Чешкият генерал
Генерал Иван Чавдаров се спомина преди 4-5 години. На 83 г. Приживе често идваше в родното си с. Лозно, Кюстендилско. Дори и местните обаче не знаят или изпитваха неудобство за коментират, че той беше командирът на 22-и Харманлийски полк, участвал в събитията в Чехословакия преди точно 50 години. Някои наричаха влизането на съюзническите от Варшавския договор войски в Прага окупация. Докато беше жив, о.р. генералът категорично отказваше да дава изявления и да коментира случилото се през тези два исторически месеца през 1968 г. в Чехия – макар, че помнeше всичко по минути. „Дал съм клетва и ще я спазя докрай. Никого не съдя и не критикувам от командването на БНА тогава. Все едно да съдя себе си!“, казваше Чавдаров.
Все пак в частни разговори той си спомняше кое как и било. Например това, че тагавашният зам.министър на отбраната генерал-полковник Христо Добрев му донесъл заповедта на министъра за заминаване на полка му за Чехословакия. Това станало на 28 юли 1968 г. полковникът Чавдаров бил в с. Райново, на 4 км. от Харманли. През нощта на 21 август същата година полкът кацнал в Прага. „Беше сляпо кацане – на тъмно. Три от самолетите се повредиха“, разказал Чавдаров. Само един български войник е бил убит през така нар. „чешки събития“ в Прага през август-октомври 1968 год. и това е младши сержант Николай Цеков Николов. Други жертви българският контингент, изпратен в състава на междусъюзническите войски на Варшавския договор в Чехия през 1968-а, не е дал. Това казаше с 200% увереност и генералско достойнство Чавдаров. Той споделяше, пак в частни разговори – не пред медиите, и подробности около убийството на мл.сержант Николов. Причакали сержанта, родом във врачанското с. Бъркачево, на 9 септември 1968 г. вечерта. Бил караул в подразделението си и тръгнал до тоалетната. Издебнали го трима души, които били с „волга“. Ударили го с желязо по главата. После го качили на хигиенна кола и го закарали към Карлови Вари. Искали от него личните му документи, разпитвали го. Накрая го застреляли с 4 куршума в областта на сърцето с чешки пистолет „Збройовка“. Хвърлили трупа в горите край Кладно. Няколко дни по-късно убиецът на Николов бил задържан, той е чех и по професия е железничар, уточни, когато станеше дума за това, бившият командир на полка Чавдаров. В селото на Никилов след години поставили паметник. „Стигал съм до бой с разни опоненти, които по всякакъв повод говорят, че сме дали в Чехия над 100 убити, че от тях 24-ма били софиянци, сочат и имена. Казвам на такива: нека изредат трите имена на „убитите“, ще ги издирим чрез военните окръжия в страната, ще открием техни близки и семействата им – аз ще осигуря транспорта с мои средства. И ще им докажа на такива, че лъжат безобразно“, с нескрито раздразнение споделяше бившият командир на Харманлийския полк полк. Чавдаров. Той не скриваше, че имало и втори пострадал войник от контингента ни – той бил притиснат в областта на врата при транспортирането на частите на Елховския полк, командван от генерал Александър Генчев, на пристанището във Варна за Иличовск. „Този войник не е бил в моя полк. Получил е контузия, но е оживял, уволнил се е по-късно, може да е жив и досега“, предположил приживе Чавдаров. Какво ли би казал, ако беше жив за филма на известен наш кинорежисьор, който представя друга версия за мл. сержант Николай Николов. Направил опит да „духне“ на Запад и го застреляли нашите, другарите му от бойната част е филмовият вариант за мл. сержант Николов.
Чавдаров беше категоричен и че между войските на петте контингента – съветски, унгарски, немски, полски и български не е имало случай на приятелски огън. „Абсурд да е имало такова нещо!“, казваше още бившият полковник. Още с кацането в Чехия неговият полк бил придаден към 7-а съветска десантна дивизия, командвана от генерал Маркелов. Нашите охранявали трите летища в Прага – „Ружине“, „Кбели“ и „Водоходи“. „Наблизо имаше разположена чешка ракетна част. В началото обявиха, че ще спазват неутралитет, но не спазиха това обещание и ни обстрелваха. Отвръщахме им с картечен откос, 14-милиметров калибър, и млъкваха за ден-два. После пак почваха провокациите. Отвръщахме им с картечниците и пак се смиряваха“, спомняше си Чавдаров.
Полковникът, който след връщането си от Чехия бил изпратен да учи две години генерал-щабна академията „Ворошилов“ в Москва, бил награден от тогавашния военен министър армейски генерал Добри Джуров със 7,62-милиметров пистолет „Валтер“, пазил си го като спомен до последно. През 1973-а Чавдаров станал началник на НШЗО в Плевен – бил началник на школата до 1981 год. През 1978 год. го повишили в генерал. Чавдаров не желаеше да става медийно известен и отказваше участие в интервюта и предавания, посветени за събитията в Чехия през 1068 год. Макар, че беше запаметил почти всичко. Не скриваше, че и на него, като на всички от българския контингент, му е било трудно и отговорно в тези дни в Прага. Пушел по 4 кутии на ден цигари „Ява“, доставяни на нашите от съветското командване. Заплатите им плащали на семействата им в България. И до сетния ден Чавдаров се възхищаваше на проявената честност и морал от страна на българските войници, които командвал в Чехия. „Само около летище „Ружине“ например имаше във всеки един момент към 8 хил. паркирани коли, чиито собственици са отпътували със самолет или са отишли по работа на друго място. Нямаше разбита нито една кола или кражба през цялото време, докато ние охранявахме там. На тези летища имаше десетки банкови и бюра за обмяна на валута – никой от българските войцини и офицери не посегна да вземе и долар и марка“, казва 4 десетилетия по-късно полковникът. Той споменаваше и за нещо друго. Чешки девойки се навъртали редовно покрай лагера с български войници – носели им храна, подаръци, заговаряли ги. „Някои бяха с такива къси рокли и поли и се държеха толкова предизвикателно, че ми е неудобно да го разказвам. Някои вдигаха полите си с покани към нашите: „Ето, бе – глупак, това е за тебе!“ никой от момчета не се поддаде на сексуалното изкушение“, отбелязваше с живи спомени за „чешката операция“, в която бил пратен о.р. полковник Чавдаров. Но само в частни разгорови. Без да нарушава клетвата, която е дал с подписа си. Чешкият генерал от Лозно.
Юг News
Последни коментари