До Скопие, ама защо

Ежедневие е за кюстендилци, пък и за хора от София, от Югозапада, да идат до Крива паланка. На пазар – за евтин прах за пране, за жута ракия, за жив петел или сланина по тамошния битак. Или да заредят евтина нафта по бензиностанциите там. Дори някои си поръчват по джиесема деликатеси по македонските кръчми, след това ги транспортират до Кюстендил и си ги хапват с компания, на софра с роднини и приятели. Това е добре – карат евтин зеленчук, месо, живи петли, „жута“ ракия. Плюс някой и друг стек цигари. Нека. Пазар и кръчма.
Но не и до Скопие. Разочарованието е пълно. Пътят дотам от Крива паланка – тесен и зле поддържан до магистралата „Александър Македонски“, е малък кошмар. По самия аутобан се кара с толтакса, която не е висока 1,50 евро. Големият кошмар е самото Скопие. Такава бутафория не може да се види в друга столица, ако това въобще е столица. И неакедимично подготвеният историк ще се отчае от тия „извисили“ се десетки конници – на тоя, на оня, на еди кой си „пълководец“. А пък монумента на Александър Велики ще те накара да бягаш час по-скоро. И Триумфална арка са си издигнали. А защо. Някакви камбанарии още в строеж се извисяват. Наподобяване и на часовниковата кула в Лондон можеш да хванеш, ако се вгледаш в далечина от центъра на метри от Александър Велики. И се строят още и още неща и сгради. На които вероятно ще се сложат табели и ще ги пратят в древността. И хотел да е нищо не пречи да му лепне някъде на фасадата „II век“. Така правят. И никой не ги и спира. Това архитектурен синхрон, водеща идея, солидност…  Монументалност монументарност, ама защо е такъв кич. Абе, да се чудиш и маеш.

И две неща, които наистина са си на мястото. Молитвен комплекс с барелеф и мраморна фигура на Майка Тереза, обявена вече за светица. Която наистина е родена в Скопие. Тук не трябва никаква бутафория и постановки. Дори и магнитчетата с лика на Агнеша – Майка Тереза са истински и е добре да го купиш… А на няма и минута път по главната е и паметникът /композиция/ на просяка. Но входа на някакво културно учреждение е ситуиран. Просякът обаче си е съвсем „готин“, въобще не е бутафорен. Ей, това е.

Юг News

Саи за Роналдо

Кюстендилска фабрика ушила чифт обувки, предназначени за футболната звезда и носител на Златната топка Кристиано Роналдо. Тя е изпълнила специалната поръчка на италианска фирма, която преди това е шила същия модел в Кюстендил. Кристиано Роналдо вече е носил такъв модел обувки, но си е поръчал още един чифт, защото много са му харесали. Те са в червено, черно и бяло. Цената им на свободния пазар е около 300 евро. Обувките са направени от неопрен. Това зашеметяващо текстче пусна кюстендилски сайт, а веднага го завъртяха още няколко „екипа“ от „сайтовото пространство“. Дори и имаше отзвук в Македония – то е ясно, обувките не са шити в Кюстендил, а някъде по Македония, изръмжаха комшиите. „Приятел ми е дизайнерът моделиер, който е изработил чифта. Какви ти македонци, всичко стана в Кюстендил“, защитава авторството на нещата кюстендилският репортер Иво К. сътворил сензацията, че Кюстендил обу звездата на „Реал“ /Мадрид/, Португалия, а и на света /нали така/. Публикуваното на сайта dariknews.bg, е от страницата във Facebook на моделиера на обувките Elena Iachi, която е написала: Amazing Cristiano Ronaldo with our red slip-on sneakers !! Thank В подкрепа към материала е публикувана и снимка на моделиера на обувките Elena Iachi.
Супер, много добре. Само, че следват милиони въпроси. Как така па в Кюстендил чифт обуща са изработени от-до, по поръчка. При соца в града имаше завод „Ильо войвода“, но тай правеше дамски обуща, не е за вярване да му стават на Роналдо. А, има и фирма „Дарис“, която прави обувки за Италия, злите езици говорят, че работи на ишлеме. Има десетки италиански цехове, но за саи – не и за обувки. Институции и близко до „Дарис“ хора изключват варианта там да са шили въпросния чифт, че оказал се и втори за звездата. Да не би в Кюстендил да са правили саите, а обущата да са ушити някъде в Италия, Испания, Франция. В очакване са всички сайтът да убеди, че писанието му е истина. да звъни на самия Роналдо. Може да се окаже, че и друго са му шили и обули в Кюстендил /да не дразним македонците /.

Юг News

Едни и същи, едни и същи

Омбудсманът на община Кюстендил Васил Иванов е единственият предложен за председател на РИК- Кюстендил, съобщи след проведените днес, 29 януари, консултации областният шеф Виктор Янев. Иванов е предложение от ГЕРБ и прогнозите са, че тъкмо той ще оглави избирателната комисия. Според областния управител Янев номинацията на обществения посредник е много удачна – заради статута му на надпартиен той нямало да проявява пристрастия. Освен това е бил председател на районната избирателна комисия и на предишни избори. Няма нарушение на закона с неговото номиниране и евентуалнато заемане на този пост за предстоящия на 26 март извънреден вот, категорични са от ръководство на партия ГЕРБ. За времето, докогато РИК работи, той ще замрази функциите си на омбудсман.
Лидерът на БСП в Кюстендил Иван Каракашки обаче не крие изненадата си от предложението на ГЕРБ за председател, в лицето на местния омбудсман Васил Иванов. „Това не е добър ход, той е надпартиен и да се яви като предложение на политическа партия, не е добре. Той беше председател на ОИК на последните местни избори, тогава явно е помогнал на кмета г-н Паунов за избирането му. След това нещата явно са му върнати, под формата на общински омбудсман, и сега, тъй като изборите са решаващи, явно пак са активизирали не Васил Иванов- юриста, а обществения защитник на хората от Кюстендил, да бъде представен за председател на РИК.“, разсъждава Каракашки. Партиите не можаха да постигнат съгласие за състава на РИК, спорът е за поста заместник-председател, от „Атака“, ДПС и Реформаторския блок не отстъпиха от позициите си и от персоналните си номинации за „зам“ – съответно инж. Иван Мишков , Александра Колева и синия Любомир Стоилков. Така крайното решение за състава на районната комисия ще вземе ЦИК.
Защо му е е на нововстъпилия в поста омбудсман пак да е изборджия. Парите му за месеца едва ли ще са повече – около 2 хиляди лева .Остава другият мотив – партийната обвързаност, не може да каже „не“ на тия, които му дадоха твърде благата служба. Така, че Каракашки е прав на 150%. Но има и друго. Самият Каракашки, Любомир Стоилков, неизменният в консултациите преди всеки вот местен „стратег“ Емил Венев /ДПС/, та и областният / до няколко дни/ Виктор Янев, кметът Паунов, Симеонка Манова, Иван Мишков и др. се повтарят преди по време и на всеки вот в града. Едни и същи, едни и същи. Какви избори. Режисурата, първо сценарият, после и изпълнителите, се повтарят до болка, би казал радиоводещият Тома Спространов. Как пък някой случан илиот местните протестъри /доколкото може да се говори за такива/ не проби. Ами, то при така нар. протестиращи при Арката 5-6 души плътно беше и кметът Паунов, плюс някой от администрацията като зам.-кметът Светослав Василев например. Едни и същи, едни и същи. Какъв ти избор, какви ти избори.

Дърва и лед

Кюстендил се оказа единственият град в Югозападна България, където могат да се закупят дърва за огрев при неотминаващата люта зима. При това около 1 000 куб. метра широколистна дървесина – дъб и бук, са в склада само на една местна фирма – „Суна“. Там напливът от клиенти е денонощен. През целия януари всеки ден около 10 ТИР-а карали дърва за Гърция, особено по Коледа. След като дървата навсякъде в Кюстендил, в Дупница, Перник, Благоевград, а и в София свърших, от Суна правят един социален жест – от четири-пет дни спряха износа за Гърция и продават само за битово потребление. За да могат хората да изкарат тежката зима. Мнозина се съмняват в тая загриженост, едва ли бизнесмени ще се откажат от печалбата в името на това градът им, районът да не мръзнат. По-точно беднотията да не мръзне. Кой-знае, може пък да са искрени и коректни.

Шефът на „Суна“ Георги Терзийски, син на кмета на с. Шишковци Климен Трезийски, уверява, че фирмата ще има дърва до края на зимата, колко и да продължат студовете. Защото са заредили есента складовете „догоре“. Вложили доста пари, но това го изисква истинският, сериозният бизнес. В двора на фирмата им „мръзне“, заледен от кучия студ цял ТИР с дъбови дърва. Не потеглил към Гърция, а ще го стоварват за клиенти от града и мръзнещия Югозапад. Ясно е, че ще имат големи печалби, оборотът им ще е неподозирано и от тях самите висок. Кълнат се -няма да вдигат цените – по 75 лева за кубик, като 5 лева са за обработката с машината. „Цени над това ниво си е спекула“, категоричен е кметският син Терзийски.

Юг News

Аман от награди

Община Сапарева баня е отличена в годишните награди на министерството на туризма в категорията „община на 2016 г. за балнео и СПА туризъм“. Курортната община дори беше номинирана в три категории – освен в „Балнео и СПА“, получи номинации и в „планински туризъм“ и „туристическа дестинация“. Благодаря на всички, които подкрепиха Сапарева баня и гласуваха за нея в годишните награди в сектор туризъм. Признателни сме и на министерството на туризма за оценката и номинациите, които получихме за развитието и утвърждаването ни като туристическа дестинация. Ние сме сравнително малка община и 3-тото място за нас е наистина престижно“, бодро заяви кметът на Сапарева баня Калин Гелев. В челните места на „Балнео и СПА туризъм“ се нареждат Велинград и Поморие, а Сапарева баня зае трето място.

Същевременно Кюстендил от две-три години влезе в прехваления проект „по пътя на римляните“, лансиран от асоциацията за СПА туризма. Не се знае колко години ще върви по тоя път Кюстендил, то древна Пауталия е част от тоя път. Ама сега някой трябва да го номинира, репрезентира, журира, изпиратства, контролира, експлоатира и обира т.н.
Но да се върнем на симпатичната Сапарева баня. Градецът с 8 открити и 4-5 закрити басейна, където се къпят и при – 30 градуса, с охлаждащата се по естествен път 103-градусова минерална вода. С над 70 къщи за гости, които не плащат местните налози и такси, не могат и да ги принудят. С безработица над 20%.
А се оправяй сега. Валят призове за процъфтяващ бизнес и балнеология, цели Седем рилски езера са ти над главата, дъновисти и пр. обитават за месец-два земите ти, а толкова хора са безработни. А тия, които работят и движат бизнеса, не плащат данъци и такси. Какви ти награди, призове, номинации и т.н. Много добре си го знаем кое как става. Кметовете са наясно най-вече.

Качват и бебета на Седемте рилски езера посред зима

Юг News

Калинката Тимчев

Прокуратурата в Дупница разследва бившия шеф на общинската болница Росен Тимчев, съобщиха от обвинението. Срещу него са подадени два сигнала – единият е от председателя на минипарламента в Дупница Ивайло Константинов, а вторият от Агенцията за медицински одит. Образувано е досъдебно производство за съставяне на документ с невярно съдържание, Тимчев се разследва и за упражняване на професия без съответния документ за това. Досъдебното производство е по чл. 308 и чл. 324 ал. 2 от Наказателния кодекс. Ако се докаже вината му, го грозят до 3 години затвор по едното и до 8 години по другото обвинение, разтълкува нещата говорителят на обвинението в Дупница Емил Павлов. Същевременно все още не са ясни резултатите от назначената от общинския съвет комисия, която трябваше да извърши приемо-предаването на активите на болницата и извършената проверка. Може Тимчев да е оплескал работата още повече.

Как стана така, че Тимчев, разследван и за пари за ремонта на черква в Сапарева баня, задържан в недалечното минало като щурмовак от първите редици на митинг на ГЕРБ пред парламента, се оказа „калинка“. Тия, дето го предложиха за шеф на дупнишката общинска болница, не им ли мина нещо през ума, че „тоя човек нещо…“ То за пазач на някой порутен соцобект какви ли не процедури, тестове, комисии изпитни се назначават, а за посегналия и на черковни пари, фалшифицирал диплом за завършен здравен мениджмънт гербаджия, едно гласуване в дупнишкия парламент при управляващ ГЕРБ и готово. Иначе Тимчев, син на националния консултант по онкология проф. Костанта Тимчева, добре го отиграваше като болничен шеф на запътилата се към моргата общинска болница в Дупница. „Да му захвалиш“. Направи решителни реформи – съкрати персонал, закри отделението по хемодиализа и др. И даваше смели ултиматуми към министъра Петър Москов по ощетилата болницата на Тимчев така нар. „здравна карта“. Често даваше изявления и общуваше с медиите. Назначи си суперсекретарка на юношеска възраст /замалко/. И т.н. Какво ще стане с досъдебното производство, ще се види. Но Тимчев не е герой и не може да обере лаврите на мним доктор. Геният по тази дисциплина се нарича Валентин Цеков от кюстендилското с. Пиперков чифлик. Човекът бива завеждащ отделение, шеф на болница за белодробно болни, инспектор от правосъдното министерство и пр. Лежа в пандиза – не за дълго. Излезе и отново тръгна да пътува „на стоп“ и клечи по спирките. Не е ходил по митинги на ГЕРБ. За разлика от Тимчев. Който даже е задържан. Но пуснат.

  Юг News

Платената любов

Проститутка е осъдена на „пробация“ заради неплатен патентен данък като компаньонка в общината Дупница, постанови съдебен състав. Налогът е в размер на 6000 лв. Жрицата на най-древната професия е без регистрация в бюрото по труда. По време на съдебното дело е установено, че Таня Ц. няма постоянен трудов договор, който да доказва, че работи. Тя предлагала платена любов на главен път Е-79, на разклона за Рилския манастир. При бившата петролна база, където почти през ден дупнишки и рилски ченгета често задържат труженички на магистралната любов. Таня дала показания пред дознател, като заявила, че повече няма да се занимава с проституция. Но отново се връща на пътя. На последното дело преди месеци изръсила в съдебната зала, че и писнало от българското правосъдие, дето я преследва и докато е в тоалетната, и че се изнася в Гърция, където са по-толерантни към изкарващи надницата си като нея жени /и мъже/. И че отглежда сама 16-г. си син, ученик в Благоевград, казала. Съпругът й я изоставил още докато момчето било пеленаче. Няма пари да го издържа и затова предлага тялото си. Жената е от Ботевград, но работното й място от дълго време е на Е-79.

Проверка в общината в Дупница установила, че никой не е платил патентен данък от 6000 лв. годишно за компаньонка или компаньон. Не само в Дупница, никъде в България не плащат компаньонките. Които все по-открито си го казват, че упражняват този занаят, с пълното съзнание, че не вършат никакво престъпление. И няма отказване. Защо тогава и кога най-накрая ще се гласува закон, регламентиращ тази платена като всяка друга работа. В граничното Гюешево по-възрастни разказват как – като почвали да строят преди повече от 70 години жп линията София-Скопие и докарали в селото им екип италиански инженери и строители, на втората седмица в селото и в Кюстендил открили два публични дома. Съвсем законно и неизбежно. Така, че Лениновите концепции за жената и за личността ли защитаваме все още, като не узаконяваме тази професия. Надникнете във всеки по-така или даже и в по-некласен хотел. Веднага ще ги видите труженичките. За разлика от тия на гл. път Е-79 те няма да направят самопризнания пред дознателя, тия по звездните хотели полицията не ги и проверява, нито задържа. Давайте закона, за да се знае коя какви труженичка ги върши. А и другото. От векове има сериозен спор коя от двете професии – проституцията или политиката, е по-древна. Да попитаме момичетата, дето зъзнат в снега или ги пече слънце на Е-79. Те знаят.

Юг News

Партизанско

Междинен път от около 1 километър на административната граница между общините Трекляно и Кюстендил не се чисти и затова някогашното партизанско село Полетинци е откъснато от света повече от месец. Селото има четирима жители. Там на 3 август 1944 год. загиват партизаните Емил Шекерджийски, Стоян Лудев, Стоян Стоименов и Крум Зарев. В тяхна памет са издигнати два паметника. Пътят между „стария“ и „новия“ паметник не се чисти от никоя фирма обаче. По време на соца е бил в идеално състояние през цялата зима. В няколкото все още обитавани къщи живеят предимно възрастни хора, както и предишният кмет на Полетинци Станка Димитрова. Там наследствена къща има и кюстендилецът Васил Ш., бивш миньор по Чехия. Той им карал с джипа си по два пъти хляб последните дни. Сигнализирал да пратят техника да изрине дебелия 50 сантиметра сняг. Пратили булдозер, който съсипал асфалта по единствения път. Сред бедстващите е и възрастна над 80 години баба. „Ако кара така тази зима, ще замръзне горката старица“, притеснява се Васил.

Пак при Полетинци рухнала къща-музей на партизанското движение, според един от митовете в нея е бил създаден кюстендилския партизански отряд /или поне бойна група/ – няма значение. Ценна литература, архива, реликви от експозицията просто мухлясали и са съсипани безвъзвратно. „Как се обърнаха нещата – имаше ли кой да ни каже“, се пее в една естрадна песен от по-новото време. Някога народната власт, установена от същите партизани, построило асфалтов път до тоя див район – Полетинци. Сега никой не иска да го чисти. И чешми във всеки двор в паланките шуртели. ВиК инкасатори казват, че в двора на една от стариците в партизанския край имало 7 чешми. Никъде не са регистрирани. Наследство от народната власт. Не ги зазимява, не плаща никаква такса. Защото не ги и знае, едва ли ги и ползва. Жената дори деня и датата не знае, камо ли какво отчита водомерът й. Често спира токът. Нямат магазин. Около 2-3 август идват на митинг бодри и напарени социалистки, които си правят селфита при двата паметника – „стария“ и „новия“. При бежанската вълна м.г. мигранти ползваха партизанските биваци и пътеки по Полетинци. Зимата ги няма – затова миньорът Васил – Чешкия им носи хляб. Не партизански.

Юг News

Да захапеш дървото

Дървата за огрев и в Кюстендил свършиха в края на тази седмица – както е и по цяла Югозападна България, казаха търговци с твърдо гориво и собственици на около 15-те пункта за продажба на широколистна и иглолистна дървесина в града. От началото на тежката зима дърва от пунктовете в Кюстендил се караха за съседните Дупница, Благоевград, Перник, както и в столицата, след като кюстендилски фирми бяха заредили по-добре складовете от есента. Просто в Кюстендил с дърводобив и търговия се занимават повече фирми, те ползват модерна техника, имат добра работна ръка. Създадоха и свое сдружение – „Форест“ БГ. Сега и при тях обаче всичко е изчерпано. Последните камиони закарали дърва от Кюстендилско в Гърция в четвъртък, в големия сняг. Гърците също ги свършили. Кризата с дървата може да стане още по-тежка, ако завали нов сняг, каквито са прогнозите за след вторник. Отрязани дърва има по Осоговската планина, по Лисец, както и в Треклянско. 4-класната пътна мрежа обаче не е добре почистена и техниката не може да пробие до складовете, за да достави дърва за пунктовете в Кюстендил. По третокласния път Долно Уйно – Горно Уйно – Долни Кортен – Горни Кортен – Трекляно в участъка при отклонение село Уши – с. Трекляно е ограничено движението през зимния сезон поради сложни планински и атмосферни условия, обяви в неделя дежурният в областното Пътно управление – Кюстендил. Едва в събота – през цялата зима досега, почистили до „партизанското“ село Полетинци. И т.н.
До 2010 год. горските стопанства държали зимен резерв с по около 1000 куб. метра дърва за огрев, просто ги съхранявали в двора на лесничействата. Тази практика обаче отпаднала, след като частни фирми започнали добив и търговия с дърва, а те не заделят средства за запас и работят на принципа „зима за зима“, коментираха ситуацията горски специалисти. Като отминат студовете, дърва ще има, но на по-високи цени. Сега кубикът струва 80-85 лева, след двадесетина дни – до 100 лева за кубик, опасяват се клиентите.
„Ще захапем дървото“, битува фраза, когато се представя ситуация на обреченост, на мъки. Да не се подготвиш за такъв клинч, за „маймунски студ“. Сега и поседната тресчица по складовете ще хване пари. Що тополи изряза общината покрай Банщица. Що дървета се отрязаха – ударно под претекста „санитарна сеч“ – по центъра, по Хисарлъка, дори и на входа на общината прерязаха по средата една секвоя. И бряста на Аджундар е поокастрен. Реже се покрай алеите из Хисарлъка. По горите се сече контрабандно и нерегламентирано от десетилетия. Наивните си купуват дърва от пунктовете на все по-непосилни цени. Но, ето, че и там няма. Дори и да захапеш дърво – няма!

Юг News

Приятелят омбудсман

Два дни продължи гражданският протест на около 200 съкратени миньори от рудник „Бабино“ с категоричното искане да им бъдат изплатени обезщетение от една брутна заплата за оставане без работа, невзети отпуски, ваучери за храна за 3 месеца /по около 500 лева за всеки/. Общите суми, които чакат от месеци, са до 3 хиляди лева. Редиците на протестиращите пооредяха днес до следобяда, не и решимостта им да се борят докрай за изкараните по галериите пари. Едва в петък след 16 ч. те прекратиха бунта и вдигнаха блокадата на пътя при ТЕЦ „Бобов дол“, който бяха затворили от 10 часа тази сутрин. Това стана и със съдействието на омбудсмана Мая Манолова. Те постигнаха устна договореност и твърдото обещание от шефа на мините инж. Харалампи Златанов, че обезщетенията им за ноември, както и неизплатените заплати, отпуски и пр. ще им бъдат преведени на три транша – на 23 януари, 28 февруари и на 15 март. За гаранция поискаха джипа на Хари Златанов, той обаче им подари химикалката, с която пресмятаха какви суми и на колко транша ще им плаща. Омбудсманът им обеща да пие с тях кафе на 15 март, като вземат и последните обезщетения – до стотинка.

Това е то да имаш приятел омбудсман. „Надеждата иде“, „Парите ни чакат“ – с тия подхвърляния посрещнаха Манолова пренахъсаните и да палят и чупят миньори. Помнят я как слезе при тях на 500 м. под земята, когато в средата на октомври „вреха“ – пак за невзети заплати. И тогава, и сега Манолова се снима с тях. „Чист пиар, ама нали помага жената“, подхвърлят хора от ликвидирания вече рудник „Бабино“.
Други я наричат „топлата връзка с Христо Ковачки“. И как няма – Манолова, преди да стане депутат, е била юрисконсулт на същия този ТЕЦ „Бобов дол“, на който Ковачки е мажоритарен собственик и който озверелите от безпаричие миньори блокираха за два дни, като не пускаха камионите със „незамръзнали“ въглища до централата. Колко ли пъти се чу Манолова с Ковачки, докато вървеха преговори между протестиращите и ръководството на мините. Горкият шеф на дружеството инж. Харалампи /Хари/ Златанов беше само „отлитачка“ – с постоянно сложен на ухо джиесем какво и как го искат ония в София, а и омбудсманката до него да е в течение. Накрая миньорите пак склониха, поизбудалкаха ги отново. 15 март не е далеч. Те са злопаметни и държат на мъжката дума. Ако ли не – пак протести при бариерата пред входа на мините, пак спрените камиони с въглища за централата, пак някакви синдикати /“продажни“, които „за нищо не стават“/, които поемат шефство. Накрая пак приятелят омбудсман, която отново …  Ще изпиарства. Всеки лев ли миньорски труд ще се осребрява по тоя начин. Никак не е странно, че всичкото това пак става преди избори – този път са и парламентарни.

Юг News