Каруцарско

2 059 акта за глоби отнесли роми каруцари в Кюстендил през 2016 год., става ясно от отчета на отдел „Управление на общинските имоти“. Нарушенията са най-различни – от липса на регистрация, неиздадено разрешително за определен маршрут за движение за съответния ден, липса на светлоотразителни знаци и регистрационни табели, пропуски по оборудването на коня по спазването на хигиената при движението по улиците и маршрута /торба за фъшкиите/ и др. Има свалени 17 регистрационни табели, става ясно от отчета. В него не става ясно обаче колко са си платили глобите. Забравете! За да извършват превоз с МПС с животинска сила, ромите (а и не само те), трябва да регистрират каруцата си, като платят такса от 30 до 50 лева. Освен това трябва да представят снимка на возилото, документ за собственост на каруцата и пр. процедури, които му излизат около 10-12 лева допълнително. Затова някои си го спестяват и после при проверка отнасят глоба от ОП „Охрана“, от полицията или от контрольорите от общината. Издадените служебни бележки за движение на каруци по заявени предварително маршрути за м.г. са 7 435. „Вечер е стълпотворение при нас, има опашка за разрешителна бележка за следващия ден“, отбелязват общинските ченгета на животинския пазар при кв. Изток. Обикновено ромите карат дърва, с която се отопляват зимата, а лятото – пясък, баластра, камъни и др.
Общината си пише разни отчети, не казва кой и защо от гетото не е платил глобите си, но трябва да се признае една неоспорима заслуга на сегашния кмет на Кюстендил Петър Паунов /трети мандат/ – каруца по центъра не може да се види посмъртно за каруцаря. Най-много до бившия завод „Електрон“ и до „Плажа“, и нагоре – не! А някога си връзваха конете за оградата на „Рибката“ при театъра. Миризмата на кон успешно се смесваше с уханията на ястията от кухнята на заведението. Това, че кметът ги спря далеч по периферията – добре. Но и другото е важно. След като им наложиха ред и дисциплина, спазване на наредбите, да се контролира и какво карат в каруците си. Дърва – твърде актуална суровина тази зима. Откъде ги е добил. В собствения двор не можеш да отрежеш дърво, ако нямаш разрешение от общината. Циганите карат цяла година дърва – по 35 лева за каруца /1,2 кубика, по фирмите е 75 лева за няма и кубик/. И трина карат от цеха на италианец в Невестино. С нея се топлят, ама и търгуват. По отсечката Невестино-Кюстендил ти се налага често да ги задминаваш – с риск да закачиш някой увеличаващ товароподемността на возилото канат. Лятото пък – пясък! Откъде го „изравят“. По реките е забранен добивът на инертни материали без разрешително от РИОСВ. Или претоварени откъм Пянечко каруци придвижват към града стари мебели, кревати, железария, тави и бакър. Никой не ги спира. Ясно е, че са ги забърсали по необитаеми къщи по паланките. Есен карат зеленчук, без да са садили, поливали и пр. Не само каруцата, а е какво има в нея. Абе, я да си карат на воля. И да ги глобяват, все тая. Няма да платят. Кон хранят, каруца стягат каруцарите. Утре пак са на път и на курс.

Юг News

Диагноза шивачки

Около 150-200 работници от вече прекратилата дейността си в Дупница италианска фирма „Абонданца“ блокираха за час входа на предприятието, за да протестират за неизплатени заплати, докато са били по договор с нея. Подкрепиха ги и техни колеги, които излизаха от първа смяна в същата сграда. Някои от шивачките на саи имат да взимат по около  1 500-2000 лева. Една от тях, онкоболна, пристигна с такси от Бобов дол, за да се включи в протеста. Дори взе микрофона и наруга на италиански работодателя им изедник Луиджи Каприоти. Без да е нужен преводач. Случаят е класически как чужденци, в случая италианец, лъжат и дори се гаврят с работниците си у нас. Каприоти продал бившата си фирма за 10 лева през ноември м.г. Казал им, че ще ги назначи в новата си фирма – затова да подпишат прекратяване на договорите. Но не спазил към всички обещанието си. Не помогнала и проверката на инспекцията по труда в Кюстендил, която установила, че договорите на шивачките са прекратени с тяхно съгласие. Така или иначе, но италианецът им дължи около 250 хил. лева за заплати. „Тоя е толкова нагъл, толкова нагъл, че не може да се срещне такъв другаде. /Може, може!/ Гледа те в очите и те лъже с усмивка. А днес, а утре, а еди кога си – и парите ни ги няма, нищо не получаваме“, ръсеха от по-задните редици шивачките.
Имаше и такъв български филм – „Шивачки“. Дори го хвалеха и анонсираха преди някои форуми. Не е редно да се гледа. Диагнозата „шивачки“ е пред очите ни, тя е наш феномен. Наивнички, чувстващи се обречени на експлоатация, гневни и ненавистни към чужденците работодатели. Но някои от същото съсловие знаят как се общува с шефа от Апенините. И ставаш шеф, няма да чакаш с месеци заплатата си, да стачкуваш и освиркваш. Секретарка на един от италианците стана собственик на една от фирмите му в същата сграда, станал бастион на работническата експлоатация по Дупница. „По сме сериозни и неудържими и от румънците. Падни ли ни пердето, качи ли ни се кръвта в главата, няма спиране“, заканваха се блокиралите портала на „италианското“ предприятие в Дупница работнички. В същата фирма преди години починаха в рамките на седмица-две две шивачки, сестри. Вдигна се голям медиен шум, проверки, актове на италианеца собственик /към 40 акта за два дни му написаха/. И какво – сега пак протести, пак онкоболни работнички се силят на друг италианец, няма значение дали е Мароки или Каприоти. В същата сграда работеше италианецът Джорджо Д. Убиха го, беше намерен смачкан до неузнаваемост в дере край Земен. После се разкри, че го е затрил даскал от дупнишкото с. Бистрица. От ревност –  „Римлянинът жабар“ въртял любов с изгората му. И това е в диагнозата „шивачки“ – и те имат право на любов. А защо шивачки. От две-три години от бюрото по труда – не само в Кюстендил, ами по целия Югозапад, протръбяват, че най-търсените „специалисти“ са шивачките. Защо не уточняват, че ги търсят за без заплати, за флиртове, за любовни перипетии и премеждия с чужденците собственици на някои цехове. Една кюстендилка вече пенсионер изрежда няколко националности при които е работила – при евреин, при грък, при французин, при италианец, дори за сърби и черногорец. Пенсионира се жената. Не казва била ли е и как е при българите.

Юг News