Месец: август 2018

Местена древност

Местена древност

Започнаха археологически разкопки на обект „Галерия 2” в центъра на Кюстендил, съобщиха от регионалния музей в града. Новото е, че за пръв път откритите артефакти ще бъдат изложени върху същия терен – ще бъде оформена експозиция на открито на около 200 кв. метра. Но това ще стане на по-късен етап. Ще се види. Средствата за проучванията – 20 хиляди лева, са осигурени от министреството на културата. Новите проучвания са на терена на археологическо-архитектурния резерват „Пауталия-Велбъжд“, от който досега са проучвани около 70 обекта. Работи се на 200 квадтара. Щефът на регионалния музей в Кюстендил Валентин Дебочички обявява проучвания върху 1 000 кв. метра в тоя район. Обещава и друго – променено е мисленето, отделят се средства за археология и най-после ще може да се покаже нещо от преди хилядолетната Пауталия. С целия и блясък, култура, уникалност.
И Дебочички, и общината обаче се правят на забравили, че тоя прозорец към древността трябваше да е при невореновираните стълби към галерията „Владимир Димитров Майстора“, където изкочи цял сграден комплекс и епископски „офис“ в добавка. Там трябваше да има стъклен саркофаг и експозиция на открито. Но явно това щеше да обърка сметките на проекта „Галерията“, който е пред финал /7 септември 2018 год./ и е фиксиран до стотинка като финансиране. Затова взеха да копаят 50-60 м. наблизо, извън чимовете на парка. Все тая е. Мястото е добро, повече народ върви по улицата „Родопи“ и при Дервиш баня. Така, че – и древността може да се мести. Щом се бърка в някой проект по „Региони в растеж“. С тия работи не би трябвало да стават комбинации. Кой гарантира, че под тия 200-300 м., които взеха да ги копаят от днес, ще изкочи някоя древност. Не че няма да го натаманиме, казват по Нашенско.

Юг News

Чешкият генерал

Чешкият генерал

Чешкият генерал

Генерал Иван Чавдаров се спомина преди 4-5 години. На 83 г. Приживе често идваше в родното си с. Лозно, Кюстендилско. Дори и местните обаче не знаят или изпитваха неудобство за коментират, че той беше командирът на 22-и Харманлийски полк, участвал в събитията в Чехословакия преди точно 50 години. Някои наричаха влизането на съюзническите от Варшавския договор войски в Прага окупация. Докато беше жив, о.р. генералът категорично отказваше да дава изявления и да коментира случилото се през тези два исторически месеца през 1968 г. в Чехия – макар, че помнeше всичко по минути. „Дал съм клетва и ще я спазя докрай. Никого не съдя и не критикувам от командването на БНА тогава. Все едно да съдя себе си!“, казваше Чавдаров.
Все пак в частни разговори той си спомняше кое как и било. Например това, че тагавашният зам.министър на отбраната генерал-полковник Христо Добрев му донесъл заповедта на министъра за заминаване на полка му за Чехословакия. Това станало на 28 юли 1968 г. полковникът Чавдаров бил в с. Райново, на 4 км. от Харманли. През нощта на 21 август същата година полкът кацнал в Прага. „Беше сляпо кацане – на тъмно. Три от самолетите се повредиха“, разказал Чавдаров. Само един български войник е бил убит през така нар. „чешки събития“ в Прага през август-октомври 1968 год. и това е младши сержант Николай Цеков Николов. Други жертви българският контингент, изпратен в състава на междусъюзническите войски на Варшавския договор в Чехия през 1968-а, не е дал. Това казаше с 200% увереност и генералско достойнство Чавдаров. Той споделяше, пак в частни разговори – не пред медиите, и подробности около убийството на мл.сержант Николов. Причакали сержанта, родом във врачанското с. Бъркачево, на 9 септември 1968 г. вечерта. Бил караул в подразделението си и тръгнал до тоалетната. Издебнали го трима души, които били с „волга“. Ударили го с желязо по главата. После го качили на хигиенна кола и го закарали към Карлови Вари. Искали от него личните му документи, разпитвали го. Накрая го застреляли с 4 куршума в областта на сърцето с чешки пистолет „Збройовка“. Хвърлили трупа в горите край Кладно. Няколко дни по-късно убиецът на Николов бил задържан, той е чех и по професия е железничар, уточни, когато станеше дума за това, бившият командир на полка Чавдаров. В селото на Никилов след години поставили паметник. „Стигал съм до бой с разни опоненти, които по всякакъв повод говорят, че сме дали в Чехия над 100 убити, че от тях 24-ма били софиянци, сочат и имена. Казвам на такива: нека изредат трите имена на „убитите“, ще ги издирим чрез военните окръжия в страната, ще открием техни близки и семействата им – аз ще осигуря транспорта с мои средства. И ще им докажа на такива, че лъжат безобразно“, с нескрито раздразнение споделяше бившият командир на Харманлийския полк полк. Чавдаров. Той не скриваше, че имало и втори пострадал войник от контингента ни – той бил притиснат в областта на врата при транспортирането на частите на Елховския полк, командван от генерал Александър Генчев, на пристанището във Варна за Иличовск. „Този войник не е бил в моя полк. Получил е контузия, но е оживял, уволнил се е по-късно, може да е жив и досега“, предположил приживе Чавдаров. Какво ли би казал, ако беше жив за филма на известен наш кинорежисьор, който представя друга версия за мл. сержант Николай Николов. Направил опит да „духне“ на Запад и го застреляли нашите, другарите му от бойната част е филмовият вариант за мл. сержант Николов.
Чавдаров беше категоричен и че между войските на петте контингента – съветски, унгарски, немски, полски и български не е имало случай на приятелски огън. „Абсурд да е имало такова нещо!“, казваше още бившият полковник. Още с кацането в Чехия неговият полк бил придаден към 7-а съветска десантна дивизия, командвана от генерал Маркелов. Нашите охранявали трите летища в Прага – „Ружине“, „Кбели“ и „Водоходи“. „Наблизо имаше разположена чешка ракетна част. В началото обявиха, че ще спазват неутралитет, но не спазиха това обещание и ни обстрелваха. Отвръщахме им с картечен откос, 14-милиметров калибър, и млъкваха за ден-два. После пак почваха провокациите. Отвръщахме им с картечниците и пак се смиряваха“, спомняше си Чавдаров.
Полковникът, който след връщането си от Чехия бил изпратен да учи две години генерал-щабна академията „Ворошилов“ в Москва, бил награден от тогавашния военен министър армейски генерал Добри Джуров със 7,62-милиметров пистолет „Валтер“, пазил си го като спомен до последно. През 1973-а Чавдаров станал началник на НШЗО в Плевен – бил началник на школата до 1981 год. През 1978 год. го повишили в генерал. Чавдаров не желаеше да става медийно известен и отказваше участие в интервюта и предавания, посветени за събитията в Чехия през 1068 год. Макар, че беше запаметил почти всичко. Не скриваше, че и на него, като на всички от българския контингент, му е било трудно и отговорно в тези дни в Прага. Пушел по 4 кутии на ден цигари „Ява“, доставяни на нашите от съветското командване. Заплатите им плащали на семействата им в България. И до сетния ден Чавдаров се възхищаваше на проявената честност и морал от страна на българските войници, които командвал в Чехия. „Само около летище „Ружине“ например имаше във всеки един момент към 8 хил. паркирани коли, чиито собственици са отпътували със самолет или са отишли по работа на друго място. Нямаше разбита нито една кола или кражба през цялото време, докато ние охранявахме там. На тези летища имаше десетки банкови и бюра за обмяна на валута – никой от българските войцини и офицери не посегна да вземе и долар и марка“, казва 4 десетилетия по-късно полковникът. Той споменаваше и за нещо друго. Чешки девойки се навъртали редовно покрай лагера с български войници – носели им храна, подаръци, заговаряли ги. „Някои бяха с такива къси рокли и поли и се държеха толкова предизвикателно, че ми е неудобно да го разказвам. Някои вдигаха полите си с покани към нашите: „Ето, бе – глупак, това е за тебе!“ никой от момчета не се поддаде на сексуалното изкушение“, отбелязваше с живи спомени за „чешката операция“, в която бил пратен о.р. полковник Чавдаров. Но само в частни разгорови. Без да нарушава клетвата, която е дал с подписа си. Чешкият генерал от Лозно.

Юг News

Белут

Белут

6 километра от Босилеград – посока Кюстендил и България, и е с. Белут. Ама са страшни тия 6 км. Какви tv репортажи се силят да да дават по разен повод БГ каналите от Албания, Голо бърдо и не знам си какво. Ей го Белут и останалите по Босилеградско. Десетина жители, къщи. Дори училище, както го наричат оцелелите тукашни хора. И черквица. И интелигенция – поетът Радко Стоянчов и съпругата му Анита, която преподава в столична елитна гимназия си живеят в селото. Що за решение и смелост. И един уникат – Здравко Попо, Здравко Георгиев /66г/, създал етноградина „Осми ден“ на около 30 декара на близките хълмове. И стадо овце, прескочило необезпокоявано от съседното с. Извор и покрай градината на Здравко дошло на портите му, просто върви по посетитеите на градината. Извр е по-далече и по права и пътна линия от Босилеград отколкото Белут. За овцете не е проблем.
Как се живее в такива битово, цивилизационни, даже климатичин условия. Да се чудиш. Каква обществено политическа сиистема го допусна да се случи това за последните 100-150 години. Ньой ли от 1919-а е виновен за всичко, ама оттогава са 110 години. Толкова да запустее тая земя. Дива и почти непристъпна. И три етноградини няма да спасят нищо. И не осми ден, а и осемдесети ден да му дадат на Белут да тръгне – няма да стане. Тъжна картина. Европа ли, кой ли, но нещо трябва да се прави по тая дестинация и всички останали по така нар. Западни покрайнини. Иначе – не е честно и сраведливо. При такива държеливи и истински хора като Здравко Попо всичко да е на тоя хал. Тито отдавна го няма, няма го и Милошевич. НАТО, ЕС – кой ли, но нещо трябва да се възроди тук. Дай, боже – както в няколко варианта го има изписано като мъдрост и послание по градината „Осми ден“.

Юг News

Дискриминация

Дискриминация

20 оплаквания за недопускане на плувни комплекси в Кюстендил били постъпили за последните 5 дни в НПО – Сдружение “Ларго”. Това обявиха на специален брифинг в ромския квартал “Изток”. С масовка, като пиар всяко нещо в махалата, а две семейства разказаха как не ги пуснали да влязат в общинския плаж и в плувния комплекс в кв. “Могилата”. “Управителният съвет на Сдружение “Ларго” осъжда всяка форма на дискриминация. Призовавам компетентните институции да не допускат дискриминация, омраза, на етническа или религиозна основа. Вярвам, че институциите в държавата ни могат да се намесят, защото това вече е масово явление. Това е новият тумор на обществото ни”, изсили се председателят на “Ларго” Сашо Ковачев. Той допълни, че са подадени вече 6 жалби в полицията и е проведена среща с началника на РУ Кюстендил Росен Райчев. Сезиран е и Българският хелзинкски комитет с искане за юридическа помощ за търсене на правата на ромите по съдебен ред.

Общественикът и бивш кмет на гетото Стефан Лазаров припомни, за първия случай на дискриминация на роми и недопускане в общинския плаж е от 4 август 2013 година. Тогава е последвала жалба до Комисията за защита от дискриминация, но и до днес няма отговор и последствия. “Решихме със семейството и с това на сестра ми в неделя да отидем на плаж. Стремим се да сме интегрирани. С пристигането на плажа човекът, който пропускаше, виждайки че сме “цигани”, се обърна към нас и каза “О, не, не, вас няма как да ви пуснем. Плажът е препълнен”. Аз като интелигентен човек, който е унижаван пред български граждани, реших да извадя телефона и да снимам, за доказателство пред институциите за дискриминация. Да, това е частен обект, но е предназначен за обществено ползване”, коментира Данаил Филипов. Той допълни, че той, семейството му и това на сестра му, са били жертви на агресия, а записът е предаден на компетентните органи. “Ние, а не управителят позвънихме първи на телефон 112. Ние само се защитавахме. Децата ни са стресирани”, заключи Филипов. “Чрез закона, чрез правдата ще победим”, заключи Петър Игов, председател на НЧ “Васил Левски” в кв. “Изток”.
„Браво но Пешо Механата. Как ще ги пуска тия мангали, бе. Да го духат. Та нали на другия ден, ако са влезли, един българин няма да иска да е на плажа му“. Така се коментира слуаят „Могилата“ по кафенетата. Трима души задържа полицята след посегателството над собственика на плажа. Цял е изподраскан по лицето от дамски маникюр. Сред задържаните обаче няма жена. Полицията и прокурорите си знаят.
Невъзможен сручай откъм решение. Дискриминация. Няма такова нещо. В сводките на полицията си е инцидент – лека телесна повреда, имаше очакване за санкция по Указа за борба с дребното хулиганство. После съдът върна на прокурорите преписката с презумцията от обвинението да преценяват дали има престъпление от общ характер и какво следва от това. Циганите пък вадят 20 случая посред лято как не ги пускат да плажуват. Има някаква несъвместимост /не дискриминация/. Как да се пеодолее. Цииганите да спрат да крадат и да лъжат за всяко нещо. И да лъжат в очите. Да се къпят по-често и да не умирисват близкото до тях пространство. Да се интелектуализират, да умеят да общуват и комуникират „без едно на ум и без задни мисли“. Да са толерантни – при младите роми това не е култивирано, няма и кой да го култивира. Да са отговорни и да дават нещо и те за това общество, в което все по-активно се включват и „вписват“ стихийно, печелейки предимство с полови подвизи и хипер висока раждаемост. Да се учат – държавата плаща добре на училищата, където са се записали. Ама не ходят и не им пука, че са осми клас, а са неграмотни. Заможниите цигани да не го дават така тузарски, какво като ланците по вратовете и китките им натежават все повече, а джобовете на съзнателно тесните им пантолони са издути от мангизи. Пак са с прости и нагли и ограбват и съкварталците си – най-вече. И т.н.
А българите – да ги приемат. Няма друг шанс.

Юг News

bty

Кръчми и цени по Богородица

Кръчми и цени по Богородица

След вечернята във вторник на 15 август службата за Успение на Пресвета Боогородица в Рилския манастир започна след 7,30 ч., а след 9 часа храмът беше пълен с поклонници, с миряни от цялата страна. Литургията отслужи игуменът Адрианополския епископ Евлогий и монасите. От бебета до богомолци на преклонна възраст влязоха да запалят свещ в манастирския храм. 85-годишна жена от с. Белица, Благоевградско, се просълзи на излизане – донесла да дари вълнена фланела за светата обител. Семейство от Благоевгръд беше докарало 6-месечно агне, дарява го на манастирското стадо – правят го всяка година на Богородица, каза синът Емил в семейството. Сред поклонниците беше и бившият депутат от ДПС от района Александър Методоев – Бат Сали. Идвал винаги на 15 август тук, каза той. И напомни, че продължава да се занимава с политика. Кметът на Кюстендил Петър Паунов внесе по време на службата пита за освещаване. Паунов, който е набожен и не го крие често е в Рилската света обител.
Така да бъде, но хората няма как да не се впечатляват от цените. Вътре в храма най-скъпата свещ вече е 5 лева. Впечатлява и ценоразписът при молитвите – 1 лев – еднократната, 6 лева – годишно поменание, т.е. монасите да те благославят в молитвиет си през всимките 365 дни, 10 лева – за четиридесетницата, с право на 40 молитви. Кръщаването в параклиса „Рождество Христово“ – 30 лева,  а ако снимаш с камера събитието си – още 30  лв. И отвън са тарифи, цени и такси. Нямаше проблем и с паркирането – беше пуснат и резервният паркинг, бивш къмпинг до брега на река Рилска на 1 км. над обителта. И там има вече въведена такса – по 4 лева, независимо от времетраенето за престой. На паркингите при Дупнишката и при Самоковската порта паркирането за леки автомобили е 5 лева, за бусове – 8, за автобуси – 10 лева. Ако ти отърва. Затова отбивките на пътя под манастира бяха завзети още на съмване.
И друго. Успение е. Кончината на Божията майка. Апостолиите се събряли да я изпратят. И не са отсадяли в никакво заведение. Печал. А, я минете над манастира. Някои отпускарстват разкошно – на хотел, на бунгало. Особено ромите. Не бързат заникъде и ще изчакат и следващата Богородица, на 28-и, по стар стил. Тъпчат се с мекици и понички по заведенията закъм Царев връх, та пушек се вдига. И скарите димят обилно заради тях. Ама не се влиза в храма, ако си ял, пил – дори и вода не трябва. Няма такова нещо. По Кюстендил пък Богородица напълни всички кръчми. Няма разлика какъв празник е за повечето от потомците на дядо Ильо войвода и македонстващи апостоли – 21 март ли, /пролетта/, Гергьовден и т.н. Поводът е да се отиде семейно на заведение и да се разпива. А след разпивката – и до храма да се отскочи. Не е за говорене.

Юг News

Патриотизъм по потури

Патриотизъм по потури


Районната прокуратура в Дупница се самосезира след публикации в медиите за случая на навлезли в езерото Близнака на Седемте рилски езера танцьори, които в събота нарушиха забраната и подлежат на сакнция, съобщи окръжният прокурор в Кюстендил Камелия Стефанова. Предстои извършването на проверка по реда на надзора за законността на действията на контролните органи. Събитието беше организирано от частна фондация за заснемане на рекламен филм. Все още не е ясно кои са танцьорите, навлезли във водите на езерото Близнака. От Национален парк “Рила” вече обявиха, че ще наложат санкции – както на тях, така и на организаторите на проявата. Санкцията за юридическите лица е до 10 хил. лева. Неофициално се коментира, че два танцови състава от Дупница са били сред седемте ансамбъла, които се хванаха на хоро в събота на Седемте езера в опит да поставят рекорд за Гинес. Все още не са индентифицирани точно танцуващите по водите на Близнака. Проверката ще приключи в срок, определен от наблюдаващия прокурор, добави окръжният обвинител на Кюстендил Камелия Стефанова.
Нищо няма да излезе от прокурорската проверка. Макар, че бабаити от същите танцьори веднага са се похвалили тук-там, че точно те… така, де, са във водите на Близнака. Няма да има и разпознаване. Частната фондация организатор тутакси обяви, че деца се екзалтирали и под въздействиието на емоцията нагазили във водата. Изобщо не е вярно. Да ви прилича с нещо това на Близнака с юнаците, които друсат с часове в Тунджа на Богоявление. Почти същата работа. Патриотизъм по потури. Пуснете една листовка, тест на тия във водата мъжаги /момчета, ако наистина са момчета тия на Близнака/ – и калоферци и на тия от Езерата. Тест за интелигентност. Всичко лъсва. Да репетираш нсеки ден пет стъпки в три такта и да подсвирваш с уста или да тупаш калпак о пода. Добре, ама не е добре – само това. И плюс знаме. Пак не става.

Юг News

Новохрамие

Новохрамие

Нов храм градят в Нов чифлик. От 2010-а. Разбра се при промоцията на Патронната, първоиконата за новопараклиса „Успение на св. Богородица“. Изографисал я учителят живописец Евгени Серафимов. Помолен от кметицата Ема Малчева. На прясно измазаните стени да стенописва. Гената откликнал, привлякъл и помощници от неговата школа и негови ученици. И се получило. Сега – още няма храм, но има първа икона. До една година ще има и иконостас – дай, Боже! Чудесно е начинанието. Никога в Нов чифлик не е имало християнски храм – добре, че и джамия не са издигнали, нали е чифлик. Зъслужено залата дълго аплодира зографа Евгени Серафимов, който допреди няколко дни разтягаше гайтани по стената на река Банщица. Откъде има толкова хъс и енергия у тоя човек.
На много места в Кюстендилско се издигат нови храмове, дори от години се заговори за храмомания в региона. И навсякъде нещата се повтарят. Първа копка и освет, пълен ентусиазъм при основите и зидането, покривът. После нещата зациклят – бавно, все по-бавно. Все пари няма. Камо ли за камбана, за стенописи, за иконостас. Дават някои от добра воля – но това е недостатъчно. Вижте в Невестино – над 10 години и не могат да зъваршат тяхната лелеяна „Св. Петка“. В Ябълково строят черквата си „Св. Георги“ от 1994 год. И на вресия я доиззидваха. Сега и те стенописват. И наникъде. Художниците са повратливо съсловие и си избират къде да хванат четката и залегнат над паното и стената. Това си е изкушение. Какво направи Светлин Русев с храма на Ванга в Рупите преди години. Канонично, или – не, важното е, че го направи. И сегашните новозографи при новохрамието отстъпват доста от канона. И си го знаят. Ама – давай! И рече бог /и Богородица/ – „Добро е“.

Юг News

Скараха и алпинистите

Скараха и алпинистите

Десетки кюстендилци – планинари, туристи, приятели се качиха в събота – 11 август, на Мальовица в Рила, за да отбележат 65 години на известните кюстендилски алпинисти, участвали в експедиицията „Еверест-84“ Людмил Янков, роден на 11 август 1953 год., и Стамен Станимиров, роден на 5 юни 1953 год. Както и за загиналия твърде млад техен приятел и свръзка Стоян Наков. На това място на втората тераса, при тренировъчен лагер на националния отбор по алпинизъм на 18 април 1988 год. загинаха Людмил Янков и Стоян Наков. На скалния откос има паметна плоча за двамата. От м.г. там туристи от Кюстендил поставиха паметна плоча и за Стамен Станимиров, който почина преди 3 годиин от коварна болест, на 62 години. Стамен щеше да направи 65 г. през юни, а Людмил – на 11 август.
В такъв ден в Кюстендил си спомнят за Людмата и Стамбата, както и до ден днешен ги наричат съгражданите им. И за младия Стоян Наков. Няма кюстендилец, а сигурно – и българин, да каже нещо лошо за големите алпинисти Людмил Янков, Стоян Наков, Стамен Станимиров. За кюстендилци двамата големи мъже, отишлият си толкова млад Стоян Наков остават незабравими. В Кюстендил дори и музей отхриха преди дви-три години, където могат да се видят фотоси, техни вещи. Съвсем друга работа е да се запитаме кой влиза да види аранжировката вътре.

И точно покрай прехода до Мальовица стана ясно, че близките на Стамен Станимиров и не искат и да чуят за подобни инициативи на чиновниците от ТД „Осогово“. Жената на Стамен – Стефка Иванова, дава ултиматум на Ицан /Христо Абаджиев/, шеф на ТД „Осогово“, както го нарича, да махнат веднага паметната плоча на мъжа й на Мальовица. „Нито съм ходила, нито ще отида. Нито са ме канили, ама и да ме канят – да я свалят веднага тая плоча. Стамен направи 65 години през юни. Никой не се сети, никой не ни потърси. И приятелите му – и те. Добре, че някакви момчета сложиха паметна полча на площадката над хижа Иглика, откъдето той летеше с парапланер. И сега има парапланеристи, които го помнят и зачитат. Ама на Мальовица – не и не“, категорична е вдовицата на Станимиров.
След „Еверест-84“ Стамен и Людмил ходеха непрекъснато на срещи с поканили ги колективи, групи, почитатели. На една такава среща двамата споделиха, че им се наложило на една експедиция да прекарат два месеца в една палтка – само двамата, на около 7 хил. метра надморска височина. И не се скарали, не си казали лоша и крива дума. А ето сега – паметни плочи, преходи и поклонения, паметници, музикално-поетични програми. И т.н. И вече ги скараха, ако питате жената на Стамен.

   

 

Юг News

Шум за Богородица

Шум за Богородица

Обрушването на скатовете на пътя за Рилския манастир ще започне след предстоящите църковни празници Голяма Богородица (15 август) и Успение на Св. Йоан Рилски Чудотворец (18 август), когато Светата обител се посещава от много поклонници и туристи, обявиха от агенция „Пътна инфраструктура“ в отговор на писмото, което изпрати до инстанциите и медиите игуменът на Рилския манастир Адрианополския епископ Евлогий. Т.е. , че пътните служби и инстанции не предприемат необходимото, за да се обезпечи придвижването на хилядите очаквани туристи и поклонници в средата и до края на август. На 28 август е Богородица по стар стил и тогава се слwжи  панихида за кончината на цар Борис III, чийто гроб е в манастирския храм, вдясно от входа. „То, като стане някой инцидент, тогава ще се раздвижат от Пътното“, недоволстват в светата обител. Оттам недоумяват защо поискан оглед на гората над смъкващия се скат, където по проект ще се прави подпорна стена, впоследствие е отказан от шефовете на Пътно управление – Кюстендил.
Изобщо състоянието на отсечката над с. Пастра към светата обител предизвиква напрежение между институциите и рилските монаси, коментират посетители. Е, как иначе. Предстои Голяма Богородица – сега, ако не се вдигне шум, кога. От Пътните уверяват, че всичко е наред при Пастра, само трябва да се внимава и да се преминава с до 40 км. в час. Нищо повече. Намекват, че там наистина, вероятно пролетта догодина, ще се почне подпорна стена. Злите езици по Рилско говорят, че тази стена е била предвидена при основния ремонт на пътя Рила-Рилски манастир преди две години, но били спестени няколко десетки хиляди лева и направили само парапетче в основата на баира. И той си върви неудържимо надолу. Сага в АПИ пресмятат какви пари ще отидат да се укрепва там. Потенциалните изпълнители се молят да ги огрее по-съществена сума и прибиране. Така нар. монашеско братство пък иска да се чуе гласът му. Баш преди Богородица. Защото, колкото повече се качат за празниците, толкова повече приход и доволство при дядо Евлогий и подчинените му хора в расо и без расо. Това е мъката им. Другото е лесно. Един светофар за преминаване в двете посоки, сигналист ако трябва за тия десетина дни. После, след 28-и август, на 15 минути кола върви от или към светата обител. Няма как да стане сакатлък над Пастра. Ама да пошумим преди Богородицата.

Юг News

Хоро да е

Хоро да е

Българи от цялата страна ще се хванат ръка за ръка, за да извият най-голямото планинско хоро в света. Седем ансамбъла от седем различни етнографски области ще затанцуват пред езерото Бъбрека в Рила на 11 август от 12 ч. Всички танци и хореографии ще бъдат на фона на музката от жив оркестър. Малко по-късно през деня – 16 ч., всички ентуасиасти ще направят опит за Гинес рекорд за най-голям жив надпис с народни костюми. Те ще се опитат да влезнат в Книгата като сътворят името „България“ на 2200 м надморска височина. Още един опит за Гинес рекорд ще бъде направен – за СЛАГ ЛАЙН (ходене пеша по въже) между два балона. При добра прогноза ще се проведе и втори свободен полет с балоните на Клуб Адреналин. „На балоните ще опитаме да качим единствено хора в неравностойно положение“, казват организаторите от фондацията Нашият Дом е България. На събитието ще присъства и успешният оператор от САЩ Jacob Schwarz със своя екип, който ще заснеме клип за България заедно с нас“, допълват те.
Ей – с тия хора. И с тия Езера. И с Бъбрека. Къде ли не се хванаха и къде ли не споменаха тоя Гинес по Нашенско. Хора не се играят за пръв път на 2 200 м. в Рила. Това е коронен номер на участницците във фестивала „Рила ни гледа“. задължително се отива по циркуса. То и владиците взеха да ходят там и да редят молитви и освети. Ясно е, че всичко се прави през август, когато планината е най-супер. Ама всиичко ли да е пиар, шоу – да ни чуят, да ни запишат, да ни снимат. Някак се губи непринудеността. Истинският порив да го направиш. А все някой тръгва да го организира, месеци предварително занимава медиите, след това „от мястото“. Всичко е сценирано. И хората – все повече. Ама, хоро да е.

 

Юг News