Реквием за черешата

Последните череши берат в Кюстендилско – като изгнилите от дъждовете плодове отиват за ракия или прибират костилките им за горене през зимата, казаха земеделски производители от района. Около 1/3 от реколтата череши остана по дърветата необрана – плодовете мухлясали от дъждовете и влагата. По-запазените се брулят с прът и събират за джибри, за ракия, при изкупна цена от 20 до 35 стотинки за килограм. Повечето овощари събраха в бидони късните сортове череши и ще ги варят есента. И ще я пият на Коеда. Но няма да я хвърлят. Интересен начин за реализация на черешите прилагат в близкото с. Слокощица, както и в района на Драговищица. Там събират и сушат костилките на черешите и ги ползват за огрев през зимата. Същото праавят и с костилките на сините сливи, които се берат есента, каза дългогодишният кмет на с. Драговищица и овощар Драголюб Стоянов.
Тоя народ, тоя народ. Как се хваща и за костилката – с нея огън да поддържа. Намрази черешата тотално тая година, при свръхреколта и при убийствено ниски цени и никакво изкупуване печалбите не са баснословни и ням как. Но не я хвърли. Как не се е сетил нещо и от дръжките да приготвя – някое сладко или вешело например, абе – от тоя сорт. Така, че – кой казва, че черешата е гнила и мъртва и че трябва да й отредим реквиема. Щом ще ни и топли – и на ракия и като гориво в печката. Какъв реквием.

Юг News