ГЛАС” Александър Димитров, Ботю Христов и преподавателят по български език Деян Миленов. Те изтъкнаха, че протестът няма политически характер и е насочен срещу безотговорното поведение на управляващите и екологичните служби в община Босилеград и срещу собствениците на мините и ВЕЦ-овете на територията на общината. Целта на протеста бе да се информира обществеността и медиите за опасностите за природата, живота и здравето на гражданите на общината.
И докато петдесетината врат, досегашният зам.-кмет на Босилеград Стефан Стойков е избран за председател на избрания с пряк вот на 4 ноември т.г. нов национален съвет на българското малцинство в Сърбия. Това стана днес на второто заседание в Босилеград на съвета, който се състои от 19 души. 17 от членовете на националния съвет са от коалицията „Това сме ние“, оглявявана от кмета четвърти мандат на Босилеград Владимир Захариев. Двама са от опозиционната листа на бизнесмена Стефан Костов. Стойков е дясна ръка на Захариев във всичко. Самият Захариев е досегашеният председател и по закон не може да оглави съвета за нов мандат. Просто си слига свой човек начело на малцинствения съвет. Па ония, екопротестърите, нека си вият пред „Дукат“. „Реките са бели от глината, тя се разложила от дъждовете“, има свое обяснение на нещата кметът Захариев.
И на него, и на протестиралите – просто толкова им стигат силите.

Юг News

Страхотно

Страхотно

Два кюстендилски квартала – под номер 24 и номер 25, разделени от ул. „Георги Тертер“, отбелязаха по традиция тази вечер втория ден на Коледа и Деня на бащата по християнския календар, затова в празненството участват предимно мъже. Двата квартала са предимно ново строителство върху парцели от бившите оранжерии до река Банщица. И общината се включи някакси в дооформянето и изграждането на инфраструктурата. Наблизо са изградени детска и спортна площадки. Това лято хората от близките кооперации сами запълниха с бетон дупки по двете платна по ул. „Георги Тертер“. Ще кърпят и напролет. И още един повод се чества на 26 декември от съкварталците – с доброволен труд на същата улица преди 18 години е изградена и пусната чешма с минералната 75-градусова вода, която се ползва безплатно от половината град. Тогава в градежа участвали дори и деца, става ясно от надписа на една от стените на навеса над нея. Инициатор и за чешмата и за традицонния празник на двата квартала е бизнесменът превозвач Иван Иванов-Ванюшата. Той държи и ваканицонно селище до река Струма при с. Пастух. На 26 декември оставя персонала сами да се оправят и е при чешмата за купона на 26 декември.
Няма по-добър финал за една Коледа от разпивка на открито по комшийски. Повярвайте. По-старите мъже си заспомняха кой как е правил например при чешмата. Друг – как е зидал ей тая кооперация отсреща. Как качвали мебели, как правили олуците. Градинката, която редовно тъпчат сега циганите. Ванюшата си каза, че синът му печели конкурс за приказка /написало приказка момчето/ на Обединения детски комплекс и сега ще получи лично от кмета Петър Паунов 100 лева премия. Попът Иван Янчовичин закъсня, но дали за извинение искрено разцелува почти всички в купона и бързо влезе в ритъма. Бивш полковник от Гранични войски оттърча до вкъщи да донесе още едно шишле с домашна ракия. Бивш домакин на футболен клуб „Велбъжд“ се кахъреше, че футболът в града е приключил и няма кой да се захване догодина да организира 100 години на „Велбъжд -1919“. Юноши със сак на гърба се връщаха от тренировка или от някакво събиране. Лакомо нагъваха от още цвъртящите от скарата мръвки. Да ти омилеят. Под пращящите децибели на наше и сръбско фолк наснаждане.
Абе, чудесно е, че се случва в един, впрочем в два, периферийни квартала. Особено, па като комшии се съберат на разпивка и така да надживеят Коледата – страхотно!

Юг News

Провинциалната Коледа

Провинциалната Коледа

Цели 5 дена се насъбраха за тая Коледа. Не, че не минаха като 5 часа – уж празнични. На маса и на софри. Добре си е. Само, дето за тая 5-дневка повече народ вземе та се върне в …  провинцията. В родния град, дето сме били на ясли, после прогимназия и гимназия, абитуриентски и пр. Съученици, гаджета от онова време и т.н. Но сега идваме от София или някоя чужбинска столица или поне щат, немска или швейцарска провинция /кантон/. И става една нелепа фасония. Тежкарлък някакъв в смисъла „Ето, брато – виж какво копеле съм вече“. Походка, лафове, паленето и пушенето на цигарата дори вече са по-други. Няма го непринуденото, истинското в контакта. И някаква надменност. И използвачеството, муфтаджийството на дребно, битово. Повечето от дошлите си по места за Коледата избягват да черпят, купонът го организират домакините, бившите съученици и приятели. Те идват наготово. Та такива работи.
Малцина са се упазили от тая дразнеща фасония. Защото си се знаем много добре. Някои за тия 5 дни и на зъболекар ходиха в малкия провинциален град, че по столиците стамотологията е скъпа и прескъпа. Или при майстор на колата. При някой роднина, добър познавач и производител на вино, ракия, туршия, свинско. Да се нагостим. Лошо нема. Лошото е защо не си тоя, дето беше, преди да хванеш от безизходица към София. Или по Ябана. Не се прави на софиянец или на чужденец, хич не е добро това. Бъди себе си от добрите дни, кога си беше тука. Честита правинциална Коледа!

Юг News

Точно така е, отче

Точно така е, отче


„Самото суетене, битовизмът и еуфорията около празника са неминуеми, но съвременното общество измества центъра – въртим се в периферията, но същността на празника започва да губи своя дух. Това е страшното. Дори по-възрастните да знаят донякъде за какво става въпрос, в по-младите, в децата това нещо изчезва, а всъщност трябва да е точно обратното – да възпитаваме децата си в духа на този свят празник“. Това каза отец Василий Сарян – предстоятел на храм „Преображение Господне“ в Столичния квартал „Лозенец“ за БНР: „Спомнянето на това събитие, приемането в нашите души и сърца да съпреживяваме този празник всяка година, това обновява усещането за доброто, за спасението на душата. Колкото и да е труден този живот и колкото да е мрачно всичко, да си спомняме, че победата над греха, победата над Смъртта е това, което ни донесе родилия се Христос. Това да ни окуражи, да ни даде отново духовна и телесна сила да се борим в този свят със злото, с беззаконието, с всичко, което се опитва да унищожи човека, първо, в името на Бога“. Самият факт, че човек идва на изповед, показва желанието на човека за покаяние, изтъкна духовникът. „Животът в Христос ти дава да разбереш истината, която ти помага да преодоляваш всичко в този живот, да превъзмогваш всичко, да вярваш, че утрешния ден ще е по-добър от днешния, да живееш с оптимизъм, с воля и да не се предаваш, да не се оставяш светът да те унищожи“. „Ние, бидейки създания на Бога, образ и подобие Божие, не може да нямаме любов в себе си. Друг е въпросът, че човек има свободна воля и, ако реши, може да унищожи тази любов, която има, и да не дава любов на хората. Такива хора нямат любов и към себе си, но вярата, надеждата и любовта са трите стълба на нашето ежедневие като хора, като човеци и не може едното без другото“.
Точно така е, отче, но не бива да го увъртате по попски. Нещата са много по-груби, по-драстични. Коледа е една търговия, вихрене на продажби, покупки, шетня и простотии, наричани подаръци. И нищо, свъзразо с вярата, добрата нравственост, „светлината“. Самата Бъдни вечер, будуване ли, бъдене ли, все едно – нито едното, нито другото у съвременника. Необратима пошлост и убогост във всичко. Така, че – меко казано е, „че същността на празника започва да губи своя дух“. Да бъде!

Юг News

Давай, Тони!

Давай, Тони!


Над 3 хил лева са събрани от благотворителния Коледен база в подкрепа за лечението на 20-годишния Тони Костов, организиран от отдел „Култура и духовно развитие” към общината в Кюстендил, съобщи днес началникът на отдела Димитрина Укалска. Благотворителните инициативи в помощ на момчето ще продължат през празниците под наслов „Кюстендил протяга ръка за Тони“. Възпитаникът на кюстендилската ПМГ, който се изявява и като пианист и певец в местна формация, страда от тежка форма на левкимия. От месец-два буквално целият град се ангажира с набирането на средства за неговото лечение. Близо 6 хиляди лева бяха събрани при благотворителиня фолклорен спектакъл в драматичния театър в Кюстендил. От благотворителния базар на общината до коледната елха на пл. Велбъжд ще се прибавят още 3 200 лева. Близо 400 лв. са от продадени картини от националния конкурс „Пролет върху листa“ и творби на арт-ателие „Духовна пътека за млади зографи“. В благотворителния базар бяха продадени и изделия от общинския конкурс за детско творчество на ОДК „ Коледа е, стават чудеса“ , както и изделия от детски градини и читалища. На място с ръчно изработени дребни сувенири и сладкиши се включиха и над 10 участника – фирми и заведения. Благотворителната кампания „Кюстендил протяга ръка за Тони“ ще продължи до и след новогодишните празници.
Ама дано, па на една, на тая Коледа, да стане нещо хубаво. Чудо ли да стане, и чудо да го наречем, ама да стане. Давай, Тони!

Юг News

Отново Майстора

Отново Майстора

Непоказвана досега картина на Майстора – платното „Дафина“ от характерните за него Мадони, е показана на годишната изложба на кюстендилските художници в градската художествена галерия, чиито патрон е големият ни художник. Платното „Дафина“ е посветено на млада жена от с. Шишковци, където Майстора живее и твори над 30 години. Дафина Нeнова починала от туберкулоза, Майстора прави портрета, за да утеши съсипаните й родители. Засега по волята на притежателката – очевидно тя е родственица с модела от портрета и беше анонимно на откриването на изложбата, „Дафина“ ще остане в постоянната експозиция, редом с останалите шедьоври на Майстора, за 5 години. После – може да има изкупуване.
Но каква става! Отново Майстора и пак Майстора. А днешните кюстендилски живописци – при това има цяла школа „Новите майстори“. Те къде са, защо бледо се представят. Повечето от ценителите и посетителите се спираха при „Дафина“, ясно защо. Цвят, композиция, лице, портрет. Изобщо. Абе, Майстора, ама какво по-нататък.

Юг News

Пак ли

Пак ли

 

 

Митническите власти на сръбския граничен пункт „ГПП – Рибарци“ днес върнаха микробус на Столична община със 180 коледни пакетчета за деца и календари на КИЦ „Босилеград“, съобщи директорът на Културно-информационния център там Иван Николов. Претекстът е напълно формален – това, че подаръците е трябвало да бъдат докарани не през Рибарци, а през Калотина, което е абсурд, добави Николов. Подаръците са върнати обратно в София и няма да стигнат до малчуганите от Западните покрайнини. Пакетчета бяха подсигурени от дирекция „Култура“ към Столична община и предназначени за подаръци за децата от основното училище и от предучилищните заведения за коледното тържество, което организираха Дирекция „Култура“ към Столична община и КИЦ-ът „Босилеград“. Случилото се е една гавра, нечовешката постъпка на сръбските власти и е израз на шовинистичната омраза на честването на българска Коледа по българския календар в Босилеград. И е резултат от водената война срещу Културно-информациониня център /КИЦ/, се казва в информация на културния център „Босилеград“ от днес след обеда.
Въпреки всичко Коледният спектакъл – клоунада на Атракционен клуб „Найа“ към ОКИ Дом на културата „Средец“ се проведе под ръководството на Димитър Лефтеров в училищния стол на Основното училище „Г. Димитров“ в Босилеград. Децата останаха много доволни от спектакъла и безкрайно разочаровани от това, че Дядо Коледа не можа да ги зарадва с коледни подаръци от София, се казва в съобщението.
И пак и пак. Преди години върнаха една 200-килограмова камбана, излята в Пловдив, която трябваше да стигне до новоиздигнат храм „Св. Иван Рилски“ в босилеградското село Паралово. Стана и тогава скандал, както и с двете паметни плочи с имената на съсечени от сръбска паравоенна част през 1915 год. българи от Босилеградско. Тя няма край. Ама сега. Нали имаше „Западни Балкани“ при БГ европредседателството. Нали среща във Варна имаше точно на тия западнобалкански държавници. Нали сръбският прзидент Вучич нареди двет паметни плочи за кланетата в Горна и Долна Любата да се върнат. Върнаха ги и нищо. Ама сега става думаа за 200 дечица, които напразно чакаха подаръци. Не става и не става.

Юг News

Да захапем дървото

dav

Да захапем дървото

 
Обмисля се и завишаване на цените за добив на дървесина с 15-20%, като до крайния потребител тя ще скочи до 30 %. Това беше казано в почти прав текст на прес и работен обяд с журналистите, дадени от Югозападното държавно стопанство. То е шапката на 23 горски, ловни стопанства, дивечовъдни станции и др. Поскъпването на дървата се прави, за да се задържи работната ръка, тъй като това е най-тежката работа в гората и е добре да има повече фирми, които се занимават само и единствено с добиване и доставка на дърва.
И други лакардии се чуха. Като например, че продаваните на клиента дърва трябва да с до 25% влажност. Като в Германия ще се режат пролет, ще се карат на склад и след година ще са по пунктовете. Така от комините няма да излиза вреден пушек. Абе, я стига. В Англия глобяват, а при второ нарушение затварят обекта, ако видят комин да запуши. А при нас върви една сентенция за калпавост некадърност: „От тоя комин няма да запуши“. Та така с комините.
Цените, цените! Заедно с водата по чешмите и цепениците тръгват неудържимо. Както и природният газ по Нова година. Сигурно и токът едно-друго. Но сега сме при дървата. Затова – да захапем дървото.

ЮЍг News

Къде ти, бе – Гърбино

Къде ти, бе – Гърбино

 


Трето денонощие малкото кюстендилско село Гърбино e без ток. Екипи на ЧЕЗ работят на терена и обещават да възстановят електрозахранването най-късно утре. При обилния сняг в неделя се скъсали жиците и проводниците на три междустълбия до Гърбино. Екипите на ЧЕЗ не могат да се справят вече трети ден. Кметът Андрей Милев търси съдействието и на аварийна група от Общината в Кюстендил, откъдето ще изпратят хора на място. Проблемът е в това, че деветимата жители остават без мобилна връзка. Има някакъв шанс токът да бъде пуснат до края на днешния ден, но това вероятно ще стане чак утре. В Гърбино е роден алпинистът Методи Савов, един от героите на експедицията ни Еверест 84, а с настоящ адрес в селото е спасителят Орлин Чиченовски, който сигнализира за проблема с прекъснатия ток.
Методи Савов и Чиченовски едва ли си дават ясна сметка какво е Гърбино в днешно време. Къде ти, бе! Да не им е Еверест! Деветима човека, сред тях е журналистът от окръжния вестник „Звезда“ в миналото Владимир Владимиров. Скоро не е слизал в Кюстендил, а като слизаше, ходеше с една изпокъсана раница и с тояжка в ръка. И пак тичаше обратно за гарата да хване влака за … Гърбино. Слиза на Полска Скакавица и след това с раницата и тояжката катери до любимото Гърбино. По нястоящ адрес. И неговото, и настоящият адрес на Чиченовски, си е някаква авнтюра. Наистина такава природа няма къде да се види и усети другаде. Скали, оврази, клисури, дървета. Това стига. Защо им е па и ток – само да създават зор на нашите хора от ЧЕЗ, за които и игумения Фотиния в Граничката обител, и старицата баба Стана отдупнишкото с. хДяково и стотици и хиляди няма как да кажат добра дума. Но това вече е казвано.

Юг News