Сълзи и чаша за Биньо

Осемдесетгодишнината от рождението на поета Биньо Иванов беше отбелязана в кюстендилското читалище „Братство“. Роден в с. Бараково, но свързан с Кюстендил изцяло. Почина през 1998 год. ненавършил 60 г. и почти забравен от управляващите тогава. Съпругата му Мария, в напредваща възраст, синовете му Митко и Стоян, приятели, е – и такива, които знаят каква е Биньовата поезия и той самият. Авторът на „До другата трева“, „Си икам живота“, „Природи“, „Навярно вечно“ и др. стана известен и с двете си гладни стачки в началото на демокрацията с искания срещу постоталитарното управление на страната. Единият от гладните му протести продължи 41 дни. Тогавашният вицепрезидент Блага Димитрова отиде при Биньо, загрижена за здравето му. Поетът прекрати стачките си. Колко ли още гладни стачки щеше да има срещу грабежа над станата и народа ни, отбелязаха негови приятели на срещата по повод 80 години от рождението му. Поетът издател Пламен Анакиев се разплака, докато се опитваше да представи Биньо Иванов на 80 г. и как няма да се просълзи. На практика Кюстендил не му отдава и до ден днешен подобаваща почит. Впрочем той не я иска.
До два месеца ще излезе книга с публицистика на поета под заглавието „Просто“. Биньо Иванов е и автор на три едноактови пиеси, отбелязват библиографиите за творчеството му. На срещата показаха и пишещата машина, на която поетът е писал над 30 години. Съхранил я е негов приятел, кюстендилският поет Методи Джонев. След срещата хората, които наистина го знаят, отидоха да изпият по чаша за Биньо. При преситуирания по ремонтите из парк „Галерията“ негов паметник пожелали сами местни автори четоха стихове. И синът му Митко Биньов. Прави го за пръв път. Дъщерята на Биньо – Елица Биньова, която повече от 20 години живее със семейството си в Турция останала възхитена от стиха на брат си. Така – няколкото истински думи, жестове, стихове и глътки за Биньо направиха неговите 80 г. Нещо, което и той би проел за „е -айде сега“!

Юг News