Какво Съединение

  Областният шеф Виктор Янев, кметът на общината Петър Паунов, представители на политически и обществени организации, на патриотични сдружения, граждани дойдоха на поклонението за 132 годишнината на Съединението при паметника на Булаирци в Кюстендил. Сред охраната на ритуала имаше и полицай с куче, което впечатли участниците. За какво бяха тия прекомерни мерки – да се чудиш. Както си му е редът, в знак на признателност бяха поднесени венци и цветя. Оказа се, че Кюстендил и районът са пряко свързани със събитията около 6 септември 1885 год., каза историкът от регионалния музей д-р Ангел Джонев. В града се формират няколко доброволчески чети начело с Димитър Юруков, Димитър Попгеоргиев-Беровски, Стоян Богданцалиев, които тръгват да присъединяват третата част на отечеството – Македония, към съединяваща се според прокламации и разменени телеграми между държавните мъже България. Правителството и дипломатите, западните сили спират Беровски и другите паравоенни формирования като неговото, пращат ги в Тракия, на българо-турската граница. Не трябвало да се сърди Турция и така се гарантирало Съединението. Същите тези буйни глави се сражават в Сръбско-Българската война, два месеца след историческото ни Съединение. А пък чак 2008 год. с акта на обявяването на независимостта, делото на съединистите е увенчано с някакъв успех – да се надяваме!
Затова хич не вървят писания и „прозрения“, че на 6 септември 1885 год. сме били тропнали по масата на великите сели. „На 6 септември 1885 година, както никога досега, налагаме своята воля. Какво всъщност се случва? Случва нещо, което изглежда немислимо. Българите се опълчват на Великите сили и налагат своята воля в името на своята свободна държава. През въпросната 1885 г. Княжество България е все още някакъв политически експеримент, роден от победата на Русия над Турция в десетата поредна война между тях. Да не говорим пък за Източна Румелия – по същество първия европейски протекторат. И въпреки това през есента на 1885 г. се случва чудото – целокупният български народ (начело с княза си Александър Батенберг, който на всичко отгоре си е жив немец от Хесен) отхвърля всички тези решения на Берлинския конгрес. Прави го напук и на железния канцлер Бисмарк, и на страшния руски самодържец Александър III, на царствения му виенски събрат Франц-Йосиф и на тогавашната господарка на морета Британия. В интерес на истината нейното отношение към пловдивската революция е малко по-различно – българският княз Александър е любимият племенник на кралица Виктория, пък и Лондон не пропуска случая да срита по кокалчетата Русия. Но това не променя общата картина – младата българска държава, на която не достигат дори достатъчно офицери за армията си, се опълчва срещу всички Велики сили. И прави първата решителна крачка към реализацията на бленувания Сан-Стефански идеал за обединена и свободна България. Ехото от пловдивските залпове от 6 септември 1885 г. отеква още дълго в националното ни съзнание. И дава самочувствие на цяло поколение български политици. Които като равноправни се пазарят и с Берлин, и с Лондон, и с Париж, и със Санкт Петербург в началото на Първата световна война. И които ще се опъват дори на зловещия господар на Европа от 40-те години на миналия век Адолф Хитлер. Какво стана с нас днес? Къде блокира българският „чип“, както се изрази един бивш наш премиер и още по-бивш цар? Без самочувствие и без визия за мястото си в съвременния свят. Все пак, надежда има. Духът на 6 септември, макар и бавно и мъчително, възкръсва. И ни дава кураж да не приемаме безропотно всяка приумица отвън. Все едно дали става въпрос за македонската нация, за броя на бежанците, които да приемем, или за нещо друго. Може и да сгрешим в решението си – непогрешим е само римският папа. Но важното е то да бъде наше. Така, както сме го взели на днешния ден през 1885 г.
Подобни каканижения пълнят и за 132 г. от събитията около Пловдив и рейда на Продан Тишков -Чардафон Велики вестници, рубрики, колонки, „трибуни“ и анализи. И не се намери поне един историк, медия ли, каквото и да е да опише, ама обективно и без излишен патос нещата – тогава и насетне. Има днешни хора, които и с топ да ги гръмнеш, не знаят какво е станало на 6 септември 1885-а. Съединение или Обединение, едно и също ли е. Какво сме обединили, т .е. съединили. Доста по-късно от Съединението Борис III става отново Обединител. Колко пъти сме съединявани и обединявани, а сме си все тия и на тоя хал. Заслужен хал. И какво Съединение.

Юг News