Къде сме

Не е по „Къде сме ние“ – режисираната и манипулираната tv рубрика от недалечното минало. Където ни слагаха на някое измислено място в още по-измсилена класация по нещо си – потребление на сол или на моркови например. Къде сме по изтъпяването и обезумяването, по оскотяването и уродяването. Всеки ден ни носи доказателствата за безвъзвратната ни нравствена деградация. Последния ден – убийство край язовир „Искър“ на майстор, който – като не му плащали 3 месеца заплата, натоварил инструментите си, взел и нещо отгоре, и се изнесъл. Озверелият му работодател го открил бързо, заедно с още двама, бъхтали го час, докато диша. Прибрали си инструментите и … това е. Но да минем на безкръвни сюжети. В Широка лъка, откъдето е екзарх Стефан, се разбуниха и изгониха две афганистанчета, настанени в социален дом в селото. „Сега са две, скоро ще станат повече“, е логиката на местните от тая, ама изобщо не е Широка, лъка. В Елин Пелин гонят семейство от трима кротки сирийци, настанили се под наем в един от домовете. Никому нищо не са сторили вече три месеца, но ги гонят. Кюстендилец тутакси реши да ги покани – по Фейсбука, да заживеят при него. Човекът е юрист, беше кандидат за омбудсман на общината, преди две години пак така обявил че иска да подслони бежанци. Изцяло пиарства човекът, досега едва ли и котка гледа у дома си. Кучета разкъсаха старица в Разградско, като се прибирала от магазина и пощата, където платила данъците си. Всички социални и административни служби по рилското корито се чудеха дали кога и как да действат при лежащо болен и отписан несретник, който се кара с роднините си за един прогнил етаж от къщата си.
Примерите може да ги продължи всеки. в същото време се дерем в зала Арена Армеец на очаквания и подготвен триумф на Григор Димитров в скромния тенис турнир в София преди няма и седмица. А какви ли безумия, излияния, изцепки и резили ще видим в следващите денонощия до 19 февруари по темата Левски. 4-годишни дечица ги изкараха да дават караул пред паметника на Апостола. „Деца от цяла България дават почетен караул пред паметника на Левски в столицата. Облечени в куртки, копие на униформата, с която се е снимал Апостолът през 1868 г. в Букурещ, с калпаци с лъвски знаци и с истински пушки „Манлихер” в ръце, те застават по двойки пред паметника. Децата са членове на клубовете „Млади възрожденци”. В страната има над 200 клуба с повече от 3000 деца. Първият караул е предвиден за 15 февруари от 10 часа, когато пред паметника застават децата от ЧЦДГ „Веселото гардже”, гр. София, след това от 12 часа са учениците от 159 ОУ „Васил Левски”, София. На 16 февруари от 11 часа караул на ученици от Професионална гимназия по механоелектротехника, гр. Пазарджик; На 17 февруари от 11 часа караул на ученици от НУ „Христо Ботев”, гр. Плевен; На 18 февруари от 11 часа караул на ученици от ФСГ „Васил Левски”, гр. Монтана; На 19 февруари от 11 часа караул на ученици от 162 ОУ „Отец Паисий”, гр. София“, публикуваха осторожно графика някои медии… Ужас – докъде стигнахме. Дано Левски прости такова нещо. Защо ни се случва всичкото това – и историите в първата част на изложението ни, и това в Арена Армеец, където Гришо ни бил обединил /в какво, бе – в слагачеството към победителите на деня, при триумфиращия да сме по-навреме и наблизо, независимо кой и как/. Така за Стоичков на 50-годишнината му, когато само дето Пеле не беше обещал да дойде, пък стана друго. А дни след това същия бог Стоичков наби екип репортери, пратени да снимат сватбата на дъщеря му. Абе, поне тези неща, изцяло български – да ги наречем възход и падение, са минали, ами тия днешните, тези утре, които пак ще ни показаж оскотяване, жестокост, уродство по Българско.. Къде сме. И във възхода и в падението. Все – ужас.

Юг News