Latest news

Да живей, живей трудът

Да живей, живей трудът

Твърде малка група кюстендилци, и един и от синдиката КНСБ ,се поклониха и положиха цвeтя пред паметната плоча на композитора Георги Горанов в Кюстендил. Той е написал мелодията на работническия марш „Дружна песен“. Участниците запяха един куплет, а някои рецитираха част от текста. Къщата на Георги Горанов е реставрирана, сега е предоставена на читалище „Пауталия“ в града. И се поддържа. Разбира се – дошлите да сложат цветя пред паметната плоча имат съзнанието, че днешните поколения, особено младите, не знаят кой е Георги Горанов. Николай Ковачев, доскорошен експерт в социалната служба в общината, напомня, че и в интернет може да се прочете за сътвореното от Георги Горанов – не само за „Дружна песен“. Кой ще търси в интернета Георги Горанов.
Песен за труда няма да бъде написана никога повече. Трябва да си страшно наивен, чист като ангел и пълен идеалист, за да запееш „песен, песен на труда“. „На сърца ни да олекне…“. Я, да оставим тая работа. Трудът е само метафора, никакъв шанс за проспериране, дори и за оцеляване не е шанс. Всичко се крепи на измамата, разчита на муфтата, вихри се далаверата и корупцията. „От стрелата на дивака до железний, железний плуг / всичко плод е на ръката. Да живей, живей трудът“. Няма такова нещо.

ЮгNews

Джерманският боклук се запъти към Брюксел

Джерманският боклук се запъти към Брюксел

Водачът на листата на „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“ /изписва се с главни букви / Елена Йончева се срещна с представители на сдружението „Бъдеще за Джерман“ , което от 8 години организира протести и се обявява против безумния според местните жители проект за изграждане за депо за отпадъци. Чакаха я на крак в самото село, но не би. Имаше боядисани яйца с номер 18 /червената бюлетина/, жени и девойки в носия, готвено тържествено посрещане. Не стана. Това не й попречи на „смелата журналистка“, била по всички горещи точки на земята, да обещае, че ще внесе проблема с депото на Джерман в Брюксел. Така, че … На избори се лъже безразборно, а Йончева е наясно как да го прави. Като през цялото време не влезе в час – тя иска да има модерен завод за боклука в Джерман, не някакво си депо. Ама имаха готовност да я посрещнат с хляб, сол и яйце в Джерман.
Въпросът е как и боклукът е влязъл в предизборните натягания за евровота на 26 май т.г. Напълно нормално. Не че в седесарските времана не се скандираше: „Червени, боклуци!“ И какво като се скандираше.

Юг News

„Христос воскресе !“ джамия разтресе

„Христос воскресе !“ джамия разтресе


Буря събори отломки – тухли и дъски, от покрива и минарето на джамията Фетих Мехмед в центъра на Кюстендил в събота привечер, казаха от регионалнатя служба „Пожарна безопасност и защита на населението“. Екипи огнеборци веднага са изпратени на място, районът е обезопасен. Няма пострадали хора, нито пък нанасени някави щети, коментира шефът на РПББЗН-Кюстендил комисар Светлин Георгиев. Отломките за радост паднали встрани. Високото над 39 метра от основата минаре на джамията е в трагично състояние от години, има отпрани ламарини и стърчащи дъски. Някои от тях паднали при съботната кратка буря. В социалните мрежи тръгнаха коментари и предупреждения да не се минава по централиня бул. „Цар Освободител“, защото може цялото минаре и викалото от джамията да рухнат.
После се роди кофти афоризмът: „Христос воскрете джамия разтресе“. Бурята стана часове преди Възкресението. Дано да няма лош подтекст в тая фраза. Има и други коментари. Това, че от десетилетия джамията се накланяла в източна посока, върхът на минарето е с около 2 сантиметра „отклонение“. Джамията обаче не трепва при всякакви природни будствия, бури и „атаки“. И доста кюстендилци и гости и се възхищават. „Качествено строителство просто. Ще надживее и Нотр Дам“, казва инженер от града. Може и да се окаже прав. А общината – още от времето на първите следдеветосептемврийски кметове да не се правят, че няма нищо. А да вземат овреме мерки. Още повече, че джамията трябва да бъде реставрирана по едно от междуправителствените споразумения между България и Турция отпреди 5-6 години. Ние да реставрираме 10 джамии – едната от които е Фетих Мехмед, срещу пълната реставрация на църквата Свети Стефан в Истанбул. „Св. Стефан“ бе реставрирана, 8 от джамиите в България – също. Остават още две. И Фетих Мехмед е едната. До следващата буря.

Юг News

Почти по Златю Бояджиев и Цанко Лавренов

dav

Почти по Златю Бояджиев и Цанко Лавренов


Над хиляда кюстендилци и гости на града се хванаха на благотворителното „Великденско хоро“ тази вечер, организирано от общината за събиране на средства за лечението на болния 20-годишен Тони Костов. Зрителите бяха още толкова. След като се разбра от микрофоните, че остават да се съберат по-малко от 20 хиляди лева за необходимите 440 хил. лева за лечението и присаждането на костен мозък на Тони, се създаде още по-празнично настроение за участниците.Танцови състави от града показаха характерни за различните райони и обичани български хора, а накрая стотици се хванаха на „правото хоро“ – за финал на благотворителната вечер. Сред най-добрите играорци се оказа и кметът Петър Паунов, гушнал 2-годишната си дъщеричка Георгия. Някои развяваха националното знаме, дечица изпяха „Хубава си моя горо“.
По-късно от общината написаха На Великденската инициатива „Градът ръка за ръка“ бяха събрани 26 473,35 лева. Благодарим Ви от сърце!
Всички на хорото са убедени, парите вече са събрани. И че „Великденското хоро“ ще донесе не само пари за лечението му, но и за оздравяването на страдащия от левкимия младеж. Всички го чакат да се прибере здрав от Германия.
Почти като в картините на Златю Бояджиев и Цанко Лавренов. Всички и всичко играе. На мегдана, на хълмовете, птичките по дърветата. Всичко играе. Така и на пл. Велбъжд нямаше пряззно място. „Ръце за ръце“. Реководителят на ансамбъл „Пауталия“ Валентин Кенов истински се учуди, че толкова много народ излезе. След такива Великденски софри и преяждане. Другото – кюстендилци рядко са солидарни, по-скоро са завистливи, недрожелюбни. Сега – „ръце за ръце“. И кметът. Предизборен привкус – то се знае. Хорото е символ, сила, не е традиция само. За българина то има голям, жесток смисъл даже – „Хоро“ на Антон Страшимиров. Имаме и „Самодивско хоро“. Това с хорото се получава .Дано и тоя път – за момчето в клиниката в Германия.

Юг News

Енергоспестяващо за войводата

Енергоспестяващо за войводата

Импозантният над 5 метра паметник на Ильо войвода до къщата музей в Кюстендил ще бъде осветен и ще се вижда и нощем, беше обявено на последното заседение на общинския съвет. Легендарният поборник и войвода има голям принос за освобождението на Кюстендил, в града на негово име са наречени улици, предприятия, обекти, социален дом. Наскоро беше открит и друг негов бюст – в двора на отдавна закрития обувен завод „Ильо войвода“. От близо година съхранената гранитна композиция е в градинката срещу областната управа в центъра на града. Градинката пред паметника до къщата музей си има осветление от години. Сега – и паметникът.
Как ли би реагирал войводата, като научи, че ще му сложат ладово осветление – енергоспеставящи лампи, да го осветяват „в тъмната част на денонощието“. Едва ли би се зарадвал. Не му трябва нещо допълнтелно към ореола му – не се е чула лоша дума за него по Българско. През 90-те години на миналия век активист на ВИС-2 на събиране полушеговито изръси – наш патрон и родоначалник е дядо Ильо войвода. Това между другото. И ако ще свеети нощем войводата, да се понаправят нещата и около монумента. Обраслите борове, наблизо джанки растат, позанемарените стълби към комплекса, оттам е и пешеходна зона. И някак си паметникът трудно контактува с дома музей, при който пък има и дом на дружбата с n на брой канцеларии. Та така. Войводата си е голям и си свети. И без енергоспестяващите лампи, които му готвят да монтират – за кеф на крадците и вандалите по кюстендилските паркове.

Юг News

Много е селско

Много е селско


Десетки се регистраха по настоящ адрес в малките общини в Кюстендилско последните работни дни преди Великден, за да спазят принципа на уседнлост от 6 месеца до местните избори наесен, казаха от местните управи. В Трекляно, Бобошево, Рила и др. такива регистрации станаха и днес, 25 април, на Велики четвъртък. Най-малката община в България – Трекляно, чието постоянно население в 19-те съставни села е под 500 жители, с тези по настоящ адрес вече е над 900, каза секретарят на кметството Василка Кирилова. В Бобошево бивш кмет довел няколко свои роднини с постоянен адрес в други общини да се регистрират. По-малко, но по настоящ адрес регистрирали и в Рила.
Номерът е пределно ясен – докарваш си избиратели, за да станеш общински съветник. Или с мажоритарен вот /всички роднини са за теб/ в някоя листа, или се самономинираш като независим. В малките общини нещата се получават. Е – и какво от това. Ставаш съветник и взимаш по 300-400 лева месечно. Ами, ако се хванеш със зеленчук, ако гледаш кози, ако се хванеш на частен обект като общ работник, ще взимаш повече от тия 300 лева. Поне аритметично е така. Ама да не забряваме – нашенецът обича да взима нещо наготово, нещо уредено, да не се поти и напряга. Па и да го имат за някакъв – съветник. Затова ги докарва по нястящ адрес. Навсякъде е така. Кандидат-кметица плати за двата тура на майка и дъщеря от Варна, да дойдат да пуснат за нея в дупнишкото Дяково. И идваха клетите. Платила им до стотинка от морската столица до клетото Дяково, поне по 200 лева на пътуване. Много е селско.

Юг News

Това с овощията

Това с овощията


Около 60% от овощията в Кюстендилско измръзнаха от сланите последните дни или са със сериозни щети от дъждовете, казаха аграрспециалисти по овощарство и от Института по земеделие край града. Пораженията са главно при сливите, червените сортове ябълки, а на доста места и при черешите. Най-засегнати са градините по поречието на реките Струма, Драговищица и в Невестинско. В някои от селата поражения са по около 80% от насажденията. Оказва се, че не толкова ниските температури и сланите, а дъждовете са нанесли пораженията, казва доскорошният шеф на института по земеделие край Кюстендил проф. Димитър Домозетов. Няма опрашване, цветовете са празни и плододаването е „ударено“ драстично. Бизнесмен от близкото с. Соволяно закупил свещи, които пали при по-ниски температури, в други градини палят слама. Преобладаващо около 30-те хил. декара овощни насаждения в региона обаче не са застраховани срещу природни бедствия, коментират специалисти. Въпреки че предишни години имаше провалена и на 100% реколта при черешите, крушите, сливите и др. и загубите бяха тотални.
Това с овощията вече го знаем. През април мръзнат, а овощарите почват да вдигат процентите с провалената реколта. Ясно защо – за цената след два месеца, кога тръгнат черешите. Просто номер. Пък накрая остават и необрани плодове /череши/. Хем мръзнат ябълки, сливи, круши, череши, хем продължават да ги садят. Дали заради евросубсидиите или заради реалната печалба – така нар. земеделски производители си знаят. Но пак ще има какво да се бере. Стига да има кой. А печалбите отиват при едни и същи.

Юг News

Обещани молитви

Обещани  молитви

На благотворителната вечер „С ВЯРА ЗА ТОНИ!“ бяха събрани 20 817,05 лв. – обявиха в късната вечер от общината в Кюстендил. И добавят – Благодарим Ви от сърце! Слава на бога, както би се изразил „водещият“ благотворителността във фоайето на художествената галерия „Владичир Димитров-Майстора“ кметът на града Петър Паунов. Почти се просълзи. И как няма. Дай , боже всичко с Тони да е наред и да става все по-наред.
Но обещаните от кмета молитви на монасите от Рилската обиител? Не се получиха. Може па и това да е добър знак. Дай, боже!

Юг News

Храм, макар и типов

Храм, макар и типов


Сънародниците ни, които живеят в с. Ракита, Сърбия, получиха параклис, дарен от България, съобщи консулът ни в Ниш Едвин Сугарев. Храмът струва около 10 хил. евро. Параклисът временно е разположен в съседното село Звонце, а до есента ще бъде поставен на вече определен терен в Ракита. Двете села са по поречието на река Ерма, в община Бабушница. В района живеят около 1000 българи. В Ракита си нямят храм – бил е разрушен преди десетилетия, каза консулът. За него храмът си е хубав, с камбана отгоре, със стенописи вътре – „като истински“. Българската общност получи преди Великден и друг подарък – икони, от представители на нашето генерално консулство в Ниш.
То е ясно, че става въпрос за типово конструиране на параклис. Който – качен на платформа или опакован по „секции“, може да бъде закаран до която искате точка на съответната религиозна територия. В случая Звонце-Ракита. В босилградското с. Паралово преди години си издигнаха храм – с дарения и спомоществования, с доброволен труд, с камбана, поръчана в леярна в Пловдив. И браха ядове, кога трябваше черквата им „Свети Иван Рилски“ да бъде благословена и осветена от Нишкия владика Пахомий. Владиката се хванал дори за рамото /името/ – дали да е Свети Иван, или Св. Йоан. И т.н.
Сега думата е за типовото и типовизацията. На много места може да се види излят по калъп бюст /барелеф/ на Левски, на Ботев. По-лесно е да поръчаш нещо от калъпа, отколкото да хващаш и да плащаш на скулптор, дизайнер и пр. да обезсмъртят някой от големите ни дейци и революционери, светец и пр. Но такива са времената. Типово. Нали търговските вериги, бензиностанциите, офисите на мобилните оператори и др. са еднакви като „фасон“, излъчване и аранжиране. Но за храмовете. От Гърция можеш – като си платиш, разбира се, да докараш десетки. Това си е бизнес. Слагаш го на циментовата площадка, викаш попа да промърмори молитва и да поръси – и готово. Свещта е запалена. Това иконостаси, каквито са поръчвали дедите и прадедите ни, за които се иска специален майстор резбар, с доказана дарба, познаващ канона – няма значение. Готовият храм от платформата ти решава нещата. Честито на Ракита! И светли Великденски празници.

Юг News

Цветница /или Връбница/ и „Къде отиваш, господи!“

Цветница /или Връбница/ и „Къде отиваш, господи!“


Цветница е! Един от най-хубавите пролетни празници, посветен на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Хиляди се стичат в града, за да видят този, който възкресил Лазар и този, когото наричат Спасителя. Христос влиза в Йрусалим, възседнал младо осле (магаренце), придружен от неговото малко и от Христовите апостоли. Народът в Йерусалим постила пътя му с палмови клонки и го приветства с радостни възгласи: „Осанна на сина Давидов! Слава във висините Богу!“. Христос видял множество разпръснати сергии пред святото място, съборил всички стоки и изгонил събралите се търговци и купувачи. Спасителят помогнал на мнозина нуждаещи се, изцерявайки болни и недъгави. Празникът се нарича още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви), Палмова неделя. Ние – ако не побългарим, къде може. Цветница си е и това е.
Това е по канона и по библейските текстове. Около 350 хил. българи празнуват имен ден. На софра и запои „до сабале“. Така да бъде. Ама да се мисли и за чистота на човешките помисли и взаимоотношения. А то какво – караш из софийските или и по провинциалните улици, и е ад. Отляво, отдясно – бясно каране и задминаване. Може и среден пръст да ти покаже някой такъв кретенясал зад волана. Да не говорим за по-ужасяващите неща – като това, което стана на Католическия Великден в Шри ланка. И пак същите словесни реакции от страна на държавници, царе, папи и патриарси . „Да се обединим“, „Тероризмът няма да мине“ и пр. Дрън дрън. Па тероризмът си минава. И ще си минава. И средният пръст – и той е неизменен в по-заплетените битови ситуации и ежедневието ни.
Вход, Христос влиза в Йерусалим. Нататък е ясно. Кой при съвременния катаклизъм и апокалипсис ще извика: „Къде отиваш, господи!“

Юг News