Какви барикади

 
Около 200 дупничани нарушиха съботния си домашно-приятелски конфорт и се събраха при т.нар. Паметник на барикадите до жп линията София – Кулата и главен път Е-79. Да отбележат 20 години от протестите на града срещу кабинета на Жан Виденов и опитите на БСП да състави ново правителство, оглавено от тогавашния вътрешен министър Николай Добрев. Дойдоха десетки участвали в събитията от края на януари и първите дни на февруари 1997 година. Когато за около седмица протестиращите бяха блокирали движението по магистралата, влакови композиции с над 1100 вагона чакаха придвижване по гарите на Югозапада. Не се движеха и пътническите композиции, а пасажерите вървяха пеша 3-4 километра от зоната на бунта до най-близката жп гара Яхиново. Тогава се спомина и професор, връщащ се от лекции в ЮЗУ-Благоевград, докато хване влака…
Дупничани си припомниха и изпратената срещу тях многочислена полиция. Но издържаха. До кулминацията на 4 февруари, когато БСП върна мандата и бяха насрочени предсрочни парламентарни избори. „При нас беше решаващо дали ще устоим. Устояхме. Върнаха мандата, иначе БСП щеше да продължи да управлява и да ни мачка още“, с вълнение припомни комендантът на протестите – учителят от града Георги Гиздов. Оказа се, че паметникът вече е върху продаден на частник терен, който дори е заграден с мрежа и трябва да се премести. Учреденото м.г. сдружение „Духът на Дупница“ вече събира пари и търси ново място за композицията. И за нова композиция. В митинга за 20-годишнината организаторите се бяха погрижили за по парченце баница и по кифла с шоколад на участниците. Включи се почти целият кметски екип и общинари – не само от Дупница, а и и от съседната Сапарева баня, водени от кмета на курорта Калин Гелев.
„Дупница и дупничани бяха сами в продължение на седмица в протестите срещу пагубното управление на БСП през 1997 г. Само, защото ние издържахме с воля и кураж, дадохме сила на цяла България да въстане. И както от Йерусалим тръгва свещеният огън за Великден, така от Дупншките барикади тръгна огънят на протестите. Ако ние не бяхме издържали, България нямаше да се събуди“. Това с вълнение, и вярвайки си, каза логопедът Георги Гиздов, най-дейният участник в събитията от жестоката Виденова зима. Дупничани имат голямо самочувствие от протестите преди 20 години. Дори са създали сдружение „Духът на Дупница“, заричат се да не го загубят този дух. Поздрави ги президентът Петър Стоянов.
Стига толкова. Какви барикади, какво чудо. Един по-прецизен „разрез“ на хронологията и на участниците в ония епични времена, ще открие солидно участие на местната соц номенклатура и подставени хора. Парт агитатори, БКП инструктори, организационни работници и др. И те бяха там. Подмятаха някакви списъци, сводки правеха за артелната – колко хляб, колко кашкавал, гуми и дърва за отопление и пушека на протестите и пр. Действаща революционна сила в събитията бяха и братята роми, които отнесоха доста бой и от гърба им беше потрошена някоя и друга полицейска палка. Сега не им е до отбелязване на такива годишнини. Щом няма нещо на ръка и туби с вино и мезета, остави, за какво да се хабят.

Къде беше в това време кметът д-р Панчо Панайотов /говореше се, че е ходил в Германия в рамките на някаква делегация/. Какво бюро е изнасял на барикадите Панчо, както е според един от митовете. Защо не дойде на „възпоменанието“ в събота. Защо не се появи и д-р Константин Тренчев, който сновеше сред протестиращите в камуфлажни одежди и с мегафона в ръка „ободряваше“ дупничани да останат докрай смело на барикадите. И беше в постоянна връзка с прокурори, министри /правосъдния Васил Гоцев и не само/ и разните сценаристи и силни на деня в тоя ден. Пристигна и щурмова група от София – с коли и с развети знамена – в решителния момент стана. Всичко си беше един сценарий. Отвсякъде. Затова и не последваха така исканите от българите революционни и радикални промени в обществото. Никаква промяна. До ден днешен. Даже и паметникът няма да оцелее. Както е тръгнало. Но огън и парче баница все някой от сега управляващите ще осигури и спретне. Малко ли е.

Юг News