ДДС-то и др.

  Бившият общински съветник в Кюстендил, на един етап и шеф на комисията по обществен ред в минапарламента, известен местен бизнесмен, Петър Макенджиев /65Г/ е осъден на 3 години условно заради неплатени 167 156,75 лева ДДС, постанови състав на окръжния съд. Съобщението на прокуратурата за постигнатия успех стана сензация за линеещия град. Обвинението срещу Макенджиев е по чл. 255 от НК. В периода 14 февруари 2007 г. до 14 декември 2010 г. той системно извършвал покупко-продажби и отдавал под наем  недвижими имоти в Кюстендил. „Сделките, които реализирал, представляват независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3 от Закона за данък върху добавената стойност, осъществяването на която обуславя качеството му на задължено лице по смисъла на закона. Наред с това отдаването под наем на недвижимо имущество също е икономическа дейност по своята същност, от която обвиняемият редовно получавал доходи. Приходите от тези дейности представляват облагаем оборот, подлежащ на регистрация по Закона за ДДС“, пише в решението. Като не подал данъчни декларации в установените от закона срокове, Макенджиев избегнал установяване и плащане на данъчни задължения. Назначената по делото експертиза установява, че обвиняемият не е подал 47 броя справки-декларации за данък добавена стойност, които се изискват ежемесечно на основание чл. 125 от Закона за ДДС пред теритоарилната дирекция на НАП в Кюстендил, аргументират се магистратите.

Наред с условната присъда от три години „лишаване от свобода“, окръжният съд му налага и съпътстващото наказание „конфискация“ на част от имуществото, представляващо ½ идеална част от поземлен имот, представляващ търговски обект с площ от 97 кв. метра – бивш магазин „1001 стоки“ (едноетажна постройка, състояща се от четири магазина в гр. Кюстендил на ул. „Цар Освободител“ № 107). Присъдата може да се обжалва пред Софийски апелативен съд. Ред въпроси оттук нататък. Дали бизнесменът и юристите му не са знаели, че трябва да декларират събраното от отдадените помещения. Или пък, ако е знаел, защо… И т.н. Самият бизнесмен очевидно не счита за нужно да даде официално становище по ситуацията. Явно не е много притеснен и вярва в добрия за него изход от „сблъсъка“ с правораздаването. Паметливи кюстенилци си спомнят как не някой друг, а тогавашният министър на вътрешните работи в кабинета на Иван Костов Емануил Йорданов обяви, че друг известен кюстендилец – Валери Ненов е „прибрал“ 1,5 мил. лева от ДДС като собственик на бившите оранжерии в Пиперков чифлик. Ненов контрира с дело за клевета. Накрая не стана нищо по този „казус“. Така, че – предстои да видим и сега.

Случаят „Макенджиев“ обаче следва ли да остане единичен и малка сензацийка. Дали само той отдава терени и помещения под наем. Разбира се, че не е само той. Сещаме се за бившата Търговия на едро, комплекса от халета и складове. Те са частни, там също вървят наеми. Всичко ли е наред, дано да е наред. Вземаме го само за пример. Или нароилите се десетки автокъщи край града, които на всичкото отгоре са и на земеделска земя, която трябва да бъде преактувана, за което се плащат такси. Или черешите, свръхактуална за Кюстендил и областта тема. От института по земеделие обявяват, че в региона минали години се прибират по около 5-6 хил. тона череши. По 1 лев за килограм изкупна цена и реализация да сложим, какви пари прави това. А колко са декларирани като печалба в Данъчното. Премиерът разпореди масирани проверки на данъчните и стопанска полиция на обекти по Черноморието. Редно е и да пуснат екипи и в черешобера – в Кюстендилско, Пловдивско, Сливенско и др. Просто данъчните да се размърдат, ама истински, и да накарат да спазват правилата и най-недосегаемите и измъквалите се и измъкващите се. Не да пращат стряскащи писма и да преследват дребните длъжници. От тях хазна не се пълни. За укрити данъци разследват даже звездата на „Барса“ Лионел Меси, а бащата на тенисистката Щефи Граф – Петер Граф от няколко години е в затвора.

Юг News

Пощада за Майстора

Поредният форум, наречен и чийто патрон е Майстора, тръгва в с. Шишковци и Кюстендил. Третият студентски пленер под наслов „В духа на Майстора“ се открива в селото, където близо 30 години големият ни художник е живял и сътворил едни от най-известните си шедьоври, съобщиха организаторите. В проекта участват 16 студента – 7 от специалност „Скулптура“ и 9 от специалност „Живопис“ на Художествената академия.10 дни младите майстори на четката и – дай, боже, бъдещи Майстори, ще са в Шишковци. Местните хора ще им осигурят всичко, необходимо да се чувстват добре и да са предразположени към творчество. Ще идат на Скакавишкия водопад, ще минат през рядко живописни кътчета по Земенския пролом. Ще хапнат шишковски зелник, изненада и бонус за посетилетите на къщата музей на художника. Склупторите ще бъдат извозвани в двора на бившия консервен комбинат в съседното с.Копиловци, където ще ваят композициите си. Пленерът ще приключи на 24 юни, когато от 18 ч. в залите на галерията „Владимир Димитров – Майстора“ в Кюстендил ще бъде открита изложба с творби на студентите, създадени по време на форума.

                           
Живи и здрави пленеристите и домакините им. Ясно е, че няма да срещнат жътварки /“Пеещите жътварки“/ и жътвари /“Жътвар“/, копачки с мотики на рамо и с цедилка с дете на гърба /“Копачки“/. Дали и в слънчогледови ниви ще нагазят, за да изгреят на платната им за насрочената изложба в галерията храм на Майстора. За слънчогледите – както се случи. Но да не се излъжат пленеристите да надзърнат в местната жп гара, дарена през 1938 год. от известния шишковчанин и тогавашен депутат Андон Виячев, обезсмъртен от Майстора в неповторимия портрет „Андон и Стойна Виячеви“. Че гарата е почти в руини, руши се и е свърталище на криещи заниманията си деца и младежи. След като от БДЖ искат да я събарят или продават. Или да не обиколят по брега на Струма и да видят следи от настървените златари, които ровят коритото или баластраджии, които строят и им трябва материал, или джитнат безразборно боклук тук-там, наричан административно „нерегламентирано сметище“. Съвременни сюжети, пораждащи „вдъхновение“, и по Шишковци – много.

Но има нещо друго. Не е ли време да щадим Майстора. Стига с експлоатацията му от кого ли не и по кое ли не време. То са пленери – освен студентски има и детски. Творчески командировки с цел писане на книги, самите книги от автори, дето изобщо не могат да почувстват Духа на Майстора, но пишат и издават. Есета, импресии, излезе и книжка с негов хумор и закачки. Утре някой ще издаде нотопис на мелодии, които е „хващал“ на тамбурата си. В галерията на Майстора в Кюстендил са срещи и срещи /защо например там беше срещан и слушан бившият шеф на НС Огнян Герджиков/, плеяда академици там даряваха новоиздадени трудове на регионалната библиотека – като че ли няма друга зала и място за целта. Чествания, годишнини. Самозвани поетеси там правиха промоция на стихосбирката си. И не само тя. Майстора става декор на нещо си псевдокултурно и псевдотворческо. Веднаж имаше и балкански форум по инициативата „Зона-50“ за падане на визите за македонци и сърби с международно участие. А да говорим ли за изборното време, когато почти всяка регистрирала се кандидатска листа се аранжира на стълбите при галерията в близост до бюста на Майстора за фотоси за предизборен плакат и кадри за клип. Какво да говорим – в недалечното минало имаше етикети с плодова ракия на „Винпром“ с репродукции по Майстора, както и бутилки с безалкохолни. И гимназия по текстил носи неговото име – нещо много спорно дали художникът се връзва с текстила и облеклото. Но нейсе. „Е, как ще го забравя. Три пъти ме е рисувал. Ама, бех хубава, а сега – я ме вижте! Такъв човек като него не се забравя. През 1960-а го отведоха по София. Вече беше заболял. И не се върна. Ама ние си го помним“, връща се в годините назад баба Тодорка, една от малкото живи модели на Майстора. „Няма да се роди повече такъв художник. Най-вече такъв човек като него. Ако срещнеше някого бос, събуе си обувките и му ги даде. Нас, децата, дедо Владе редовно ни черпеше с бонбони. Седи до мегдана, свири с тамбурата и който мине, го черпи. Къде такива хора като него вече. Сега времето е друго. И Щишковци не е същото, промени се“, укорно към днешните нрави се произнася друга моделка баба Юла Петрова /85/. Дано я чуят пленеристите от изданието-2016. Майстора не е ходил по пленери.

Юг News

Точката Жеравино

Кюстендилското с. Жеравино, където на пирамида 106 /по новата номерация – пирамида-456/ се събират трите държавни граници между България, Сърбия и Македония, не е най-западната точка на България. По това се произнесли на място учени по геодезия и ландшафт на СУ „Климент Охридски“. Преподавателят в СУ доц. Александър Сарафов – катедра „Ландшафтознание и опазване на околната среда“, дори дошъл в паланката – заедно с tv екип, да заснемат забележителностите на това наистина атрактивно място. „Тогава тоя учен ми заяви, че е доказано – Връшка чука, Видинско, е с около 200 м. по-назапад от Жеравино. Знам, че заснеха и филм – не съм го гледала, но офиицално никой не ни е съобщил дали вече ни е отнета тази „титла“ за най-западна точка“, казва кметицата на паланката Христина Илиева. Тя обаче бърка. Истината е още по-горчива. Публикации и научни съобщения твърдят, че Връшка чука е с цели 344,4 м. по близо до Гриинуич отколкото Жеравино. Изчисленията са на Агенцията по геодезия, картография и ландшафт, съгласувано със службите на Гранична полиция. А граничните „не могат да сбъркат“.

Та Жеравино трябва да се примири и да скъса със самочувствието да е най-западното селище на страната. Впрочем там изглежда няма кой и да се разсърди чак толкова – по постоянен адрес в селото не живее никой. Единственият постоянен жител, безработният от дълги години Иван Павлов, се споминал м.г. Лятото обаче, както и за празниците – а тук, под връх Голеш, в края на август всяка година се прави „съборът на трите граници“, пристигат хора кореняци. Дори и семейство, което се изселило в Австрия, и то идва да почете корените си, казва кметицата Илиева. Докато беше външен министър, Соломон Паси покани официално и за много малко визитата не се осъществи в Жеравино тогавашния дипломат номер 1 на Сърбия Вук Драшкович. Неколцината местни тогава тръпнеха в очакване „на министъро“ – нашио и сръбскио“. Къде ти. Жеравино „вече не е толкова на запад“ , а скоро и на картата ще го отнеме, освен ако някакъв исторически повратен момент или демографски бум, което е изключено, не го засели – с бежанци или с роми например. И границите се събират в една невероятна пустош над заличеното Жеравино. Но събор на „трите граници“ пак ще става – на Балканите си падаме по софри, веселби и пр. Дори да няма села, граници ще има. И трансгранично сътрудничество ще има – финансирано от ЕС. А него – ЕС, дали ще го има? Колко много въпроси, на които най-малко в Жеравино ще отговорят. Там и последният жител сдаде. Учените ще дойдат на място да направят проучване и пресмятанията си. И някой министър може да обещае – за пиар и патаклама, да го посети. Иначе, ако им пукаше на министрите за Жеравино, за съседното Бобешино, за Връшка чука и стотици и хиляди тотално сдали селца и махалички, нямаше по тези места да стърчат само пирамидите, прецизно цитирани от граничните служби. Метри по-назапад или по-наизток, все тая. Гринуич остава много далеч. А Жеравино е точката – макар и не най-западната. Петата посока на света – както и да го пресмятат като секунди и ширина доцентите по ландшафт и опазване на околната среда.

Юг News

Еврофутболната ни несъстоятелност

Стартира Евро-2016 в Париж. Хиляди на живо и милиони от tv екраните видяха пищна церемония и мачът за откриването. Румънците тръпнеха срещу домакините, дори и Албания, макар и сочена за аутсайдер, е на еврофутболния форум.
„Къде сме ние?“. Няма ни и няма и да ни има. Трагедията „български футбол“ няма аналог другаде. Няма да се учуди никой, когато почнат да ни бият и Фарьорските острови или някоя закътана държавица в някой още по-закътан архипелаг. Всичко ни идва от оправията, манталитета, от „българщината“. Що за футболно първенство имаме, що за треньорски възходи, падения, рокади и резили ни поднесе и ще продължи да ни поднася родната футболна действителност. Треньорът на „Черно море“ с прякор Мастиката беше единственият несменен пред отишлия си шампионат. Да, бе! Две седмици, след като подписа нов договор с „моряците“, е освободен „по взаимно съгласие“. За да сложат там часове след „взаимното съгласие“, на което така бързо склонил Мастиката, Гонзо, който пък ги наплоди и навъртя едни в „Левски“, който пък „Левски“ и т.н. Кой от героите на Мондиала в САЩ през 1994 год. израсна като футболен спец и треньор, футболен мениджър, „стратег“ и пр. И Христо Стоичков реши да е коментатор на …  мексиканска телевизия, не треньорства вече. Балъков се провали с  отбори като треньор начело – у нас и в чужбина. Чичовото /Любо Пенев/ също много неща „накашка“ като треньор, дори и в „Ботев “ /Пловдив/ ходи за два дена, докато там мажоритарен собственик и спонсор беше КТБ на Цветан Василев. За националния – и той /Л. Пенев/ и Стоичков, знам как я свършиха и как я завършиха. Да ги оставим звездите от САЩ-94 да гонят милионите си печалба покрай славата и футбола, които са играли. Налага се спонтанно питане защо дори сърбите, които нямат САЩ-94, нито румънците, дадоха треньори, водили супертимове, национални гарнитури /Бора Милутинович например от колко държавни федерации беше предпочитан/ или Стефан Ковач с „Аякс“ от 70-те години. Ние нямаме такива наложили се извън страната, то и в страната ни нямаме, като футболни спецове.

Трагедия! БФС, Футболна лига, клубове. То не бяха Дражевци, Мражевци, посмешища, които искаха да спасяват /да се намърдат/ в умишлено доведените до „несъстоятелност“ /не юридическа/ тимове като ЦСКА, Локо /СФ/, а „драмата“ „Любимец“, комедиите около „Марек“, който комай всяка година преучредява клуб със същото име, търпи глоби за нагласени мачове, биха президента им /Андреев/ и пр. и пр. Всичко ни сбъркано, и футболът – неминуемо.
Но да гледаме Евро-2016. И там са едни…

Юг News

Диагноза „болница“

Росен Тимчев

Със 105 се намаляват леглата в двете болници в Дупница по новата здравна карта – закриват се 60 легла в общинската и още 45 легла в частната болница „Св. Иван Рилски 2003“. Така общинската болница остава със 126, а частната с 95 легла. Това предизвика люто недоволство и готовност за протести от страна на ръководството и екипа на общинската болница. оглавена наскоро от бунтара от екцесиите пред парламента през 2013-а Росен Тимчев. За него изготвената здравна карта е несправедлива и омаловажава дейността, която извършват отделенията и екипите на здравното заведение, на което е шеф. Общинската болница в Дупница била единствена в Югозапада, където се правят безкръвни операции, за разширяване на обема на тези операции са нужни средства, които обаче не са предвидени по клиничните пътеки, обявява той. На което от частната дупнишка болница искрено се изсмяха, че това не е вярно и издава „лека неадекватност“ на колегите от общинското здравно заведение. Тимчев напада и районната болница в Кюстендил. Видите ли, тя е едно норвежко пристанище, където нищо не се случва, нищо не се прави, но и леглата й не ги режат. Кой знае защо. В обобщение – „ще трябва да работим в условия, поставени от хора, които нямат никакъв досег с реалното здравеопазване, какъвто моите колеги имат и спасяват човешки животи, а не седят на хладно в кабинета в министерството да си пишат извънредна работа за заплата за 10 000 лв. на месец“, изрази негодуванието си пред медиите Тимчев, който има диплом по здравен мениджмънт.

Бюджетът за болнична помощ в област Кюстендил не е по-малък от този през 2015 година, коментира за Дарик директорът на РЗОК – Кюстендил д-р Сашо Котев, след подписването на договорите с лечебните заведения. Средствата за кюстендилската болница са били 7 104 075 лв., за общинската болница в Дупница – 3 592 324 лв., а за частната болница в Дупница – 5 805 172 лв. или двете болници в Дупница са усвоили над 9,3 млн. лв. Подобно е съотношението между лечебните заведения и за първите 4 месеца на тази година, контрира претенциите на дупнишкия болничен шеф Тимчев шефът на регионалната здравна каса д-р Сашо Котев. „Разликата е видна, но това са реалностите, да не се спекулира, че едни болници се толерират за сметка на други. Болниците в Дупница получават общо повече от тази в Кюстендил, защото обслужват повече пациенти, поемат и тези от община Бобов дол. Така че, парите следват хората и не се разпределят по административен или друг безпринципен начин“, разяснява принципите на здравеопазването на областно ниво рентгенологът д-р Котев. През 2015 година, пациентите преминали през МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ в Кюстендил са били 12 300, в МБАЛ „Св. Иван Рилски“- 7 000, а в МБАЛ „Св. Иван Рилски 2003“- 8 150, добавя той.

Числа и цифри, цифри и числа. А на пациента ли, не само на този в Кюстендил и Дупница, не му е ясно що за качество в здравеопазването му отрежда системата. „Парите следват хората“. Така е и в образованието с делегираните бюджети. Затова на матурите 1/3 от оценките са двойки. В болниците, ако има някакъв тест как се справят работещите в системата, двойките ще са много повече. Здравето е безогледен бизнес и ще става все по-зле. А състоянието на болниците е диагноза. Бог на помощ! не сама заради днешния Спасовден.

Юг News

Всички на алеята на любовта!

Доброволци, организирани от централното градско читалище „Братство“ обновиха откритата преди 9 години „алея на любовта” в лесопарк „Хисарлъка”, съобщиха оттам. Точно по читалищен проект през 2007 год. беше изграден „амурният кът“ над Кюстендил. Така беше спазена традицията. В града, където от десетилетия /или от векове/ лекуват женски и мъжки стерилитет, имаха пътека на здравето. Водеща пак накъм Хисарлъка. Дори и площад на любовта имаше – площадът при гарата, където местни мераклии причаквали и посрещали курортистки, току-що слезли от влака, и им предлагали гид услугите си. Чешит разказваше как от гаровия площад на запознанствата се сближил с жена от Търговишко. Останала една смяна, 15 дни. Не бездействали тия две седмици. След година и месеци му изпратила по пощата костюм – в знак на благодарност, че не я оставил да се лута сама из непознатия Кюстендил и по трудния за изкачване хълм Хисарлъка. Във вътрешния джоб на сакото имало снимка на бебе. Което доста приличало на него. До последно държал и обличал отвреме на навреме костюма. До смъртта си. Не се знае дали близките му не са разслeдвали откъде е скътал пари за цял костюм. Както и да е.

Инициативата за реновиране на „алеята на любовта“ е част от кампанията „Дни на добри дела” и на все още неотшумялото начинание „Да изчистим България“, в което и този път се включиха стотици и хиляди хора от села и градове, от дружества и ведомствата, по гори и поля. „Защо да не почисти и алеята на любовта“. Доброволците са посъбрали боклук по трасето, дълго около 1,5 километра, ремонтирали са и са пребоядисали пейките, доаранжирали са съдовете за сметосъбиране, почистили са гимнастическите уреди, освежили са информационните табели. Така де – на любовта трябва да и чисто. Лабиринтът е предпочитан за разходки не само от младежи и тийнейджъри, но и от хора от средната възраст, от  доста пенсионери. Там наистина се раждат и „укрепват“ любови, из града върви лафът, че двама души в началото на маршрута си говорят на „Вие“, на връщане се водят вече ръка за ръка и интимничат по пейките и разкошните кътчета наблизо. Засега няма идея да се въведе вход за стъпящите по пътеката, по която водещо е сърцето. Няма и камери за видеоанаблюдение, патрули и екипи на ОП „Охрана“. Затова – всички на алеята, любовта не връща никого.

Юг News

Железният Стамен

Поляната при хижа Иглика, където всяко лято до преждевременната си смърт алпинистът от експедицията ни „Еверест-84“ Стамен Сатанимиров-Стамбата организираше приключенско екоселище за деца, вече носи името му, обявиха обучавани от него парапланеристи от цялата страна. Те се събраха на мястото, където Стамен и търсачи на силни усещания излитаха с парапланер или правеха така нар. тандемни полети – Станимиров се спуска от 1300 м. надморска височина с „доброволец ентусиаст“, летят с така нар. „крило“ около половин час над планината и кацат в покрайнините на Кюстендил на 560 м. в низината. При площадката беше поставена паметна плоча с надпис: „Старт за делта и парапланеризъм в памет на Стамен Станимиров-Стамбата“. Така и алпинистът ще излита с всеки един от парапланеристите, казват инициаторите за паметния знак край х. Иглика. Така Стамбата пак ще продължи да дава уроци по катерене на децата по изкуствената стена, още недемонтирана под „Иглика“. Или преминаване по т. нар. комбайн, лабиринт от надвиснали над оврази и канари въжета. Ще дава първи напътствия по алпинизъм за малчуганите – дори да го няма.

Кюстендилци не могат и няма да прежалят железния Стамен. Както не прежалват и другия именит техен съгражданин и герой от „Еверест 84“ Людмил Янков. На Людмил е кръстена една от кюстендилските улици. По-миналата година беше открита и негова къща музей, истински дом на алпиниста в Кюстендил. Добра идея на местните хора е и вещите на Стамен Станимиров от екипировката и снаряжението му, от личния му архив да се аранжират на експозициите. И къщата музей да стане „Людмил Янков – Стамен Станимиров“. Защото двамата бяха неразделни – катереха в свръзка в планината и в живота. До смъртта на Людмил Янков през април 1988 г. на тренировъчен лагер на националния ни отбор на Мальовица. „За Стамбата благородният жест беше принцип, а планината – религия. Алпинизмът му даде много, но и много му отне – най-близките му приятели. Сега те го чакат в небесните планини. Пак заедно ще катерят върховете, алпийското въже като мълния ще разсича нощта и ще осветява лицата им, изсечени от гранита на мъжеството, приятелството и порива към висините!“. Това вълнуващо изрази във фейсбук смъртта на Стамбата кюстендилският поет и писател Михаил Калдъръмов.

Какъвто си беше безукорно скромен, дори свит, и само усмивката му издаваше челичния характер, Станимиров сигурно би възпрял с жест такива хвалебствия приживе. Майстор на спорта по алпинизъм, дълги години в националния ни отбор. Изкачил върховете Грос Глокнер в Австрийските Алпи (1980), Чивета, Доломитите в Италия (1980), Елбрус (1981), Монблан и Матерхорн (1982), Пти Дрю (1986), Гран Жорас (1987), Ленин, Корженевска, Комунизъм в Памир. В експедицията до Еверест достига до 8120 м. височина (лагер 5). В минути на откровение е споделял за тия изключително драматични за него и за алпинистите от експедицията часове. „Това беше, когато възстановявахме лагерите след случая с Ицо (Проданов), който – знаете, остана горе, на върха. Взе се решение експедицията да продължи. Като една от основните цели този път не беше върхът. Ние се стремяхме да достигнем макар и до тялото на Ицо, тъй като той беше над т.нар. щурмови лагер на 8120 метра на пети лагер. Нашата задача с Петко Тотев беше да изградим отново лагера, който беше отнесен от свличащ се сняг. Лагерът представляваше една палатка.Тогава с ръководителя Аврам Аврамов имахме уговорка при възможност от наша страна да продължим нагоре, като целта беше основно да се достигне до Еверест – макар и до мястото на Ицо. И там, на място, трябваше да се решава дали ще се сваляме надолу. С Петко се разделихме. Аз останах да нощувам на лагер 5. Той си изпусна пухенката долу, беше доста студено, трябваше да се смъкне на по-ниско ниво. Аз останах сам, довърших там нещата и алтернатива нямах кой знае каква друга. То беше ясно. Ицо Проданов направи един самостоятелен опит на Еверест. Разговорът беше в общи линии в тази посока – аз просто попитах Людмата (Янков): „Ако ти си на мое място, какво би направил?“. Естествено, той не ми даде еднозначен отговор. На тази височина ние имахме, всеки един, който се озове там сам, негова е преценката дали ще тръгне надолу или нагоре. Не става въпрос да се съди който и да било. А пък вариантите там са вече или нагоре, или надолу. Аз реших да не предприемам излишни рискове и да тръгвам към Еверест. Нямах опита на Ицо Проданов, въпреки че в техническа и физическа подготовка се чувствах и аз отлично, и Петко Тотев, и цялата група беше много добре подготвена, просто много силна експедиция бяхме. И предпочетох да сляза надолу. Не съжалявам, никога не съм съжалявал, и тогава не съжалявах. „Т.е. Стамен Станимиров е могъл да опита атака на Еверест, която можеше да е и успешна, казват хора, които познаваха невероятната му воля и хъс.

Мнозина още не могат да повярват, че Станимиров, който не близваше алкохол, си отиде от рядка болест, назована от съпругата му Стефка като „инвазивна цироза“. Лошата диагноза поставили още през 2006-а. Болестта наследил от майка си, коментират близките му. Такива като неговия случай имало два-три в страната. Съветите на специалистите били да не се натоварва физически, за психиката му и те били сигурни, че е непоклатима. Къде ти ще се прибере на топло у дома. Всяка зима беше ски учител и планински водач по Банско. Последните 7-8 години тренираше ентусиасти и падащи си по екстремните дисциплини по катерене и парапланеризъм. Организира и кръг от еврошампионата по парапланеризъм в Кюстендил. Беше един от най-активните в доброволния екип за действия при бедствия, аварии и катастрофи към Българския Червен кръст в Кюстендил. Екоактивист, непримирим срещу замърсяването по планините и парковете .“Знаеше си, че е болен, но не се предаваше и не искаше да му личи, че постепенно отпада. След занятия и участия по спасявания и в ситуации се съберем – да похапнем, да се почерпим. Той отказва да яде, очевидно пазеше вече диета заради черния дроб, от който в края на краищата си отиде“, разказва планинарка, близка на Стамбата. Приятели събрали пари за лечението му – постъпвал в правителствена болница, готвели го за трансплантация. Дори имало вариант да го изпратят в клиника в Германия. Смъртта изпреварила планираната и осигурена финансово трансплантация. Стамбата почина на 17 юни 2015 год. Като предусещал неизбежното, споделял, че би предпочел да загине в някоя пещера по планините. Имал намерения да „наеме“ връх по Лисец планина – за тренировки на парапланеристите, а и за гроб, вечен дом за него. Защо сега, година след като си отиде, не го посочат този връх на Лисец, да го нарекат на Стамен…

Юг News

Гняв и сълзи

Екип на „Бърза помощ“ в Кюстендил е бил нападнат, докато обслужвал адрес на ул. „Георги Друмохарски“ в областния град , съобщиха от полицията. Инцидентът станал през нощта в събота срещу неделя. Най-пострадал шофьорът на линейката, който е със средна телесна повреда, каза в понеделник завеждащият отделението д-р Анелия Георгиева. Малко преди 2 часа след обаждане на тел.112 на адреса са изпратени д-р Валери Годев, медицинската сестра Ирина Йорданова и шофьорът Енчо Стаменов. Лекарят установил, че в дома има 55-годишен мъж в тежко състояние, който впоследствие починал. Опитали се да помогнат и в тази ситуация, но изходът е фатален. Изпратили линейката за дефибрилатор от болницата, за да се направи опит за възстановяване на сърдечната дейност на починалия. При връщането шофьорът бил причакан в двора на къщата от един от синовете на мъртвия баща. Хванал го за реверите и го ударил с все сила с глава. Водачът на линейката е със счупен нос и с контузии, касае се за средна телесна повреда, каза завеждащият отделението д-р Анелия Георгиева. Нападателят и други от семейството се държали агресивно, хвърляли тухли и мебели по лекаря и по медицинската сестра, едва повиканите на адреса полицаи овладели ситуацията и предотвратили и по-тежка разправа над екипа. Нападателят е задържан, случаят се разследва, разпитани са свидетели и участници в инцидента.

Всеки ден на д-р Анелия Георгиева, шеф на Спешното, е напрегнат, вече бият и екипите й.

Истинска трагедия в тоя дом – смърт и скръб, гняв и сълзи. От семейството опитвали на другия ден да се извинят на излезлия в болнични шофьор, чийто нос е опериран, ще се възстановява дълго. Подмята се, че предлагали и пари. Дано да не е вярно това. Какво ще помогнат парите. Посягане на медицинско лице в дежурство и в работни условия е наказуемо по закона. Така че биячът, чиято глава очевидно е доста здрава, да беше мислил и да беше спрял гнева си навреме. И защо върху екипа и шофьора ще излива гнева си. Сега нито разкаянието, нито парите ще помогнат. В колко градове и на колко адреса биха изпратени да спасяват живот лекари. Кой е виновен, че се намират примитиви да вдигнат ръка /юмрук или главата си или някаква мебел, какъвто е случаят в Кюстендил/ срещу медиците. Кой е виновен, че има такива хора. Май има само един виновен – животът, който водим! В Дупнишко често използват един лаф-сентенция: „Покри, па плачи!“

Юг News

Водачът

Майсторът на спорта по туризъм и дългогодишен планински водач, планинарят легенда Стефан Иванов /83г/ стана почетен гражданин на Кюстендил, единодушно гласуваха съветниците на 2 юни. Бай Стефан може и още да не е научил за удостояването му, защото е в болница. След като преди няма и месец се включил в пътуване на група кюстендилци по Осогово, се усложнило заболяване, от което се лекувал от месеци. Но не се сдържал и тръгнал с групата – „по катетър“, разказват негови приятели. Пътуването не му понесло. Както е разказвал често, Стефан Иванов, който иначе е софиянец, но цялата му кариера на турист и деятел на спорта и туризма са свързани с Кюстендил, десетки години е бил планински водач – неизменно през всички сезони. Имал е десетки премеждия, рискувал е нееднократно живота си, за да не пострада никой от групата, която води. Веднаж с невероятна воля, умения и хладнокръвие завел бедстващ клас ученици по Пирин до една от гарите край Кресна. Отдъхнал си, когато до едно от момчетата и момичетата не се качило на трена и поели към Дупница и Кюстендил. При социализма му плащали по 5 ст. на извървян километър, а късал по 5-6 чифта кецове и платненки за година. Докато не си уредил и купил специални платненки – с бутонки, които се износвали по-бавно и така намалил разходите си.

Предложението да стане почетен кюстендилец е на шефа на кюстендилското туристическо дружество „Осогово“ и общински съветник Христо Абаджиев. Основанието е за особения принос на Стефан Иванов за развитието на туризма в града и района, за съдействието му и за алпинизма в Кюстендил, свързан е и с водния туризъм, създател е на туристически хор ”Осоговско ехо”, общественик, до последно беше и редактор на кабелното радио в Невестино. Звучи прекомерно официално, дежурни фрази и формулировки, които не разкриват изцяло веруюто на бай Стефан. Всепоглъщаща го любов към планината. Не се е чуло да е набожен, но за него планината беше храм, пречистваща сила, на която се е посветил. Той до такава степен е отдаден на планинарството и туризма, че кръстил единствения си син на първенеца на Осогово – връх Руен /2 251м/. Руен Иванов сега е пловдивски бизнесмен и също е запален планинар. Колцина могат да се сравнят с бай Стефан в туризма и планинарството. Не само от страна на днешните „туристи“, повечето от които заформят групи, маршрути и преходи, за да се съберат вечер в някоя хижа заради черпенето и купона, за поредния печат от 100-те туристически обекта /което не е лошо като амбиция, но защо да е самоцел/, капризничат за битовите условия по заслоните, а да не говорим, че някои качват споменатия връх Руен с джип и ATB-та и с моторни шейни зимата – заради силното усещане, не заради привързаност към голямата планина.
Честито, бай Стефане, оставаш си неподражаем!

Юг News

Следва ли объркване

Васил Иванов

Вася Пешева

Иван Андонов

Михаела Крумова, редови член от 2011 год., но и стремглаво стигнала до активист на ГЕРБ /член е на националния съвет на Жени ГЕРБ/, оглави минипарламента в Кюстендил. След едно показателно гласуване на 2-риюнското заседание на съветниците. Тя получи 21 гласа на балотаж срещу 16 за опонента й Стоян Стоилов от ОДЦ. В тайния вот участваха всичките 37 общински съветника и всичките бюлетини бяха действителни. При първото гласуване за Крумова бяха дали гласа си 20 съветника, при необходими 19, но две бюлетини бяха обявени за недействителни. Значи към 19-те от кметската коалиция „Кюстендил“ са дошли ощe два. Загадка за местните стратези и псевдоанализатори. Упорито се говори, че са от АБВ на база „лични симпатии“. Кой знае.
Така или иначе, но 40-годишната адвокатка оглави минипарламента. За втори път жена – след Вася Пешева, също адвокатка, също от ГЕРБ и не по-малко симпатична, и тя с мъж прокурор, ръководи съвета. И май заради нея беше въведена ротацията. Общинският съвет в Кюстендил си избира председател на всеки 6 месеца, на ротационен принцип. Та заради Пешева последва необратим разрив в местното управление – пълната конфронтация между кмета Петър Паунов и ГЕРБ, нещата стигнаха до съд, до отстраняване на областния шеф тогава Любомир Анчев. До елиминирането от политиката /изглежда – завинаги/ на тогавашния областен лидер на ГЕРБ и „силен“ по това време депутат Валентин Микев. А впоследствие и самата Пешева, заедно с още двама набедени, беше изключена от ГЕРБ. Основанието – имала най-много номинации да оглави кандидат-депутатската листа на Бойко-Борисовата партия за района, „а това не е добре“. И т.н. И сега вървят прогнози дали Михаела Крумова няма да докара някой срив в местното политическо статукво. И да има елиминации, изключвания, партийни крамоли. И още един риск има с нейния избор. Самата ротация за шеф на минипарламента. Тя досега на практика не се прилагаше. Как иначе да се обясни как брутално залиталият ляво-дясно досегашен председател на ОбС Иван Андонов изкара 7 по 6 месеца мандати. Егати и ротацията. Или с такава лекота преминаващия от партия в партия – БКП-НДСВ-Бареков, „топла връзка“ с ГЕРБ /адвокат и той/ Васил Иванов, който също изкара доста мандати заради прословутата ротация. Сега, с Михаела Крумова, ротация влиза в 100 процента прилагане. Значи и това е „объркване“, дали и тя няма да иска 7 минимандата в минипарламента, да оглави кандидат-депутатска листа и пр. Защо ли не си оставиха за осми път Андонов. Не се задъхваше да открива и закрива фестивали – на класическата китара, фолкфоруми, стари градски песни в жанра „пей, сърце“, литературни конкурси, журирания, „Европи директно“ и др. Сега и той да не вземе да се пообърка. Едва ли – точно Андонов номинира Крумова за шеф на въпросното заседание за ротацията. Май нищо не зависи – нито от него, нито от нея. А и ротацията.

Юг News