Белут

6 километра от Босилеград – посока Кюстендил и България, и е с. Белут. Ама са страшни тия 6 км. Какви tv репортажи се силят да да дават по разен повод БГ каналите от Албания, Голо бърдо и не знам си какво. Ей го Белут и останалите по Босилеградско. Десетина жители, къщи. Дори училище, както го наричат оцелелите тукашни хора. И черквица. И интелигенция – поетът Радко Стоянчов и съпругата му Анита, която преподава в столична елитна гимназия си живеят в селото. Що за решение и смелост. И един уникат – Здравко Попо, Здравко Георгиев /66г/, създал етноградина „Осми ден“ на около 30 декара на близките хълмове. И стадо овце, прескочило необезпокоявано от съседното с. Извор и покрай градината на Здравко дошло на портите му, просто върви по посетитеите на градината. Извр е по-далече и по права и пътна линия от Босилеград отколкото Белут. За овцете не е проблем.
Как се живее в такива битово, цивилизационни, даже климатичин условия. Да се чудиш. Каква обществено политическа сиистема го допусна да се случи това за последните 100-150 години. Ньой ли от 1919-а е виновен за всичко, ама оттогава са 110 години. Толкова да запустее тая земя. Дива и почти непристъпна. И три етноградини няма да спасят нищо. И не осми ден, а и осемдесети ден да му дадат на Белут да тръгне – няма да стане. Тъжна картина. Европа ли, кой ли, но нещо трябва да се прави по тая дестинация и всички останали по така нар. Западни покрайнини. Иначе – не е честно и сраведливо. При такива държеливи и истински хора като Здравко Попо всичко да е на тоя хал. Тито отдавна го няма, няма го и Милошевич. НАТО, ЕС – кой ли, но нещо трябва да се възроди тук. Дай, боже – както в няколко варианта го има изписано като мъдрост и послание по градината „Осми ден“.

Юг News