Думи, думи, а делата?

 
Що думи се изприказваха и прозвучаха и на тоя 19 февруари, що нещо. „Не него обесиха, а той тях“, бодро изрецитира от микрофоните момиченце от школата по театрално изкуство към центъра за работа с деца /бивш пионерски дом/ в Кюстендил. Стотици – от малки дечица до хора на преклонна възраст, се поклониха днес пред бюста на Васил Левски на Ларгото в центъра на Кюстендил. Наизустили текста си, децата представиха вълнуващ рецитал за личността на Дякона, съотнесен с днешния ден и нравственост. Някои неща от чутото накарах всички да замълчат – от неудобство. Сред чакащите да поднесат ведомствените венци имаше няколко кандидат-депутати. Толкова не се връзват с Левски, че някои от репликите от рецитала трябваше да приемат като звучен персонален шамар. Къде ти неудобство и срам от кандидат-депутат.

 
Кметът на Кюстендил Петър Паунов пък се поклонил още предния ден, 18 февруари, пред паметника на Левски и в Босилеград, като организирал сам пътуването си до там. Прави го всяка година. На среща с екипа на културно-информационния център в Босилеград той подарил литература и мартеници за децата на сънародниците ни от Западните покрайнини. Познато и познато – пиарско. Защо не отиде на 20 февруари в Босилеград, не пред паметника на Левски, а да помага с каквото може на тия хора там. И т.н.
Дела трябват – не думи, вадят от оцелялото словесно наследство на Апостола изследователи – така да ги наречем. Много старателно подбирано е това словесно наследство кое да е и кое да не е и да не върви на чествания и пред целокупния народ. Е, не се свършват и не се свършват думите за Левски. Делата ги няма, честността и следването на неговата светла и чиста личност ги няма. Иначе още отсега могат да поръчат венците за 18 юли – рождената дата. И пак така и пак така. Думи, думи!

Юг News