Еуфорията
Стотици изпълниха кюстендилския пл.Велбъжд в събота вечер за пускането светлините на елхата, опеределетаа като – иновативна, щото не е естествено дърво, и началото на Соледните празници. Те, дошлите, заедно отброиха десетте секунди до светването на коледната украса. Всеки получи по една светеща коледна топка, такива бяха раздадени хиляда. Кметът инж.Огнян Атанасов обями, че на 10 декември на площада ще бъде монтирано Виенско колело.На малка територия на площада е окрита ледена пързалка. Върни и детско влакче, както беше на Първа пролет. Тръгна и коледният базар – всеки ден дървените къщички с разнообрази стоки, лакомства, скара ще привличат десетки посетители. Така – до 12 януари догодина. „Ще се радвам през всички празнични дни да бъдем заедно и да се забавляваме. Пожелавам на вас, на вашите семейства и на вашите близки. Да бъдете живи, да бъдете здрави. Едни уютни празници, да посрещнете заедно Рождество Христово, да се обичате и винаги да бъдете усмихнати“, каза инж. Атанасов. „Ние диктуваме модата по Каледна украса т.г. Такава елха другаде няма. Съчетават се идея, екология и естетика“, хвал се и авторът на аранжировката по украсата – не само на площада, а и на още няколко места в града, художникът Евгени Серафимов
Е, точно такава елха може и да си нямат другите, като кюстендилската. А кметът Атанасов направо си представя, че с виенското колело Кюстендил ще конкурира… Виена. И на друго е доволен градоначалникът – всичко, до последната брънка, от украсата и чудесиите по площада и града е платено от Общината. То, бива еуфория, ама – по-полека!

Eлхите
Дойде ред и на елхите. Първо – в Сапарева баня, тази вечер. Край 103-градусовия гейзер. Без престаравяния, без излишни харчове, отбеляза кметът Калин Гелев. Работят и в перспектива – пред Общината расте снажна елха, която догодина, може би, ще стигне 4 м. и ще почнат да я украсяват и нея. В Бобошево площадът се къпе в предколедни светлини, казват местните. В Дупница – огнено щоу подгрява за кулминацията, пускането, което е на 4 декември. А в областния град чудото, Коледната приказка, е на 30 ноември. Утре. На Андреевден, а е рожден ден и на кмета инж. Огнян Атанасов, ти да видиш, съвпадения! Фиестата ще е в сила чак да 12 януари…На сериозна площ на, около и по подстъпите към площада. Че и ледена пързалка ще има – в детски размери и параметри.
Ще има украси, елхи, тупурдии достам То ще са скари и базари, кукери /къде без тях/, джамарали, певици и огреорци, както ги наричат по Нашенско, ще се включат. Срещу хонорар, разбира се!
Абе, нека. Намират се и пари, спонсори, спомоществователи. Само няма достатъчно въображение, художественост, излъчване и въздействие върху така потиснатия от скъпотия и инфлация, политическа бруталност и безпътица днешен българин. Но – на ход са елхите!!

ВиК игрите
Управителят на фалиралото, а от 1 августт.г. – присъединено към регионалния оператор „Кюстендилска вода“, ВиК-Дупница Васил Милушев е подал оставка, казаха от Общината. Дружеството е с над 3 млн. лв. дългове, а несбъраните инкасирани суми за потребявана през годините вода са около 800 хил. лева. Междувременно съдът в Кюстендил отложи ца януари делото, заведено по жалба ва „Възраждане“ за свикване на референдум за илизане на ВиК от Кюстендилска вода, което беше отхвърлено от съветниците. Милушев беше оставен за управител на ВиК-Дупница и след присъединяването на дружеството към „Кюстендилска вода“ със задачата да събере стари дългове в размер на 1 800 000 лв. общо, а от битови потребители – 800 хил. лева. Съветниците му назначиха счетоводител и касиер. Тримата се оказаха в невъзможност за съберат пари за собствените си заплати, още по- малко за поддържане на софтуерна счетоводна система, за което Общината плати спешно 17 хил. лева, нямат пари и за адвокати, за да водят дела срещу длъжници. Самият Милушев през цялото време изглеждаше напълно безпомощен. Съветниците отложиха процедурата по ликвидация на ВиК-то. След присъединяването му задълженията на дружеството не бяха поети от „Кюстендилска вода“. На етапа не се знае и кой ще ги поеме. Скоро и Електрохолд щели да заведат дело, имат да вземат над 800 хил.лева, припомня кметът на Дупница Първан Дангов.
В същото време тия от Възраждане се лигавят и искат референдуми. От КЕВР мъдрят нови цени на водата от 1 януари догодина по региони. Тя в Дупница стана от 1,37 на 3,72 лв. за куб. метър. Накъде повече. Тя, водата на Дупница реално е по 15 лева за кубик, като се калкулират задълженията, пресмята кметът Дангов. А , има един популярен лаф: „И Господ да дойде, не би се захванал ….“.

Какво беше Ньой
Сънародници от Западните покрайнини сложиха черна кърпа върху бюста на Левски в Босилеград. Така, по народному, те напомниха за 105-те годино от Ньойския дотовор, оставил над 200 000 българи извън пределите на България. В града обаче не е организирано по-мащабно отбелязване на тази годишнина, нито – в Кюстендил, както се правеше преди години и години наред. Някои босилеградчани отпътуваха днес за София за участие в митинга по повод Ньойския договор в столицата. В Босилеград решиха по този начин – с черната кърпа върху бюста на Апостола, да напомнят за тая дата, ограбила и унизила народа ни. „Една отворена рана“, пише на транспаранта върху паметника на Левски в Босилеград. Нищо, че на него годините от Ньой са 104, ползват ланшен реквизит. А известният деятел, от ръководството на Гражданския комитет „Западни покрайнини“, преподавателят в НСА проф. Лозан Митев пък изпрати гневен квой такст под заглавие „След комедията за Сливница, ще има ли комедия и за Ньой?“.По повод постановката „Оръжието и човека“ в Народния театър на прочутия Малкович…

Новите насоки на естетическите послания в изкуството, култура, театъра и медиите у нас все повече ни представят творци, ценности, сюжетни решения, художествени и морални категории, чиято социална мисия остава неясна и неразбираема и неприемлива за широки обществени кръгове. С това тези фактори на култура и духовност показват, че не могат да измъкнат обществото от тресавището на чалгизацията. И ако чалгизацията е антикултура, то в така нареченото модерно изкуство се очертава по-голяма опасност – злия демон на псевдокултурата. Демон, който парадирайки за носител на естетически стойности и право на свободно изява, в крайна сметка не ражда духовни величини и катарзис, не влиза в сърцата на хората, не приобщава и не въздига обществения дух към класическите ценности на хуманизма и нравствеността, които стоят в основата на общественото съзнание.
Разглеждайки внимателно произхода, източниците и поддръжниците на едното и другото явление в духовния живот на съвременното ни общество, не може да не се наложи схващането, че псевдокултурата и антикултурата имат същите меценати, които стоят зад анонимността на медийни централи, културни съвети, експерти и покровители от бизнеса и политиката. Много е близко до мисълта, че и двете направления на „духовен, културен и естетически живот“ у нас, макар и привидно да воюват едно срещу друго, имат едно и също пагубно въздействие върху духовното и морално богатство на народа.
И псевдокултурата и антикултурата, поради цялостен духовен, идеен и нравствен дефицит, неистово търсят източници в копирането на чужди културни форми и матрици като аргумент за своето художествено равнище. Търсят аргументи да придобият безспорно право за овладяване на духовното пространство на нашето общество. Примери в това навсякъде. Един от тях премина мярата на общественото покорство с комедийното представяне на черти от нашия народ използвайки неадекватния сюжет свързан с битката при Сливница през 1885 г.
Най-вероятно злополучните културтрегери, които са посегнали на поредното кътче от нашата национална ценностна система, сами нямат историческо познание и култура, гражданско съзнание и национална отговорност, или умишлено са направили опит за да унищожават тези духовни черти сред гражданското съсловие, разчитайки, че съвременната публика вече е добре подготвена за да приеме равнодушно, или лицемерно подмазвачески подобен тип ерозия на изкуството и подигравка с истините за съдбовното време на Сръбско Българската война и подигравката със злополучно нагласени неестествени за нашата действителност през 1885 г. герои. Несъмнено, нито Бърнард Шоу, нито Малкович, нито жителите на Суринам, както и всички, които са взели участие в избора, подготовката и представянето на тази комедия, не са запознати със събитията и по-важното – с духовното състояние на тогавашния човек, с неговото възвишено родолюбие и саможертва, каквато са имали дори момчетата от Ученическия доброволчески легион. Не знаят за смелостта на жените и селяните, които с вили и ножове на позициите при село Комщица са прогонвали неприятеля. Не знаят за героизма и морала на тогавашните народни представители и княза, които от Народното събрание се отправят към позициите на Сливница. И ако за Малкович, за автора на пиесата и за жителите на Суринам това да е разбираемо и простено, то за културтрегерите на национална художествена институция е позорно.
Много отдавна бяха дадени сигнали за подготвяне на една „художествена провокация“ и високомерието на културтрегерския елит, с цялата „свободна“ медийна машина прилагайки пропагандистките трикове на тоталитаризма, се опита този нравствен позор да го прикрие чрез несъмнено предварително съгласуваните прояви на насилие от радикални млади хора, които умело и задкулисно бяха направлявани от същото задкулисие, което управлява и политиката и медиите, което се опита да скрие и оскверни гласа и чувствата на обикновения Българин. С крясъци за свобода на изкуството, неомарксистите не допуснаха пред обществото изявата на другата гледна точка за смисъла и значението на изкуството. Не допуснаха обикновените хора до нормален дебат и аргументи, а чрез гьобелсовите техники се разпространяваше постоянно и агресивно навсякъде една и съща мантра за да сработи психологическия диктат на манипулацията – да формира нагласа и съзнание у хората, че единствената правда е само пропагандната матрица, а те-хората не само да се откажат от своето разбиране и гледна точка, но и да не създават и изявяват свои възгледи и идеи. Тоест система за формиране на тълпа.
Но въпреки медийно-политическия тоталитаризъм, в нашия народ все още гори светлика на родолюбието от възкресението на нашата нация. Родолюбие, което се основаваше на изначалните общочовешки ценности и морал, както проповядваше Васил Левски.
А иначе за отбелязване епопеята на Сливница „свободните“ медии и „елитарните“ дейци на културата и изкуството нямаха памет, художествено вдъхновение и време за почит и уважение. Те бяха заети с отбраната на „свободата“ на културтрегерите монополисти, които живуркат от преклонението пред чужди авторитети, но издържани с парите на обикновените граждани и държавата.
Нямаше време и сили т.н. социален елит да отдаде с уважение към отбраната на нашата свобода на Сливница, към истинския духовен облик на тогавашния елит и народ, защото ако се извади на показ сравнението с днешното време, би сравнило не само художествено, не само културно, но политически и морално злополучния съвременен елит в очите и съзнанието на обикновените хора заради наглостта, некадърността, безотговорността и продажничеството, които са завладели горните етажи на обществото и държавата.
Ето защо, и на 27 ноември няма да се напомни, че протестът срещу Ньойския диктат от 1919 г. изключително важен за нашето национално съзнание като размисъл и поука за съдбата ни, която е необходимо да се припомня като завет за нашата отговорност и стремеж за справедливост. Протестът срещу Ньойския диктат е гражданската ни позиция за отхвърлянето на имперските амбиции за господство, които днес отново надвисват над Европа. Но вместо това, съвременния псевдоелит отново ще се изпокрие, ще се сниши и мълчаливо ще угодничи за да покаже навън своето лицемерно безгръбначие и навътре своята наглост и безразличие към националната ни съдба. Нещо повече – Народния театър точно на 27 ноември пак ще представя „Оръжието и човека“. Вероятно всички билети отново ще бъдат изкупени и местата заети, както бяха препълнени киносалоните с войници на съветски филми през комунизма.
В тази комично-трагична обстановка, която изпадна управлението на Народния театър и самозвания творчески елит, е уместно да докараме абсурда докрай с театъра на абсурда. Защо не творческия съвет и артистите на театъра да представят втора част на постановката „Оръжието и човека“, като поставят на присмех и критика и народа, и армията, и държавата ни използвайки присъдата на България в Ньой. В тази връзка могат да почерпят вдъхновение от не по-малко художствени произведения, като за препоръка са един от най-значимите творци, използващи оръжията на перото като Йован Хадживасилиевич с неговото произведение „Българските зверства във Враня и околностите“ – една разработка, която дори започва с позоваване на Иван Вазов: “Техният най-голям народен певец Иван Вазов, им е пял да колят всичко сръбско, да убиват и деца в пелените, и в майчина утроба, да се закърмят с вечна омраза към Сърбия и сръбския народ“. Хадживасилиевич прави преход със спектакъла на Малкович с някои нови детайли, които Бърнард Шоу като жив участник в Сръбско Българската война е изтървал, а именно: „Познати са българските зверства над сръбския народ от 1885 г. А воплите на сръбките деца, жени и старци в Стара Сърбия и Македония, в които години е господствала българската кама и револвер, дълбоко е врязан в сърцата на целия ни народ.“
Художествено, свободно, трогателно… изкуство, което ще наслади изтънчената публика и неомарксистки интелектуални среди в България днес.
За декор и участие в режисурата на една нова версия на „Оръжието и човека“ редно е да се ползва и разпространява в България препоръчания от самия Хадживасилиевич – Рудолф Райс, специалист по монтажна фотография, издал един изключителен шедьовър на първообраза на компютърните програми програмите за манипулативна обработка на снимки с цел създаване на нови реалности, публикувани в „Албум за престъпленията и жестокостите на Българите в Сърбия през 1915-1918 г. В своя труд Рудолф Райс има 52 публикувани ужасяващи фотографии, като в 47 от тях ясно се откриват от манипулации, но с огромен ефект върху неопитността за тогавашното време.
Произведенията на тези и още няколко творци са основа на големия спектакъл в Париж през 1919 г., когато под формата на мирна конференция, се разиграва една невероятна творческа постановка – театър на абсурда – раздаване на правосъдие над България, в която обвинителя, свидетеля, съдията и ищците са едно и също лице, а обвиняемия няма право не само на защита, но и на думата.
Една много „интересна“ комедия, с която ръководството на Народния театър, ако не може да отбележи на 27 ноември, може да включи в своя репертоар занапред, като със сигурност ще има откупени билети за няколко представления напред.
Ще бъде художествено, свободно, трогателно…както постановката на Малкович.
И най-важното, с такава една пиеса ще се запушат устите и на оределите граждани, които 105 години продължават да отстояват правото на истина, на справедливост и отговорност за криминалното осъждане на България в Ньой чрез манипулации и фалшификации, точно каквито виждаме на сцената на Народния театър, чрез които се прикриват амбициите за пълно унищожение на нашата държава и народ.
„На 27 ноември отбелязваме една от най-трагичните дати в нашата национална история – деня, в който на България е наложен престъпния Ньойски диктат.на 27 ноември няма да се напомни, че протестът срещу Ньойския диктат от 1919 г. изключително важен за нашето национално съзнание като размисъл и поука за съдбата ни, която е необходимо да се припомня като завет за нашата отговорност и стремеж за справедливост. Протестът срещу Ньойския диктат е гражданската ни позиция за отхвърлянето на имперските амбиции за господство, които днес отново надвисват над Европа. Но вместо това, съвременния псевдоелит отново ще се изпокрие, ще се сниши и мълчаливо ще угодничи за да покаже навън своето лицемерно безгръбначие и навътре своята наглост и безразличие към националната ни съдба. Нещо повече – Народния театър точно на 27 ноември пак ще представя „Оръжието и човека“. Вероятно всички билети отново ще бъдат изкупени и местата заети, както бяха препълнени киносалоните с войници на съветски филми през комунизма“, пише проф.Митев.
Ех, Митев! Кой ли знае вече Ньой-1919. Покрайнините! Скръб!!

Пунта Мара
Ще се броят бюлетените, както и ще се проверяват протоколите, в 28 изборни секции в 10 МИР-Кюстендил – така е според определението от днес на Конституционния съд по делото за частичното или пълно касиране на парламентарния вот от 27 октомври. Те са в Кюстендил, Дупница и Рила. Проследено по адресите, качени на РИК, на посочените в определението на КС секции в областния град са няколко смесени, в които са гласували и роми. Например секциите в бившия селскостопански техникум. В града продължава да се коментира ромският вот – цели семйства отишли този път до урните,което поражда съмнения на купен вот. В Дупница също обект на преброяване и проверка истинността на протоколите ще са секции с ромско население. Но и в с.Палатово,например. В малката община Рила ще се борят бюлетините в секцията в дома за хора с увреждания, както и в с. Падала.Коментарите са за купен вот за една от коалициите, която отново направи мандат в 10 МИР. Не само при нас се плащаше за гласове, но и по селата и по българските секции, казват в 12-хилядния ромски кв.Изток в областния град.
Е, да. Ама нали официалон се каза, че изборите са били честни /премиеръту министри и др./. То и да ги касират – файда нема! Пак ще сме наизбори напролет. Или, както го казваше Б.Борисов – „Всичко е Пунта Мара!“…..

Дълбай, Методи!
Методи Донев покани, и те дойдоха, приятели, хора на поезията и интелекта, каквито ги има в Кюстендил. В Пирговата кула, на трите и етажа и по дървените стълби застанали. Така беше представена новата му стихосбирка – „Вдън“. Разбира се – беше казано, че „Методи Джонев е сред най-емблематичните имена на кюстендилската поетична сцена. Поет на краткия стих, на метафорично поднесените философски прозрения. Представената стихосбирка е № 24 в поредицата на поетичните му творби“. Вярно е. Но някак убягва на взелите думата вътрешната сила и оригиналност на тези, този път – по-дългички от едно изречение, негови стихове. Методи е странен, вглъбен по своему. Върви мълчалив из града, ряядко се спира и заговаря някого. Кара си я неговата. И пише стихове
Дълбай в душата си, дълбай с длетото,
наточено на конски косъм,
дълбай и няма да повярваш колко стружки,
колко сажди ще изровиш от душата си –
за малко завещана ти,
и то назаем.
И още малко от така късите му стихове
Не бих полегнал под една и съща плащеница
със човеци,
викащи: „Осанна!“
Дълбай,Методи, дълбай!

Инфекции
Болницата в Кюстендил очаква откриването на инфекциозно отделение. Преди месец и половина в здравното министерство е входирано мотивирано искане за откриването му. Това съобщи управителят на здравното заведение Димитър Стоилов. Ще даде и специална пресконференция. Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ ще проверява болницата в Кюстендил, отказала да приеме болно дете.На 14 ноември детето е минало през спешно приемно отделение в кюстендилската болница и е било насочено за детското отделение. Лекарят, който го е прегледал, се е съмнявал за вирусна инфекция. От 2019 г. болницата няма инфекциозно отделение, когато е било закрито. Ако такова дете е било прието, имало голяма опасност да пламне вирусна инфекция в цялото отделение. Затова родителите са насочени към дупнишката болница. Боже, мили! В Дупница, където още ряботат над 80-годищни спициалисти – живи и здрави да са! Междувременно родителите правилно решили да го закарат до „Пирогов“. Детето се оправило.
А историята продължава да се коментира в града. Кюстендилци недоумяват по какви причини районна болница да няма инфекциозно отделение, дори и изолатор. То няма и „Уши, нос, гърло“, „Кожно отделение“… Но пък инфекциозно. При върлувалия година-две КОВИД! Чак сега ще преоткриват такова, ако успее здравнят мениджър Д.Стоилов. Преди години, като го имаше, се помещаваше в сграда от 1913 год. /Първата световна война/. И веднага се намериха активисти, съветници и пр., които приеха каузата за своя с инфекциозното . Пиар да става. Та, ни Дупница, ни Кюстендил. Да не ти се налага. Инфекция и мъки!!

Нищо не помага
296 пътнотранспортни произшествия са възникнали в Кюстендилско от началото на годината, обявиха от КАТ-Пътна полиция. 95 от тях са тежки, убити са шестима души, а ранените са 111. Произшествията са със 17 повече, сравнено със същия период на миналата година. Тежките са с 10 повече, леките произшествия са с 14 по-малко, а убитите – с 1 повече. Е, та нали акция след акция се хвали, че предприема полицията. Всеик ден – буквално. Но нещо не помага. Няма как да сме изрядин водачи при тоя стрес и неуредено общество, в което всичко те мами, ограбва, унижава и мачка. Лоши пътища, инфраструктура. Неинтелигентни и агесевни водачи. Туй-то. Нищи не помага!
От влизането на законовите промени в сила за отнемане на автомобилите на водачи, управлявали след употреба на алкохол и наркотични вещества, са отнети 124 моторни превозни средства, 78 от тях са управлявани от собственици, 46 от водачите не са собственици. 25 моторни превозни средства вече са отнети в полза на държавата, а 7 водачи вече са заплатили левовата равностойност на автомобилите, които са управлявали, за да бъдат върнати на собственицитеИ по тоя показател нищо. Какво, като им се отнемат колите. Пак се пи е си кара, пие се и се кара.Дрога – и се кара. Няма смисъл от операции, тъпотии и пр. Сульо и Пульо, разни фръцли и да не използваме по-крайни определения са зад волана. И така ще е…

Митрофанова мълча в Храма на Майстора

Посланикът на Русия Елеонора Митрофанова влезе в кюстендилската галерия „Владимир Димитров-Майстор“ в Деня на Будителя. Конкрeтният повод беше връчването на националната награда за скулптура на името на академик Иван Лазаров връчвана от Министерството на културата, СБХ и Общината в Кюстендил. Тазгодишният носител на статуетката и 9 хил. лева премия е Снежана Симеонова. Посланик Митрофанова беше лено разпознавана от десетките посетители в галерията. С преводачка тя разгледа експозициите в залите и проследи изцяло церемонията по връчването на наградата за скулптура „Акад.Иван Лазаров“. Дори се снима с някои от заговорилите я. Но мълчеше.Не направи никакви изявления или коментари.  Директорът на галерията склулпторът Валентин Годпосинов каза, че Митрофонава е посетила събитието като почитател на изкуството. Не влага никакво друго значение и смисъл на посещението си. А пък и синът е скулптор, добави Господинов. „Политика пускам само до входа на галерията, навътре – не!“, пали се директорът.
Областният управител инж.Александър Пандурски не е бил известен предварително, че ще има такава особа в галерията по това време. Кметът инж.Атанасов и председатеят на ОбС Димитър Велинов се правеха, че я няма. Администратори казаха, че покани да гостуват на церемонията са изпратени до няколко посолства в София, само Митрофанова се отзовала. Въпрос на протокол. Така, или иначе – но дойде. И, необичайно за нея, мълча. Май не видя нищо особено и … мълча!

И всичко пак си сe повтори
Четвъртият мандат за 10 МИР-Кюстендил до последно държа в напрежение паритйнтите щабове и симпатизантите, коментират активити. Вече е ясно, че спорният мандат отива при БСП-Обединена левица и водача на листата д-р Иван Ибришимов от Дупница. Още вечерта след вота трима от депутатите за избирателния рйон станаха ясни – бившият вътрешен мнистър Христо Терзийски /ГЕРБ/, Димчо Димчев от Възраждане и Николай Златарски – ДПС- НН. Четвъртият остана спорен, като теоритично можеше втори мандат да вземе ГЕРБ и тогава дупничанката Радослава Чеканска влизаше за трети път в НС, или дори ПП-ДБ и водачът на листата и бивш депутат Георги Стамов. След като Величие обаче не влезе, окончателното разпределение е в полза на БСП-Обединена левица и д-р Иван Ибришимов от Дупница. Коментарите са, че основнят принос червените в ргиона да имат мандат е на кмета на Дупница Първан Дангов, който е от БСП. И от общинската организация на червените в Кюстендил обаче обявиха отличен резултат на вота. Общинският БСП лидер Милчо Христов обаче не е съгласен. Кюстендилските червени събрали над 1500 гласа, имат 150 процента увиличение. „Трудно се излиза от дупката, но ние излязохме. Дай, Боже, занапред да върви все по-добре“, разва се Христов, среку когото младиет социалисти имат милиарди претенции и неодобрения…
Както и да е. Но тия четирима депутати от 10-МИР са … пак същите. И при по-висока активност – пак същите в парламента. Да ти се придрайфа, недоволстват по кафенетата.И пак нищо. Или поне по стиха на Константин Павлов – „Аз зная,че отново пак, но няма да е точно както….“