Огънят
Сирни Заговезни е и по Нашенско лумват огньове. С какви ли не поверия и наричания – колкото е по-висок огънят, толкова ще са високи и житата и плодородието и на такава високичина няма да стига сланата. И пр. и пр. Сега само тук-там засветиха купчини, в с.Ресилово им казват колиби. За поредна година в Ресилово правът нещо като възстановка на обичая „Прошка и Сирни Заговезни. Със запалена смрика, разрешена от огроските – разбира се, на стария площад, с аранжирана стая наблизо, в която младо семейство целува ръка на възрастните родители – мани-мани! Веселие се вие цяла вечер на мегдана, хвали се кметицата Силвия Гладникова. И не пропуска да отбележи, че и общината в Сапарева бяна им споснорира веселието. Нещо такова правят и в с. Сапарево, не иска те са по-долни кметът Йордан Йорданов. За празника осигуряват фолклорна програма, баници и други традиционни за празника ястия, наздравици и черпене.
Хубаво, ама къде е тоя, истинсикят огън – нерижисиран и неспонсориран. Приготвян дни наред от децата – най-вече, които забравят и игрите, за да събират съчки и боклучки, за да ги припалят вечерта на Поклади. И са адски щастливи, като гледят, че този в съседния квартал или махала е по-мижав и не „хвърля искри“. И съседи от блоковете, които цяла година не са си проговорили – сега излизат навън, защото „виж какъв огън е станал“. И става непринудено, Истинско. Дори и във времената, когато паленето на гуми още не беше забранено и санкционирано – пак имаше непринудена емоция, с дни момчета и момичиета от едната улица се конкурираха с тази от съседната кой повече гуми ще натъркаля и припали. С риск и да пострадат – деца от кв.25 дръзнали преди двадесетина години да отмъкнат някоя и друга гума от двора на халето /сервиза/ не на кой да е, а на Петела. При жива охрана – самопожертвователно. Сега всеки е смръщен,, неприказлив, прирпян и дори зъл. И по селата е така и добре, че някоя пъргава кметица или по старателна читалищна деятелка събира умореното от скука, отчаяно от безпаричиеи болести, от ранни и ненепи смърти, които при нас са ежедневие. И огънят не става. Погледнето през терасата – няма.