Половината стъпка

И кюстендилци, известни с дзифтарлъка, злобарството и притворство, седяха пред телевизорите в предпонеделнишката нощ, за да гледат „Оскар“-те. Щото техен съгражданин Теодор /Теди – не Тео/ Ушев беше номиниран с неговата и на Георги Господинов „Сляпата Вайша“ в категорията къса анимация. Не би! Нашият художник, компютърен дизайнер и световно известен вече аниматор не взе статуетката. Някои от съгражданите му видимо останаха доволни от това – напълно по нашенски.
Но и всякакъв обективен подход и анализ показва, че Теди Ушев не е за „Оскар“. Тая Вайша не е нещо ново, свежо, и за него не е от новите неща – нито пък е нещо кой-знае колко оригинално. В жанра конкуренцията е безмилостна. Изобщо късите, кратките жанрове са супержанровете и там е адски трудно. Пък и не го „тикаме“ ние, а Канада, където от 15-ина години Ушев се подвизава и живее /в Монреал/. Но това няма пряка връзка с присъждането на „Оскар“-те и не то го лиши от приза. Просто още не е станал на това ниво. Ще чака. Тази половин стъпка, която не му достигна – дано да го амбицира. Да става все по-оригинален, не е нужно да прави филм след филм, както сам се похвали от червения килим преди шоуто с раздаванията. Да прави силни филми – като за „Оскар“-и, не един след друг.
Но – още за половината стъпка до върха. За пореден път не я извървяхме, а що предварителен шум се вдигна. Да напомняме ли за първия ни космонавт Георги Иванов, който още не беше се скачил със станцията „МИР“ с командира си Николай Рукавишников, а и не можаха изобщо да се скачат, тогавашните соцежедневници обаче бяха отпечатали предварително броевете си с умопомрачителни челни заглавия от първа на полета на първия българин . После се наложи да ги изземват и претопяват. Добре, че при оная система това не беше толкова трудно. Или за цирковете около избора на нов шеф на ООН, където отиграхме най-неудачния вариант Ирина Бокова срещу Кристалина Георгиева и накрая цял свят ни се чуди що за държава и що за нация сме. Повечето българи си спомнят провала на боркинята Станка Златева на финала на Олмиадата в Пекин, когато от 100% сигурен медалист тя се провали срамно и с гръм и трясък, а на сантиметри от тепиха, на който тряваше да смачка съперничката си, беше се инсталирал държавният ни глава по това време Георги Първанов. Чий го търсеше той там до тепиха в точно тия минути. И пак половината крачка не беше направена. А с шума, който вдигаме предварително, тя става крачка и половина. Какъв „Оскар“ тогава.

Юг News