Да не дава господ болница

Над 2 мил. лева са задълженията на общинската болница в Дупница, стана ясно на заседание на здравната комисия при областния управител на Кюстендил Виктор Янев, обявиха от администрацията. Здравното заведение оцелява благодарение на банков кредит от 1 мил. лева, по който гарант е общината. Болницата има непосилни стари задължения, които трябва да погасява – само от лихви по съдебни дела досега са платени 72 хил. лева, каза временният управител доц. Димитър Недин. Трябва да се плащат и задължения към ВиК, към ЧЕЗ, пощите и мобилните оператори. Въпреки сериозните финансови проблеми болницата има положителен баланс за последните три месеца – за юли 20 хил., за август -13 хил., за септември 8 хил. лева. Заплатите на медицинските специалисти и екипи, на администрацията и персонала – общо около 290-300 души, се изплащат редовно. Както Kmeta.bg писа, за последните 3 години болницата смени шестима управители, а един от тях – Росен Тимчев е с обвинение и присъда пробация за заемане на длъжността с фалшив диплом за здравен мениджмънт.
Общинската дупнишка болница единствена от 7-те здравни заведения в региона, която е зле и със задължения, стана ясно на заседанието на областната здравна комисия. Шефът на кюстендилската болница д-р Александър Величков каза, че с 300 души по-малко е броят на пациентите, ползвали болнични услуги в сравнение с по-предните години. Той го обяснява с прогресивното намаляване на населението и с лимитите върху болничната дейност от 2015 год. Иначе в болницата няма съществени промени, довели до затворени дейности поради липса на персонал или техника. Болницата поддържа щатната си бройка от 426 човека. Във връзка с финансовото състояние на болницата д-р Величков увери, че тя няма просрочия и задължения, но констатира финансови загуби от лечението на здравно неосигурените лица. Устойчиво е развитието и на частната МБАЛ „Свети Иван Рилски – 2003“ в Дупница. Д-р Матей Попниколов, хирург, който работи там, посочи, че се запазва миналогодишния обем на дейност, а техниката с която разполага болницата е сред най-добрата в страната за извършване и на безкръвни операции. Любопитен факт за дейността на болницата е, че 45% от пациентите са жители на други области и общини. Шефът на центъра за спешна медицинска помощ д-р Анелия Георгиева коментира проблема с квалификацията на кадрите, което в перспектива значително затруднява работата на центъра. На един етап незаетите лекарски места в звеното стигна 16. Тя каза, че е много важно да бъде запазен броя на екипите във четирите филиала, за да бъдат обхванати максимален брой граждани. Иначе спешният център в Кюстендил няма задължения и просрочия, но продължават да срещат трудности с комуникацията във връзка Националната система 112 и скъпоструващата поддръжка на автомобилите със специален режим на движение, заедно с медицинската апаратура в тях.
Последните дни все по се лансира идеята от Босилеградско да се лекуват в кюстендилската болница. Организирано, с предварително записване, да ги транспортират който има необходимост. „А кой ще плаща“, веднага изкоментира здравен шеф в Кюстендил. Д-р Георгиева не коментира нещата със здравния кабинет в Рилския манастир пред комисията при областния. Там над 8 години беше перманентно дежурен фелдшер от Кюстендил, който падна, потроши се, не можа да се възстанови и се пенсионира. На негово място пратиха друг фелдшер – от сапаревобанското с. Овчарци, той също се „замонашил“. Фелдшери – никой доктор не иска да се самозаточава в Рилския манастир. Откъде ще докарва добри печалби – потребителски такси /в Дупница взимат и за медицински бележки за неизвинени отсъствия на учениците/ , прегледи, рушвети и пр. Абе, ясно е – може ли болниците да са търговски дружества и здравето на хората да е бизнесът им. Затова и народът има супер реакцията: „Да не дава господ“. Продължението в случая е – „да влизаш в болница“.

Юг News