Цепеници и проценти
Около 5 кубика дърва е заредила и изгори общината в Трекляно, за да сгрее 9-те избирателни секции за вота на 26 март, казаха от администрацията. В Каменичко няма друго алтернативно гориво освен цепениците – дори и токът не е гарантиран като напрежение и волтаж, няма гаранции за честота на спиране особено при лошо време, а и излиза и по-скъпо. Докато за дървата проблемът е никакъв – районът е горист и планински, дори и кметът има правомощия да се отрежат без разрешение до 5 дървета, по синура например. „Изборният ден е толкова дълъг, не можем да оставим секционните комисии да мръзнат часове наред. Печките ще са заредени и ще горят на 26-и“, уверява секретарят на общината Василка Кирилова. То и самата община се отоплява с твърдо гориво, така, че – няма изненади, както се казва.
367 са избирателите в 19-те села на общината за предстоящия вот. До крайния срок – 11 март, са подадени около 100 заявления за гласуване по настоящ адрес. Това са все треклянци, които целогодишно са си на село, но се водят по постоянен адрес в София, в Перник, Кюстендил. Ей, така – за самочувствие, да се наричат „граждани“, да си гарантират достъп до джипи, да комуникират по-лесно с мобилните оператори и пр. Някои и пенсията по банкомат си взимат – в града. Но сега ще гласуват на село, при топлите бумтящи печки на дърва. Трекляно е общината с най-висока избирателна активност, която е около 75%, сочат резултатите от предишни гласувания. Но и 100% да гласуват – пак са са някакви 400-500 гласа, колкото половин ромска секция по градовете, която – знаем как гласуват братята роми. Затова – оправдан ли е целият тоя масрав и тичане, да палиш печки, да обезпечаваш комисии и т.н. От 1944 год. друга политическа сила или коалиция освен комунистите в Трекляно не са печелили вот. Никой не е обръщал статуквото. Както е тръгнало, след 5-6 месеца пак ще има избори. Ще заесени дотогава – пак ще заредят цепениците в Треклянско и пак 75% активност ще гони тукашният избирател. „Особен край – див като Кавказ“, често припомняше тая фраза на Иречек, посетил тия места, най-дълго управлявалият Трекляно червен кмет и активист Камен Арсов, лека му пръст!
Юг News
Фотоизложба показва ваянията и изплетеното от майстора кошничар Димчо Занев /84г/ в кюстендилското читалище „Братство“. Малцина се заглеждаха във фотосите, всеки искаше да поздрави колоритния и толкова пъргав за тия си години старец. Някой беше довел от дома за стари хора „Ильо войвода“ две негови връстнички и съселянки – роден е в с. Ваксево. „Ела, да се снимаш с тия две моми, колко ли си ги щипал по синурите във Ваксево, а па и те вече не хапят“, горчиво се пошегува една от организаторките на изложбата. Майстор Димчо ухилен застана пред камерите да го увековечат с дружките си отпреди 70-80 години. Щрак!
74 години от спасяването на българските евреи отбелязаха в Кюстендил. Оттук е започнала акцията по предотвратяването депортацията на 48 хиляди живеещи в България евреи. Особен е приносът за това на кюстендилеца Димитър Пешев, подпредседател на Народното събрание тогава – март 1943 г. Кметът на общината Петър Паунов и заместниците му Радмила Рангелова, Надя Каратова и Светослав Василев, представители на областната администрация, от обществени организация, от градския клуб на евреите „Шалом“, граждани поднесоха венци и цветя и сведоха глави пред паметника на Димитър Пешев до пл. Велбъжд. Благодарение на Димитър Пешев и на сподвижниците му кюстендилците Иван Момчилов, Владимир Куртев, Асен Суйчмезов и Петър Михалев 48 000 евреи са спасени от лагерите на смъртта – влаковете от България тръгнали празни. Спасяването им се дължи и на Българската православна църква, на българската интелигенция, на митрополитите Кирил и Стефан, на редица знайни и незнайни достойни държавници, политици, творци и интелектуалци, оказали с участието в събитията през 1943 година решаваща роля за историческия акт – спирането на депортацията. Все още живите свидетели на тези драматични дни и часове от март 1943-а не могат да говорят без вълнение и без да се просълзят. Така беше и днес.
Това е по официалните писания за годишнината и алабалистики. Цитират се постоянно излезли „проучвания“, като „Човекът, който спря Хитлер“ на Габриеле Нисим примерно. И анотации за нея. „Книгата представя драматичната и неполучила признание история на един герой от нашия век – човекът, който предизвика Хитлер да спаси 48 000 български евреи, преследван от комунистите, съден и обвинен в антисемитизъм и забравен от всички“. Стига публицистика – не са минали и 100 години от тия събития, има стотици живи свидетели. Как точно е станало – разни самодоволни автори, историци и „изследователи“ да го установят и да го кажат, не да шикалкавят. Димитър Пешев, Асен Суйчмезов, Владимир Куртев, Иван Момчилов и Петър Михалев. Сигурно имат живи наследници, да ги открият и поканят, те да разкажат каквото знаят. Що за спасение е това на евреите от България. Спрели сме били Хитлер, Кюстендил го е спрял. 1943-а, две години преди капитулацията на Германия. Дай, боже да е така. Ама да се каже едно към едно. Вярно ли е, защо е вярно. Венците и китките пред горе-долу сполучливия паметник на Пешев в Кюстендил не казват нищо. Родната му къща отдавна е съборена, тази, пред която стават разни церемонии март и по други поводи няма нищо общо…
Съдбата. Извън комплекса „Ильо войвода“ на 8 март се вихреха всевъзможни празненства със 110% участие на жени. Нормално е. Скъпи тоалети, усмивки и прически, цветя и цветя, целувки с приятелки, с кавалера, с шефа работодател. Нека. Ама има нещо смущаващо в такова празнуване. Криза, беднотия, стагнация, избори – на всичкото отгоре. Статистиките вадят смущаващи цифри за безработица, за социалния контингент, който гладува, мизерства, едва оцелява. Тези поразвилнели се осмомартенки жени – откъде намират това самочувствие, самоувереност и тежкарлък. Без финес, благородство, чар. Просто повечето от така „засуканите“ жени имат излъчването на държанки. Някой им плаща – за всичко. Не го заслужават, но го притежават. Това не се връзва с празниците, не върви за 8 март. На който просто трябва да признаем, че жените са „такива, каквито са“. Държанка също е съдба. Истински или не, платени или не. Съдбата го определя – а не само за жените, но най-вече за тях .В дом „Ильо войвода“ най-добре знаят цената на всичко. Щом насълзиха дори омбудсмана.
То е ясно – преди избори ни правят на маймуни и на невиждани балъци и наивници. Всичко се обещава.На Банско втори лифт и нов план за управление на НП „Пирин“. Същото и за Паничище и там искаха да правят над 60 км ски писти и лифт от Гейзера /така харесан от Бандерас/ до връх Кабул. На Рилското корито – възстановяване на Рилската железница. В Бобов дол на предишни кампании екскметицата Йорданка Каленичкова обещаваше и космодрум да прави на Разметаница и китайски да учат дечицата в школото на миньорския град. На места си спомнят по-скромни обещания. Във Ваксево например още се кръстят, спомняйки си как тогавашният външен министър Соломон Паси в кабинета на Сакскобургготски в местното читалище на предизборна среща през февруари 2003 год. обещаваше 2 евро за литър мляко от тукашните крави. „Ще ви го изкупуват в Гърция, влизаме в ЕС /това стана 2007 год/ и ще можете да го карате на гърците. Няма разни тукашни да ви мамят за по 50 стотинки за литър“, омайваше електората Пасито, както го прекръстиха от по-задните редици. Та тя се видя – и с млякото, и с космодрума при Бобов дол, и с Пеле, с Бандерас в Сапарева баня. Добре, че поредният вот, който вълнува все по малко и по-малко ударилия го на софри и празнувания българин, остават няма и 20 дена. Иначе ще вземе да дойде още някой голям – холивудска звезда или нещо повече от такава.
Стигат ми тия награди
Толкова емоции, пожелания, усмивки и жестове носел тоя 1 март на българите – уникалният ден на мартениците. И най сериозните проучвания доказват, че само при нас го имало тоя символ. Малко търпение. Мартеницата е символ на здраве, дълголетие, плодовитост и изобилие. Изработва се от преплетен памучен или вълнен червен и бял конец, които задължително се усукват наляво. Червеното е цвят на жизненост, сила, здраве и любов. Червеното е светлината на изгряващото и залязващото слънце, на течащата кръв, на огъня. В традиционната българска сватба булото на булката е в червен цвят. Червен конец се връзва на плодни дръвчета, на детска ръчичка, за да предпазва от зло и да носи късмет. Белият цвят е символ на чистота, невинност и радост. Бяла е празничната рокля на булката, светците и ангелите също са облечени в бели одежди. В Софийско и Мелнишко синият и зеленият цвят също са често използвани за направата на мартеници. Първият е олицетворение на небето, а вторият на земята. Традиционната българска мартеница включва различни елементи – символи: черупки от охлюви (за здраве и сила), скилидки чесън (за предпазване от зли демони), мъниста (против уроки), паричка (за благополучие). В народната представа на българите Баба Марта е жена. Тя е с променлив характер и затова и времето през месеца е променливо. Когато Баба Марта е ядосана времето е студено и мрачно, а когато е радостна – топло и слънчево. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана „лошотия“, която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от „лошотията“, най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче. Легендата за мартеницата е свързана с Хан Аспарух и годината на създаването на българската държава (681). Когато прабългарите достигнали Дунавската равнина, те били запленени от мястото и решили да се установят тук. След обявяването на новооснованата държава ханът поискал да извърши жертвоприношение на бог Тангра. По традиция жертвената клада трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, но българите не намерили такъв наоколо. Докато се чудел какво да стори, на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. То било пратено от сестрата на хан Аспарух, Хуба, останала в палатите на баща им Кубрат. Тя сънувала сън, от който разбрала за затруднението на брат си. По сокола си тя му изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия полет обаче, крилото на сокола се протрило и кръв обагрила белия конец. Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец. Запалил той огъня според традицията, а с конеца се закичил за здраве. Оттогава на 1 март българите окичват близките си с усукан бяло-червен конец. Извън българската етническа територия мартениците се срещат само в някои области на Румъния и Молдова – пак на места, където са живели или живеят българи. Извън легендата, съществуват предположения, че мартениците са наследство от траките, коренното население на днешна България в древността. Основание за тези предположения е фактът, че мартениците са типично български символ – на наследниците на тракийските земи.
Та така – защо да е баба Баба Марта .На 1 март, на първото число в пролетния месец. Нещо бърка народният гений. Па и „бързала и мартеници вързала“. Глупости. Колко време трябва да мине, за да я отбабосаме. Добре, че децата са си деца и кичат вече почти всяко дърво в червено-бяло, а от Айтос спретнаха и 7-километрова мартеница. Нека Бабата я върже – друг път.
Софиянци, които през почивните и празничните дни са на балнеотуризъм в Сапарева баня, пестят от нощувки, като вечер се прибират в столицата, защото им излиза по-евтино, отколкото да вземат хотел в курорта, коментират разочаровани собственици на обекти и бази в градчето. Дори и в нискотарифните къщи за гости вече се оплакват, че посетителите им намаляват. Така е след като в края на 2015 год. беше пусната автомагистрала „Струма“ до Дупница и Благоевград. Столичани стигат за около час до Сапарева баня по аутобана до Дупница, а след това по добре поддържания път Дупница-Самоков – за около 20 лева за гориво. Докато двойна стая в Сапарейро, както местните наричат града си, е 50-60 лева. Едно семейство ще плати около и над 100 лева. Така софиянци пътуват заради минералната вода и басейните, които работят и по средата на зимата – 103-градусовата вода изстива по естествен начин до 35-36 градуса, къпането става и под снежинките. Но не нощуват.
Последни коментари