Latest news

Тоци

Тоци

Около 100 служители на общината в Бобошево, водени от кмета Крум Маринов, бизнесмени, хора с търговски обекти, както и от местното училище и детската градина, жители от селата протестираха тази сутрин за половин час до площада в града срещу честите и безразборни според тях спирания на тока. Градоначалникът Маринов изрази недоволоството на бобошевци. „Имали сме многократни срещи с представители на ЧЕЗ, но резултатът е никакъв. Ток нямаме с чаасове. Това нарушава ритъма на работа на предприемачите и на хората с бизнес тук, разстойва обстановката и учебния процес в училището и детската градина. Пречи на работата на администрацията. Потърпевши са всички домакинства“, ядосва се кметът. Има дни, в които спиранията са 3-4 – последния път това се случило в неделя. Без обяснения и предварително обявяване им дръпвали шалера, каза общинарят Георги Мичов. Другият проблем е, че напрежениетопо по мрежата е не повече от 190 волта. Проблемът не е само за Бобошево, а и за повечето от селата на общината, казаха протестиращи. Местните считат, че от страна на ЧЕЗ има дискриминация и тенденциозно проблемът със слабия и нередовен ток не се решава от месеци. „Гледаме към планината и в с. Смочево свети, те си имат ток, но са в община Рила. При нас е тъмно“, казват по Бобошево. В града се заканват да продължат с протестите, ако от компанията не реагират и не отстранят причините за нередовното електроподаване за Бобошево и селата.
Това в Бобошево. В Рилско е друго. Неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа е установено при хотелски комплекс край Рилсикя манастир, съобщиха от полицията. Сигналът е постъпил от служители на електродружеството доставчик. При извършената проверка е установено, че има нарушаване на трафопост и монтирано устройство за непълно отчитане на консумирана електроенергия от хотелския комплекс. Уведомен е дежурен прокурор. Според правилата на компанията доставчик за нарушението на фирмата ще бъде начислена сума от около 50 хил. лева – за 9 месеца назад от датата на констатиране на нарушението. Край Рилсикя манастир има два-три хотелски комплекса. Единият е собсктвеност на самата обител, другият – на бизнесмени от Благоевград и района. Името на комплекса нарушител не се съобщава.
Значи едни нямат ток с дни и часове, а други щедро и безнаказаво го крадат. Как става. Лесно става. Цял хотел, който по цяла зима няма откъде да захрани с електричество, не е проверяван кое и как с тоците. Вероятно някой – примерно конкурент, ги е натопил и сега ще се плаща, че и прокурор на всичкото отгоре. В Бобошево да си мрат с тоците. Днес официално им беше отговорено, че вървят планови ремонти, реновира се електропреносно трасе, което ще подобри електроподаването за целия Югозапад.

А от 20 години 86-годишна женица, баба Стана Мичова, в дупнишкото Дяково е забравила, че електричеството е открито и приложимо в бита и промишлеността. Все е на тъмно. Може би в отвъдното да я вържат за мрежата.

Юг News

Трикатите

Трикатните

Започва реставрирането на известната Границка къща в кюстендилското с. Граница, правена през 19 в., обявиха от създадено наскоро сдружение за спасяването на обекта. Кюстендилска фирма ще осигури материали за около 20 хил. лева, а общината ще отпусне 9 200 лева за ремонта на покрива, каза председателят на сдружението „Възраждане на Граница“ Кирил Станчев, адвокат, общински съветник. В сдрежинето са кметът на Граница Лъчезар Гегров, певицата Слава Соколова, учители и др. Те първи биха тревога за състоянието й. Границката къща е правена през Възраждането и е единствената трикатна къща в селото, казват местните. За известно време за поддържането й се грижели експерти от историческия музей – тя е паметник на културата. Впоследствие нещата се променили. Състоянието й през годините се е влошило и трябва да се ремонтира спешно. Недопустимо в двора семейство си отглежда зеленчукова градина, казва певицата Слава Соколова . До Границката къща /с кула / се намира Възрожденската черква в селото, която е строена 1856-1857 година и също е уникална. Експертна група архитекти и реставратори огледала обекта на място и набелязала най-неотложните дейности и ремонти по спасяването на Границката къща. Създава се организация ремонтите да започнат преди зимата, особено на покривната част, която е около 230 квадратни метра с характерната възрожденска архитектура. 35-40 лева ще струва кв. метър ремонт на покрива, сочат първоначалните пресмятания.
Дай, боже във всяко село да имат по един такъв трикатен символ на едно отминало, но удостоверило в къщи, зидове и огради непреходността си. Фамилна къща, какво по-достолепно. Сегашните новобогаташи да се скъсат от харчене трудно ще направят нещо такова. Е, ако е кръчма – може да бъде кръстена, например – Михалковата. В Кюстендил и Майорската е кръчма. И Границката. Само Лекарската е все още нещо като издателско звено към музея. В западащото дупнишко с. Дяково респектиращо присъствие все още прави и държи Буклиската къща. Съвсем празна – от години. Лющи се, но е най-хубавата в селото. Мутри купиха там стари къщи, събориха ги и съградиха нещо като бункери. С отвратително дебели основи и стени, със свръхтежки железни врати, с нелепи цветове като „дизайн“ по фасадата. По градовете всичко санира ли санира, дограмира ли дограмира. Потискащо, сиво, безинтересно. Затова. Да се спасят до една къщите като Границката в Граница. Три ката достолепие.

Юг News

Дерзайте, г-н Пеев

Дерзайте, г-н Пеев

Състоянието на директора на дупнишкия театър „Невена Коканова“ популярния 79-годишен актьор Славчо Пеев, на когото в сряда вечерта бе поставен стенд след остър преден инфаркт на миокарда, се подобрява и той е стабилен, казаха от болницата в Дупница по уикенда. В събота дори искал да си тръгва за София, чакал го синът му. Едва го удържали дежурните лекари. „Да дойде синът ти, не ти да отиваш в това положениие, в което си“, строго разпоредили докторите. Атктьорът се влошил към края на премиерното представление на „Почти като човешки глас“ с режисьор Валентин Балабанов. С този пиеса театърът подготви и излезе на сцена по повод празника на Дупница, на 19 октомври – Отчов ден. Пеев се почувствал зле, и предните дни имало симптоми. Но продължил да тича и „бъхта“ около постановката – хеле пък и един от актьорите запрашил към Англия /Лондон/. И нямало кой. Получил инфаркт, запушване на артерия на сърцето. Бил е и с хипертонична криза и белодробен оток. Прит е спешно в частната болница. Направена му е успешна безкръвна нитервенция- стенд.

От няколко дни, както и през уикенда, беше под постоянно наблюдение от кардиолозите и реаниматорите. Ще му бъдат направени допълнителни кръвни и други изследвания в такива случаи. Поне за година ще е на медикаменти /лекарства/, за да се поддържа в добро състояние сърдечната дейност. Не се налага на този етап преместване в столична клиника. Състоятието му се подобрява, актьорът е контактен, разговаря по джиесема, дори дал интервюта на интересуващи се за състоянието му медии. Някои написаха, че в началото на следващаат седмица актьорът ще бъде преместен в столично здравно заведение. Обадила му се самата Стоянка Мутафова: „Айде, бе Славчо – идвай си. Само ние с тебе останахме, кой ще играе. Идвай си по-скоро“, приканила го „госпожата стихийно бедствие“.
И без да го приканва, на Пеев и минутка не му се седи в болницата. Ама докторите си знаят тяхната. Чудесно е, че актьорът е с висок дух, дори май неглижира нещата. А не трябва така. Да изпълни всички лекарски указания – първо, да се възстанови напълно и пак да поведе трупата от дупнишкото театро на турнета в САЩ и по Европа. Ама не и преди да е на 100% възстановен. Не.
Дерзайте, г-н Пеев!

Юг News

Не бе небе небето

Не бе небе небето

 
Хеликоптери извършват учебно-тренировъчни облитания в тъмната част на денонощието на територията на Регионалния граничен сектор – Кюстендил, казаха от областната дирекция на полицията. Оттам обаче не правят коментар и не дават повече информация по повод многобройните въпроси и недоволоство от страна на кюстендилци, че това се прави през нощта, че нарушава се спокойствоето и съня им. Вертолетите летят ниско над кварталите в града и над селата на изток от Кюстендил – без светлинно обозначаване. Като пирати. При учебно-тренировъчните облитания каквито стават вече три пъти за една седмица, се използват уреди за нощно виждане, казват информирани. Според официалната информация няма поводи за безпокойство за населението.
От Главна дирекция Гранична полиция поясняват следното. Край Кюстендил, логично е да е при бившото поделение при Лозно, е изградена скъпоструваща площадка за кацане и тренировки на вертолети и хеликоптери. Та затова машините кръжат над Кюстендил. Според силата и посоката на вятъра правят заходи – и на ниска височина. И така стряскат и посред нощ кюстендилци и дечицата плачат. Със смяната на времето, с напредването на есента полетите няма да са с такава интензивност и ще приключват по-рано, обещават от ГД „Гранична полиция“. Та така. Доскорошни служители на Гранична полиция от града считат, че дори и да става дума за тренировъчни облитания, трябва да се обяви по какъв график се правят. И че трябва да има наказани – къде ти. Шумът при прелитанията е дразнещ и пречи на живеещите в кварталите по маршрута, по който летят хеликоптерите, недоволстват през целия ден кюстендилци.
Абе, ченгета нали са – какво да очакваш. Учебни тренировки правят хората, летят ли летят. А небето за кюстендилци не е небе в такива нощи. Ужасно е да видиш, впрочем – да не го видиш, как трещи нещо над главата ти в просъница. И да не занеш какво е и какво става. Нали има толкова много начини за оповестяване и известяване, за информиране на населението. Поне в небето да има тишина и спокойствиие. И упование и надежда. А то.

Юг News

Светия до светия

Светия до светия

Курбан за здраве и празник правиха днес в малкото дупнишко село Кременик при параклиса „Св. Лука“, изграден върху манастир от 16 век, обяви архирейският наместник на Дупнишка духовна околия отец Георги Паликарски. Участваха над 50 от местните и гости, организирани от бившия кмет на селцето Георги Бачев. Параклисът е изграден със спомоществования и доброволен труд на хора от селото и собственици на имоти от столицата. Отново организирани преди време от бившия кмет Бачев. Според описания и краеведчески изследвания край с. Кременик през 16 в. е съществувал манастир „Св. Лука“, на около 250 кв. метра. Основите му още личат и тъкмо върху една част от тях местни изградили с дарения и доброволен труд параклиса „Св. Лука“. Който буквално е на метри от водите на язовир „Дяково“. Водосвета и курбана отслужи архиерейският наместник отец Георги Паликарски. „Този храм в Кременик е бил много оживено място, там е имало и странноприемница. Чудесно е, че в Кременик изградиха новия храм, параклиса“, отбелязва отец Паликарски. Без да уточнява, че храмът е от дърво – ама това не е толкова съществено.
В същото време в съседното Дяково, което от край време е мразено от кременичани, считащи, че са под „дяковско робство“, преоткриха оброчище и друго свято място – Св. Георги на мушата към Мало село. Там има издигнат гранитен стълб, знак. Кръста освежи бившият жп шеф по столицата Атанас Коджабашийски, преподавал в Полувисшия и висш институт за жп кадри. В Дяково има и друг подобен знак – на св. Спас на едноименния хълм. Както и хълм св. Илия. Една от махалите пък е св. Лука А основният храм е Рождество Боогородично. В Кременик пък, с около 50 жители, също не изостават и си имат два храма – освен „Св. Лука“ и „Св. Николай“, щастливо възстановен преди 5-6 години.
Така в двете села хора няма, но светиите са начесто. Дяковският храм е хлътнал и се руши отвсякъде, ама светите места се увеличават. Което не е лошо. Стига народът да вярва и да повярва. Едва ли. Докато жепеецът Атанас Коджабашийски възстановяваше кръста на „Св. Георги“ на няколко пъти трябваше да прескочи кондоми, хвърлени от привържениците на кърсата любов минали дни или часове преди него.

 

Юг News

Софийски синдром

Софийски синдром


Регионалното управление по образование в Кюстендил е с нов шеф – експерта по природни науки и екология Мая Стойчева, макар и временен началник, казаха от ведомството. Досегашният в продължение на около 15 години началник Радостина Новакова от 17 октомври т.г. е на работа в министерството на образованиоето като шеф на дирекция “Квалификация и кариерно развитие“. Тя беше единственият кандидат за позицията и я спечели по т.нар. процедура за мобилност, според която държавен служител, работещ в една администрация, на когото едногодишният срок за изпитване е изтекъл, може да бъде назначен в друга администрация без провеждане на конкурс за длъжността, ако отговаря на условията за нейното заемане. Мая Стойчева ще изпълнява длъжността началник на РУО – Кюстендил до провеждането на конкурс. А Новакова като нищо ще вземе на работа в столицата съпруга си, историка Динко Новаков, когото държа години наред зам.-директор на Гимназията по икономика и мениджмънт. Това е то.
Г-жа Новакова е класическото проявление на така нар. софийски синдром. Задържа се на поста шеф РИО-РУО-Кюстендил с цената на доста нерви, продължителни болнични, снемания от позицията, стерилничене на министри и управляващи. И сега отплатата настъпи – в министреството е. Вече. Както го направи преди нея, когато беше финансов министър нейният съученик от ловешката Езикова гимназия Симеон Дянков, съперничката на Новакова за поста образователен номер 1 за Кюстендил Стела Мицова. И не само в образователния сектор е така. И ченгета стигаха до София – Кирил Георгиев беше шеф на ГДБОП, тукашен началник на Регионалния граничен сектор стигна до сериозен пост разузнавач номер 1 на страната. Бившият зам.-кмет на Кюстендил при Югоембаргото Борис Гьорев също е в София – повече от десетилетие. И още десетина други показателни случаи.
Нека се издигат, ама всичко да е по естествен начин, без стерилничене, без угодничество, без партийни протекции, лични лансации, пълзене и пр. Ама, ако е по есетестевн начин, няма как да стане. Софийският синдром май го изключва. Трябва да те уредят. Как иначе.

Юг News

Ей го геройството

Ей го геройството

54-годишен шофьор на училищен микробус почина по време на движение, докато е превозвал деца след училище, съобщиха от полицията в Кюстендил. Инцидентът станал в понеделник по обяд в близкото село Слокощица. Нито едно от децата, които са били в микробуса, не е пострадало. Микробусът прибирал ученици след училище, една част от които слезли в центъра на Слокощица. Секунди, след като потеглил – на 50-60 м. от спирката, на шофьора му прилошало, най-вероятно е получил масиран инфаркт. От фирмата собственик на буса в Кюстендил казаха, че водачът не е имал никакви оплаквания, като застъпил сутринта на работа. Не употребявал алкохол въобще. Той е проявил истинско геройство, като в последните секунди от живота си е спасил децата – 13 ученика . Дръпнал ръчната спирачка и е натиснал педала с двата си крака, за „да убие скоростта“ на автобуса, да угаси двигателя и така да спаси децата. Микробусът спрял в оградата и в кофа за боклук до една от къщите наблизо. Потърпевшият собственик, оказал се полицай, извел децата, които са били в шок и доста уплашени. Семейството подало сигнал на телефон 112 и на място пристигат 2 линейки и полицейски автомобил, но шофьорът починал на място. По случая е започнато досъдебно производство, назначени са експертизи, уведомен е дежурен прокурор.
Във фактологията и в представянето на обстоятествата сигурно има разминавания по това как точно е станало. Работодателят на починалия шофьор – известният превозвач от Кюстендил Иван Иванов-Ванюшата, е от най-потресените и опечалените от случилото се в Слокощица. „Адски добър – не пиеше, не пушеше. 10 минути преди да тръгне да изпълни тоя курс, се смяхме с него. И ето какво стана. На диазепам съм и не мога да се съвзема“, разстройва се Ванюшата. В репортажите наричат инцидента геройство. Може притесненията, бързите действия да овладее колата въпреки прилошаването, да са му помогнали на шофьора за фаталния край. Човек си личи в смъртта. Която – така казват, не закъснявала. И в неочакваната развръзка, както е случаят зад волана, може да се случи героизъм. На истинските хора – със сигурност.
Светла да е паметта му!

Юг News

Лай

Лай

425 са платили такса „куче“ в община Кюстендил до 15 октомври т.г. – като по решение на общинския съвет тя е в размер от 1 стотинка, съобщиха от отдел „Местни приходи“. В хазната са влезли 4,25 кучешки лева. От м.г. общинските съветници решиха таксата „куче“ да е символичната 1 стотинка. Идеята е все повече собственици на домашен любимец да започнат да я плащат. Ефектът наистина е голям. Ако до 15 октомври 2017 год. са платили 176, то за същия период на т.г. са с около 250 повече. Шефът на отдела „Местни приходи“ Биляна Станимирова е категорична, че 100% от деклариралите, че притежават и са регистрирали куче, са си платили стотинката. Е, как иначе.

И тия, що са платили обаче продължват да си задават въпроса – „абе, кой се еб…ва“ с нас с тая стотинка“. Не е за вярване просто, че има и такъв данък. То и МК „Кремиковци“ го продадоха за 1 лев, ама това беше друго – далавера някаква. Но поне беше лев. Какво ще стане. Най-логичното продължение е още година, до изборите догодина, таксата куче да не се променя. Дотогава още стотици ще си декларират любимците. След което ще се вземе решение тя да стане 10-15-20 лева. И тогава няма как да си отдекларираш кучето – трябва да го „витосаш“ и разказаш, за да не плащаш 1 000 пъти повече. Не може. Пък и да му плащаш ваксиниране, прегледи, регистрации, смяна на паспорти и пр.
Дотогава обаче кучета да си лаят на воля. Ама да не дразнят много, много собственика, който нали трябва да я намери тая стотинка и да им плати данъка. Може и да му се досвиди и тя.

Юг News

Стари и големи

Стари и големи

Многовековен дъб /цер/ над родното село на св. Иван Рилски – Скрино, Кюстендилско, е номинацията на фондация „Свята България“ в конкурса „Дърво с корен 2018“, обявиха от организацията със седалище в Дупница. Дървото е известно като „Дабо на Свети Иван“, свързано е с най-почитания български светец. Според някои изследователи е на около 1000 години. Или поне на минимум 500, казват местните. Церът се намира на около 10 километра от с. Скрино, на границата – „мушата“, на землищата на селата Скрино, Пастух и Еремия. Разположено в малка седловинка в Руен планина сред поляни и смесена гора от ниски храстовидни дървета и борове. След сигнали от природозащитници е обявено за защитено и за природна забележителност. Често до горските и екоинституции пишели, че церът е в опасност, корените му са подкопани и гният и трябва да се набележат мерки за спасавянето му. При миналогодишната кампания е бил номиниран за конкурса „Дърво с корен“, но товага бяха предпочетени трите секвои над кюстендилското с. Богослов, които по-късно стигнаха до осмо място в конкурса за евродърво на годината. И станаха супер известни. Дървото над Скрино е изследвано от специалисти, които считат, че състоянието му е добро за „ЕГН-то“ му. „Целостта на дървото е застрашена и има нужда от оздравителни процедури, а евентуалното спечелване на първото място ще му осигури – както известност, така и възможност за специални грижи, мотивират номинирането на цера над с. Скрино от фондацията. До 31 октомври ще приключи изборът на победителите в тазгодишното издание на конкурса „Дърво с корен 2018 г.“, които ще се конкурират за приза Евродърво-2018 догодина. Тогава ще се знае колко точки, т.е. гласа събира церът природен уникат от свещеното Скрино.
Всъщност на самия цер изобщо, ама изобщо не му пука кой и защо го номнира в някаакви жалки конкурси, че и евро – като продължение. Правят си пиар разните агенции, дружества, организатори и пр., „без да ги питат“. Трима-четирима трудно го обгръщат – правени са доста опити, казват в селото. Това е предостатъчно за гиганта. Който сигурно има някакви здравословни проблеми при днешната екология. Но се държи и не трепва. В Треклянско коментират за круша над 300 години, под която редовно се събирали хайдушки чети. И тя не помръдва. При граничното Смоличано също се вие импозантен цер, ударен преди 5-6 години от мълния. Но и той не помръдва. Доста са такива – никой не се и опитва да ги преброи и регистрира при тая модерна техноогия за заснемане. По проект примерно, по който ще се случат няколко хилядарки за авторите и изпълнителите му. Но на тях и от това не им пука. Колкото стари – може и до 1 000 г. да го докарват, и все по-големи.

   

Юг News

Страшно е – 20 г.

Страшно е – 20 г.

Културно-информационният център /КИЦ/ на сънародниците ни в Босилеград отбеляза днес 20 години от създаването си. Вицепремиерът Валери Симеонов, посланикът ни в Белград Радко Влайков, консулът на България в Ниш Едвин Сугарев, група представители на Столична голяма община дойдоха за юбилея. КИЦ изпълни пожеланията на тогавашния премиер при създаването му Иван Костов да се утвърди като институция, радееща и работеща активно за утвърждаване на българщината, започна словото си пред гостите и съгражданите си шефът на центъра Иван Николов. Най-активно работилите и съдействалите в дейността на КИЦ босилеградчани и радетели от Западните покрайнини бяха наградени. Странно, но обяснимо – нямаше представтел на общината, на кмета четвърти пореден мандат Владимир Захариев и от екипа му. Това донякъде може да се обясни с предизборната ситуация и кампания – на 4 ноември т.г. предстоят избори за Национален съвет на българкото малцинство в Сърбия. В Босилеград има сформирани две листи – кметската на Захариев и опозиционна, оглавявана от тукашния бизнесмен Стефан Костов, зад който стои и КИЦ.
Държавата трабва да помага на сънародониците ни в Босилеград във всичко – в кулутарата и образованието на майчин език, като съдейства за издаването на учебниците, по които да се обучават в паралелките на българсик език. Малко са инвестициите в Босолеградско и това не е добе, а единственият бизнесмен, който е имал цех тук, е бил изгонен от общината, каза просто от куртоазия след тържестваната част на честването вицепремиърът Симеонов. Той и повечето от гостите отидоха до с. Извор, за да видят уникалната черква „Св.Троица“, строена 1833-1834 год. В късната вечер мина и концертът в тукашния дом на културата за „20 години КИЦ-Боселеград“. И толкова.
Стряшно е неудобството да си на такава годишнина – 20 г. Ама защо никой от босилеградчани не се заинтересува, не да се трогне, че нещо се случва. Полицията поотцепваше кръстовището, но движението изобщо не беше спирано. Уж цял Боселград е с българи, 3/4 от колите там са кюстендилска регистрация, говори се на български, а на празника на КИЦ-а – добре, че са софиянци и от Кюстендил по някой да дойде. Две дечица – момче и момиче в нашенски носии като наказани издържаха на входа на КИЦ-а – заради церемонията. И това бяха всички деца и млади, дошли за тържеството. Без и един български спонтанен български жест за такова нещо. Страшно е – 20 г.

Юг News