Сега па и Румена войвода

Историческият филм за живота на Румена Воевода се очертава като едно от събитията на новото българско кино за идната година. Зорница София играе главната роля в хайдушката драма. „Воевода“ разказва историята на Румена – майка, принудена да остави дете и дом, която оглавява чета и налага свое правосъдие в завладяната от Османската империя България в Осоговската планина. Сценарият е създаден на база на спомени на очевидци и разказа „Румена Воевода“ на Николай Хайтов. „Изключително интересен свят, който не познаваме. По време на проучванията за филма разбрах колко много жени воеводи е имало в този период“, разказва Зорница, допълвайки, че има над 35 жени, за които е писано през годините, но не е създаден нито един филм за тях. Звездата от „Откраднат живот“ Алек Алексиев захвърля лекарската престилка и става свещеник. Актьорът, който нашумя с ролята на д-р Александър Василев от болница „Свети Кирил“, вече е облякъл черното расо за новия филм. Във филма ще видим още Валери Йорданов, Горан Гънчев, Владимир Зомбори, Леарт Докле, Петър Генков, Димитър Селенски, Ники Амрита Николай. Ко-продуценти в проекта на „Лента“ са продуцентите на „Откраднат живот“ Dream Team Films. Филмът ще се разпространява от „Лента“ и е част от поредица качествени български кино продукции, които ще достигнат до кино феновете и зрителите, подкрепени от Нова Броудкастинг Груп.

Както се казва – „Честито!“. В родното село но воеводката – Гюешево, където според повечето изследователи Горската царица /Румена Георгиева Павлова/ се е родила около 1829 год. , и хабер си нямат каква „лента“ ще дообезсмърти гордостта им и ще подложи на изпитание култа към Румена, символа за неустрашимост в борбата срещу турците. Слагана редом и наравно с Левски в този край. „Волна, свободолюбива и безстрашна“. Така я знаят поколенията в Гюешевско и цяло Кюстендилско. Какви ли не предания, версии, допускания и откровени „простотии“ пък има за личния и живот. „Болшинството от хората я обичат, но има и такива, които я мразят, не разбират и считат, че у нея се е заселила „нечиста сила“. Израства изключително силна, красива, има гръмогласен, почти мъжки глас, пее хубаво, играе хоро, докато свирачите не се уморят. Стреля точно с пушка и пищов /има си хас!/. Уцелвала ябълка върху главата на турчин от 50 крачки с пушката си. „Още от малка прави впечатление на хората от селото с необичайните си мъжки качества и с неотразимия си женски магнетизъм“. Е, хайде да видим как словоохотливата Зорница София ще уцели ябълка от 50 крачки. Три села са отървавали Румена войвода от поробителя и турските потери. София дали знае къде е Гюешево. За три села не я питаме.

                     Бившият кмет на с. Гюешево Велин Арексов /вече покойник/ откри бюста на Румена

                     войвода на тавана на бившото АПК в селото и го прибра в кабинета си. Какво ли ще

                     кажеше Велин,  ако видеше новия исторически филм „Воеводата“. По мегафона…

Юг News

Трака-трак ужасът

Сега, преди Коледа-2016, ужасът се нарича „Хитрино“, Шуменско. Преди години беше Бяла, Русенско, с падналия рейс от мост по апокалиптичния път. С близо двадесет загинали. Преди Великдена преди немного години стана трагедията с прегазените 6 гимназисти в Симеоновград. За дванадесетте свищовлийчена в река Лим… Всички българи знаят. Ето го и Хитрино.
Ужасът „трака-трак“. Нищо ново. Особено по железниците ни. Не е никаква изненадата пореден сакатлък по релсовия трафик. То не беше влакът София-Кардам с изгорелите 8-10 пасажери. Адът „Казичене“ малко след соца. Да не се връщаме назад. На жп гара Дупница този януари 16 вагона с цимент направиха салто-мортале, 4 коловоза и северният вход на гарата бяха като на монтиран киноекшън. Малцина се учудиха – „Железниците пак нещо“. Пак в годините назад композиция от петнадесетина празни /за щастие/ вагона тръгна сама по наклона от гара Яхиново и мина отсечката до гара Дупница. Истинско чудо, че успели да я спрат, че не дерайлирала и да помете движещи се по паралелния гл. път Е-79 по направлението. И да се спусне към Благоевград. В близкото с. Дяково вагон скъса полуоска, цялата платформа и жп състав се „придвижи“ през плевника на дядо Никола Шабанов. За щастие човекът пуснал овцете си на водопой по река Тополнишка. Оцеля и той и стоката му.
Покрай драмите в Хитрино дойде една утешителна новина. Алпинисти сложили мрежи по скатовете при с. Кършалево при жп линията Кюстендил-Гюешево. Тренът до Гюешево се движи с 20 км в час, взема разстоянието то 35 километра за около два часа. Траверсите по линията са дървени. „Ако стъпиш от едната му страна, другата се повдига заедено със срелката. Ама нека сложат мрежи и да не падат скали и камъни“, усмихват се пасажери. И сами се успокояват. До Гюешево няма да тръгнат цистерни с пропан-бутан и полипропилен, за да гръмнат като при Хитрино. Няма шанс. Ала – не дай, боже, стане такова нещо, то няма какво да пострада. То народ не остана по Камечинчо. Не е като в селата в Шуменско, турско население, ама са пълни. В Кюстендилско народ не остана“.

Юг News

Ократуняване

В Рила пак дават старта на уникалния „Кратун месец“ – просъществувал десетилетия. По регламент трябва да продължи 99 дни, броено от 10 декември. Иначе – колкото откарат. Организатори са от непредаващото се дружество „Пакост“ в градчето. Клубът си има устав, герб, печат. И девиз: „Я, и пакост да ти направа, па ке ти ареса“. Името на маратона със запои, комшийски номера и закачки, скечове и простотии идва от направените от тикви-кратуни съдинки, с които се гребе вино и се пие направо от тях. За 99 дни мъжете ще трябва да пресушат бъчвите си с вино. Който не успее до Трифон Зарезан, го застигне клетва, остатъкът в буретата да се вкисне, гласи преданието. Всяка година на този празник се организира конкурс за най-добро червено и бяло вино. Раздават се грамоти на най-добрите майстори на гроздовия елексир, но истинската слава е за тези, които успеят да погълнат най-голямо количество без да се напият.

Ясно е – в дните до Трифон Зарезан се пие до припадък, вървят гяволии, махленски закачки, зевзеклъци от всякакъв род. Резонни са домашните софри с неизменната свинска мръвка. Празникът се открива с химна на градеца – „В огън пламна Рила планина“. „За нашия уникален Кратун месец вече има два филма и две книги“, гордо отбелязваше един от активистите на „Пакост“ даскалът пенсионер и общински съветник от БКП Румен Тренев, вече покойник. В малка Рила няма да намериш и една къща, в чието мазе да няма бъчва с вино. А тук върви и приказката „къща, която и за зъб ракия няма, не е къща!“. И т.н. Времената вече са други и ократуняването е друго. „Недоумява кратуна проста“, пише самоиронично един голям български поет. Да не обиждаме кратуната. Рилчани са юнаци в пълния смисъл на думата. И са мъдри, щом от кратуната са направили символ, метафора. Такъв празник може да се прави само сред такива хора. Откъснатото градче е униколно с още един „акт“ – не само с пиенето през Кратун месеца. Тук се прави истинско побратимяване. С ритуал в черква дечица се обявяват за братя. И са такива до гроб. Къде такова нещо в такива подли времена като днешните. „Наздраве!“ с рилска кратунка за Кратун месеца. Нещо истинско в толкова подлото ни и неистинско време.

Юг News

Догонващи кметове

Заплатите на общинската администрация в Кочериново се вдигат с около 15% от 1 януари догодина, а възнагражденията на кметовете на селата – със 100 лева, реши на последното си заседание общинският съвет. Така средната заплата за  администрацията ще стане около 700 лева. Заплатата на кмета на общината пък Иван Минков от 1300 става 1800 лева, решиха съветниците. Едно сравнение с негови колеги показва. че и при новата заплата възнаграждението му ще е ниско – кметът на съседната община Бобошево например, която е с по-малко население, Крум Маринов от три години взима 2 200 лева месечно. Чинков си остава от догонващите. Възнаграждението на селските кметове и администрацията в Кочериново не е актуализирано от 2011 год. средната заплата на администрацията досега е около 500 лева. „Та минималната става 460 лева, ние на 500 ли ще я караме“, мотивира качването самият Минков. Новите заплати ще струват на бюджета над 100 хиляди лева годишно. Има съмнение, че в областния Кюстендил чиновниците взимат толкова, но хак им е.

  
В Кочериново са скромни та скромни. В РВД-то /ръководство на въздушното движение/ например минималната заплата е 4 хиляди лева, стана ясно покрай назначаването на дъщерята на Веселин Маринов за юрист там. В РВД работи и мъжът на неуспялата като кандидат-президент Цецка Цачева. Той вероятно взима 10 бона месечно, одумват Цачеви по кафенетата в градове и села. Та едно Кочериново. Там явно не смеят да се надигнат в претенциите си. Управлявалият ги три поредни мандата Костадин Катин от ОДС вече е в затвора. Не за високи заплати го вкараха, а за 110 тополи, позволил да ги отрежат по поречието на река Рилска. Минков пред всичките 10 години /Катин беше детрониран от съда преди края на последния му мандат/ му беше заместник. После стана кмет, издигнат от ГЕРБ. На последния вот се яви независим и би на балотаж. Абе, тя няма край. Все да догонваш – в заплатите, в мандатите, в салтанатите. Какво повече от кмет по Рилското корито – при каквато и да е заплата. А лошият пример е Катин.

Юг News

Деветият мандат

Кметувалият осем мандата в Таваличево Бойко Перянски /66г/ беше изпратен от стотици в последния му път до селското гробище. Почна деветия си мандат и дано в другия свят да няма толкова неравностойни схватки с властници, безхаберни институции, с министри и шефове, които надживя, но плати с живота си накрая. Венец изпратил министърът на културата Вежди Рашидов. Двамата се знаят по времето, когато кметът на Таваличево предприе отчаяна „гладна стачка“ – отказваше да излезе от кабинета си, приемаше само лекарствата си и вода. Вежди му звънял през час, кандардисвал го да спре протеста, „нещата ще се оправят“. Не спря и дори повтори. Докато институтът по паметниците на културата, ведомството на Вежди Рашидов, областните чиновници, кметът на Кюстендил Петър Паунов и общинарите не го чуха по спасяването на храма „Св. Параскева“ в Таваличево. Черквата е надстроявана, а „базата“, темелите й, са от 14 в. Беше пред срутване. Перянски всяка сутрин ходеше да констатира кое още с колко сантиметра е подало. Умря щастлив – отпуснаха необходимите пари, съставиха комисии, пратиха реставратори, фирми изпълнители и пр. Черквата остана. Кметът си отдъхна – оказа се не за дълго. На последния събор в Таваличево /на храмовия празник на „Св.Параскева“/ цяло село му ръкопляскало, викали го да се качи на сцената, пред микрофоните. Отказал, не иска почести.

Перянски беше и неуморен изследовател на „родния край“, ровеше из миналото, знаеше до микрон забележителностите на района. Написа книга за Таваличево, влезе в спор с някои от тезите по произхода на отделни местности, обекти, наименования. Имаше самородно чувство за хумор. Когато в Таваличево докарали контейнер тип „Бобър“, кметът доволно махнал с ръка. „Нека го, миньорите от нощната смяна от Бобов дол се прибират пияни. Ще ги караме с тоя контейнер до домовете им. Колелетата му ми се виждат здрави“. Като селски кмет заплатата му не беше нищо особено, едва ли му е стигала и за лекарствата /имаше тежки залоблявания, но стискаше зъби/. Не казваше, че е беден. „Аз ли, бе – в една от нивите ми, които си взех след връщането на земята, има тракийска могила. Ако я разровя, какво ли ще изскочи. Каква ти бедност“… Когато често го будалкаха, че има отпуснати пари за черквата „Св. Параскева“ а на банковата сметка за даренията и спомоществованията нямаше нищо, кметът подхвърляше – „Да не би да са ги причакали и да си ги ограбили сомалийските пирати. Ще ги търся при тях“.
Такива кметове по селата вече няма. Питайте хората в Таваличево, те ще ви кажат.

Юг News

Тежки метали за клетия Босилеград

Британската компания „Минеко“ щяла да открива мина за олово и цинк в село Караманица край Босилеград. Това означава екокатастрофа за сънародниците ни оттатък границата, оповестяват в писмо до медиите от културно-информационния център на сънародниците ни там. Селото се намира на границата България – Македония – Сърбия. Мината е работила за кратко през 50-те години на миналия век по времето на бивша Югославия и е закрита поради нерентабилност, липса на добри пътища и инфраструктура. Ето мотамо какво пишат клетите босилеградчани.
От 2010 година „Минеко“ провежда изследователска работа заедно с партньорската фирма „Босил-метал“ която специално бе зарегистрирана за тази цел. Появиха се информации, че първоначалните изследвания са показали, че има достатъчно количество рудни залежи за откриване на мина „Босил-метал“ която щяла да стане една от водещите мини за олово и цинк в Сърбия. Досега в „Босил-метал“ били инвестирани 11 милиона и трябвало да се инвестират още 12-15 милиона щатски долара. Откриването на мината било планирано за 2018 година и щяла да осигури работа за 400-500 души. http://far.rs/index.php/bg/2016/03/24/shte-otvarqt-mina-2/
В такъв тон се изказваше и кмета на Босилеград Владимир Захариев. Същевременно, по коритото на рекичката която изтича от този район и се влива в река Драговищица при ГПП „Рибарци – Олтоманци“, неизвестно как, почнаха да никнат една след друга малки водоцентрали. Това донесе промени във флората, фауната и селското стопанство от селата Караманица, Горно и Долно Тлъмино, Бистър, Рикачево и Бранковци и местните жители почнаха да негодуват. И до днес не е ясно по каква процедура и на базата на каква експертиза е допуснато тяхното изграждане и каква е ползата от тях за общината. Вероятно по същия начин се е стигнало и до „пилотния“ проект за флотация.
От две години местните жители сигнализират, че в реката се изливат отпадъчни води от „пилотните“ съоръжения за технологично изследване на флотационната преработка на олово и цинк в местността „Подвирове“ и „Поповица“. Бистрата планинска рекичка от време на време започна да получава млечно-бяла боя. Най-напред изчезна планинската пъстърва. След това местните селяни се заоплакваха, че добитъка им вече не иска да пие вода от реката. През 2012 година селяните започнаха да изпращат писма с оплаквания в сръбското министерство за защита на околната среда. Оттам дойдоха сухи чиновнически отговори, че рударските, екологичните и хидрогеоложките инспекции следят положението и че не е регистрирано присъствие на тежки метали в реката. С оглед на това, че става дума за гранична зона и че отпадъчните води от „пилотната“ флотация се изливат в река Драговищица а от нея в Струма, за проекта на „Минеко“, освен сръбското Министерство на земеделието и защита на околната среда, трябва да се произнесе и Министерството за защита на околната среда и водите на Р. България и Министерството на околната среда и просторно планиране на Р. Македония.
Към края на юли, „Босил-метал“ д.о.о. подава иск до Министерството на земеделието и защита на околната среда за екологична оценка на „пилотното“ съоръжение за флотация. С решение № 353-02-1477/2016-16 от 27.09.2016 подписано от зам.-министър Александър Весич, Министерството взима решение, че на базата на предоставените документи НЕ Е НУЖНО да се прави Студия за оценка на рискове за околната среда, ако се спазват „предписаните изисквания“?! Каквото и да означава това. По-нататък, в становището по  решението се твърди, че съгласно изискванията от Конвенцията за оценка на влиянието на проекти на околната среда в трансграничен контекст  е „…задвижена процедурата за осведомяване на Министерството на околната среда и водите на Република България и Министерството на околната среда и просторно планиране на Р. Македония, с описание на планираният проект и възможните трансгранични влияния. В процеса на разглеждането на иска не са доставени коментари и мнения на заинтересованите органи и организации и на заинтересованата общественост, включително мнения и коментари от Р. България и Р. Македония“.

 
Въпреки че, както се твърди, не са доставени „коментари и мнения“ на заинтересованите страни, Сръбското министерство счита, че предвиденият „пилотен“ проект е с ограничен капацитет (3 t/h) и времетраене (2-3 години) и трябва да послужи за определяне на оптималните параметри и съоръжения за бъдещите флотационни съоръжения които, според плана, трябва да се реализират през следващите години. По нататък се изброява, че „пилотния“ проект няма значително влияние на рудните залежи, почвата, растителния и животински свят, културните, жилищните и инфраструктурни обекти и че може да окаже незначително „временно“ влияние на качеството на въздуха и водата от „Безименния поток“?
От пръв поглед си личи, че Решението на сръбското министерство има един огромен недостатък – липсва му експертиза. Не е ясно защо точно там трябва да се прави флотационно съоръжение, какви флотационни реагенти ще се използват, с какъв капацитет ще бъде то, кой ще понесе отговорността за евентуалните щети, колко пари ще инвестира „Минеко“ в инфраструктурата и защита на околната среда в Босилеград, какви са икономическите ползи от този проект за развитието на общината и пр. Дори и да се окаже, че вредата от „пилотния“ проект не е чак толкова голяма, кой може да гарантира, че превръщането му във „водеща“ мина за олово и цинк в Сърбия през 2018 г., няма да предизвика екологична катастрофа която да засегне трите държави? Няма ли тогава да бъде твърде късно за реагиране? Това допълнително обезпокоява оределите местни селскостопански производители и животновъди които доскоро поне се радваха на здрава околна среда. Те се страхуват, че техният интерес да живеят в здрава околна среда не представлява нищо пред печалбите на международните компании за производство на тежки метали. Не могат да разчитат и на подкрепата на община Босилеград, известна с безотговорното си, корумпирано и некомпетентно управление.

Единствената им надежда е евентуалната реакция на Министерството на околната среда и водите на Република България и може би, съответните реакции на екологичните сдружения в България и на българската общественост. Все пак, отпадъчните води ще се изливат в Драговищица и Струма които напояват Кюстендилската котловина. Въпросът е, истинската информация да стигне час по-скоро до тях. Сръбската страна твърди, че е доставила такава информация на българското и македонското министерство и на обществеността и не е получила никакви „мнения и коментари“.
Най-неосведомена в случая е именно най-засегната – Босилеградската общественост и особено жителите от селата по поречието на Бранковска река, Драговищица и Струма. Информацията за строежа на оловно-цинковата мина „Караманица“ е едностранчива и селективно подбрана. Дават се огромни цифри за инвестиции, обещания за стотици работни места дълбоко под земята, производство на стотици хиляди тонове концентрирана руда олово и цинк, но не и за вредните последствия на тежките метали за здравето на миньорите, жителите на околните села, животните, питейната вода и околната среда. Тревожинят най-вече за кюстендилци и за поречието на Струма текст е подписан от шефа на КИЦ-а в Босилеград Иван Николов.
Така. При цялата беднотия, сръбска асимилация и незачитане на правата на българите – сега и тежки метали, екокатастрофа. Мила родна картинка. За тежките метали питайте в Гюешево, за флотационната фабрика, чиито демоничен профил още е част от пейзажа преди Деве баир. А нерекултивираните хвостохранилища при Преколница, при костницата при Гюешево. За язовир „Преколница“, където дори и РИОСВ обяви наличие на тежки метали при изтичащите води преди години. Сега плачат за евентуалната угроза от екобеди в Караманица /Босилеградско/. На бедния и тежки метали са му малко. И това ще понесеме.

Юг News

Отвертките на Дупница

Като пристигнах пред „Колата”, Николай Радев лежеше на земята и пъшкаше, направо виеше от болка. Питах го „кой го направи?“, и той ми отговори – „Карастоянови“. След това пак го питах, като повиках стоящия наблизо полицай, кой го направи, и Радев пак ми отговори – „Карастоянови”. Това са част от показанията на Васил Капланов-Каплата /43г/, един от двадесетината свидетели по делото срещу зъболекаря Владимир Карастоянов и синовете му – Николай и Иван. Те са подсъдими за предумишленото убийство на Николай Радев – Отвертката, станало на 11 март 2014 година в заведението „Колата” в Дупница. Капланов свидетелства в съдебната зала в Кюстендил повече от два часа. Той разказа, че не са били приятели с Радев, а само познати. На въпрос, защо веднага след като бил намушкан Николай Радев звъннал точно на Капланов за помощ, свидетелят така и не успя да даде задоволително обяснение.
„Като пристигнах пред заведението, Радев лежеше на земята в тревата между „Колата” и тротоара, а фланелката му от бяла беше станала червена. Кръвта, която изтичаше от раната, беше тъмно червена, като от черния дроб, защото – както са ни учили, от другите органи кръвта, която изтича, е светло червена“, обясни пред съда Капланов. Той беше категоричен, че не само помогнал да качат носилката с пострадалия в линейката, но и няколко пъти влизал в нея, като и там задал въпроса, кой му причинил нараняването. „Целта ми бе повече хора да бъдат свидетели на думите на Радев”, обясни Капланов и допълни, че в линейката отговорът бил „Абе, ти луд ли си, нали ти казах – “ Карастоянови”.

 
Дупница направо може да се гордее с такива хора – като Отвертката, като Капланов-Каплата и др. А нима няма да му завидят криминалисти на Капланов, писатели и повествователи, анатоми и медици и изобщо тия „що са ги учили“, на тия познания на Каплата. Човек от плътното обкръжение на Галеви години наред. А Братята не допускаха толкова близо кякого, ако не са убедени, че… Тия хора – Отвертките и Каплите на Дупница само от космонавтика не са разбирали, но знае ли човек. А съдопроизводството за тях не е никакъв проблем, приключение не е даже. Елементарен въпрос – кой е пускал Каплата да се качва два-три пъти в линейката. И как така бодро и 1:1 си говорят с умиращия Отвертката, чиято кръв – „Черна“, /като при Ботев – „Черни ми кърви в земята, в земята, майко – черната!“/, изтича. На операционната маса Отвертката е издържал петнадесетина минути. Дали и тогава не си е говорил с Каплата – през рамената на опериращите го. Ужас. Защо тия хора си говорят пред бая ми ти авторитетен съдебен състав, оглавяван от магистрат номер 1 в Кюстендил Мирослав Начев, каквото им падне. Без страх от закона. Така беше и на процеса срещу Братя Галеви. В който, кой-знае защо участници /независимо в каква роля и позиция/ не бяха нито покойният Отвертката, нито Каплата. Нито други Отвертки на Дупница.

Юг News

И водопадите обраснаха

 
Одобрен е проект за изграждане на екопътека край третия по височина /72м/ водопад в България – Скакавишкия, каза кметът на с. Полска Скакавица Емил Димитров-Шинда. От общината в Кюстендил коментирали пред него, че ще бъде подобрен и пътят, който води до феномена. Ще бъде направено почистване на обраслите с храсталак пасажи от двете страни. „От години не са рязани храстите. Самият водопад се вижда едва около 15%-20%, останалото е скрито от клони. Екопътеката дано обаче да не обхване и не унищожи ценни видове край водопада“, казва природозащитникът от Кюстендил и бивш общински съветник инж. Севделин Атанасов. Кметът на селото Емил Димитров все още не знае какво ще и финансирането на проекта, но увери, че процедурите са вече до избор на фирма изпълнител. Екопътеката ще е дълга около 500 м., казват информирани.

 
Екопътеки много – при Стобските пирамиди например, един местен „гений“, шеф на напълно измислен Балкански природозащитен съюз, вече покойник, прави екопътека /от бетон/ по хълма Хисарлъка. Заради европарите по програми, проекти, субсидии и траншове всеки тръгва да прокарва екопътеки. И при Скакавишкия водопад ще стане. Само дето малцина и сред туристите сигнализират, че всичко и при водопада е обрасло. Джунгла. То кое вече е не е обрасло. Минете при бившите казарми в областния град, както и в Дупница, в Самоков – страхотия, избуяли храсталаци, не се минава по плаца, където биеха стъпка всяка сутрин и вечер роти войници. И при военното окръжие в Кюстендил, откъдето хиляди донаборници тръгнаха към родната казарма. А чиновниците под пагон не изскубаха и един плевел в двора на канцелариите си, за да не стане пущинак. После елегантно се преместиха в сградата на бившия изчислителен център. Или бившият градски плаж – и там пораснаха тръни. А и доскорошният техникум по дървообработване. Обрасли са трибуните /и шипки растат/ на стадион „Странджата“, където в зората на демокрацията концерт направи Лепа Брена. А какво да кажем за бившото лятно кино „Фестивал“ при битака. Там горските могат да добият стотици кубици дървесина – нищо не личи вече там да е било културен и изобщо цивилизован обект преди двадесет години. А жп гарите по направлението Радомир-Кюстендил, това Полска Скакавица /при обраслия водопад/, това Шишковци и др. Не надничайте изобщо по 15-те спирки по жп дестинацията Кюстендил-Гюешево. Обрасло е от десетилетия минарето на джамията Фетих Мехмед. Обрасват недостроени при соца обществени сгради и постройки. Обрасват бивши иначе нови заведения /Сайма/ при Ябълково, Аквариума при „старата полиция/. И др.
Това, ако не е страшно – кое ще е. Като „село през май“ са станали доста кътчета от градове и села, от родината. Колкото и санирания да се правят, козметики, откраднати ремонти и пр. Обрасваме!

Юг News

Телефонен кошмар след Васко Кеца

  21 граждани от Кюстендилска област са сигнализирали полицията за последното денонощие, че по телефона са им се обадили лица, които се представят за полицаи, лекари или търговци на радиатори и очакват да бъдат подпомогнати с пари. Има и 1 жертва /кюстендилка/, разделила се е с 2 000 лв. и златен пръстен от 6 грама. Ако получателят на обаждането, прояви съмнение или отказ да даде пари, следвали заплахи, че ще последва нападение над набелязаната жертва или на имота ви. Това написа в извънреден бюлетин областната дирекция на полицията в Кюстендил. Като не пропусна да призове: Както и да се представя обаждащият се по телефона, макар и да отправя заплахи, НЕ ДАВАЙТЕ ПАРИ! ПОЛИЦАИТЕ, А И ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ВСИЧКИ ДРУГИ ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ, НЕ СЪБИРАТ ПАРИ НА РЪКА! Звънете на тел. 112. Не забравяйте: че ще последва нападение над вас или имота ви. Запазете самообладание, потърсете съсед, роднина, позвънете на тел. 112!“
Не помагат подобни апели, щом и една Анахид Тачева се върза на телефонния кошмарен за пенсионерите улов на аломошениците. Които се оказват свръхактуални. Всяка една реална угроза, мъка и изпитание за обикновения човек – бежанците, банковите афери, ежедневните катастрофи по пътищата, задържанията по полицията и др., успяват да вържат с постановката, която пускат по телефонната слушалка. А колкото и от полицията да твърдят, че ПОЛИЦАИТЕ, А И ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ВСИЧКИ ДРУГИ ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ, НЕ СЪБИРАТ ПАРИ НА РЪКА!, явно обикновеният българин не го вярва. По-скоро вярва, че „всички вземат“, дали е на ръка – няма значение.

„Аз не искам такава телефонна любов“, пееше в не толкова далечното минало Васил Найденов-Кеца. Дали не е предусещал кошмарите, които спохождат сега пенсионерите ни от села, градове и дори по столицата ни. В метафоричен план, разбира се. Но пак става въпрос за наивници. Влюбените и измамените си знаят защо.

Юг News

Елха на площада

През преспи сняг и по непочистени пътища докараха елхата, която от четвъртък привечер се „извиси“ насред пл. Велбъжд в Кюстендил, казаха от екипа на отдел „Култура“ на общината, отговарящ за осигуряването и монтирането й. Коледното дърво е високо 12-13 м., отрязано е в Осоговския балкан в м. Трите буки, на около 1500 м. надморска височина. Кран, вишка и камион участвали в операцията. Изправянето на елхата стана с помощта на кран, нает от частна фирма. „Едва сме пристигнали, по планината има 50 см. сняг, но пътищата бяха най-големият проблем – не можеш да минеш отникъде“, разказаха работниците. Украсяването на елхата ще продължи точно седмица, а светлините ще бъдат запалени от кмета на града Петър Паунов на 9 декември вечерта, уточниха от отдел „Култура“.

 
Елхите имат доста приключения по пл. Велбъжд. Една я крадоха. На друга рязаха върха, защото отгоре греела петолъчката – за малко напрежението по дървото по светещите системи не е било дръзките противници на комунизма, покачили се с брадва да секнат „връшката“. Почти всяка Нова година минувачите покрай коледния символ спорят накъде клони върхът на елхата – наляво или надясно. Една година едно от разклоненията на дървото беше счупено при транспортирането и монтажа. Само най-внимателните минувачи забелязваха травмата му. И т.н.
Кюстендил си е извоювал привилегията да слага последен /не само от окръжните градове/ елхата си. Светлините грейват на втория петък от началото на декември. Но не в това е мъката и проблемът. А във вече във всичко повтарящата се аранжировка. В баналността. Толкова ли няма някоя и друга хилядарка по бюджета или от спонсори, та елхата да е по-по-така. За „Кюстендилска пролет“ се редуват все известни шоумени да водят и проводят празника. За „черешата“ /през юни/ докарваме поредната румънка световна попизпълнителка. На предизборните фиести гостуват даже Джо Лин Търнър. За около елхата обаче не се намират хрумвания и пари нещо да се пораздвижи. А горката елха – след месец я демонтират, а работници на „Чистота“-та с резачките почват кастрене, разфасоване и трупиране. От нея правели дръжки за метлите на циганките метачки – по същия площад и наблизо.

Юг News