Како е било, како ке биде

Трудът на кюстендилския учен, литературен историк, археолог, етнограф и фолклорист академик Йордан Иванов – „Северна Македония“, излязъл през 1906 год. в София, вече е много търсен откакто се разбра, че Гърция и Македония с подписан договор направиха първата стъпка така да се казва република Македония. Дори от Македония искали да си купят от изданието веднага – независимо от цената. Дали пък още през 1906-а не е кръстена тая държава /това като шега – разбира се/. Наистина Йордан Иванов издава монографичното си изследване „Северна Македония“ през 1906 год. То обхваща негови изследвания за територията на Константиновото княжество през 14 в. със столица, днешния Кюстендил. В него е отразено историческото развитие на региона от времето на траките до Освобождението от 1878 год. Състои се от 12 глави. Глава I е посветена на антична Пауталия и нейната околност, глава II – на средновековния Велбъжд. Глава ІІІ разглежда развитието на християнството в Северна Македония и епископиите брегалнишка и велбъждска, глава IV проследява възникването, историята и падането под османска власт на Велбъждското княжество. В глава V, озаглавена „Кюстендилският санджак“, е направен географско-исторически обзор на градовете, които се намират в тази област: Дупница, Радомир, Враня, Крива Паланка, Кратово, Щип, Велес, Радовиш, Струмица, Кочани и Куманово, както и на покрайнините: Краище и Пиянец. В глава VI се разглеждат земеделието и рударството в областта, в глава VII – Коласийската архиепископия. Кюстендил през XIX век е тема на глава VIII, а глава IX е посветена на Кюстендилската епархия през XIX век. В глава Х са поместени сведения за училищата в Щип, Кратово, Кюстендил и др., а в глава XI се дава информация за антични и средновековни епиграфски паметници с коментар от автора. Бележките на автора, изготвени след написването на ръкописа, са дадени в глава XII „Прибавки“ с препратки към съответните предходящи страници.
Книгата съдържа 420 страници, с 3 карти, 21 графични и 18 черно-бели фотоилюстрации, план, 5 факсимилета и 65 епиграфски паметника от латински, гръцки, славянски и турски извори и показалец на личните и географските имена. Тя отдавна е библиографска рядкост Заради името на западната ни съседка това издание тепърва ще става все по-четено и търсено. Йордан Иванов, роден 1872 год. в Кюстендил и починал 1947 год., имал доста неприятности приживе, казват тукашни изследователи. Екземпляри от изданието се съхраняват в кюстендилската библиотека „Ем. Попдимитров“, както и в регионалния исторически музей. По-ново издание – дори и фототипно, не е правено, каза директорът на кюстендилския музей Валентин Дебочички.
Дано повече македонци да я прочетат. Може и Кюстендил да влезе в новата Северна Македония при това положение, ако се позовем на академик Йордан Иванов. Изобщо тия земи са толкова спорни в исторически план, кой кога е владял и т.н. Важно е сега какви държави се създават от калибъра на Косово и Македония. Странно е и друго. Турция и Гърция едва не влязоха във военен конфликт преди години заради една скала при морската им граница – скала, която и не е на повърхността, ако го няма морският отлив. Ту я има, ту я няма. А, ето, че Гърция вече няма претенции към Северна Македония. Кое ли се е променило. ЕС, Брюксел, комисарите по присъединяването Федерика Могерини и пр. и пр. Не е важно „како е било, а како ке биде“. Комшиите пият от щастие. Дано да има защо.

Юг News