Пешият Великден

Временен паркинг до река Рилска, бивш къмпинг в м. Циганска поляна, на около 1 километър от Рилския манастир, ще бъде пуснат за Великдена, съобщи шефът на полицейското управление в Рила ст. инспектор Иван Кавлачки. Неговият капацитет е 600 места, той е чакълиран, утъпкан – почти като асфалт е покритието му, вече са поставени и химически тоалетни. Входът е свободен, от манастира ще следят по организацията на паркиране стана ясно след скорошна среща на полицейския шеф в Рила Кавлачки и игумена на Рилската обител Адрианополския епископ Евлогий. Това добре, ама тоя 1 километър как се минава. Има и стари поклонници, които с мъка и сълзи на очи от болните си стави и крака, едвам пъплят към дверите на манастира. Затова и не малко поклонници отказват да тръгват към най-святото българско място именно заради непосилното ходене в километри. Така е за Богородица, за Великдена – да не говорим. Униформени ченгета яростно махат палките на всяка влизаща пред дупнишката порта кола и махат да продължиш нагоре. Къде нагоре, не ти казват. После разбираш, че си отпратен доста нагоре и ти предстои пешо придвижване, за да стигнеш олтара и да запалиш свещ.

Пък и тоя временен паркинг кой ще го охранява. Смееш ли да оставиш ценен багаж, изобщо да си спокоен. Взимаш всичко в ръце и тръгваш. 1 километър в едната посока, още километър – обратно до колата. Която някой междувременно може да е пребъркал и попроверил основно. Колко години се говори за изграждане на допълнителен паркинг оттатък река Рилска, при самия манастир. И нищо. Да не би манастирът да няма пари, купиха хотел „Царев връх“, за нави паркинги се стискат. Таксата за паркингите при дупнишката порта с около 40 места плюс 6 за автобуси и около 20 места на калдъръма при Самоковската порта повече от 10 години не е променяна – по 4 лева за леки автомобили, по 6 лева за микробуси и по 8 лева за рейсовете. И това не е добре обмислено. Трябва да е почасово – като в целия цивилизован свят. Така ще се даде възможност за повече хора да се доберат до нормалния паркинг пред обителта. А така – някой извади шанс, прикара, плати 4 лева и това за цял ден. А ако е по 2 лева на час /особено за празниците/, ще помисли дали да я държи 5-6 часа. Или пък един нов паркинг при последния завой – и нагоре пеша. Всички пеша! Който издържи. Една малка Голгота!

Юг News

Пътни геометрии

ТИР с ремарке потрошил кръговото кръстовище между главен път Е-79 и автомагистрала „Струма“ край Кочериново тази нощ, съобщиха от полицията..Водачът и превозното средство до края на следващия ден не бяха установени. Инцидентът се изяснява, по случая работи полицейското управление в Рила. При произшествието е счупена една от бариерите, която пропуска тежкотоварни платформи през средата на кръстовището и се заключва, както и пътни табели и бордюри. Щетите са за около 300 до 500 лева. Пътният инцидент е станал през нощта. Извършителят е напуснал местопроизшествието. Предполага се, че шофьорът е заспал. ТИР-ът идвал от Благоевград през кръговото кръстовище и е трябвало да се качи по магистрала „Струма“. По аутобана е успял да се изнесе, преди да започнат издирването му. Т.е офейкал.

Е, аман! Часове след откриването на ЛОТ-2 от автомагистрала „Струма“ през октомври 2015 год. през кръстовище „Кочериново“ ставаха всеки ден ПТП. Обърна се сръбски ТИР с 300 каси бира „Туборг“, при верижна катастрофа едва не загина млада жена софиянка. Това наложи то спешно да се преустрои в кръгово. Заради изграждането на ЛОТ-3 от аутобана и превозването на бетонови греди, дълги 32 метра, пък преди три месеца беше изграден бетонов прорез през средата, по диагонала, с бариери от двете страни. Те се заключват. Само фирмата превозвач на гредите има право да вдига бариерите. До края на май т.г. всеки ден се карат бетонови „орнаменти“ от Самоков през Дупница до Кресна – на ЛОТ.3.1 на автомагистралата. Кръстовища, кръгове, диагонали – ега ти и геометрията. При соца имаше един виц, където гости на града питали милиционер на кръстовище къде е окръжната болница. „Нема окръжна болница, правоъгълна е. Освен това, изчезвайте, че след минути оттук ще минат Тодор Живков, Индира Ганди и жена му“, ядосал се униформеният. Та и при Кочериново – същата работа. Каси бира, млади софиянки под ламарините, диагонали,ъгли какво ли не. Накрая и един шофьор, който не уцели допирателната и направи поразията. Па и избяга. Ще има още. При тоя цирк с бариерите и пр. А ако се строи по правилата – т.е. магистралата да се прави по дължината, а не отзад напред, нямаше да карат бетоновите греди от Самоков през цял лабиринт от кръстовища кръгови и всякакви други. Ама – къде ти, милиционерски работи.

Юг News

Секвоите на Йордан Митрев

Трите секвои, засадени преди 130 години от пионера на българското лесничейство инж. Йордан Митрев на Ючбунар, ще участват в конкурса „Дърво с корен“, номинацията е на кюстендилското туристическо дружество „Осогово“. Трите гиганта, високи над 30 м., а едната от тях е с диаметър около 5 м. в основата, са обявени за природна забележителност през 1989 година. Това са и най-старите секвои в България. Инж. Митрев е пренесъл този вид – калифорнийска секвоя в България пръв, малко след освобождението. Няма как да не са най-старите. Уникалното и неповторимото за този район е, че тези три секвои могат да се размножават. Семената им са жизнеспособни и от тях израстват нови фиданки, казват лесовъди. И без да го казват – си личи. В села като Жиленци например в почти всеки двор се извисяват по една-две-три секвои. Дори една баба пишеше на Гражданска защита да дойдат да отсекат „това дръво“, което повдигало с корените си не само оградата, а и къщата. Гражданска така и не отишла.

Но да вървим по темата. Защо общината не номинира трите гиганта в какъвто и да е конкурс. Шефката на отдел „Култура“ Дима Укалска често ходела под секвоите да прави челна стойка – така се зареждала. И докато се зарежда – не и дошла мисъл да ги обяви за уникати, че са първите в България. Къде ти – ако се ценяха такива забележителности, то нямаше да отрежат секвоя пред входа на общината, чиито дънер още стърчи грозно и смущава влизащите в сградата на местната власт. Ами горските. Скъсаха се да правят глупости и недомослици през така нар. Седмица на гората. Даже сковаха 400 къщички за птички, в които няма да влезе и една птичка. Ама нали вдигнаха шум, омаяха де що има детска градина по региона, стотици малчугани научиха за пернатите санитари на гората – птиците. По това време в София броиха врабчетата, които са на изчезване. Сигурно и в Кюстендилско са на изчезване. Ама – да сковем къщички, не ни трябват птици. Добре, че са туристите. Ей го къде е Ючбунар – със секвоите. Излет след излет, можеш и на един дъх. И взеха та номинираха трите секвои. Няма да спечелят – отсега е ясно. Нито конкурса „Дърво с корен“, още по-малко – да стане евродърво /нали родината им е Калифорния, не се връзва някак си/. „Първоначално искахме да номинираме един над 600-годишен цер над с. Друмохар. Ама цер вече е печелил приза. Затова – секвоите“, мотивира се секретарят на туристическото дружество номинатор „Осогово“ Силвия Михова. Значи и в това нещо има пресмятания, тактика, стратегия. Не им трябва приз на секвоите на бай Йордан Митрев. Те са гиганти и без разни призове. Питайте бабата от Жиленци с повдигнатата от корените й къща.

Юг News

Жепейско

Стотици посрещнаха влаковата композиция, теглена от ретро парния локомотив „Баба Меца“ на жп гарата в Кюстендил в съботния ден. Стотици били пътниците, слезли от ретротрена и предприели туристическа обиколка из Кюстендил – като крайна гара.Организирано танцьорите от формация „Партньори” посрещнали „Баба Меца” със специално подготвена програма, извили хоро на перона. Девойка, облечена в народна носия, подарила цвете на машиниста на най-мощния в Европа парен локомотив. „Благодарение на БДЖ и министерството на туризма на гарата в Кюстендил пътниците бяха посрещнати и от гидове, които да помогнат на пътниците да разгледат града и регионалния исторически музей“, бодро написаха в репортажите си местни репортери.
Цената на билета за отиване и връщане до Кюстендил, със запазено място, беше 43 лв. „Ако тръгне цяло семейство, двестатакът отива“, пресмята един от зяпачите по посрещането на Баба Меца. Минният инженер Севделин Атанасов , запален турист, причакал Баба Меца-та още на Земенския пролом. Клекнал на една от скалите. Да заснемe атракцията възможно от най-близо. От 2 метра. „Абе, нито свирна локомотивът, нито се видя пушек и изтървах всичко. Щракнах , ама кадърът ми не е на фокус. Нищо не се получи. Последният вагон беше цистерна с нафта, сигурен съм“, обяви разочарованият природозащитник маниак фотограф инж. Атанасов. Като прави намек, че ония, от БДЖ, може и да са спретнали някоя бутафория – уж, Баба Меци, парни локомотиви, кюмюр на лопата и пр. А ако отзад е имало някой дизел …, щом инженерът не видял пушек и не чул свирка от парна машина. Парният локомотив „Баба Меца“ е от серията 46.03 и е най-мощният в Европа, а неговата колосна система по формулата 1-6-2, проектирана от български инженери, е уникална за света. Локомотивът е построен през 1931 година в Полша. На него, в продължение на три години, като огняр работи и поетът Никола Вапцаров. Локомотивът е възстановен от машиниста Ангел Алексиев, който заедно с двама помощници го връщат към живот и от 2015 година отново вози влакови композиции. Наречен е „Баба Меца“ заради огромните си размери и изключителната тяга. Върху неговото 150 тонно тяло се упражнява 90 тона спирачна сила. Това за изчерпателност.
А иначе – не за пръв път ретротренове, старателно лъснати и почистени за случая, спират на гара Кюстендил. Предишните продължаваха и до най-западната ни гара Гюешево. Докъдето разрешената максимална скорост е 20 км. в час – траверсите са над 100-годишни и подават при преминаването на композицията. Що „Баба Меца“ не нагази и дотам – през цяло Каменичко. Нали търсим атракцията – по най-бавното трасе в света, истинска атракция, накъде повече. През петнадесетина напълно обезлюдени селца, само некролозите останаха там, налепени на жп гарите. Да видеха пасажерите „мили родни картинки“. Абе, жепейска работа, как не са се сетили.

Юг News

Докторе

Кметът, попът и даскалът – това са персонажите,описани от писатели белетристи, хумористи и изследователи. За доктора „нема данни“. Макар по художествени описания и литературни произведения да е пресъздадено как беднякът нашенец продава нивата и вола си, за да иде в града да се лекува. Нещо да се е променило. Колко селски практики за джипита и особено за стоматолози не са заети от десетилетия по селата. Въпреки съсловни казуси и изстъпления – преди всяко сключване на съдбоносния „рамков договор“ със Здравната каса например. Какво ли не се говори, само това как здравно се справя отчаяният и необратимо болен българин – не се коментира по семинари, форуми, конгреси и пр. Доктор ентусиаст, забравете.
А иначе докторите са възвеличени всякак.Още на пеленачетата се говори за доктор „Ох боли“. Баба Меца кой-знае защо е доктор в детските приказки. Да споменаваме ли за безкрайно наивния сериал за „Д-р Куин лечителката“. Или за, затаете дъх – „Болница на края на града“ /чешкия/. Или за друг с n серии докторски филмов шедьовър – „Спешно отделение“. Минаваме директно на – о, боже, „Д-р Хаус“. И нашите телевизии взеха да се одокторяват – тръгна някакъв на 150% докторски tv сюжет по Нова. Колко го бива – да не говорим…. Върнете се десетилетия назад – „Адаптация“ ли не щеш или от нейния калибър продукции. Но – доктори, та доктори. Нека не отминем класиката – „Д-р“, комедията на Бранислав Нушич. Е, в „Илиада“-та ги няма. Данте или Шекспир не ги възвеличили с някоя терцина или трагедия.
Но докторите са на почит – по всяко време и времена, епохи и стадии на живот. Нищо не може да отнеме ореола, с който трудният живот на всички ни ги увенчава.“Требе да ида на дооктор“ си е вече диагноза. За празника им – без да се дразнят, една добра „композиция“ – „Живот мъка – докторе“, на мъжка певческа група от село /Благоевградско /.

Юг News

Прековката Бобов дол

26 работници и специалисти са аут, след като азотната станция, работила няколко десетилетия нон стоп в мини „Бобов дол“, е закрита с дата 31 март 2017 год. Логиката е желязна. Станцията правела азот за охлаждане на технологичния процес и при евентуални пожари в най-големия рудник на Балканите -„Бабино“. Който от 3-4 месеца не работи, екипи от 50-60 човека контролират системите вътре, херметизират, както се казва, доскорошните въгледобивни мощности. Затова станцията вече не е нужна и е закрита, казват минните шефове по „Открит въгледобив – Бобов дол“. Така към съкратените около 450-500 бачкатори от рудник „Бабино“ в бюрото по труда прибавят и тези 26 от станцията.
Нищо ново – съкращения по мините. Миньорите имат един страхотен термин – „прековка“. Когато обект, производство, сграда приключи съществуването си, на входа и се слага прековта. Последният, който си тръгва от сдалия обект, може и пазачът, взима две захвърлени летви, събира ги на буквата „X“ и с някой ръждясал пирон ги приковава на входа на приключилия обект. Това е „прековката“. Много по-силно е и от оградителните ленти, опъвани от ченгетата при някое убийство или драстично престъпление или инцидент. През лентите се минава, през прековката – излишно е, вътре няма нищо. През 2011 год., когато закриха болницата им, миньори бяха донесли прековка да я сложат на входа на хоспитала. Ченгета ги спряха.
Много хора по Бобов дол са хванали вече двете летви и пирона. Нещата отиват на приключване по мините в Разметаница. Коментираният срок е различен – според едни е 2020 год., според други – доста по-рано. Но закриването на рудниците е неизбежно. То е предначертано, планирано, методически и законово издържано. Съгласувано според някои и с ЕС. Някога в бобовдолските мини денонощно работеха 5 рудника -„Мламолово“, „Иван Русев“, „Бобов дол“, „Бабино“ и откритият „Христо Ботев“. С числен състав 9 800 -10 хиляди въгледобивници. Сега са около 1 800. И ще стават по-малко и по-малко. А залежите от въглища отдолу са за поне 50-60 години още, кълнат се геолози. И какво от това. Летвите вече са накръст.

Юг News

Китарен звън

Тръгна 21-то издание на Международния конкурс за класическа китара „Акад. Марин Големинов“ в Кюстендил. И този път всичко започна с дефиле на мажоретни състави – организаторите от местното читалище „Братство“ се напрягат доста да има фанфарен старт на нещата. Участниците ще са над 1 500, от 17 страни – Германия, Полша, Чехия, Турция, Италия, Русия, Украйна, Сърбия, Македония, Гърция и др, брои ги шефът на читалището Иван Андонов. Пристига специално и един преподавател по китара от побратименият на Кюстендил руски град Клинци. Имеет си хас, биха казали някои. Предвидени са парични награди за класираните на първите 3 места, както и 6 стипендии за талантливи и показали високо ниво на изпълнение участници. Съорганизатор е Министерството на културата. Регламентът си остава същият, като едно от главното изискване е изпълнителите да представят и по едно произведение от българската китарна школа. Надпреварата за китаристите приключва на 8 април.

Истина е, че на никого – още повече на някой от Кюстендил, му е до китари и пр. Но Иван Андонов и хората му са невероятно упорити. Любопитно е колко се обучават по класическата китара в самия Кюстендил – има ли клас, как се представя, какви изяви има. Всяко село има по поне една певческа група и танцьори по народните свирни и заигравания, в Кюстендил също се друсат доста хора по репетиции и прегледи, ама класическа китара -това е нещо съвсем друго. Ниво, класа, отзвук, интерес от страна на кюстендилци. А то, повече шетня в самото читалище само. Самите участници се местят от зала в зала, забързани да не пропуснат обявения час за участие. Жури, награди, стипендии – за всичко е помислено. А защо ли го няма обичания естествен китарен звън, нещо звучащо, което и от алеята ще те отклони да влезеш и да чуеш ритъма, звучежа. А-де, няма го. Академична китара да се чуе в тоя така началгараен музикален фон и ежедневието ни. В тоя така некитарен свят. „Умра ли – погребете ме с китара“, беше казал един голям поет китарист. Ама, това е друго.

Юг News

Двойните българи

Служебният кабинет предлага да се орежат драстично правилата за гласуване на всички видове избори на българите в чужбина. Министерството на правосъдието е подготвило законодателни промени, които предвиждат уседналост за всички видове избори. Ако бъдат приети в този вид, промените ще позволят на избори да гласуват само граждани, които са живели в България най-малко 3 месеца преди датата на вота. Предлаганите текстове са публикувани в страницата на МП. Те са вписани в преходните и заключителните разпоредби на предлагани промени в Закона за българското гражданство и ако бъдат приети, ще бъдат отразени и в Закона за политическите партии и в Изборния кодекс.
От мотивите става ясно, че с новото изискване ще се въведе аналогично на това при избори за Европарламент и за местна власт. За тях и в момента се изисква избирателят да е живял минимум 3 месеца в България, за да има право на глас. Сега това се предвижда и при избори за парламент и за президент. Текстовете предвиждат и затягане на контрола върху политическата агитация на различен от българския език, както и при участие на религиозни лица и институции в изборната кампания. Ако партия системно включва религиозни институции и техни представители в политическата и организационната си дейност, предизборните си кампании и агитация, тя може да загуби регистрацията си.

Промените за уседналостта биха възпрепятствали огромната част от българите в чужбина от участие в избори. Традиционно най-висок е делът на гласовете от Турция – секциите там дават на избори около 40 000 гласа. На вота от 26 март гласовете от Турция бяха около 32 000 от общо около 100 000 гласували зад граница. И т.н.
Дай, боже, нещо да стане в тая посока. Че иначе българи с двойно гражданство и изнесли се по гурбет или по друга причина нашенци в Странство решават и предопределят изхода от вота, чиито резултат определя за мандати хала и мъките на останалите тук българи. Затова – нека поне 3 месеца да са тук и те. Ще разберат доста добре за какво става дума. Или поне една кампания време да изкарат. Ами, македонците, които с адресна регистрация в Кюстендил са вече над 10 хиляди? За пръв път някои от тях гласували на изборите на 26-и март. Организирано. Платили им, почерпили ги, приели ги радушно. „В маята секция – при Второ училище , където гласувах, над 50 македонци бяха гласували до обяд“, каза известният кюстендилец наследник на известен антифашист, Явор Кашукеев /66г/. Някой и комисиона може да е взел да ги „покани“ на дойдат точно на 26 март. На следващи избори – дай, боже, промените в закона да станат, ще трябва да ги покани 3 месеца преди вота. И да ги черпи непрекъснато 90 дни – ако му отърва. Има и по-лесно решение. С двойно гражданство изобщо да не се допускат до урните. Дали Левски не е писал или казал нещо за двойното гражданство. Абсурд!

Юг News

Горо, горо – майко мила

От днес до края на седмицата един от символите на столицата – статуята на София, ще бъде осветена в зелено,съобщават от Столичната община. Инициативата е свързана със Седмицата на гората, която тази година се отбелязва за 93-та поредна година в страната. „Чрез тази конкретна инициатива обаче искаме още веднъж да обърнем вниманието на софиянци и гостите на столицата, когато почиваме и се радваме на горите ни, особено сега, в пролетно-летния сезон, да правим всичко възможно да ги пазим и да не оставяме следи след себе си“, заяви зам.-кметът по екология Йоана Христова. През 2017 г. в общинските горски територии ще бъдат залесени общо 53 дка. Значението на горите и парковете е безспорно за екологичното състояние на града, затова Столичната община продължава да залесява и да се грижи за горите на своята територия. Общата площ на общинските гори е 8 272 хектара.
Такива ги говорят столичните общински чиновници. И не само там. Във всяко населено място, където има кметски или държавни чиновници, ще се чуят подобни ала-бала нареждания. В Кюстендил сковаха 400 дървени къщички за птички, за да възвеличат санитарите на гората – тия, дето изяждат личинките, гъсениците, червеите и пр. Но не могат да се справят тия санитари с дървения корояд, с най-новия вид гъба, която поразява дърветата по родните гори. Със съхнещите и кафенеещите наши гори. Разкошната територия за бракониери дървосекачи, ловци, „природозащитници“ и „изследователи“. Няма ги хайдутите и още по-малко партизаните, наричани от народа „шумкари“. Никакви Седмици, още по-малко – светещи ефекти, ще спасят гората ни от нерегламентирана и безнаказана сеч. От корояди, от съхнене, от всякакви беди, идващи и от природата и от човека. Стига със заселяванията под строй за пред камерите. За два-три дена, за през Седмицата. В началото на април всяка година се садят фиданки – борове, дъб и пр. Защо ли не никне и не се развива това нещо. 10 минути след „мероприятието“ фиданката е забравена и оклюмана. В двора на ветеринарната лечебница в Кюстендил при Иван-Костовото правителство и при земеделски министър Венци Върбанов, разследван след това за разни … нарушения, засадиха десетина борчета. 3 петилетки оттогава. Боровете на ветеринарите не виреят много-много. Като всяко нещо, насила и по чиновническо начинание боднато. Не е като Ботевото – „Горо, горо – майко мила…“

Юг News

След хумора
Петричкото село Скрът се превърна в столица на смеха в събота – Ден на хумора и шегата. 150 мъже, жени и деца участваха в надпреварата по надлъгване под мотото „Колкото хора – толкова умове”. Празникът доведе в селището и македонци от община Ново село. Те обаче не успяха да се класират на челните места, тъй като просрочиха времето за представяне – до 15 минути. „С риск да не са сред първите те настояха да си изиграят цялата програма. Бяха много забавни, но нашите критерии трябва да се спазват”, каза секретарят на читалище „Антон Попов” в Скрът – Румяна Стоева. Интересът към международното събитие, в което властваха усмивките и доброто настроение, става все по-голям, както и конкуренцията. Международният конкурс по опашати лъжи и смешни истории доведе и стотици зрители от различни населени места. Тази година нямаше парични награди, но след края на фестивала на хумора и шегата всички участници отпътуваха до заведение в село Коларово, където се почерпиха. Разбира се, че продължиха и надлъгванията, лакърдиите и забавните истории. Не липсваха и кръшните български народни хора. Нашенци и македонци се раздадоха на дансинга от цялото си сърце и душа. „Поне за ден забравихме грижи и проблеми. Смехът е здраве, смехът е солта на живота”, категорични бяха участниците в конкурса.
Може и да е било така, както го пише един сайт, но на 1 април доста простотии минаха. Бюлетината била обърната с номерата и имената на кандидатите и затова вотът от 26 март ще бъде касиран. Италианци наливат 1 милион лева на сиромашкия тим „Марек“ /Дупница/ с опция за още 5 милиона. Или дори телефонният секретар, препращащ към Кремъл, където можеш да потърсиш дипломатическа руска помощ или хакерска услуга. Мани-мани. Въпросът е къде е тоя смислен и класически хумор. Да не тръгваме от Марк Твен, да не споменаваме Бранислав Нушич, нашия Ст. Л. Костов. Или защо не, Чудомир, страхотен. Сатирици – дай, боже, един ден да имаме отново Радой Ралин, или поне Статнислав Стратиев. Коя българска комедия сте запомнили или ви е впечатлила последните години. Толкова зле и едва връзва хумора и двата края „Стършел“, който – „нищо не е свършил“, освен в 15-20 поредни броя да ни занимава и „карикатури“ Корнелия Нинова. Стига вече! И умни и готини вицове няма вече. Народът продължава да пътува с трамвая, ама къде го свежият злободневен виц като в Бай-Тошово време. В кафенетата също – скука, ако не е сексуалната интерпретация, която доминира ли доминира, друго няма. Абе, и народният хумор замря, поудряма се, залиня, дали ще изригне изобщо някога. Предизвикателства много , ако това е причината. Да не закачаме Комарницки, ама и добри каракитарусти като че ли нямаме. А жена карикатурист още не е случило. Но това да е хумор проблемът. А то, няма го готиния хем ежедневен, хем силен и смислен, поразяващ и философски хумор. Няма. Най-лесно е да се събереш в някое петричко село, да докараш и комшии македонци, да ги декласираш, а накрая да се черпите в кръчмата и да продължите с опашатите лъжи. Без нас, как да се засмееш.

Юг News