Автор: Uploader

Биньо и многотията в поезията, и не само

Биньо и многотията в поезията, и не само

355 поети са изпратили 1065 стихотворения за десетия литературен конкурс на името на поета диседент Биньо Иванов, обявиха от кюстендилското централно читалище „Братство“. И общината в Кюстендил – като тази в Димитровград, или Южна пролет “ в Хасково, Мелнишките вечери на поезията и др., поддържа, макар и скромно като финансово изражение, този поетичен форум и това може само да се адмирира. Конкурсът се прави под патронажа на кмета Петър Паунов. Крайният срок за постъпване на творбите изтече на 25 април т.г. Конкурсът е анонимен. Според регламента за първа награда са предвидени 300 лв., за втора – 200 лв., за трета – 100 лв. Журито, оглавено от литературния критик Константин Еленков, съветван с мнения от Димитър Христов – секретар на Съюза на българските писатели, и поетите Анжела Димчева, Методи Джонев и Благой Ранов, ще присъди и 6 специални награди. Те ще обявят класацията си в навечерието на 24-майските празници, а награждаването на лауреатите ще стане на 31 май 2016 г. в голямата зала на читалище „Братство 1869”, казаха организаторите.
Така е по статута и по регламента. Оттук нататък следват много дали и защо. Дали Биньо би се трогнал и поласкал от тая многотия от участници. Представете си близо 400 поети в една зала. Той изобщо не си падаше по масовките, абрусд е да допускаше да има толкова много изкушени поетични дарования. „Май всички пишат, а за какво ли?“ Всяка учителка тайно или за пред приятелки пише. Дори и юристки, банкерки, имаше и кюстендилка, която караше ТИР по Америка. И тя. Нека. Ама защо в конкурси, при това на поет като Биньо. Който се съмняваме дали би казал нещо ласкателно за членовете на журито – персонално за всеки. Едва ли. Не е ли време да се повишат критериите – да участват само такива, които са издали стихосбирка /макар, че това не означава нищо/, да са членове на СБП и т.н. Да все пак известни.
Мастити литературоведи от ранга проф. Михаил Неделчев, покойния Енчо Мутафов, театрла Чавдар Кънчев, унгарски издатели и преводачи и др. ратуваха да се учреди стипендия на името на Биньо Иванов. И да с преподава в университетите. И да се учреди международна награда на негово име. Къде, бе! Защо това беше забравено. Един скромен – и като ниво, и като награден фонд, и като ниво на участниците, не стига.
Биньо Иванов и приживе беше считан за най-големия поет на Кюстендил в по-ново време. Отиде си ненавършил 60 години /през април 1998 год./, Почти забравен, едва събираше средства за лекарства. Последните месеци беше болен – насила го закарали, но минал лекарски прегледи в столична клиника, където му изписали „томове“ рецепти. Не ги изпълняваше тези рецепти. За прехраната никога не се е оплаквал и споделял как я кара. Добре, че до последно го навестявали истинските му приятели, които не бяха много, не толкова, както се изкарват сега, години след смъртта му. И странеше преди да си отиде от всякакви политически ежби, схватки и конфронтиране. А беше толкова отявлен в антикомунизма си, в отстояването на всеки демократичен повей – много и преди 10 ноември 1989 год. /да вземем само поемата му за самозапалилия се в Прага Ян Палах/. Освен с така силната си поезия в стихосбирките „До другата трева“, „Природи“, „Си искам живота“ и др. стана известен и с трите си гладни стачки в зората на демокрацията – едната от които продължи 41 дни. Тогава Биньо искаше да бъде огласено съществуващо тайно според него споразумение по избора на първия демократично избран президент Жельо Желев. Исканията му не бяха чути, по-малко пък изпълнени – къде ти!
Преди месец в родното му с. Бараково беше открито читалище „Биньо Иванов“, а известни местни и национални творци дариха към 500-600 тома книги от личната си библиотека. Едва ли и това би го очаровало и зарадвало. Той не обичаше моноготията, нагласеното, посредственото, шумното.

Êí - çà Âåñî Ìàðêîâ, "Òâîÿò äåí" Êþñòåíäèëñêèÿò ïîåò Áèíüî Èâàíîâ ñòàíà èçâåñòåí ñ òðèòå ñè ãëàäíè ñòà÷êè â çîðàòà íà áúëãàðñêàòà äåìîêðàöèÿ. Àâòîðúò íà "Ïðèðîäè" è "Äî äðóãàòà òðåâà" ïî÷èíà ïðåäè ïî÷òè 12 ãîäèíè, ïî÷òè çàáðàâåí. Ñåãà ñúãðàæäàíèòå ìó íàó÷àõà çà ïåñåí ïî íåãîâè ñòèõîâå. Ñíèìêà - èçïðàùà Êèðèë ÔÀËÈÍkn Binjo

 

 

kn Binjoo 2

Екатерина Йосифова и Биньо Иванов.

kn Binjoo 3

Юг News

„Слана попари“ – като по Яворов и по-лошо

„Слана попари“ – като по Яворов и по-лошо

Почти 100 % от овощията и зеленчукът в Кюстендилско са измръзнали от падналите до минус 4 градуса температури сутринта на 27 април, обявиха за бедствието от института по земеделие край града. Трагедията е пълна, сравнена с виртуозната поема на П. К. Яворов /“Градушка“/. Нямаше кюстендилец, дупничанин, по Рилското корито, който да не проклинаше в сряда сутринта. Май всичко приключи! Става дума за катастрофа, за природно бедствие и следва държавата да определи механизъм за компенсиране на потърпевшите земеделски производители в региона. „Да се вземат пари от фонда „Бедствия и аварии“ и да се дадат на производителите. Иначе те фалират“, настоява и призовава инстанциите шефът на института проф. Димитър Домозетов. Необходими са средства, субсидии, с които собственици на насаждения и масиви да продължат грижите си за самите дървета, които са обречени на загиване, ако не се извършват с тях необходимите агромероприятия – пръскане, борба с вредите. „Няма място за бавене, стопаните сами не могат да се справят. Ще загубят самите овощия“, предупреждава професорът. Черешовата реколта, която осигурява хиляди лева печалба и спасява семейния бюджет на стотици домакинства, още отсега се обявява за приключила. Ако нещо е оцеляло, то ще е деформирано и няма да може да се реализира на пазара, казват специалистите. Така е и с ябълките, другата основна култура в региона. Измръзнали са повечето от около 18 хиляди плододаващи черешови градини в Кюстендилско, както и около 3 500-те декара площи с ябълки. „Черешите бяха поминъкът на този край, сега се очертава най-бедната, най-лошата и безизходна година“, отчаяни си нашенците.
Подобни температурни катаклизми е имало и други години – на 24 май 1954 год. например пак се случил подобен мраз, както и на 13 май 1977 год. или на 25 май 2004 год. И тогава загубите били неизчислими. По домашните стопанства в Кюстендилско пораженията са неописуеми – при зеленчука, овощните видове в домашната градина, при цветята. „Цяло Треклянско беше побеляло в понеделник от цъфналите джанки по дворовете и по къра. Във вторник си беше пак бяло, само че от снега“, притеснен е кметът на общината Радко Петрунов. Двама от най-крупните изкупвачи на череши омърлушено пиеха кафе в едно от бистрата в центъра в невъзможност да сторят нищо. „Ланшната реколта още не е продадена напълно, тази пък ще е нулева“, опитват се да поуспокоят нещата някои от селските активисти и капацитети.

423_2357Някога срещу слана и мраз през април-май, за да спасят черешите, по градините палели гуми – в сряда през нощта и това не правили, няма смисъл при минус 4 – минус 5 градуса, казаха овощари.

Юг News

Окончателната диагноза – обезлюдяване

Окончателната диагноза – обезлюдяване

Sande_ot_selo_Leska[1]

Дядо Санде, единствен жител на с. Леска, вдъхнови столичен художник, който го обезсмърти в портрет

126 014 души е населението на Кюстендилска област към 31 декември 2015 г., така регионът се нарежда на 20-о място в страната, обявиха от статистиката. Сравнено с предходната 2014 год, областта се е свила с още 1 955 или с 1,5%. Потвърждава се окончателната диагноза – за последните двадесетина години Кюстендилско се „топи“ с около 2 хиляди души всяка година. Запазва се и неблагоприятната тенденция за остаряване на населението. В края на 2015 г. на 65 и повече навършени години са 32 679, или 25.9% от населението на областта. Мъжете са 61 371 (48.7%), а жените – 64 643 (51.3%), или на 1 000 мъже се падат 1 053 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите от 1 до 54 години. С нарастване на възрастта се увеличава относителният дял на жените от общото население на областта, коментират от регионалното статистическо бюро.
Не трябва да се чете официална статистика, и без нейните схеми и таблици живеещите в региона усещат тоталното му обезлюдяване. Дори и в областния център Кюстендил вече се чува „празен град – я има 30 хиляди, половината от които са цигани“. Три села от години са с по един жител. Дядо Александър Стоев, който вече е на над 90 години, не мърда от с.Леска и за нищо на света не искал да слиза в града, въпреки постоянните опити на наследниците му да го предумат да  избере цивилизацията, „стига е кукувал в тая Леска“. Старецът, бивш жепеец, е истински мохикан – стои в родната си къща в планината, гледал три кози, кокошки, а синът му му носи хляб и провизии. „Здрав и жизнен е, даже и аспирин не пие“, хвали коравостта му кметът на паланката / който е кмет на поне 7-8 селца/ Ивайло Кръстев. Дядо Санде вдъхновил столичен художник, който му направил портрет, казаха уредници на кюстендилската библиотека наскоро. Бай Райчо Стоев /88г/, бивш партизанин от босилеградския отряд под командването на Тито, бивш полковник от БНА, пък до последно беше единственият жител на с. Брест на сръбската граница. Миналата зима обаче получил бъбречна криза, наложило се да го закарат в столична клиника, от общината спешно извикали сина му, посред нощ, да го вдигне и да го лекува. Не го и върнали в Брест, вече е настанен в дом за възрастни хора в Софийско. Така Брест вече е без ни един жител, отбелязват администоратори. По заръка на бай Райчо кучето му отвели при негов приятел в близкото с. Злогош. Така вече няма жива душа в Брест. Дядо Петър доскоро обитавал сам в с. Чеканец, Невестинско. Синът му обаче го „свалил в равнината“, в Невестино. Така, че и Чеканец вече е с нулево население, казват общинари. Има и други, които чакат реда си – Ивановци, Чуденци, Гърбино, Побит камък, Драгойчинци и др.
Без плач на ни едно дете в десетки села, от години. Окончателната диагноза.

Юг News

„Христос Воскресе“ тогава, кога пристигне попът

„Христос Воскресе“ тогава, кога пристигне попът

В Страстната седмица се случва всичко – тежката самота на Христос в Гетсиманската градина, Тайната вечеря и предателството на Юда, трите отричания от учителя си на апостол Петър, разпръсването на всичките 12 апостоли, които тръгват, за да търсят закрила, вяра и спасение. Много са „сюжетите“, които си припомняме и за което четем отново евангелистите през Страстната седмица. През последната седмица на Великия пост. Посветена на възпоменанията за последните дни от земния живот на Спасителя Господ Иисус Христос – за неговите страдания, кръстната смърт и погребение. На разпети петък е разпънат. Този е най-тежкият ден от годината.

Всяка вечер и в други часове, както е по канона, вървят служби в храма. Така е и по черквите в Кюстендилско. Свръхнатоварени ще са за Великденските празници 12 свещеника /случайно съвпадение с 12-те апостола/, които служат и отговарят за 96 действащи храма в Кюстендилската духовна околия, каза архиерейският наместник на града Генади Генадиев. Графикът им до Гергьовден е плътно зает, в някои от селата ще чуят благослова, когато свещеникът смогне да ги посети. Т.е. ще чуят „Христос воскреесе“, като пристигне попът. Отец Васил Манасиев, чието постоянно местопребиваване е с. Драговищица, обслужва още 55 села в района, както и цялата община Трекляно, с 19 села. Добре, че е рокер, има модерен пъргав мотор, та стига до така далечните разстояния и „дестинации“. Но едва ли ще „покрие“ всичките паланки. Отец Тодор Петров вече държи десетина села в Гюешевско – там местният отец се споминал преди години, а нов си нямат. И на него ще му е невъзможен графикът – как да отиде при всички миряни. И отец Георги вече е за 4-5 села – Берсин, Невестино, Еремия и др. Няма да стане с един поп навсякъде.

kn Vassil Manasiev

Има няколко нови кандидати за ръкополагане – процедурата обаче е бавна, такива са уставните правила, докато наложиш расото. Така, че – така малочисленият свещенически екип ще тича по всякакви поводи и на служба преди и през Великдена, казва архиерейският наместник, който свирел на тамбура в кюстендилсикя ансамбъл „Струма“, а от три години е архиерейски наместник и учи в Духовната академия. Добър пример дават в с. Пиперков чифлик. Там освен титулярен отец привлекли и монахиня, сестра Фотиния. Тя е на постоянно разположение в изградения с решаващата финансова щедрост на бившия премиер Сергей Станишев и със съдействието и с моралната подкрепа на ексшефа на ДАНС Петко Сертов храм „Св. Иван Рилски“. Кокетната и още лъхаща на вар и на нова дограма черква един ден ще става манастир – само в двора трябва да намерят терен и да построят хотелско крило, казва кметът на Чифлика Стефан Котев.

kn hramm

Иначе професията свещеник в района е на особена почит – нищо, че заплатата е малко над минималната. Отец Васил Кудуски, който служи в с. Богослов, дотолкова е дал пример, че синът му Петър също вече избрал да служи на Бога. Завършил семинарията и като иподякон той вече стажува в столичен храм. Оженил се, има и дете, кръстено на дядо му отец Васил, След стажуването Петър вероятно ще се прибере в Богослов и ще му дадат енория в родния му край, предричат хора от свещеническата гилдия в града. Дай, боже!

Юг News

За евтино агнешко по Босилеград

За евтино агнешко по Босилеград
И този Великден и Гергьовден някои кюстендилци ще си осигурят евтино агнешко по Босилеград. Там мръвката излиза по 7-8 лева килограма, местни чобани държат на цена около 250 динара, малко над 4 лева за кг живо тегло. Докато фермерите в Кюстендилско го предлагат по 7 лева за килограм живо тегло, или до 15 лева за кг по месарските магазини. Съпоставката е очевидна. Постоянен контрол за очакван нерегламентиран внос на месо, яйца и всякакви животински продукти от Македония и Сърбия за Великденските празници и Гергьовден обаче се прави на ГКПП – Гюешево и при този на Олтоманци. Капепейци напомнят, че е забранен вносът на месо дори и за лична консумация, каквото най-често е оправданието на нарушителите. Очаква се сега за празниците да има чести такива опити, месото ще се конфискува, категорични са митничарите. Но е повече от ясно, че някои, а те са едни и същи – както е било минали Великдени, ще минат, тях митнически контроли не ги ловят.
Дребните обаче ги хващат. Че контролът е много строг, го доказвал случай от петък на ГКПП – Гюешево, когато митничарите – докато проверявали за месо, се натъкнали и върнали около 20 килограма картофи в багажника на кюстендилец, купени в Македония. Човекът казал, че купил картофа за семе заради добрия сорт, какъвто тука не открил. Вносът на семе без разрешителни и разните сертификати също е забранен, държат се строго капепейците.

418_1889

Юг News

Дяково – бедност, забрава и избори

Дяково – бедност, забрава и избори

Валентина Зашева, кадър на ГЕРБ, стана временно изпълняващ длъжността кмет на дупнишкото село Дяково, гласуваха на последната си сесия общинските съветници. Върховният административен съд окончателно касира резултатите от балотажа на 1 ноември м.г., когато кандидатът на ОДЦ Росица Илиева взе 101 гласа, а номинираната от ГЕРБ Здравка Тонева – 100. Двама от секционна комисия са гласували, въпреки че са нямали право на глас, не са спазили принципа на уседналост.
В самото Дяково отсега се усеща предизборно напрежение и предстоящия вот неизменно е тема номер 1 за местните. Прогнозите са Илиева и Тонева, които вече са били кмет на Дяково, вероятно ще се изправят една срещу друга отново и на предстоящия вот през есента. Двете са в непоправима вражда от 4-5 години и заради несъстоял се ремонт на храма, за който отпускали пари от дирекцията по вероизповеданията и по проекти, но нищо не било предприето от архиерейското наместничество в Дупница, и от настоятелството на черквата, оглавявано от Илиева след като не била вече кмет. Някои упорито пресмятат какви пари за храма са незнайно къде. Вървят „обвинения“ и към архиерейския наместник на Дупница отец Георги Паликарски. Той покровителствал Илиева, двамата били “ в комбина“. И заради битката за кметския пост отношенията им се изострили. Светската срещу черковната власт. Преди два месеца Илиева писала до прокуратурата за нарушения на закона на опонента й Тонева – докато била кметски наместник издавала удостоверения за наследници на имоти, които дефакто не са истинските наследници. По сигнала й върви проверка. Ежедневно двете си разменят директно или индиректно нападки и обвинения, ругатни и „любезности“. При това двете са и роднини, но са скарани до край, коментират в селото.
А дяковци ругаят здраво и натягащата ги все повече беднотс, това че са забравени отвсякъде, че не им оправят пътищата, няма кой да обуздае няколкото безчинстващи „зърна“ в селото. Ругаят и изборите, които ще са наесен. Все тая!

zt1

Здравка Тонева от ГЕРБ загуби с 1 глас срещу Росица Илиева от ОДЦ на балотажа на 1 ноември м.г., съдът обаче касира изборите в Дяково и сега селото ще има служебен кмет до извънредния вот наесен.

 

zt2

Росица Илиева от ОДЦ спечели с 1 глас и стана кмет на дупнишкото с. Дяково, съдът обаче касира резултатите от вота и сега ще има нови избори наесен, обявиха от ОИК в Дупница.

Юг News

Бежанците ползват партизанските маршрути в Кюстендилско

Бежанците ползват партизанските маршрути в Кюстендилско
Историческата партизанска местност Черенец и районът на Полетинци /Кюстендилско/ са основните ориентири и явки на опитващите да минат към Сърбия бежанци от Сирия, Ирак, Афганистан или от някоя от африканските страни, разказват местни хора. Даже дере, в съседство с което има антифашистки паметник от съпротивителното движение, е избрано от напиращите бежанци за място за преобличане. Вече е пълно с боклук. „Дамски артикули, дори и превръзки, детски сандалки и играчки, бельо, разни сувенирчета, се въргалят в долината. Никога няма да бъде почистено там, освен някой пожар през лятото да ни позачисти“, казва ловджия от Горно Уйно, който всеки ден минава по „маршрута“. Тази пролет бежанците ги „отнемало“, установил той. Явно са се пренасочили през Македония или са отишли по- „на север“, към Земенско. Няколко къщи в Треклянско обаче, напълно изоставени от десетилетие-две се продали на незнайни купувачи. Това са си каналджии – ще ги ползват за база при активизиране на бежанската вълна, прогнозира човекът.
Бежанците обозначавали с лични вещи, дрехи, детски играчки и др. маршрута си за изнасяне през Треклянско към Босилеград и Сърбия, разказват местни. Окачали по дървета обувки, бутилки с марка вода или безалкохолно, която пият от страната им, някоя дреха със същите „знаци“, за да могат да ориентират по-добре следващата група мигранти, която ще ползва маршрута за изнасяне. Често местните намирали край браздата скъсани документи, както и хвърлени и скъсани български левове. Това също било знак и ориентир. В Босилеград пристигали без никакви документи за самоличност. Босилеградчани разказват, че над 30 иракчани и афганистанци посочили една и съща рождена дата при „идентифицирането“ им. Всички са закарани в Белград, като им дали 72 часа срок да напуснат Сърбия. Насочили се към Унгария. А в Босилеград започват дела срещу шестима каналджии, вземали по до 1000 евро, за да поемат от Треклянско и да го преведат в Събрия някой бягащ от Сирия или Ирак закъсал и отчаян да стигне до Запада „чужденец“.

Cherenec

На Черенец всяко лято – на 2 август, се събират леви и червени активисти от Кюстендилско

Юг News

Мъка на колела до Рилската обител

Мъка на колела до Рилската обител

   Ремонтът на пътя Рила-Рилски манастир – 19,7 километра, който трябваше да започне тази пролет, пак няма да стане. Въпреки обещанията на областните и пътните шефове в Кюстендил и на министреско /Лиляна Павлова/ ниво. Проектът за подобряване състоянието на единствената връзка по шосе до светата обител бил одобрен, включен е в списъка с отсечки, с които АПИ кандидатства за финансиране по ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“, обявиха от областта. По груби персмятания са необходими минимум 16-17 мил. лева. От 4-5 години пари за трасето, което е с две ленти за движение по 3 м. и два банкета по 1 м., все не се намират. Един-два прооекта просто се провалиха. Проблемът с финансирането бил вече решен. Избрана е и фирмата изпълнител – благоевградската „Агромах“.  Тя започнала неофициално подготовка за самите ремонти на място – нищо, че няма подписан още договор и няма издадено разрешително за строеж, каквито са правилата. Бързала. По-лошото е друго – от месец върви скандалът с това дружество, за което се писа, че чрез кухи фирми е ощетило бюджета с 14 млн. лв., се казва в съобщение на прокуратурата след проведена акция заедно с ГДБОП и Националната агенция за приходите.  Благоевградчани се кълнат, че са чисти, дори обявиха награда за този, който докаже, че не са се издължили към хазната или към контрагенти.

   Така мъката на колела /до 1961 год. се пътувало и по теснолинейка до манастира/ ще продължи незнайно още колко време, вероятно години. Ще се върви единствено по многото, на места и обратни завои. Лятно време, когато е много натоварен, в жегите – с възможната скорост по стръмното от 40-50 км. в час, че и по-бавно. Това адски изнервя шофьорите, по големите празници стават големи задръствания, придвижваш се по 100-на метра и спираш. Мъка е и пътят до Кирилова поляна, където движението е по една лента, широка 3,5 м и два банкета по 1,25 м. На места там има пропадания и движението е само по едната лента. Засега обаче ремонт на трасето над манастира и закъм гроба на св. Иван Рилски изобщо не се планира. А иначе се афишират класации, че Рилската обител е на топмясто като световно призната и търсена дестинация. И че развиваме религиозния, културен и пр. туризъм. Само в хвалбите на управляващите и при презентациите на някой пореден проект в името на европари за разпределяне.

Ако на това му се казва път….

Юг news

Другата гледна точка

Другата гледна точка

Picture 1496
Нещо като третата страна на медала. Народната дума е – „на кестерме“. Или просто друга гледна точка. Каквато позиция е почти изключено да се прочете или поне да се усети от доминиращите по чисто конюнктурни, нагласени, преднамерени и подставено списвани онлайн /и хартиени/ издания. Бълващи една и съща информация и с афинитет към една и съща проблематика, ако тази дума е уместно да се използва. Каква ти друга гледна точка, всичко се повтаря до втръсване в рамките на денонощието. Телевизиите се дебнат и гонят /наричат го конкуриране, а то не е/ и дори и времево се застигат и застъпват с една и съща като ракурс, позиция, интонация и акцентиране по която и да решите тема. И как иначе – екипите и репортерите вървят заедно, записват едни и същи персонажи, разменят си записите, менкат си темите и информация. Затова от екрана минава едно и също, едно и също! Така е и в агенциите, по сайтовете.
Сайтът „Юг news“ не иска и няма да е в тона на тези еднакви до болка информационни сайтове и форуми. ДРУГАТА ГЛЕДНА ТОЧКА E НАШАТА ГЛЕДНА ТОЧКА! Ето конкретен пример. От месец-два се вдига такъв шум за подетата от омбудсмана Мая Манолова кампания „Великден за всеки“. На няколко пъти тя обявява, че инициативата й е тръгнала тъкмо от родния й Кюстендил. Кюстендил бил шампион, заедно с малките Невестино и Трекляно, в събирането на средства в благотворителното начинание, каза го самата тя. Ето, и сега, в събота , 23 април, на пл. Велбъжд замислят шумен концерт. Но защо ли тъкмо в Кюстендил започват да подозират, че това е една масирана пиар кампания на Манолова, която щяла да се кандидатира за президент на предстоящия вот за нов държавен глава? Дали тези подозрения имат логика и са резонни. Знае ли човек. Такива интерпретации по темата са друга гледна точка, но едва ли са сериозни, трябва да помислим…
Затова – другата точка не означава псевдооригиналничене, съзнателно търсеното скандално мнение, махленско предизвикателното, лафене от кафенетата. А аргументирано, убедително, истинско застъпване на СОБСТВЕНА ГЛЕДНА ТОЧКА. Която поражда размисли, застъпване на позитивна позиция, предизвикване на спорове, добронамерен дебат, търсене на истината. На истината, която отчаяно търсят стотици, хиляди, толкова много българи. И не я откриват.
Нека усилията ни да са насочени към това – истината. Другата, различната гледна точка. НЕЯ АДМИРИРАМЕ в тези си усилия!
Екипът на Юг News

==================================