Брези и римляни

Площадката и цялостното пространство пред много посещаваната градска художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора“ в Кюстендил ще бъдат префасонирани, стана ясно на сесията на минипарламента. Новият парк „Галерията“ трябва да е готов до есента на тази година, обяви кметът Петър Паунов. Най-обсъжданият детайл от тази история е съдбата на около 20 брези до един от подстъпите към галерията. Едва ли има кюстендилец, който да е съгласен тези дървета да бъдат отрязани. Паунов обясни, че тези брези ще бъдат откопани и преместени със специална техника и засадени отново в района на река Банщица. Лесовъди и специалисти по растенията коментират по този повод, че технологично това е изпълнимо, но трябва да се наеме специална техника, с каквато общината в Кюстендил не разполага, а наемането и е скъпо. Проектът, изготвен преди около 3 години, който е за 2,5 млн. лева по програмата „Региони в растеж“, предвижда засаждането на 168 нови дървета – кедри и борове, с височина от 160- 400 см., както и на 8 800 храсти, от 37 вида, каза Паунов. Озеленителната кампания, беше определена от него като мащабна. Ще бъде преместена и друга дървесна растителност, която към момента закрива сградата на художествената галерия.

Това с откопаването на брезите повечето кюстендилци го вземат за блъф, начин да се спре гневът и готвени протести за премахването на брезите и дърветата около галерията и пред читалище „Братство“. Ясно е, че тези дървета ще бъдат съборени или най-малкото ще изсъхнат. Но проектът ще стане, защото … защото е за 2,5 мил. лева, а за умрял град като Кюстендил това са все пак някакви пари.

Дали случайно, или не, но по същото време градът беше споходен от друг радикален по значимостта си сюжет. Кюстендил е включен в проекта „По пътя на римляните“, обяви на пресконференция не къде да е а в самия парк хотел „Кюстендил“ Тобиас Биленщайн, шеф на проекта от страна на Европейската СПА асоциация. Продажбата на пакети за града като римска СПА дестинация ще бъдат предложени за закупуване на туристите след седмица, от 24 април. Проектът предвижда изграждането в Европа на мрежа от дестинации, които черпят от опита на древните римляни в използването на лечебните минерални извори. Участват 8 страни. Кюстендил се включва не самостоятелно, а заедно със София. Потенциално към проекта „Пътят на римляните“ могат да влязат и Хисар и Варна, от морската ни столица вече е внесено официално писмо за това с решението на общинския съвет. Включването на Кюстендил е една блестяща туристическа перспектива за града, отбеляза Биленщайн.
А, сега – римляни и отрязани, т.е. откопани брези. Как ли тия туристи, които чакаме още това лято следващи пътя на римляните, ще се почувстват, ако им разкажат, че под паветата, по които стъпят допреди месеци са избуявали корените на брези и някой и друг чинар. В една, по-умряла и от Кюстендил, Силистра се надигнаха и спасиха 20 чинара, набелязани за отсичане заради някакъв си проект. Да, ама през Силистра скоро няма да минат римляни – нали така.

Юг News

Людмил Янков

 
Десетки кюстендилци, приятели, активисти от туристическото дружество „Осогово“, кметът на общината Петър Паунов, зам.-областните управители Катерина Янчева и инж. Людмил Стоянов почетоха паметта на алпиниста Людмил Янков, един от героите на експедицията ни Еверест-84, и младият Стоян Наков, загинали на 17 април през 1988 година под връх Камилата в Рила. Пред паметника им на ул. „Людмил Янков“ бяха положени венци и цветя. Людмил Янков удиви всички българи и световната спортна общественост със самопожертвователния си опит да стигне до покорилия на 20 април 1984 год. Еверест, но останал на Покрива на света, Христо Проданов. Янков пренощува на над 8 500 м. в Хималаите сам, получи измръзвания на пръстите, оцеля и продължи с алпинизма. До тренировъчния лагер на националния ни отбор по алпинизъм в Рила, когато на тренировка с Наков падат от отвесните скали на Камилата и загиват на място. Людмил Янков написа няколко книги – „Мечта, отвъд долините“ за участието си в експедицията „Еверест-84“, стихосбирката „Гранитна вода“.

И музей на алпинизма беше създаден за 60-годишнината от рождението на Людмил Янков“ – ситуираха го в къщата на баба Дона Ковачева. Експозицията е под мотото „Величието на един кратък живот“. В нея са изложени лични вещи, ръкописи, книги, фотоси, стихове, дори раницата на Людмил Янков, с която е тръгвал към Еверест при опита да открие и спаси Христо Проданов. Показани са оригинални негови вещи – алпинистка седалка, раница и клин. На специални табла са показани и експедициите на Людмил Янков с подробна информация. Може да се види и отливка от неговите ръце. Така доста разбъркано, разхвърляно и неточно репортери отразиха нещата, свързани с Людмил Янков /1953-1988 г/. Отливката на ръцете е месинговият орнамент от гроба му, които бяха свалени, след като другата част от композицията беше открадната за скрап. Къщата, където живееше Людмил Янков и семейството му, вече е продадена. Добре, че кръстиха част от улицата на негово име. И паметника – за немалко от минувачите композицията е напълно неясна.

Но за поклонението. Не беше многобройна групата на дошлите да отбележат гибелта на Людмил и Стоян Наков. И без нито един алпинист – бивш или „действащ“. Свръзката му Стамен Станимиров си отиде преди две години. Тошо Григоров е по София. Само Росен Димитров, наемател на хижа „Осогово“, съветник от кметската коалиция „Кюстендил“, се опитваше да вади случки и спомени с Людмил Янков пред камерите на местния tv кабел. Не се получаваше. Както и самите поклонения не се получават и не могат да надскочат реда и формата на соцмероприятието. Този път бяха довели и внука на Людмил Янков, сина на сина му Людмил младши. Детенцето е но около една годинка.И то е далече от алпинизма.

Юг News

„Браво“, лъжепатриоти! Доволни сме от „македонските“ и „албанските“ пенсии. Вие ни показахте за Великден златния пръст с две великденски яйца“. Такъв гневен и почти циничен текст можеха да прочетат минувачи по ул. Симеон I в Кюстендил за празниците. Отдолу е подписът: „от доволните пенсионери“ – напълно иронично. Не е ясно кой е автор на текста и дизайнер на аранжировката и композицията. Но е показателно като „форма на протест“. В квартала споменават, че инициатор е бивш домакин от районната болница. Приятелите му пенсионери го подкрепили. „Абе, нали патриотите обещаваха 300 лева минимална пенсия. Какво става – първо 180, после 200 лева. За 300 лева и дума няма. Колко пенсионери няма и да дочакат обещаните 300, и до друг мандат няма да стане“, подхвърлят хора от третата възраст в Кюстендилско. И не само в Кюстендилско.
Единоборство с известен край. Нека си правят плакати, нека ругаят и псуват по кварталните кафенета. Кой ще ги чуе. Тук обаче като че ли неволно е поставен един грозен и уродлив проблем на българското съвремие – така нар. патриотизъм. Да не намесваме Ботев с неговия „Патриот“… е душа дава, за наука за свобода, но не свойта душа, братя, а душата на народа“. А за бруталния, лицемерен, осребряван по всякакъв повод и без повод патриотизъм. Като сложи знамето на балкона за 3 март и после забрави да го свали месец след това – „патриот“ е. Като жени сина, хороводец – обикновено свекърът, грабва байряка, трикольора и повежда понатежалите от софрата сватбари. А пък тези, така нар. Обединени патриоти, които се домогнаха и добраха до няколко парламентарни квоти, за втори мандат, символ на които стана „златният пръст“,  натиснал гласа за старта на кабинета „Орешарски“ през 2013 год. Сега този пръст е изправен отново – дано да е като за селфи на неговия жонгльор и изпълнител В.С. А пенсионерите – дано да имат сили, средства, група и желание поне квартални афиши да списват. Пак е нещо. За преди края.

Юг News

Отче наш, Който си на небесата, да се свети твоето Име
да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята
дай ни днес ежедневния хляб
и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници
и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия /защото царството е Твое, и силата и славата във вековете. Амин
Матея, глава 6

Юг News

Разпетите

Велики, или Разпети петък – най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син – Исус Христос. В този ден Христос претърпял безброй поругания, мъки и неимоверни страдания. Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Исус Христос – „изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове, е принесен в жертва за греховете на цялото човечество“. На Велики петък Исус е погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която поставят стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете се извършва неговото опело. На утринната служба се четат дванайсет откъса от Евангелието, които разказват за страстите /страданията/ на Исус Христос.
Това е по богослужебните книги. В реалния живот ежедневно не сме ли разпнати всички. Между доброто и злото, между вярата и неверието, между честността и безчестието, между невежественото и прозрението. Немалко хора точно на Разпети петък си казваха „Честит празник!“ /да се прекръстим/. Дали и поуморени от вечерните служби, но и попове не се мяркаха много-много да разтълкуват смисъла и посланията на най-тежкия и най-скръбен ден за християните. А днес и птиците не пеят и не свиват гнезда според народните предания и вярвания. „А-а, в моя двор се свиреха цел ден птиците, нищо им нема“, отсече нашенец на кюстендилския битак. За гнездата не каза нищо. Но ето това е – разпятие за всеки. Точно в тоя ден телевизиите показаха старчески дом на ужасите в Елин Пелин, където шефовете и докторите от екипа омайвали и упойвали клети старци да препишат на фирмата им супер имоти по Черноморието. И това – ако е така, ще се забрави за два дена. Но е разпети сюжет – защо се случва, не вярват ли в Господа, не го ли следват, доктори и приютили стари и болни хора.

Май един малко дългичък цитат от Кърт Вонегът /американски писател/ би обяснил някои житейски възходи и падения. В книгата си „Съдби, по-лоши от смъртта“, в едно свое „слово“ в църквата на Трансилванския университет той пише. „Особено стимулиращ за мен е Христос, тъй като той е обърнал внимание на това, на което обръщам внимание и аз – ЖИВОТЪТ Е ТОЛКОВА ТЕЖЪК, ЧЕ ПОВЕЧЕТО ХОРА ГУБЯТ БИТКАТА С НЕГО ИЛИ СЕ ЧУВСТВАТ ГУБЕЩИ. ЗАТОВА НАЙ-ВАЖНОТО УМЕНИЕ НА ВСЕКИ ОТ НАС Е ДА ЗАПАЗИ ПОНЕ МАЛКА ЧАСТ ОТ ОТ ДОСТОЙНСТВОТО СИ И ДА ПРИЗНАЕ, ЧЕ Е ЗАГУБИЛ. Според мен това е урока, на който ни учи от кръста си той, независимо дали е бил Бог, или не. В това отношение не е нито първият човек, нито последният, който ни поучава – въпреки неописуемите страдания. Разбира се, ако изобщо е бил човек“.

Юг News

Герджиковизъм

 
Служебният премиер Огнян Герджиков си направи едно отиване до Босилеград в часове и дни, когато в България „ври и кипи“, залага се успехът или провалът на следващо 4-годишно управление. Това си е бягство от „сериозността на положението“, както се изразяват някои нашенци. Майка си /да му е жива и здрава родителката на професора/ търси там министър-председателят. Детска изложба, открил международния детски фестивал „Великденско яйце“ – три дни преди Великдена. Без да има и едно дете за фестивала. Е, със сръбския вицепремиер Ивица Дачич се поклонил пред паметника на Васил Левски в Босилеград. „В разговорите помежду им Герджиков и Дачич постигнаха съгласие, че е в общ интерес на двете държави да се стимулира икономическото развитие на Западните покрайнини, за да живеят по-добре хората тук“, пъргаво качиха като информационно съобщение от правителствената пресслужба. „А-а-ала бала“. Преди години, когато откриваха паметника на Апостола там ходи и тогавашният вицепрезидент Ангел Марин /къде ли е той сега/ и той ги говореше едни такива. Както и проф. Божидар Димитров в качеството си на министър без портфейл, години по-късно, който обещаваше „мед и масло“ за босилеградчани – при откриването на новия храм в с. Паралово, например. Или вицепрезидентът в предишния мандат Маргарита Попова /къде ли е тя сега – устроена е на хубавата позиция в солидна компания/. И тя така – обещания, заричания и пр. Всичкото това го надраства несменяемият кмет на Босилеград Владо Захариев, който така сграбчи и нацелува професора Герджиков, че той едва ли ще се осмели да иде втори път в Босилеград.
Що за визити са това. Срещи, посрещания, обещания. И по протокол – задължително ходене до църквата в с. Извор. И там – с пълна сила нови обещания. Това и това ще се направи, такива и такива финансирания и спомоществования ще станат. Точно никога. Но определени хора от Босилеград „умрат“ за такива посрещания. Те намазват, и затова не се спират. Вгледайте се в снимките и ще разберете за кои става дума. Едни и същи са. При следващия високопоставен Герджиков, който ще дойде – отново. Герджиковизъм.

Юг News

Пешият Великден

Временен паркинг до река Рилска, бивш къмпинг в м. Циганска поляна, на около 1 километър от Рилския манастир, ще бъде пуснат за Великдена, съобщи шефът на полицейското управление в Рила ст. инспектор Иван Кавлачки. Неговият капацитет е 600 места, той е чакълиран, утъпкан – почти като асфалт е покритието му, вече са поставени и химически тоалетни. Входът е свободен, от манастира ще следят по организацията на паркиране стана ясно след скорошна среща на полицейския шеф в Рила Кавлачки и игумена на Рилската обител Адрианополския епископ Евлогий. Това добре, ама тоя 1 километър как се минава. Има и стари поклонници, които с мъка и сълзи на очи от болните си стави и крака, едвам пъплят към дверите на манастира. Затова и не малко поклонници отказват да тръгват към най-святото българско място именно заради непосилното ходене в километри. Така е за Богородица, за Великдена – да не говорим. Униформени ченгета яростно махат палките на всяка влизаща пред дупнишката порта кола и махат да продължиш нагоре. Къде нагоре, не ти казват. После разбираш, че си отпратен доста нагоре и ти предстои пешо придвижване, за да стигнеш олтара и да запалиш свещ.

Пък и тоя временен паркинг кой ще го охранява. Смееш ли да оставиш ценен багаж, изобщо да си спокоен. Взимаш всичко в ръце и тръгваш. 1 километър в едната посока, още километър – обратно до колата. Която някой междувременно може да е пребъркал и попроверил основно. Колко години се говори за изграждане на допълнителен паркинг оттатък река Рилска, при самия манастир. И нищо. Да не би манастирът да няма пари, купиха хотел „Царев връх“, за нави паркинги се стискат. Таксата за паркингите при дупнишката порта с около 40 места плюс 6 за автобуси и около 20 места на калдъръма при Самоковската порта повече от 10 години не е променяна – по 4 лева за леки автомобили, по 6 лева за микробуси и по 8 лева за рейсовете. И това не е добре обмислено. Трябва да е почасово – като в целия цивилизован свят. Така ще се даде възможност за повече хора да се доберат до нормалния паркинг пред обителта. А така – някой извади шанс, прикара, плати 4 лева и това за цял ден. А ако е по 2 лева на час /особено за празниците/, ще помисли дали да я държи 5-6 часа. Или пък един нов паркинг при последния завой – и нагоре пеша. Всички пеша! Който издържи. Една малка Голгота!

Юг News

Пътни геометрии

ТИР с ремарке потрошил кръговото кръстовище между главен път Е-79 и автомагистрала „Струма“ край Кочериново тази нощ, съобщиха от полицията..Водачът и превозното средство до края на следващия ден не бяха установени. Инцидентът се изяснява, по случая работи полицейското управление в Рила. При произшествието е счупена една от бариерите, която пропуска тежкотоварни платформи през средата на кръстовището и се заключва, както и пътни табели и бордюри. Щетите са за около 300 до 500 лева. Пътният инцидент е станал през нощта. Извършителят е напуснал местопроизшествието. Предполага се, че шофьорът е заспал. ТИР-ът идвал от Благоевград през кръговото кръстовище и е трябвало да се качи по магистрала „Струма“. По аутобана е успял да се изнесе, преди да започнат издирването му. Т.е офейкал.

Е, аман! Часове след откриването на ЛОТ-2 от автомагистрала „Струма“ през октомври 2015 год. през кръстовище „Кочериново“ ставаха всеки ден ПТП. Обърна се сръбски ТИР с 300 каси бира „Туборг“, при верижна катастрофа едва не загина млада жена софиянка. Това наложи то спешно да се преустрои в кръгово. Заради изграждането на ЛОТ-3 от аутобана и превозването на бетонови греди, дълги 32 метра, пък преди три месеца беше изграден бетонов прорез през средата, по диагонала, с бариери от двете страни. Те се заключват. Само фирмата превозвач на гредите има право да вдига бариерите. До края на май т.г. всеки ден се карат бетонови „орнаменти“ от Самоков през Дупница до Кресна – на ЛОТ.3.1 на автомагистралата. Кръстовища, кръгове, диагонали – ега ти и геометрията. При соца имаше един виц, където гости на града питали милиционер на кръстовище къде е окръжната болница. „Нема окръжна болница, правоъгълна е. Освен това, изчезвайте, че след минути оттук ще минат Тодор Живков, Индира Ганди и жена му“, ядосал се униформеният. Та и при Кочериново – същата работа. Каси бира, млади софиянки под ламарините, диагонали,ъгли какво ли не. Накрая и един шофьор, който не уцели допирателната и направи поразията. Па и избяга. Ще има още. При тоя цирк с бариерите и пр. А ако се строи по правилата – т.е. магистралата да се прави по дължината, а не отзад напред, нямаше да карат бетоновите греди от Самоков през цял лабиринт от кръстовища кръгови и всякакви други. Ама – къде ти, милиционерски работи.

Юг News

Секвоите на Йордан Митрев

Трите секвои, засадени преди 130 години от пионера на българското лесничейство инж. Йордан Митрев на Ючбунар, ще участват в конкурса „Дърво с корен“, номинацията е на кюстендилското туристическо дружество „Осогово“. Трите гиганта, високи над 30 м., а едната от тях е с диаметър около 5 м. в основата, са обявени за природна забележителност през 1989 година. Това са и най-старите секвои в България. Инж. Митрев е пренесъл този вид – калифорнийска секвоя в България пръв, малко след освобождението. Няма как да не са най-старите. Уникалното и неповторимото за този район е, че тези три секвои могат да се размножават. Семената им са жизнеспособни и от тях израстват нови фиданки, казват лесовъди. И без да го казват – си личи. В села като Жиленци например в почти всеки двор се извисяват по една-две-три секвои. Дори една баба пишеше на Гражданска защита да дойдат да отсекат „това дръво“, което повдигало с корените си не само оградата, а и къщата. Гражданска така и не отишла.

Но да вървим по темата. Защо общината не номинира трите гиганта в какъвто и да е конкурс. Шефката на отдел „Култура“ Дима Укалска често ходела под секвоите да прави челна стойка – така се зареждала. И докато се зарежда – не и дошла мисъл да ги обяви за уникати, че са първите в България. Къде ти – ако се ценяха такива забележителности, то нямаше да отрежат секвоя пред входа на общината, чиито дънер още стърчи грозно и смущава влизащите в сградата на местната власт. Ами горските. Скъсаха се да правят глупости и недомослици през така нар. Седмица на гората. Даже сковаха 400 къщички за птички, в които няма да влезе и една птичка. Ама нали вдигнаха шум, омаяха де що има детска градина по региона, стотици малчугани научиха за пернатите санитари на гората – птиците. По това време в София броиха врабчетата, които са на изчезване. Сигурно и в Кюстендилско са на изчезване. Ама – да сковем къщички, не ни трябват птици. Добре, че са туристите. Ей го къде е Ючбунар – със секвоите. Излет след излет, можеш и на един дъх. И взеха та номинираха трите секвои. Няма да спечелят – отсега е ясно. Нито конкурса „Дърво с корен“, още по-малко – да стане евродърво /нали родината им е Калифорния, не се връзва някак си/. „Първоначално искахме да номинираме един над 600-годишен цер над с. Друмохар. Ама цер вече е печелил приза. Затова – секвоите“, мотивира се секретарят на туристическото дружество номинатор „Осогово“ Силвия Михова. Значи и в това нещо има пресмятания, тактика, стратегия. Не им трябва приз на секвоите на бай Йордан Митрев. Те са гиганти и без разни призове. Питайте бабата от Жиленци с повдигнатата от корените й къща.

Юг News

Жепейско

Стотици посрещнаха влаковата композиция, теглена от ретро парния локомотив „Баба Меца“ на жп гарата в Кюстендил в съботния ден. Стотици били пътниците, слезли от ретротрена и предприели туристическа обиколка из Кюстендил – като крайна гара.Организирано танцьорите от формация „Партньори” посрещнали „Баба Меца” със специално подготвена програма, извили хоро на перона. Девойка, облечена в народна носия, подарила цвете на машиниста на най-мощния в Европа парен локомотив. „Благодарение на БДЖ и министерството на туризма на гарата в Кюстендил пътниците бяха посрещнати и от гидове, които да помогнат на пътниците да разгледат града и регионалния исторически музей“, бодро написаха в репортажите си местни репортери.
Цената на билета за отиване и връщане до Кюстендил, със запазено място, беше 43 лв. „Ако тръгне цяло семейство, двестатакът отива“, пресмята един от зяпачите по посрещането на Баба Меца. Минният инженер Севделин Атанасов , запален турист, причакал Баба Меца-та още на Земенския пролом. Клекнал на една от скалите. Да заснемe атракцията възможно от най-близо. От 2 метра. „Абе, нито свирна локомотивът, нито се видя пушек и изтървах всичко. Щракнах , ама кадърът ми не е на фокус. Нищо не се получи. Последният вагон беше цистерна с нафта, сигурен съм“, обяви разочарованият природозащитник маниак фотограф инж. Атанасов. Като прави намек, че ония, от БДЖ, може и да са спретнали някоя бутафория – уж, Баба Меци, парни локомотиви, кюмюр на лопата и пр. А ако отзад е имало някой дизел …, щом инженерът не видял пушек и не чул свирка от парна машина. Парният локомотив „Баба Меца“ е от серията 46.03 и е най-мощният в Европа, а неговата колосна система по формулата 1-6-2, проектирана от български инженери, е уникална за света. Локомотивът е построен през 1931 година в Полша. На него, в продължение на три години, като огняр работи и поетът Никола Вапцаров. Локомотивът е възстановен от машиниста Ангел Алексиев, който заедно с двама помощници го връщат към живот и от 2015 година отново вози влакови композиции. Наречен е „Баба Меца“ заради огромните си размери и изключителната тяга. Върху неговото 150 тонно тяло се упражнява 90 тона спирачна сила. Това за изчерпателност.
А иначе – не за пръв път ретротренове, старателно лъснати и почистени за случая, спират на гара Кюстендил. Предишните продължаваха и до най-западната ни гара Гюешево. Докъдето разрешената максимална скорост е 20 км. в час – траверсите са над 100-годишни и подават при преминаването на композицията. Що „Баба Меца“ не нагази и дотам – през цяло Каменичко. Нали търсим атракцията – по най-бавното трасе в света, истинска атракция, накъде повече. През петнадесетина напълно обезлюдени селца, само некролозите останаха там, налепени на жп гарите. Да видеха пасажерите „мили родни картинки“. Абе, жепейска работа, как не са се сетили.

Юг News