Браво, момчета!

45 от съкратените във вече спрелия преди месец подземен добив на въглища рудник „Бобов дол“ вече са регистрирани на борсата, съобщават от бюрото по труда. Предизвестние са получили над 200, а съкратени ще бъдат всички окло 400 миньори в рудника. Според коментарите повечето миньори не се регистрират на борсата, а са си взели болнични /със съответната диагноза/, или са започнали вече работа на друго място, докато са болнични, и без трудов договор, докато вървят процедурите по съкращаването им. След това ще му мислят. Eдна част от тях ще започват отново подземна работа при изграждането на метрото в столицата и ще пътуват ежедневно сутрин и вечер. До 7-мо число на месеца те трябваше да получат заплатите и обезщетенията си, от инспекцията по труда ще направят проверки дали тези срокове се спазват и дали миньорите получават дължимите им суми навреме. В рудника остават да работят само 10-15 души, които консервират и обезопасяват недействащите вече технологични линия и съоръжения на 500 м. под земята в рудника. Около 50 са пенсионирани поради навършване на необходимата възраст.
Браво, момчета! Така се прави. Що регионални и национални шефове се спасяваха чрез дългомесечен болничен. Един от тях, кюстендилец, го хванаха в корупция, като тръгнаха да го уволняват, веднага намери в София доктори, които му поставиха „вирусен менингит“, 9 месеца го лекува. През това време нещата в конюнктурата се обърнаха и човекът беше назначен за контраразузнавач. Просветна началничка, пак в Кюстендил, на два-три пъти отървава кожата, с болнични. Така, че – така става. Миньорите няма как да станат разведки, ама ще поработват, докато ги съкращават и им търсят цаката, така ще вземат болнични. За да се хранят – и семействата си. По новите правила – с електронно подадени болнични листове. Докогато – дотогава.
А, рудниците – да го духат. Един да не /и няма/ да остане. И те минават в болнични.

Юг News

Владика при дъновистите

Има идея и предложение – при това не отсега, да се изгради параклис на Седемте рилски езера. Това коментираха свещеници от Дупница след като през уикенда на циркуса, на над 2200 м. надморска височина, се качи на кон викарийният епископ на патриарх Неофит дядо Поликарп. През циркуса мина и спря за кратко походът „Рилският Чудотворец“, който тази година се провежда с благословението на Българския патриарх Неофит за девети път. Участниците в похода достигнаха Седемте рилски езера в събота вечерта, като се срещнаха с десетки туристи. Те получиха благослов от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит патриарх Неофит. Тъкмо при езерото Бъбрека има идея да се построи параклис, оттам минава поклонническият поход. Проблемът е дали от НП „Рила“ ще разрешат строителство, но това не е невъзможно, каза архирейският наместник на Дупница отец Георги Паликарски, който домакинства посещението на дядо Поликарп и минаването на поклонническия поход „Рилският чудотворец“ през Седемте езера. Изграждането на параклис там ще се разисква пред съответните инстанции и нива, добави той. Преди 30-35 години на Езерата се качвал покойният Видински митрополит Дометиан, а и сегашният ни патриарх Н.С. Неофит. Едва ли само като туристи.
Да не стане така, че владици ще тръгнат при дъновистите, които си имат Езерата за свои, особоено при Рибното, където изграждат стана си всеки август от 1928 год. Сега, при Бъбрека, може да изникне каноничен православен параклис. Нищо лошо и нищо страшно. Небесните сили отгоре сигурно са „за“. Остава и да стане.

Юг News

Проклятие

Служба срещу тегнещо вече почти 90 години проклятие, анатема, правиха днес в храма „Св. Георги“ в дупнишкото с. Самораново, каза архирейският наместник на града отец Георги Паликарски. През 1929 год. в селото убили местния свещеник отец Михаил. От там дошло проклятието. Умират млади хора, невървеж спохожда селото. Местните поискали да се отлужи служба срещу проклятието. Литургията в препълнения храм водеше викарийният епископ на партриарх Неофит Белоградчишкият епископ Поликарп, свързан с Кюстендилско от дете, и свещеници от духовната околия.
Убийството на местния свещеник е от 1929 год. след спор и вражда по политически причини в селската кръчма, довели до убийство на двама души. Да помирява враждуващите страни и родове в Самораново отишъл тагавшният Екзарх Стефан. Постигнал помирение и смирение Екзарх Стефан. Но за кратко – за няма и 5 минути. Подали си и си стиснали ръцете двата рода. Като отмъщение обаче на излизане от храма свещеникът отец Михалил бил заклан от хора на враждуващата страна. Самораново било анатемосано, над него произнесли проклятие, проклел ги самият екзарх, разказва отец Паликарски. „Отслужихме срещу тая прокоба. Саморанвоци са хубави хора – не заслужава ттова проклятие“, добавя той.
Дано Самораново се спаси от проклятието Екзархово. Но и на други места следва да се служи по такъв повод. Всяко село – какво ти, всако семейство, си знае кървавите истории или прегрешения. В дупнишкото с. Бистрица на едно Богоявления хвърлиха в реката държащия да прати във водите и Християнския символ свещеник отец Борис. Бяха наказани три месеца без поп. Колко си взеха поуката – те си знаят. И сега са с поп по заместване, отец Борис върви немил недраг, напипа и Апенините. В дупнишкото с.Дяково не ремонтират храма си, сторен в същата тая 1929-а, кръстът е наклонен, таванът се е изтърбушил. Не се предприема нищо. И в Дяково умират често, и млади хора. Преди години при загадъчни обстоятелства се удави Варненският и Великопреславски митрополит Кирил. „Варна ще бере ядове – удавиха попо“, подхвърляха миряни от вътрешността на страната. Потоп в кв. Аспарухово не след дълго помете къщи, изподави хора. Още не могат да се оправят.
Така, че дадо Поликарп да попослужи на още места – не е само Самораново.

Юг News

Мъка по Илинден

С поклонение пред паметника на Тодор Александров, на което дойдоха областният управител Виктор Янев, кметът на общината Петър Паунов с всичките си заместници, общинари, представители на политически и обществени организации, граждани в Кюстендил отбелязаха 115-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. С решение на общинския съвет от 1997 год. 2 август е и официален празник на Кюстендил. И от микрофоните при отбелязването и сред самите участници беше припомнен сериозният принос и участието на Кюстендил към национално освободителните борби на Македония. За подготовката, както в хода и след потушаване на въстанието. В града се установяват първите от бежанската вълна от удавената в кръв след разгрома на възстанието Македония хора, заселват се цели семйства. Стотици днешни кюстендилци са техни потомци и наследници.
В Кюстендил многократно са били дейците на националноосвободителната барба на Македания Гоце Делчев, Яне Сандански, идвал е много често поетът Пейо Яворов. Къщата на баба Дона Ковачева, която е реставрирана, е нещо като щаб и явка на посветените в делото и за водачи на въстанието преди 115 години напът за Македония. В граничното кюстендилско селце Длъхчево Сабляр правели в бомболивница така нар. бомби „лимонки“, калъпите от боеприпаса още се намирят по мазета и тавани из старите къщи в паланката. Честването на Илинден-1903 год. продължи с програма на Арката при пл. Велбъжд вечерта.
Същевремнно премиерите Зоран Заев /гост/ и Бойко Борисов /домакин/ в Благоевград осъвременяваха в произволен стил случилото се преди 115 години. По-точно го поевропейчваха като събитие.И точно затова е леко смущаващо, че „на таз Европа с човещина прочута“ /по дядо Вазов изобщо не й пука за разни Илинденски епопеи. Защо поне едно поздравление не изпрати до Скопие, па и до София. Що кръв се е проляла. Е, какво като се е проляла. Дали изобщо го има споменато това заглавие в някои европейски учебници по история, по архивите. „Да се оправят“. Даже и гърците. Нали в солунската гимназия е взето рещението за въстанието и да се отива към смърт, жертви и кръв. Ами солунските съзаклятници. Нали Бат Бойко се изпохвали как той, Заев и Ципрас стигнали до поврат в решаването на проблема с името на Македония. Защо и Ципрас не поздрави, ей го къде е Благоевград. Изобщо – мъка. Не е ли било ясно всичко що е преди 115 години. И не е ли ясно всичко и сега. С поевропейчването на едно истинско, величаво, изстрадано, платено с кръвта ни, и без европейски контекст тогава, възстание. И какво толкова! Че е станало. С толкова кръв.

Юг News

Фонтани, като запеят

Пеещ фонтан, който е една от атракциите на реновиращия се все още парк „Галерията“ в центъра на Кюстендил, беше изпробван късно снощи. Това се прави за пръв път в града и си стана малко събитие, коментират живеещите наблизо, а особено активни през цялото деноноще бяха и са в социалните врежи. Където „ври“ от клипове и снимки на композицията. Шадраванът е с размери 15 х 15 метра, облицовката е изцяло с китайски мрамор. Помпите, връзките и другото оборудване на фонтана е внос от Италия. Монтирани  са 36 „извода“, които изригват по такта на музиката. В цвят. Всичко се управлява електронно. Фонтанът ще бъде пуснат до две седмици и офоциално. По него все още се работи. Той ще звучи и ще свети по 35 минути вечер, като ще изпълнява класическа и друга по жанр музика – според заложеното в програмата. Самият парк „Галерията“ трява да бъде окончателно завършен, аранжиран и ситуиран до 7 септември т.г., припомнят строителите.
Друго си е фонтани да ти пеят в града. Колкото и да се е смъкнал този град. Ще преживее едни фонтани. Навсякъде ги има. Тука – вече и тука. „При фонтаните“ става парола и явка за кюстендилци, особено за влюбените. В споменатия реновиращ се още парк „Галерията“ на всеки метър има и пейка. И що народ сяда по тия пейки. Вече са родени доста любови. От всички възрасти – от стимулиращи се с анаболи и нещо по-сериозно тийнейджъри до хора над средната възраст, пациенти от санаторния комплекс наблизо. И те са в любовни трепети по пейките пред Галерията. Сега и фонтаните. Дори да дойдат вповече. Нека ги – пейте фонтани!

Юг News