Черно за белия бор

Около 500 декара бял бор в Дупнишко са изсъхнали вследствие „епидемията“ от върховия корояд, казаха от Югозападното държавно предприятие. Декарите със сигурност са повече. За увеличаващите се кафяви петна по горските масиви в селата им сигнализират и местни кметове. На тях са им дадени указания как да се борят с корояда – къде ти! Най-засегнати това лято са масиви в землищата на селата Крайници, Тополница, Делян, Дяково, както и при Горна Козница и Бобов дол. От началото на годината до края на юли т.г. са установени 286 засегнати декара и 3 235 куб. метра иглолистна дървесина. Само през август в Дупнишко са регистрирани нови съхнещи бялборови култури на площ от 211 декара. За да се ограничи разпространението, към края на август на санитарна сеч са подложени 273 декара борови гори в района.

Съхненето на белия бор в Кюстендилско е лавинообразно, като особено засилено е съхненето по горските стопанства в териториалния обхват на РДГ Кюстендил –„ДГС Кюстендил”, ”ДЛС Осогово”, ”ДГС Земен”, ”ДГС Трън”, ”ДГС Брезник”, ”ДГС Радомир”, казват горски специалисти. За да се подпомогне развитието и съхранението на гората почти е спрян добивът на дървесина от зелени насаждения – така нар. „зелена сеч“.

Нещата с белия бор са направо трагични, ситуацията е неспасяема. 2 377 декара изсъхнал бял бор, или към 25 хил. куб.метра дървесина, общо ще бъдат отрязани в регионите Кюстендил и Перник тази година, казаха от областната дирекция по горите. Вредителят върхов корояд, който се активизира през вегетативния период на дърветата – след февруари, „няма спиране“. Според специалисти лесовъди има и друга причина за съхненето на белия бор – този вид е засаждан ударно и повсеместно при социализма като противодействие на ерозията и вече е с изчерпан или отслабен потенциал. Всяко село, дори всяко семейство, имало план по колко да засади. Грешка е и, че е засаждан на ниска надморска височина – той расте над 1000 м., но по поречието на Струма е засаждан и на 300-400 м. На такава височина почвите не са подходящи и хранителни за този вид и той изсъхва и загива, коментират горски специалисти. Промените в климата последните години също му влияят – отслабват имунната му система.

Остава поголовна санитарна сеч като противодействие, която обаче изглежда много е закъсняла. От дърводобивни фирми в региона коментират, че около 500 хил. куб. м. изсъхнал бял бор трябва да се отрежат в Кюстендилско и Пернишко. За цялата страна са около 2 мил. куб. метра. За нея обаче няма пазар, изсъхналият бор става само за огрев. 99% от сечта на територията на Кюстендилското горско стопанство е санитарна. Това, че се реже суха и некачествена дървесина за огрев, която на пазара се реализира по 12,60 лв. за куб. метър, принуждава стопанството да увеличи обема на добитата дървесина – ако досега се режат 3500-4000 куб. метра за месец, при пазарна цена по 17-18 куб. м. за куб. метър, то сега се налага добив по около 6000 куб. метра дървесина месечно, за да се осигурят средства за заплати на служителите, да се реализира печалба, да се покрият всички разходи, отбеляза шефът на стопанството инж. Тони Колев.

Горски казват, че доставната цена на отрязаната суха дървесина ще пада още – по Родопите например стигнала до 1 лев за куб. метър, което ще накара стопанствата да режат все повече и повече. Кой ще я купува обаче. Изобщо – черно и панихида за белия бор.

Юг News

Цъ-единението

Областният управител Виктор Янев и представители на областната администрация, кметът Петър Паунов, съветници, от ръководствата на политически партии, граждани отбелязаха Деня на Съединението в Кюстендил. Пред паметника на Булаирци бяха поднесени венци и цветя, момиченце в национална носия издигна националния флаг. Толкоз за честванията. Според местни историци кюстендилци на са взели пряко участие в събитията преди 131 години. Но в града – като граничен район, активисти, населението е имало готовност да защити България и българската територия, ако това се наложи, кюстенидлци са били напълно съпричастни с каузата на съединистите. Дори след получаване вестта за Съединението в Кюстендил, който по това време е бил център на четири околии – Кюстендил, Радомир, Босилеград и Извор, се събират на митинг повече от 2 000 души. Гласувана е телеграма до министър-председателя с призив за защита на Съединението. „Кюстендилските граждани се присъединяват към изразената официална воля на нашите братя в Южна България и искат от негово височество българския княз и от неговото правителство да приемат управлението на Южна България, досегашна Източна Румелия. Тукашното население е готово по всякакъв начин да помогне на правителството ни и да подкрепи за достиженията на това свято и желано от целия български народ дело”. Аналогични телеграми са изпратени от Дупница, Радомир и село Извор.

 
Значи преди 131 години 2 хиляди излезли в подкрепа, днес до пл. Велбъжд бяха 50-60. В близкото кафене си споделяха, че имат да берат ябълки, чакат първите партиди грозде да докарат търговците, та да наложат вино. Десетки бяха по Гърция – какво ти Съединение. „Ще се съединя с жена си, ама не днеска, а довечера“, остроумничеше друг. Висок е процентът на такива, които не знаят нищо за това събитие. Голям процент от днешните българи бъркат хронологията и участниците. Дори и от микрофоните на честванията се чуват от оратори – „да сведем глави пред паметта на тези, които загинаха за тази кауза – Съединението“. Има само един загинал – майор Райчо Николов и слава богу, че не се стигнало до кръвопролития.

Eдинственият паметник на Съединението в Кюстендил е в двора на Регионалния граничен сектор – с. Лозно. Построен е през 1998 година в двора на казармите на бившите Гранични войски. Композицията е дело на четиримата творци – Иван Русев, Мите Чудомиров, Вальо Господинов и Свилен Блажев. За изграждането на монумента са използвани три от най-хубавите антични колони, открити при археологически разкопки в Кюстендил. Издигнатите колони символизират разпокъсаната на три части България – Мизия, Тракия и Македония. Върху колоните е поставен трънлив венец, символ на изпитанията, трудностите, несбъднатият идеал на българския народ за единение. Трите колони са издигнати върху пресечена пирамида, а в подножието й са изписани трите години – 681, 1885 и 1908 г. Пресилено е да се твърди, че този паметник е правен специално за 6 септември. По-скоро обобщенията и внушенията му са по-национални. Но както и да е – и това, че паметникът стои затворен 20 години и клеясва, е показателно колко ни пука за разните Съединения. Друга интерпретация също е неуместна и не издържа  – че Съединението ни призовава и ни води към единение. Кое ни обединява. Мизерията ли. Материалната и духовната. Ще ни обединят ли празници като днешния – Цъ, най-малкото  те. И изобщо.

Юг News

Скопски полет

Прибиращи се от Запада за лятна ваканция и през отпуските гастърбайтъри кюстендилци ползват полети до Скопие – билетът по линията е по-евтин, отколкото през Аерогара София, казаха по празниците предпочели дестинацията. Ако от Германия до София самолетен билет е около 150-160 евро, то до Скопие е 50-60 евро. От македонската столица се прибират до Кюстендил или до някой друг град от Югозапада или до столицата с частен превоз /чака ги роднина/, или групирани по четирима вземат такси, което им излиза евтино. Вариантът се прилага и на прибиране към западните държави, в които пребивава и работи нашенецът гурбетчия. До Скопие летят обикновено самолети на нискотарифни компании. Освен това – като страна не член на ЕС, летищните такси в Скопие са по-ниски, оттам и билетът е с по-приемлива за нашенците по странство на гурбет, чийто роден град е Кюстендил или от района, коментират каращите ваканцията си у дома „чужденци“. Единственото усложнение е бавенето през някой от митническите пунктове и ГКПП-та, където заради проблема „бежанци“ контролът е затегнат и проверките са бавни.

 
Покрай тия авиовоаяжи и покрай честите екскурзии и прескачания на пазар по Македония кюстендилци са повече от категорични, че при съседите е къде-къде по-евтино и нормално като цени. Сега е сезонът за туршиите – прословутите червени чушки по Крива паланка, Куманово, Делчево са по 60 наши стотинки за килограм – в Кюстендил 1-1,20 лв за кг. Наближава гроздобер – при нас цените ще са „майка си и баща си“, в Македония – по 50-60 ст. килограма. Това олио, оцет, захар – делиш кюстендилските цени на две и получаваш македонските. Така е и в заведенията. „Поръчахме си в механа „Воденицата“ край Крива паланка и манастира „Св. Йоаким Осоговски“ две шопски салати. Бяхме компания от петима, ядохме и петимата и ни остана. В Кюстендил салатите са такива миниатюрни, че не разбираш дали си ги опитал“, констатира тираджията Даката, който живее в близко до Кюстендил село, а по празниците ходил със семейството и приятелите да се разнообрази и „поядоса“ при съседите. Да се поядосва, че преди няма и двадесетина години македонците бяха ден и нощ в Кюстендил /а и сърбите, шиптърите/ да пазаруват. На лекар и зъболекар, на фризьор, на сервиз за колата. И им беше евтино, дори и домати купуваха и Кюстендил беше станал балканска зеленчукова борса. Сега всичко се обърна. Ето, че и при самолета плащат по-малко от нас. Добре, че нямат море – и на плажа щяха да са под нивата на родното Черноморие. Впрочем капепейци на Гюешево са впечатлени, че македонците това лято ги няма закъм Несебър, Слънчев бряг, Созопол. Защо ли.

Българо-македонската митница при жп гара Гюешево

стои празна и заключена и се лющи повече от 20 години.

Юг News

 Пак в ада Големо село

Близки и приятели, бивши и настоящи техни колеги, живеещи из близките села по Разметаница, преживели и за които още е жив ужасът преди 17 години, почетоха паметта на загиналите при взрива в склад за взривни материали при бобовдолското Големо село шестима полицаи и огнеборци. Тогава загинаха, бяха разкъсани от детонацията, мл. лейтенантите Иван Факирски, Венцислав Георгиев, Бисер Калистратов, Ивайло Иванов, Ивайло Парасков и капитан Крум Зарев. В двора на полицейското управление в Бобов дол, където е паметната плоча за загиналите служители към тогавашното звено при ТЕЦ „Бообов дол“, дойдоха началникът на националната служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гл. комисар Николай Николов, директорът на областната дирекция на полицията в Кюстендил ст. комисар Елиан Стамболийски, началници на регионални звена и служби на пожарната, кметът на Бобов дол и представители на общината. Венец изпрати премиерът Бойко Борисов.

Дошлите на поклонението си спомниха за трагедията, при която около 16 ч. на 4 септември 1999 год. възниква пожар в цеха за взривни материали за минната промишленост на частната фирма „Лазарит“ на проф. Славчо Лазаров. Изпратеното звено пожарникари и полицаи започва изнасянето на сандъци с материали, при което избухват капсулдетонатори, за които огнеборците не са знаели, че се съхраняват в склада. Взривяват се над 5 тона тротил. Освен шестимата загинали десетина от изпратените на мястото да гасят и обезвредят пожара униформени служители са ранени. Делото по взрива при Големо село продължава с доста обрати и перипетии по различните съдебни инстанции 7-8 години. Резултатът накрая е, че и собственикът на цеха проф. Лазарав и четирима бивши директори ни мини „Бобов дол“ са оправдани окончателно – заключението е, че подразделението, изпратено да гаси в цеха, е действало неправилно, трябвало е да се гаси от дистанция, а не да се влиза вътре и пожарникарите да бъдат обречени на гибел. Пълно безумие – пистолетът на един от разкъсаните полицаи беше намерен на 1,5 километра от кратера на взрива. Може би гасенето е трябвало да става с вертолет, с робот и пр. Никой не обясни на близките какво точно е станало, има ли виновни. Впрочем родителите на повечето от загиналите междувременно се споминаха, не преживяха трагедията – тази при Османов дол в цеха на професора Лазаров, и тази по съдебните зали и кулоари след това. Дъщерята на единия от загиналите – Венцислав Георгиев – Венцислава се родила 5 месеца след гибелта на баща си. Момичето почти неизменно е сред хората, идващи на 4 септември на поклонението пред паметната плоча в двора на бобовдолското РПУ. А всяка година най-близките и някои от ресорните началници на 4 септември са в ада Големо село. Като че ли нищо не е променено. Само мястото е по-ужасяващо, казват местните.

Юг News

Планината не е до колене

25-годишен софиянец падна от около 30 м. по скалите при известните Дяволски водопади над с. Пастра в Рила, съобщиха от спешния център в Кюстендил. Мъжът оцелял по чудо. Над 8 часа продължила акцията по издирването му от планинските спасители. Сигнал за бедстващ в планината мъж е подаден на тел. 112 в 0,20 ч. В 2,10 ч. екипът на спешното в гр. Рила успял да стигне мястото на инцидента. Мъжът е с множество контузии – основно на гръдния кош, има съмнения за счупен крайник, каза завеждащият спешния център в Кюстендил д-р Анелия Георгиева. Транспортиран е до болницата в Благоевград за изследвания и лечение, няма опасност за живота му, добави д-р Георгиева. Прегледите в отделението по образна диагностика на МБАЛ – Благоевград са установили три счупени ребра, пневмо и хемоторакс – пробит бял дроб и кръвоизлив в него, както и фрактура на капачката, стана ясно на сутринта. Неотложно е да се закара до столична клиника, произнесоха се благоеврадските лекари. Районът на Дяволските водопади при село Пастра не е безопасен за преминаване, теренът и лабиринтът от скали там е много труден за неопитните туристи, казаха планинари. Серията от 15 водопада с височина до 15 м. всеки е с денивелация от около 400 м. Преодолява се за около 4 часа по трудна и „шибана“ пътека, участъкът е влажен и на места хлъзгав, коментират познаващи района туристи. Пострадалият е бил с още двама души, които към 18 ч. качвали водопадите, Не е ясно при какви обстоятелства единият от тримата е паднал и защо са предприели преход в късната вечер и през нощта. Вероятно са подценили ситуацията или пък нямат достатъчно планинарски опит. Случаят се изяснява от полицията в Рила.

4-5 часа вися над бездна при Стобските пирамиди 22-годишен младеж, и той от София, докато екип на регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Кюстендил успял да стигне до него и да го свали. Това стана няма и преди месец. Група от петима приятели – момчета и момичета, тръгнала на стъмване да катери природния феномен. Решили да се откажат, но един от тях продължил. Качил се доста високо, докато не спрял до ръба на скален откос. Не могъл нито да се върне, нито да продължи напред. Успял да се обади на приятелите си, а те позвънили на тел. 112. Изпратените спасители от Рила и Кюстендил успели да стигнат с въжета до изпадналия в критична ситуация младеж към 1 часа през нощта. Момчето беше спасено. Свалиха го в добро състояние, бил е контактен. Присъединил се към групата и всички отпътували към столицата.

Същата работа. Дяволските водопади, Стобските пирамиди. Седемте рилски езера. Там хижари  се кръстят, като срещат „посетители“ по джапанки или посетителки по обувки с ток. И кучето си водят – това добре. Ама къде е тръгнала „тая“ с резанки на бос крак, цъкат хората наясно с рисковете по планината. Тя, планината /май се отнасяше първа за морето/ не е до колене. Не е като на плажа и под чадъра. Отнася се най-вече за „оялите се отвсякъде“ софиянци.

Юг News

Полицията да покаже ГО и винетка

Два коли марка „Пежо” – данжел боксер 4Х4, на регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” в Кюстендил попаднали под номер 172  и 174 в списъка на МПС със спряна регистрация заради неплатена застраховка „Гражданска отговорност“, забелязаха бдителни служители. Списъкът е поставен на видно място във фоайето на КАТ. 1 468 коли, камиони и изобщо превозни средства в региона са в същия списък заради това, че собствениците на МПС нямат актуална „Гражданска отговорност” към дата 29 август 2016 г.  Те са със служебно прекратена регистрация от сектор „Пътна полиция“ при областната дирекция на МВР. „Допусната е техническа грешка – всички наши коли и тези на полицията са с платена застраховка „Гражданска отговорност“, имаме договор  с министереството на вътрешните работи за това. Грешката ще бъде поправена“, каза в четвъртък след обяд шефът на регионалната служба „Пожарна безопасност и защита на населението“  комисар Светлин Георгиев. След „вътрешно разследване“ станало ясно, че самият Гаранционен фонд е платил „гражданската отговорност“ на специализираните автомобили на Пожарната с дата 3.12.2015 година, когато возилата са били получени като част от европейска програма за подпомагане на звената за защита на населението. Ще ги извадим от този списък двата автомобила на „Пожарната“ и ще възстановим регистрацията им, каза шефът на КАТ – Пътна полиция към областната дирекция в Кюстендил ст. инспектор Радослав Боюклийски.

Да, ама съмненията, че има нещо нередно, остават. Как така Застрахователният фонд хем сам платил „гражданска отговорност“ за колите на пожарната, дошли по европрограма, пък след това ги включва в черния списък с неактуална полица. Ако някой редови водач го хванат да кара без „гражданска отговорност“, следва акт от 100 до 300 лева, а допреди година беше от 400 до 800 лева! Затова полицията и пожарната да покажат полици „гражданска отговорност“ за всички автомобили, подлежащи на такова застраховане. И винетка да покажат. А и ченгетата да покажат винетка и полица, когато са с частните си коли. Публична тайна е, че те се ослушват, стане ли дума за такива стикери и „финтифлюшки“. А и други служби да се контролират – здравни, съдебни, регионално административни. По най-затънтени пътища – като този за Двете реки и Сажданик например, както и по Диарбекирите над паланките по Треклянско, искат винетка и „гражданска отговорност“. Как е по централните пътища обаче. Впрочем вървят коментари, че в списъка със спряна регистрация заради неактуална ГО преобладават фирми, дружества, юридически лица, колективи. Никаква изненада.

Юг News