Даскалска живопис

Художници учители /или по-скоро – обратно/, съвместно и подкрепени от Регионално управление на образованието – Кюстендил откриха в една от залите на художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора” първа по рода си изложба под наслов „Убежни точки“. И обясниха – убежните точки са точките, в които мислено се събират продълженията на успоуредни помежду си прави. Използват се за пресъздаване върху плоска повърхност (картинната равнина) на триизмерно пространство. Представени са с над 30 живописни, графични, скулптурни и концептуални творби. Изискана и овладяна техника показват учителите по рисуване Детелина Тихолова – ПМГ „Проф. Емануил Иванов“, Евгени Серафимов – ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, Георги Пандурски – ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ , Асен Евтимов – ст. експерт по изкуства /инспектор по рисуване / в РУО, доайенът Венко Петров, обучавал в час няколко поколения кюстендилски живописци, както и Лора Делибалтова – ОУ „Христаки Павлович“, Явор Виделов – СУ „Св. Паисий Хилендарски“, Виолета Стойкова – СУ „Св. Паисий Хилендарски“, Румен Георгиев – ОУ „Евлоги Георгиев“,Кирил Кьосев – ОУ „Неофит Рилски“, Валентин Кьосев – ОУ „Неофит Рилски“ – от Дупница, Петър Даскалов от /само едно/ селско школо, „Христо Ботев“ – с. Крайници.

Шефката на РУО Радостина Новакова, която е скъпа на похвали, сега хвалеше участниците. И им връчи грамоти, приятели ги поздравиха, откриването не мина и без цветя и прегръдки, целувки. „Адски трудно е да се работи с деца в час по рисуване, не исках да ставам учителка, но децата ме направиха такава“, призна пред репортерите дупничанката Лора Делибалтова, която преподава „цвят, бои и техника“ в ромското училище „Хр. Павлович“. Беше изказана идеята да се учреди сдружение на учителите живописци от областта. Такова от две десетилетия е създадено и работи в Добрич. Вероятно ще го има и в Кюстендил.
Когато литераторите проявяват снизхождение към някой стихотворен опит използват термина „даскалска поезия“. Учителите по рисуване определено са над това ниво. Честита им изложба.

Юг News

КАТ

Единствената стационарна камера за контрол на скоростта на движение в Кюстендилския регион – на входа на с. Багренци на пътя Кюстендил-Дупница, от няколко дни е махната, забелязват водачи. Самата метална клетка дори е „украсена“ от злосторник с черен графит. Нещо като отмъщение на някой глобен, подмятат шофьори. И от КАТ-Пътна полиция – Кюстендил казаха, че камерата е снета и е закарана за редовна профилактика в София. До няколко дни обаче ще бъде върната отново при Багренци, каза шефът на звеното ст. инспектор Радослав Боюклийски. Респектът на видеоустройството е толкова голям, че и без него водачите спазват на 100% ограничението от 50 км. в час в този участък. И ТИР-ве за Македония буквално пълзят на този иначе безпроблемен участък. Стотици глоби са наложени на нарушители през няколкото месеца, откакто камерата беше поставена там, коментират информирани. Според коментари на водачи устройството ще бъде преместено в друг участък с най-чести нарушения на скоростта на движение. „При Багренци камерата се изплати, сега ще я местят на място, където отначало няма да я виждат и знаят и ще падат пак доста жертви“, прогнозират шофиращи по региона. До пускането на автомагистрала Струма видеокамера имаше монтирана и на гл. път Е-79 при с. Мурсалево. Там обаче пътният трафик намаля след пускането на аутобана и устройството става леко излишно.
За стрхопъзльовщината от КАТ е думата. Откъде накъде – спрат ли те полуинтелигентни в униформа млади /предимно/ нагляри, ти разтакават майката. За всичко те държат в пълно подчинение – трябва да им стоиш мирно и да не мърдаш. Животът ти сякаш е в ръцете им. И се гаврят. И непременно те прикарват да ти съставят акт, поне фиш. И им е лесно. Едва ли има изряден на 100% водач,  по българските пътища – категорично не. Стигало се е до там и есмаркова тръбичка в аптечката да ти искат. Или, че не ти е подреден багажникът. Но за камерата при Багренци. Там почти не е имало катастрофа – а, само покрай кортежа на президента Георги Първанов през юни 2011 год. един се насмете и се вряза в стена на калена къща вдясно в посока Невестино. Иззидаха стената тоново. Това беше. Камера, та камера. Да се събират глоби, а колко шофьори се изнервят и правят и други грешки и нарушения от това. Камера при Багренци. Прав, равен участък, никаква къща почти, една тухларна със затихващи функции до пътя. Кого пазим там. А на пешеходните пътеки из страната всеки ден взеха да газят млади хора – момичета, студенти, ученици. Къде са наглите ченгета да спрат тази серия. А видеокамера може да сложат и на 200-метровия комин на ТЕЦ „Бобов дол“ например, който скоро няма да дими и да се използва, отпада от употреба. Оттам да снимат всеки бързащ да стигне по-рано водач. И да следват глоба след глоба. Нали това е целта. Но и това няма да намали жертвите. Нито страхът от катаджиите. Напротив – по-лошо става.

Юг News

И я че изокам некой ден
Д-р Пламен Симеонов, председател на регионалната колегия на Българския лекарски съюз в Кюстендил , започва протест срещу корупцията в здравеопазването, обяви той. Докторът няма да излиза от кабинета на организацията на 4-я етаж в общинската поликлиника, ще спи в кабинета, докато не бъде изпълнено искането му – свикване на извънреден събор на БЛС, първа точка в дневния ред на който да бъде корупцията в здравеопазването. Д-р Симеонов, който е бивш директор на инспекцията по здравеопазването в Кюстендил, каза, че своеобразният му протест е негов личен акт. Той твърди, че е бил рекетиран с 3 860 лева, за да бъде назначен синът му на зъболекарско място в града. Протестиращият, който си е докарал легло и завивки в кабинета, иска да бъдат предприети действия за изкореняване на корупцията в здравеопазването. Втора точка в дневния ред на заседанието на БЛС в Кюстендил, което той настоява да се проведе най-скоро, той предлага да е „Ало измамниците в бели престилки”. Докторът обещава да даде пресконференция и да съобщи имената на най-корумпираните в съсловието – да считаме ли, че става въпрос за местно ниво в здравеопазването.
Какви ще ги наговори докторът, не се знае. Ама и неговата тактика – „И я че изокам некой ден“, едва ли ще сработи. Едва ли 5-6 телевизионни екипа ще се изсипят в Кюстендил, за да го чуят. Не че няма корупция – тя е в непоносими размери и всички си го знаем. Ама – Български лекарски съюз, това-онова, разни казионни организации и пр. Да му подадат ръка. И всичко ще приключи. Той сам казва, че актът му е личен.

Юг News

Дупница-Сапарева баня

 
Община Дупница предприема действия по промяна на собствеността на републикански път в общински. Предложението на кмета на община Дупница е в резултат на подадено от община Сапарева баня писмо за съгласие. Още миналата година от курортната община изпратиха писмо до МРРБ за прехвърляне на собствеността на републиканската пътна мрежа път 6204, в участъка му преминаващ през община Дупница. С писмо от края на миналата година от МРРБ е дадено принципно съгласие за прехвърляне на собствеността на третокласния път, но с цялата му дължина. Общините, през които преминава са две Дупница и Сапарева баня. Необходимо е обаче решение на двата общински съвета, за да може да бъде извършено прехвърлянето. От началото на тази година такова решение има ОбС- Сапарева баня. В петък се очаква решението на ОбС-Дупница.
Мотивите община Сапарева баня да поиска прехвърлянето на този участък са основно обособяване на синя зона около банята, където е затруднено нормалното преминаване на автомобили. Улицата не е общинска собственост и там не може да се обособява платено паркиране, а така не може да се въведе и ред в паркирането. Освен това, ако пътят стане общинска собственост, община Сапарева баня би могла да кандидатства за цялостна рехабилитация на пътя в с. Ресилово, който е лошо състояние от години, въпреки, че най-големите дупки бяха запълнени. Пишат местни медии.
Освен пътя, който ги свързва, Дупница и Сапарева баня делят и цяло едно селскостопанско летище /плюс военни укрития за вертолети/ при Крайници. И доникъде с това летище. От догодина ще имат и общо сметосъбиране и сметоизвозване – от една фирма, определена с конкурс. Само тези две общини си направиха овреме свои ВиК дружества и пият най-евтината вода в България /по 55 ст. за кубик/ имат си и горски стопанства да се разпореждат с горите. Така са си близо, че села като Ресилово например го бъркат – административно е към Сапарева баня, навсякъде обаче го имат за дупнишко. Затова пък местните хора са ориентирани отлично. Докато бяха братя Галеви в силата си, тукашните хора чертаеха демаркационната линия. „До завоя преди Овчарци с чешмата е на Галеви, нагоре е руската мафия /Сапарейро/“. А ако един ден Галеви отново пак … И т.н.

Юг News

Мъка в контейнер

Параклис в знак на протест издигнаха край дупнишкото село Джерман, където според проект трябва да се изгражда депо за отпадъци. Така и божията сила се изправя срещу проекта, коментира кметът на селото Ангел Цветков. Проектът за депо върху 220 декара в местността Спротива край Джерман е от 5 години, но не се реализира. Водиха се и съдебни дела. Там ще карат отпадъците си 6 общини от Кюстендилска област – Кюстендил, Дупница, Бобов дол, Сапарева баня, Невестино и Трекляно. Местните хора учредиха сдружение „За Джерман“, което често организира протести, блокира на няколко пъти главния път Е-79. Според джерманци мястото на депото не е там. За да получат божията помощ, издигнали и параклис „Св. Константин и Св. Елена“. Осветил го местният свещеник отец Кирил. Вече правили и курбани. Параклисът е дървена конструкция с размери 3х3 м. с ламаринен покрив и кръст отгоре. Направен е на втората тераса, непосредствено до автомагистрала „Струма“. „Кой ще посмее да махне кръст и да събори храм, да вкара багери? Такива безбожници имаше при социализма само“, казва лидерът на сдружението „За Джерман “ Борислав Тасков.
С боклука става все по-гъкаво. Мъки големи предстоят. Добър ход обаче на джерманци. Имат вече един привърженик повече – силно набожният кмет на Кюстендил Петър Паунов, който е и шеф на сружението „Рила еко“, реципиент на парите по проекта за „депо Джерман“. Значи – какъв им е проблемът на Джерман, няма да има депо до или върху параклиса им. Ама и джерманци я карат унгурлишката. Не дават, та не дават. Е, къде да карат отпадъка тия 6 общини. Кюстендил в Луковит, Дупница в Радомир, Невестино – в Севлиево. И т.н. Златен ще излезе боклукът им. След 1 януари догодина ни чака пълен спеч и пълни контейнери догоре при – 20 градуса студ. И в Джерман ще е така. И навсякъде по Кюстендилско. Как в Луковит и Севлиево, в разложкото с. Баня и другаде са се сетили да си спестят тоя кошмар „мъка в контейнер“. Тука не бива и не бива.

Юг News

На минус в Кюстендил

Кюстендил отново се оказа най-студеният град в страната с температури до – 7 градуса тази сутрин, – 5 в четвъртък сутринта, около – 2 в сряда към 5 ч. Студът сутрин е най-коментираната тема в града, дори и светването на елхата на пл. Велбъжд снощи не стана чак такова събитие. Нещата изглеждат вяли. Градът е в котловина и есен и зима мъглата е неизбежна докъм обяд. От близките села Кюстендил се вижда под бяла плътна пелена. Под нея е „студ и мрак“. Има и крайни мнения сред кюстендилци, че да го обявят за най-студения град вина имат и метеоролозите. Като бившият полковник от полицията Георги Николов например, който само преди 3 дни бил на екскурзия в Йордания и Израел, а тук го посрещнали студове. Според него метеорологичната станция за региона е на най-неподходящото място и засича параметри, които не са в полза на града. „Като те обявят за най-студен град, кой ще дойде тук. Я, вижте – няма и една студентска двойка, туризмът е невъзможен, ако сутрин медиите кажат, че в Кюстендил е най-студено“, недоволства о.р. полковникът, който ги разбира тия дисциплини.
На минус са в Кюстендил. Ама да бяха само температурите. По Скандинавия са студове, ама там има най-добре организираното и най-социално устроеното общество. Студът ги мобилизира и ги прави отговорни състрадателни. Тука – ами. Всеки се свива и гледа сеир, ако някой зъзне и не му комфортно. В Швеция уплътняват дограми и санитар истински /не като нас/ срещу студа. Тука се пие като противодействие, а немалко кюстендилци се изнасят по София на топло при „евтиното“ парно. Просто студът те калява и мобилизира. В Кюстендил не е така. Колко много ток се краде заради тия студове в града и района, нито ЧЕЗ, нито някоя друга инстанция ги знае. Не ни прави по-издръжливи и предприемчиви. И това е най-големият минус.

Юг News

И сатирата като всичко останало

 
Книжка /с мини размери, в джобен формат/ с епиграми, афоризми и мисли, издаде кюстендилският автор белетрист Благой Ранов /70г/. Озаглавил я е „Щуро време“ /дали не по асоциация с „Щуро племе“ на Славе Македонски, дано да не е/. Ранов е събрал епиграми, публикувани в местния и периодичния печат, списания, алманаси от по-последно време. „Озаглавих книжката „Щуро време“ защото човешките добродетели в днешно време ги няма. Всичко се преобърна.“, обяснява той. Очаквано за книжката рецензентът проф. Йордан Калайков го хвали и пише: „В такива четива като „Щуро време“, читателят се сприятелява, вижда себе си в ситуациите и припознава прочетеното като собствени мисли. Книжката се превръща в спътник, приятел, с който може да се сподели всичко – превръща се в наръчник за настроение и хумор.“ Иначе Ранов прави и сериозни неща – води и предаване „В света на книгите“ по местен tv кабел.
Но за сатирата му. И изобщо. Епиграмите и афоризмите са труден жанр – съвсем навреме напомня рецензентът на книжлето проф. Йордан Калайков. Да му го кажеше и на Благой. Тогава нямаше да влязат редове като
МЕРАК
Не сака с мотика
да копка!
Иска по жълтите
павета да тропка.

Или
ФУКЛА
Може да съм проста и неука,
но мен доцент ме чука.
Нищо лошо.
И
О, ВРЕМЕНА!
Внуче
учи
баба да чете
на латине!
Закачайки се за Радой Ралин обаче, и нашият човек прави попаденийце.
ГЕНЕТИЧНО УВРЕДЕН
Нахълта в политиката
с хъс и жар –
оказа се мръвкар.
И т.н.  Няма нищо по-трудно от силна сатира. Злободневна, остра, но и философска, художествена. Изобщо силна. А такива прибутаните от това и онова неща, по-добре не. То нямаме сатира поне от тридесетина години и това у обяснимо. Прочетете който и да е брой на „Стършел“-а, и ще разберете за какво става дума. А като не става сатира – не става! Като всичко наоколо.

Юг News

Войната – 100 г.

Кюстендил – града, в който се е помещавала главната квартира на Българската армия между 1915 -1918 год., стана домакин на международната научна конференция „Първата световна война на Балканите и участието на България в нея през 1917 год.“. Так е решено някъде горе – едва ли Кюстендил го е искал, ама. Във форума, който ще продължи 3 дни, участват учени от Института по история при БАН, специалисти и изследователи по история на военното дело, общественици, научни работници от съседна Македония /има си хас – толкова се обичахме с македонците/. Срещата започна с поднасяне на венци и цветя на паметника на Булаирци – 13-и Рилски пехотен полк. Бяха положени венци от името на президента Румен Радев, който по това време летеше с френски изтребител по време на визитата си при президента Емануел Макрон, министъра на отбраната Красимир Каракачанов, който не можа да пристигне или не искаше да участва в заседанията. От областния управител Виктор Янев, който е след болнично лечение, та се наложи замът Райчо Цветин от Бобошево да интепретира по темата „Първа световна война“. И кметът на Кюстендил Петър Паунов, който /общината и историческият музей/ е основен организатор на конференцията. Няма как.
„Първата световна война е фундаментално и епохално събитие. За България и Балканите тя има дълбоки и трайни политически, икономически и военни последици. Участниците на конференцията не са само хора, които изследват документи, те са хора, които пазят военната памет на българската държава. Те осветляват обществото ни, нацията ни и нашите деца, за това какво са правили техните деди и командирите им през голямата война”, каза при откриването военният зам.-министър Анатоли Величков. „Надявам се, че в бъдеще ще имаме шанса, оценявайки събитията от Първата Световна война, да можем да бъдем заедно бариера пред тяхното повтаряне. Благодаря ви, че сме заедно и разбира се с вашата памет и себераздаване действително се надявам Кюстендил като бивша военна столица и настояща научно средище и с мъдростта, целият ни свят да се превърне в столица на любовта. Надявам се повече никога да не говорим за вражди”, с емоция се обърна към участниците кметът Петър Паунов. Първото научно заседание стана в сградата на кметството, където се е помещавал генералният щаб на Българската армия преди 100 години, а Кюстендил негласно се е наложил като военната столица на България. За ония съдбовни откъм военни действия, дипломатически усилия и ходове, икономически срив, народни брожения времена говори акад. Георги Марков. Форумът продължава до петък в конферентната зала на парк хотел „Кюстендил“.
В разгара на Никулдена, когато всеки де как може е запил, никой не се интересува какво е било преди 100 години във „военната столица“ на България Кюстендил. Ама на никой не му пука. И още десетина академици да дойдат да му обясняват на нашенеца кое как е било, кои като генерал Жеков, чиято вила сега комфортно завладява Емил Наков, са решавали съдбите на България, все му е тая. Как па на поне един потомък не му шавна нещо в съзнанието. И след 100 години нищо – война ли е, не е ли война, век е минал. И Кюстендил вече и никога няма да е столица. Не дай, боже!