Пародията Росен Тимчев

Колективът на общинската болница в Дупница излезе с декларация до шефа на общинския съвет Емил Гущеров и съветниците и до кмета на града инж. Методи Чимев, с която иска извинение за обидите, нанесени на екипа на здравното заведение на последната сесия, когато съветник ги нарекъл „търтеи, пиявици /не пияници/ и крадци“. Това е поредният скандал и поредното напрежение в болницата, чиито задължения са около 1,2 мил. лева. Обидите произнесъл съветникът от местна коалиция Костадин Костадинов, който е административен шеф на конкурентната частна болница в Дупница. „Работещите в общинската болница изпълняваме 24 часа задълженията си за активно и качествено предоставяне на медицинска помощ“, се казва в декларацията, с която лекарите и персоналът искат подкрепа от общинската управа на здравеопазването в града. „Това е фраза, изречена от един съветник, не е позиция на целия общински съвет“, каза по този повод шефът на минипарламента в Дупница Емил Гущеров.
Болницата, която е на ръба на фалита и съществува благодарение на банков заем от 1 мил. лева, на който гарант е общината, стана скандално известна с това, че неин шеф на няколко месеца стана Росен Тимчев. Оказва се, той е заемал поста с фалшив диплом за завършен здравен мениджмънт. При повдигнатите му две обвинения от прокуратурата и наложена мярка парична гаранция от 1000 лева пък представил в обвинението фалшиво платежно, че е внесъл сумата. Делото срещу Тимчев, син на националния консултант по онкология проф. Костанца Тимчева, още не е внесено в съда. Самият Тимчев казва пред репортери, че нещата, за които се говори в репортажи, са измислица – за злоупотреби при затварянето на отделението по хемодиализа по негово време например. „Измислица е, че има злоупотреби при сделка с апарати за хемодиализа, цялостен ремонт на покрива на бившата военна болница би струвал над 80 000 лв., а тук говорим за 15 -16 000 лв.“, казва в своя защита Тимчев. Най-сериозна далавера по времето на Тимчев е договор по санирането на бившата транспортна болница в Дупница. „Това е класика в жанра“, каза по този повод сегашният шеф на дупнишката болница, доц. Димитър Недин.

Толкова са се усукали нещата с дупнишкото здравеопазване, че всеки си говори „как дойде“. И хич не е чудно, че БиТиВи първа захапа тоз сюжет – „на умряло куче нож“. Довчерашният шеф на НДК Боршош не проконтролирал 28 мил. лева къде са позаминали, а пародията Тимчев – виждаш ли, какви ги е вършил. Хемодиализи, санирания, фалшиви неща и пр. Умряла болницата, пък предишният й шеф Любомир Таушански си купил частен докторски кабинет. Със заплата от 1 300 лева, средно, казват информирани. Значи болницата си е болница, т.е. – бизнес, „бог да им помага на пациентите“. Нещата понамирисват и политически. Сегашният болничен шеф доц. д-р Димитър Недин често навестявал червената централа в Дупница и носи фланелка на Путин под якето си. „Само в руското посолство, иначе не !“, кълне се доцентът, който е благоевградчанин. Та и хиперактивността на БТВ и захапката на медоко-пародията „Тимчев“ трябва да е ясна – ГЕРБ го туриха, те са съсипчиите на здравеопазването ни. То мними доктори доста. Няма нужда да се ходи далече – в близкото до Кюстендил Пиперков чифлик утрепката Валентин Цеков се представя за доктор, за малко не оглавил болницата за белодробни заболявания в Искрец, за зам. министър на правосъдието, зам. на земеделието, секретар на еди колко си ведомства. Човекът и сега си е на свобода и клечи край пътищата на Югозапада на автостоп. Та Тимчев.

Юг News

Става тя каквато става

Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски, е български национален герой, роден на 18 юли, 1837 година в град Карлово. Той е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО). Известен е и като Апостола на свободата, заради организирането и разработването на революционната мрежа за освобождаване на България от отоманско владичество. Пътува по страната и създава частни революционни комитети, които да подготвят обща революция. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от своята народност и вероизповедание.
Левски е национален герой, защото до последния дъх се бори срещу тиранина за освобождението на своето отечество. За свобода се бори, за свобода и правда. На 6 февруари (18 фев.), през 1873 година той бива обесен в центъра на днешна София, а близо до това място днес се намира неговият паметник.
. Според думите на Михаил Буботинов, предадени от отец Тодор Митов, който е бил свещеник-изповедник на Левски, едни от последните думи на героя са: „В младините си бях йеродякон Игнатий, напуснах службата в съзнание, че бях повикан да изпълнявам друга, по-належаща, по-висока и по-свещена служба към поробеното отечество, която … дано!“. Тук Левски се просълзил и помолил свещеника да се помоли Богу за йеродякон Игнатий. И т.н. А-а и да се стигне и до най-истинската фраза, казана от Апостола пред бесилото: „Стана тя каквато стана – тя се нареди. Да свършваме, отче по-бързо“. Да, става тя каквато става. Ако по тоя повтарящ се, номенклатурен, изтъркан, безсъдържателен начин ще го отбелязваме, по-добре и като че ли е време да го оставим намира. Ама, къде ти!
Кюстендилци от всички възрасти – от малчуганите от детските градини до ветерани от войните, запасното войнство, пенсионери, десетки граждани отдадоха почит на Васил Левски. Пред бюста на Апостола на Ларгото бяха поднесени венци и цветя. На отбелязването 180-годишнината от рождението на най-големия българин бяха почти цялото областно ръководство с областния управител Виктор Янев, кметът на общината Петър Паунов и от общинската администрация, представители на обществени, неправителствени и спортни организации и др.  Участниците чуха думи за безсмъртието и чисто човешкото обаяние на Апостола. В биографията му няма нито сянка или каквото и да е съмнение в самоотвержената му преданост за свободата на Отечеството, прозвучаха възхвала за Дякона. С музикално-поетична програма започна честването на 180 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски в Дупница, пред паметника на Дякона в градинката „Левски“. Събраха се десетки политици и граждани да се преклониха пред делото му. „Ако е за България, то времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме.“ Тази мисъл на Васил Левски е написана от него, сякаш за да бъде завещание към нас: както и да ни обръща времето, да обичаме България, да отстояваме вярата си в нея и в собствените си сили. Днешна България може и иска да обърне времето, за да съхрани най-ценния си национален капитал – възрожденската вяра на Левски, че човеколюбието, свободата и демокрацията са достойни за саможертва“, каза в словото си кметът на Община Дупница инж.Методи Чимев. Програмата включи и рецитал на общинския духов оркестър, на възпитаници от читалище „Ген. Георги Тодоров“. Както и изпълнения на вокалната група при ОУ “Христо Ботев”- с. Самораново с ръководител Лилия Дотина, те трогнаха всички присъстващи, сред които депутатът Иван Ибришимов, председателят на общинския съвет в Дупница Емил Гущеров, зам. кметът Крум Милев, директорът на исторически музей Анелия Геренска, общински съветници, кметове на села и други. През целият ден има организирани мероприятия от Община Дупница във връзка с честването на Апостола. Вечерта от 18 ч. в двора на Тюрмето (Джамията) дупничани ще могат да се насладят на концерт – пърформанс и пленер с участието на цигуларя Владимир Тасев и художниците – Иван Попов, Ангел Илчев, Георги Кацарски, Елена Марулевска, Мария Атанасова, Сашка Митева, Румен Георгиев, деца от Арт ателие “Дон Кези”. Така – дон Кези, някой си, и стрина Пена, и Тартаран Тарасконски. Да го оставим намира. Редом с тефтерчето му за извадим и казаното пред иконом поп Тодор при изповедта му пред бесилото. И стига с декламациите. Повтарящи се всяка година по два пъти – на 19 февруари и на 18 юли. Стига Ето и 10 негови цитата:
И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.
Днешният век е век на свободата.
С моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите.
Трябва да се жертва всичко, па и себе си дори.
Оръжие, оръжие и пак оръжие.
Дела трябват, а не думи.
Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си.
За Отечеството работя, байо! Кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.
Най-много са виновни чорбаджиите.
Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.
Плюс – „От едно място трябва да се свири“. Плюс това: „За чиста и свята република“. Няма такова нещо.

Юг News

Пепелници

1 550 проверки на обекти по спазване на забраната за тютюнопушене е направила от началото на годината регионалната инспекция по здравеопазване в Кюстендил, съобщиха от дирекцията. Показателно е, че няма нито един издаден акт за нарушения. Здравните инспектори са направили 224 проверки от началото на годината отделно в заведения за обществено хранене, където най-често забраната за пушене се нарушава, особено вечер и при колективни събирания и така нар. банкети и купони, но и при тях няма констатирани нарушения. Най-добре е да се мисли, че наложените м.г. санкции са дали ефект, коментират от инспекцията. За 2016 год. са издадени 15 наказателни постановления, от които 12 на физически и 3 на юридически лица. Общата сума на издадените наказателни постановления за м.г. е 12 600 лева. Кюстендил е първият град в България, в който с решение на общинския съвет забраната за пушене на закрити площи е от февруари 2010 год. и собствениците на заведения, а и клиентите им, вече се примириха, че пушенето може да става само отвън.

Дали да се вярва на подобни статистики. Достатъчно е да се влезе в заведение по избор след 21-22 ч. И нещата стават ясни. Пуши се – и то как. На абитуриентска вечер, на сбирка на родата преди церемониите със зрелостниците, в минаващо за хай-лайфно заведение край града собственикът седна да се види с братовчедите, а две сервитьорки дресирано му поднесоха по един пепелник – всяка. Човекът не им обърна внимание и тръскаше и в двата. Зимно време се „чури“, та знае ли се. Особено при приятелски и роднински сбирки. Номерът с чашите с вода, които се носят при сервирането, заведения с найлони отстрани, та да мине със „статут“ „на открито“. И т.н. Или инспекторите станаха по-малко бдителни и настоятелни, или кръчмарите са по-изобретателни. Или просто никой не се плаши от глоби. Ако забраните се спазват, то защо пушенето не намалява по принцип. Минете покрай шивашки цех в някой град. Когато не е почивка. Все си има две-три шивачки, захапали цигарите. То е въпрос на култура и убеждение, не на забрани и глоби. Още по-малко – на проверяващи.

Юг News

Левски на педали

Национално колоездачно състезание посветено на 180 години от рождението на Васил Левски стартирало в Карлово пред родната къща на Апостола, скоропостижно писаха медиите. Състезанието открили заместник-кметът на община Карлово Антон Минев и областният управител на област Ловеч Георги Терзийски. Преди старта двамата поднесли цветя пред паметника на Гина Кунчева в родната къща на Апостола на свободата. „За мен е чест да бъда днес тук, на това свято място, и да открия националното колоездачно състезание посветено на най-светлия образ в историята на България – Васил Левски“, каза областния управител Георги Терзийски, а заместник-кметът Антон Минев пожела на всички състезатели успешен старт и на добър път. Той благодари на районните управления на полицията в Карлово, Троян и Ловеч, с чието съдействие ще протече цялото състезание. Днес от Карлово тръгнали над 50 колоездачи, всички с карбонови велосипеди и специална екипировка поради дъждовното време.
Чудно, направо чудно. Защо и турнир по ръгби не спретнат в Карлово – всички медии ще им го отразят, щом го посветят на 180-годишнината. Или пехливански борби. Днес в Кюстендил пометоха улица „Васил Левски“, побоядисаха някой и друг бордюр, прикараха дечица да рисуват на освежения асфалт. И това е „във връзка с отбелязване на 180-годишнината на Апостола на свободата“. А, че два пъти в месеца трябва да се чисти пред блоковете и по улицата, на която ни е отредено да живеем – дума нема . Може би на 360-годишнината му пак ще боядисват бордюри и ще драскат по асфалта /дечицата не са виновни за нищо/. Един трудов лагер преди десетилетия се наричал „Левски“. И квартал, населен с роми предимно, също. И помпена станция. Абе, страшно е.

 
И друго. По каква логика, наследство, зависимост, схващания и въжделения и пр. и пр. футболен отбор може да се кавза „Левски“ или „Ботев“. С десетки последователи като тимове и отборчета по села и градове – „Левски“ /Левуново/ например. В Италия няма отбор „Гарибалди“, пък италианците са световна футболна сила – макар на приливи и отливи, във всеки случая нас ни превъзхождат. Във Франция не се сещат да кръстят някой дамски тим по … хантбал да речем на „Жана Д, Арк“. Такива глупости няма. Само при нас са. Какво изпитвате, ако сте на някой стадион или в зала и чуете скандиранията : „К…. р на Левски, оле!“

Юг News

Владиците се /го/ усукват

Изгражданият вече 11 години храм „Св. Димитър“ в кюстендилското с. Згурово чака от месеци /от края на м.г./ освещаване и да започнат служби и молитви в него, каза кметът Цветанка Митрева. До архиерейското наместничество в Кюстендил, до Софийска митрополия и Св. Синод изпратили две писма с гореща молба да пратят архиерей, който да направи каноничния освет и миряните да влязат вътре и да палят свещ. Но конкретна дата не е насрочена – все още. „През есента ще стане. Лятото такива служби се правят трудно в горещото време. Бяхте ли в Илия вътре в храма, какво нещо беше. Жега. Пък и в Св. Синод предстои избор на викариен епископ на мястото на дядо Григорий, който стана Врачански митрополит. Ща стане и осветът в Згурово – спокойно“, обещава архирейският наместник на Кюстендил отец Генади Генадиев. В Згурово започнали храма от нулата преди десетилетие. На застроена площ от 50-55 квадрата. От Дирекцията по вероизповеданията дали 8 хил. лева, от Софийска митрополия – 6 хил. лева. Не били малко и дарителите. Изградили и иконостас. Нова е и 50-килограмовата камбана, за която платили 2 хил. лева. Справили се и с документацията. „Всичко е изрядно по този храм. Няма проблеми. Наесен ще стане“, обещава отец Генадий. „Не може така. В село Илия осветиха храма „Св. Пророк Илия“ /в неделя, на 9 юли т.г./, в с. Ябълково правили освет на черквата „Св. Георги“ наскоро. „Ще дойдат и при нас. Трябва да се бърза“, настоятелна е кметицата Митрева.
И владиците и поповете се усукват, по-скоро – го усукват. Не им се служи в жегите. Ами, какво да кажат тия с комбайните – те точно през юли и август са на терена и редят молитвите си в прах и зной. Как ходиха владици и игуменът на Рилската обител Евлогий да освещават храма, построен под пълната егида на кмета на Кюстендил Петър Паунов в селото на бабалъка му – Жиленци. Как преди години осветиха новопостроения храм, вече манастир, „Св. Иван Рилски“ в Пиперков чифлик. Ама от това село е гаджето на тогавашния премиер Сергей Станишев – Ирина Борисова. За освещаването дойде не кой да е, а самият шеф на ДАНС Петко Сертов. Как беше осветен типовият по гръцки модел параклис до стадион Осогово в Кюстендил в памет на Гунди. И т.н. Ясно е – поповете, хеле пък те, си подбират къде и кога да ходят да служат. „Аз знам защо епископ Герасим ходи в Илия, а за Згурово не става. Ама не е за говорене“, подхвърля общинар от Невестино. Да не се усукват и да не го усукват калимявкте, а да тръгват за Згурово. Час по-скоро. И там ще ги посрещнат – ще им целуват ръка, ще им сипят курбан, ще ги посрещнат. Миряните не го усукват. Не трябва обаче да се чака до Димитровден.

Юг News

Еврогражданчетата

40 деца на емигранти или на родители гурбетчии в чужбина от Дупница са получили българско гражданство от началото на годината, обявиха от служба ГРАО на общината. За същия период през миналата година те са били 25. Броят им ще се увеличава. Напливът от емигранти и хора по гурбет в града и съставните села са увеличава през юли и август – в отпускарското време, когато цели семейства се връщат в родния край. И тогава пресъставянето на актове за раждане на деца, родени извън страната, се засилва през летните месеци. Така гражданите на Дупница през лятото ще се увеличават. Сред новите дупничани са деца, родени във Великобритания, САЩ, Италия (най-много), Испания, Гърция, Канада и др. Сред тях са тризнаците Айс, Мей и Фюриън Капитански, които, както Kmeta.bg писа, се родиха в Лондон преди Нова година, а при получаването на актовете за раждане преди време бяха обявени за талисмани на Дупница. През лятото зачестява и сключването на граждански и на църковни бракове от емигранти в общината. За юли и август са заявени по 14 сватбени ритуала. Тази година те са двойно повече от предходната. Архириейският наместник на Дупница отец Георги Паликарски обаче вади лоша статистика. „Сключващите църковен брак намаляват – така е всяко лято. Просто не спазват морала и канона. Нямат страх от бога. Съжителстват без брак, което не е редно“, недоволен е отецът.
Еврогражданчетата спохождат припадащите от обич и радост баби и дядовци по Нашенско. Макар и за 20-25 дена. Що за процедура е обаче това -пресъставяването на актове за раждане. Какво ще ти пише в паспорта след време – роден в Лондон, жител на Дупница, ЕГН и т.н. Ще го напишат някак чиновниците – евро и нашите администратори. Реалностите какви са обаче. „Първо мляко засукал“, писа някога Ботев. Преди това – „там, дето аз съм пораснал“. Спираме. Тия европейчина /да използваме сърбизма/ с какво самосъзнание ще са. Българско, дали е сигурно на 100 процента. Мюсюлманите трето поколение на Запад не сменят религията и веруюто си. Те са мюсюлмани – вкараха се и в радикалния ислямизъм. Ние как сме. Тризнаците от Лондон ще ли постъпят в някоя детска градина в „родната“ Дупница, или ще си говорят с братовчедите по скайпа и разните по-усъвършенствани технологии за комуникация. И стига с това „Аз съм българче“. Колко останахме. Да се използва само в редки случаи.

Юг News

Един саламандър

Напредва по минути мегакомпозицията по изобразяването на саламандър, по-известен като дъждовник, върху 250-300 стъпала към парк Хисарлъка над Кюстендил, казаха хора от екипа на школата „Новите майстори“ в града с ръководител преподавателя по изобразително изкуство Евгени Серафимов. Всяка вечер са там по адски стръмното стълбище, което малцина кюстендилци се наемат да качват. Децата не се оплакват. 10 -годишната Ива, софиянче се включва доста активно. На ваканция е при баба и дядо в Кюстендил. Отказала на мама и тате морето, за да рисува саламандър. Кога друг път ще рисува такова нещо. От самата школа са около 40 подрастващи живописци, неусетно към тях обаче се присъединили и още толкова доброволци. Всеки си носи четка от къщи. Материалите – около 300 л. боя, черна и жълта – цветовете на дъждовника, осигурило младежко сдружение от Кюстендил. Сред ентусиастите, които работят всяка вечер докъм 22 часа, когато е по-хлад, са и 5-годишни дечица. Водят ги бабите ми и те ги чакат отстрани, за да ги приберат в късната вечер. От местен хотел им носят храна и безалкохолно – за тонизиране. Има и по-големи саламандържии, даже студенти в Художествената академия. Човъркат и те неуморно по стълбището, което на места е доста изровено и трябва да рисуват върху гола пръст. Ама – нейсе!

В действителност мегатворбата ще е с 3D изображение. А се получават два саламандъра, обяснява Гената Серафимов. Погледнато вертикално, дъждовникът ще е дълъг около 80 м., в реалните си цветове. Погледнато и снимано от дрон обаче, по хоризонтала – саламандърът ще е около 180-200 метра, и то само в жълт цвят. Какво ще се получи – ще се разбере и види в събота вечер, когато с подобаващ пърформанс мегакомпозицията ще бъде открита. Това е второто подобно предизвикателството на кюстендилските „нови майстори“. Миналото лято те възпроизведоха автопортрет на Владимир Димитров-Майстора върху 1,5 декара площ по паважа на пл. Велбъжд. Творбата им видяха буквално по целия свят и обраха акъла на мало и голямо.
Юг нюз изрази сериозни съмнения преди време, че тази арт изява в голям формат „като за дрон“ ще предизвика голям интерес. Поддържаме тези съмнения и сега. Малките художници от школата си го казват – има го и моментът на провокация. Да накарат някои непоклащащи се от пейката и кръчмата кюстендилци да се дотътрят до „поне до опашката“ на дъждовника. „Това изкуство ли е, бе. Жалка работа! Защо не ги пратят тия дечурлига да копаят някоя градина или да вадят картофи по нивите. Дъждовници. То дъжд нема, а те дъждовник ми прикарват“, ругаеше разсъблечен от 40-градусовата жега бая едър дядка от къща наблизо. Друг жалеше боите, които могат да се вложат в нещо друго, не в „тоя цирк“, да боядисат някоя ограда, ръждясала – има ги много по града“. И т.н.  Колко ще запълзят след дъждовника. Слаба работа.

Юг News

Фолк екскурзиите
След оспорвана тридневна надпревара завърши ХI Международен фолклорен конкурс „Пауталия“ – Кюстендил 2017. Музикалният форум се проведе в дните 7 – 9 юли и беше организиран от читалище „Братство 1869” и община Кюстендил, със съдействието на Министерството на културата, под патронажа на кмета на гр. Кюстендил – г-н Петър Паунов. В конкурсната програма участие взеха над 3000 изпълнители от България, Сърбия, Македония и Черна гора. Компетентното жури с председател известната българска певица Олга Борисова присъди:
– Голямата награда на конкурса на Фолк-Арт формация с ръководител Адела Харалампиева при читалище „Братство 1869”
– Голямата награда на конкурса в областта на народните танци на ДЮТА „Кюстендилче” с ръководител Рангел Маджарски.
– Специални награди получават: Евгений Вучков, Бойко и Александър Седефчови, Калина Зашева и др.
– Стипендии на Фондация „Проф. Кирил Стефанов” получават – Симона Петрова и Мария Каменова
– Стипендии от Министерство на културата на Р. България получават – Венцислав Александров, Вероника Начева и Василиа Петрова.
Това доста възторжено обявиха два дни по-късно организаторите на „Пауталията“-та – читалище Братство. Настина три дни участници извиваха под сянката на чинарите до Арката. Така е, щом при това масово участие – догодина, ако питате шефа на читалището и на фестивала Иван Андонов, може и над 5 000 да станат!, как не се намериха стотина лева, та един сенник да монтират над бетонната сцена, на която трябваше да върви всичко. Междувременно от Щип дойде подобна бодра вест – групата за стари градски песни „Еделвайс” към читалище „Пробуда 1961“ гр. Кюстендил с диригент Димитър Цветков се завърна с призово отличие от Международния фестивал „Астибо – Фест 2017“ в гр. Щип, Македония. Фестивалът се проведе на 7 и 8 юли 2017 г. В него взеха участие състави и изпълнители от Македония, Сърбия и България. Кюстендилската група гостува по покана на организаторите – Министерство на културата на Р. Македония, Градски хор – Щип и Дом на културата “Ацо Шопов“. Със своите изпълнения кюстендилските певци спечелиха овациите на публиката и бяха заслужено класирани сред лауреатите на фестивала.
И т..н. И от Тетевен примерно ще дойде нещо, от дупнишката „Рила ни гледа“ наскоро, от Сапарева баня, от Родопите. Откъде ли не. Фолк туризмът се развива и насърчава. Схемата е ясна. Още от зимата обявяваш в интернета поредния си фестивал. С мижав награден фонд, осигурен от общината. За целта всичко става под егидата на кмета, който па ако смогне и да открие надпреварата – супер. Разните читалищни деятелки и дейци, диригенти, самоизявяващи се в жанра, в който хиляди и хиляди могат да се изявят, търсят спонсор в съответния град, село, паланка, читалище, ведомства. Да им платят пътуването, рейса де, до Кюстендил. Готово – какво са някакви си 200-300 лева за някоя фирма, на чиито празник пък същите фолклористи ще пеят и – ясно е какво става. И тръгваме. Истинска екскурзия. Със спирания по маршрута до някоя чешма, манастир. Разпявания в автобуса, смях,закачки и дори черпене от ръка на ръка. Пристигане. Виждаш си под кой номер си в програмата. Излизаш в непоносимата жега. Пееш каквото пееш, някакви ръкопляскания се чуват от периферията, където се е подслонила публиката /следващите участници,де/. Слизаш от сцената – и на рейса. Обратният път. Ръководителката носи в чантата си грамота за участие, на която може да пише – „трето място“, примерно. Голяма работа. Но нали си направихме екскурзийката. А при тридневното виене – поне на „Пауталия“ е така, я хванеш едно-две по-добри изпълнения, я не. Догодина – пак, в интернета – още през зимата.

Юг News

Битката за брезите

Битката за брезите
Две кампании – по спасяването или за премахването на около 50 брези в центъра на Кюстендил, вървят по интернет и социалните мрежи. Преди уикенда стартира петиция в подкрепа развитието на Кюстендил като зелен, благоустроен и модерен град, за един час са се подписали над 300 души. Интересното е, че това е станало в работоно време. Петицията, която върви в социалните мрежи /интернет платформите/, е в отговор и контра кампания на подписката, предприета от движението „Спаси Кюстендил!“, което се обяви срещу реализирането на проекта за парк „Галерията“ и неизбежното премахване на около 50 брези на терена, който трябва да стане модерен паркинг. „Призоваваме да бъде реализиран проектът, по който с европейски средства в Кюстендил ще бъдат цялостно залесени, рехабилитирани, обновени и модернизирани 59 822 квадратни метра незастроени площ“, се казва в петецията. Изреждат се някои конкретнипараметри на самия проект – нещо, което трябваше да стане преди старта му. От движението „Спаси Кюстендил“ подозират, че новата петиция е инициирана от администратори и от екипа на кмета Петър Паунов . От „Спаси Кюстендил“ обявиха , че ще свой комадироват техен пратник в Брюксел, за да представи вредите и перднамерените действия на общинската администрация по изготвянето на проект за парк „Галерията“ и възникналато по този повод напрежение в града. „Дано па в Брюксел Паунов да няма негови хора и да ни чуят“, обнадежден е човек от „Спаси Кюстендил“, дипломиран философ.
Брезите изместиха черешите и овощарството, става дума за Кюстендил. И може да се окажат повратна точка в най-новата история на града. Нещо като събарянето на читалището през не толкова далечната 1981 год. И да свалят /брезите/ Петър Паунов от власт /да няма четвърти пореден мандат/. Ако ги махне – а то е ясно, че ще ги махне. Не само контра петицията, ами и други неща подсказват, че битката е неравна. На Брюксел изобщо няма и да му се наложи и да обърне внимание на някакви си брези в центъра на Кюстендил. Не е случайно, че червените напълно разбираемо тутакси се влюбиха в обречените брези. И дори червеният депутат Валери Жаблянов се скара на местните медии, че не пишат нищо за брезите. А новоизбраният общински лидер на социалистите Росен Стоименов добави, че те са за някаква консолидация на нещата при парк „Галерията“ – т.е. “ и така и така“, но че БСП започва курс към вземане на общинското управление на вота през 2019 год. Какво пък! И кой ти казва. И брезите при галерията мълчат. Да ги обявим отсега за герои – поне нещо става в тоя умрял отвсякъде град.

Юг News

При пророците

Стотици хора от цялата страна дойдоха за освещаването на ремонтирания и изцяло реставриран храм „Св. Пророк Илия“ над граничното кюстендилско село Илия. Далечният черен /прашен/ път, горещините, теснотията за паркиране по горските поляни, не отказаха миряните. Сред които имаше и двумесечни бебета „в кувьоз“ – едва ли не. Главният секретар на Св. Синод мелнишкият епископ Герасим, протосингелът Ангел Ангелов, за който изкоментираха, че от двадесетина дни е на нов духовен пост, свещеници от Софийска митрополия и духовенството от Кюстендил отслужиха литургия за възкресяването на храма, който доскоро е бил „гол и празен“. Дарители и спомоществователи осигурили около 30 хиляди лева за възстановяването на над 100-годишния храм, оказал се част от манастирски комплекс и дал името на самата местност – Манастиро. По време на службата тържествено удари новата 130-килограмова камбана, излята в Пловдив. Звукът ѝ ще се чува чак в съседна Македония, радват се местните хора. Около две години продължил ремонтът и пълната реставрация на храма „Св. Пророк Илия“, каза доскорошният кмет на Илия и шеф на църковното настоятелство д-р Емил Жатов. Нов е и иконостасът, а широките около 50 см. каменни основи са непокътнати. Ще бъде поставена камера за видеонаблюдение – срещу посегателства, обяви той.

Под тридесетина са вече последователите на пророка Илия в с. Илия. Лятото стават до 50-тина. Как са намерили сили и желание да възстановят храма си – само те си знаят. Д-р Жатов може да говори с месеци за спънките и пречките, на които са не натъкнали тия две години. Като се почне от общинарите в Невестино и се стигне до най-високото ниво, клира. Но устискаха. Спретнали са кокетен храм, направиха и каноничен освет, на който ще завидят всички села в околията. Има нещо пословично в тия хора. Май няма фамилия, свързана с паланката, в която някой да не е кръстен Илия. Само как пазят името и вярата си, а! Миряни надойдоха с джипове на освета, местните се качиха пеша, тътрейки се по стръмното. Но не се оплакаха. Радваха се, личеше си им. Догодина пак ще се качат на Манастиро. Е, няма да са 600-700 за колкото при освета бяха приготвили курбан, ама пак ще са стотици. При пророка, а те са пророците – щом устояват по тоя начин на всичко така опустяло в тоя край, и не само в тоя край.

Юг News