Мъка по Илинден

С поклонение пред паметника на Тодор Александров, на което дойдоха областният управител Виктор Янев, кметът на общината Петър Паунов с всичките си заместници, общинари, представители на политически и обществени организации, граждани в Кюстендил отбелязаха 115-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. С решение на общинския съвет от 1997 год. 2 август е и официален празник на Кюстендил. И от микрофоните при отбелязването и сред самите участници беше припомнен сериозният принос и участието на Кюстендил към национално освободителните борби на Македония. За подготовката, както в хода и след потушаване на въстанието. В града се установяват първите от бежанската вълна от удавената в кръв след разгрома на възстанието Македония хора, заселват се цели семйства. Стотици днешни кюстендилци са техни потомци и наследници.
В Кюстендил многократно са били дейците на националноосвободителната барба на Македания Гоце Делчев, Яне Сандански, идвал е много често поетът Пейо Яворов. Къщата на баба Дона Ковачева, която е реставрирана, е нещо като щаб и явка на посветените в делото и за водачи на въстанието преди 115 години напът за Македония. В граничното кюстендилско селце Длъхчево Сабляр правели в бомболивница така нар. бомби „лимонки“, калъпите от боеприпаса още се намирят по мазета и тавани из старите къщи в паланката. Честването на Илинден-1903 год. продължи с програма на Арката при пл. Велбъжд вечерта.
Същевремнно премиерите Зоран Заев /гост/ и Бойко Борисов /домакин/ в Благоевград осъвременяваха в произволен стил случилото се преди 115 години. По-точно го поевропейчваха като събитие.И точно затова е леко смущаващо, че „на таз Европа с човещина прочута“ /по дядо Вазов изобщо не й пука за разни Илинденски епопеи. Защо поне едно поздравление не изпрати до Скопие, па и до София. Що кръв се е проляла. Е, какво като се е проляла. Дали изобщо го има споменато това заглавие в някои европейски учебници по история, по архивите. „Да се оправят“. Даже и гърците. Нали в солунската гимназия е взето рещението за въстанието и да се отива към смърт, жертви и кръв. Ами солунските съзаклятници. Нали Бат Бойко се изпохвали как той, Заев и Ципрас стигнали до поврат в решаването на проблема с името на Македония. Защо и Ципрас не поздрави, ей го къде е Благоевград. Изобщо – мъка. Не е ли било ясно всичко що е преди 115 години. И не е ли ясно всичко и сега. С поевропейчването на едно истинско, величаво, изстрадано, платено с кръвта ни, и без европейски контекст тогава, възстание. И какво толкова! Че е станало. С толкова кръв.

Юг News