Няма будене

С поднасяне на венци и цветя пред паметника на Христаки Павлович-Дупничанин започна честването на Денят на будителите. Десетки граждани се стекоха на пл. Свобода, за да покажат уважението си към делото на един от най-изявените дупничани. „От 1 ноември 1923 година с указ, подписан от цар Борис Трети, денят бил обявен за общонационален празник в памет на заслужилите за Отечеството си България. Неслучайно за Ден на народните будители се приела не просто календарната дата 1 ноември, а понеже на този ден по стар стил е празникът на Св. Иван Рилски Чудотворец – покровителя на българския народ. Целта на празника била да се прослави делото на Св. Иван Рилски, на братята Кирил и Методий“, на Йоан Екзарх, на св. Евтимий, патриарх Търновски, на славните възрожденски дейци Паисий Хилендарски, Васил Априлов, д-р Петър Берон, Васил Левски, Христо Ботев и на още десетки дейци на просвещението и национално-освободителното движение“, сподели историческото възникване на празника директорът на историческия музей в Дупница Анелия Геренска. „Тук, пред този паметник отдаваме почит на нашите будители – на дупнишките възрожденски учители, просветители, книжовници, духовници и борци за национално освобождение: Христаки Павлович, Аверки Попстоянов, Христо Димитров – даскал Ристо, Димитър Бисеров-Окулията, Атанасий Чолаков, Георги Икономов… и всеки един от тях не е пропускал да се нарече Дупничанин“, допълни в словото си Геренска.

Такива неща ставаха по градовете, а и по доста села /Сапарево, Сапаревобанско, Соволяно – Кюстендилско, и др./ на 1 ноември. И дума не се казва защо Будителският ден е бил забранен през 1945 год. Тогава явно не са ни трябвали будители – те са минали вече, съветските войски освободители, всичко е събудено и готова за революционни подвизи и просперитет. „Четвърт век, равен на столетие“, беше призовал вождът и учителят на българския народ Георги Димитров. Какво по-събуждащо от това. Ама се оказахме в пълна разруха и държавна несъстоятелност 45 години по-късно. И какво като тоя празник е възстановен от мистър „Мати Болгария“ Петър Константинов през 90-те години. Честването му е напълно соц – мероприятия /дума, която ще се задържи десетилетия в речника на сънародниците ни/, церемонии, шествия, за малко и манифестации да тръгнат в името на будителството. Или да мине по Фейсбука – /бе, я стига/, в шествието да тръгнат топчалгарки, Митьо Пищова и сподвижникът му Шишарката, Сашка Васева, Петното, Очите, Главата и др.

 
Иначе за будители са тръгвали много. Ботев е издавал и вестник „Будилник“. Но и той, най-вече като минал Дунава при Козлодуй и тръгнал към Бутан – Враца – Околчица, го е разбрал безутешно – будене няма. То не е като някое мероприятие – разпоредено, па отменено, възстановено и прочие.

Юг News