Месец: юни 2019

„Ринг свободен“ за Бобов дол

„Ринг свободен“ за Бобов дол

Строена през 70-те години на миналия век спортна зала в Бобов дол възкръcва пред очите на ежедневните минувачи по главната улица на миньорския град. Местният богатир световен вицешампион по борба Мирослав Методиев и авери се заели и ремонтират комплекса. С пълната подкрепа на кметицата Елза Величкова. И нещата напредват. 450-квадратовата панелна конструкция все по получава вида на спортно съоръжение. То е ясно – до два-три месеца там ще има тепих и трениращи борци от всякакви възрасти, боксов ринг за тринировки и състезания, подиум за щанги, тенис на маса, даже за мини волейбол. „Ще стане“, заканва се борецът Методиев, а неговото „ще стане“ наистина става. Не чакат помощ от спортния министър Красен Кралев и ведомоството му. „Сами ще се справим“ – кметицата и борецът изричат това едновременно. По фейса им обещават пари, материали, съдействие. Не всички си държат на обещанието, но и немалко неща наистина идват.
И ремонтите напредват. Даже група момичета, които очевидно един ден може и художесвена. гимнастика да пробат във възкръсналата зала, са дошли да помагат. Пълна мобилизация на малки и големи в Бобов дол отново да има зала, спортен календар, мачове, турнири. Засега не се знае името и какво ще е и колко ще са седящите места. „Бобов дол Арена“- може би. Това да е мъката – името. „Ринг свободен“, спортът се връща в Бобов дол. Как иначе. Мирослав Методиев го казва. Бачка по цял ден в залата, не е пропуснал тренировка на националния отбор по борба. Сега ремонтът му е на главата. Та оттук, от тая зала, ще тръгва оломпийски шампион – то е ясно. И не само в борбата.

Юг News

Детско в Смоличано

Детско в Смоличано

 

Детско селище, международен детски център – „Живей с любов“, се изгражда в граничното кюстендилско село Смоличано, съобщиха от общината в Невестино. Инвестицията е частна, а общината съдейства на проекта всякак. Първата смяна ще бъде приета на 20 юли т.г. Сред малчуганите има и две деца на израелско семейство, купило имат и заживяло в Кюстендил. Иначе детското селище е от 5 стари и порутени къщи, реставрирани в махала Рекалийска на с. Смоличано, в близост до известния водопад „Св. Ана“ и 500-годишен дъб /цер/ в близката местност . Изградени са помещения за спане и почивка, столова, зали за занимания. Общината реомнтирала половината от бившото училище в Смоличано. То става школа по изкуствата. Целогодишно. Има и опитно поле – градина със засадени вече видове – домати, дини, моркови. Децата ще ги виждат в естествената им форма.
Според вътрешните правила децата няма да ползват модерни мобилни апарати за връзка, отбеляза управителката Елена Начева. Няма да се допускат умни устройства. Вече ще има два часа за сеанси на родители с настанените им в селището деца. Дотам са решени инвеститорите /Начева и неин партньор англичанин/ да бъде всичко в добро състояние, че ще поискат и горските да напръскат горите в района срещу вредители и да забранят сечта на дърва. И т.н.
Дай, боже нещата да станат. Че в това Смоличано, щедро надарено и благословено от съдбата като природа място, само един тлъст курбан прави за годината. При това – винаги на 9 септември. Няма раздяла с комунизма. Сега да потръгне детската дестинация тук, да има наплив. Вече се била обадила и французойка да довежда възпитаниците на нейна школа в Смоличано. А, дано!

Юг News

Екшън кавгите на Босилеград

Екшън кавгите на Босилеград

Билборд „Пазете природата“ върху сградата на културноинформационния център на сънародниците ни в Босилеград е бил свален и скъсан през нощта срещу събота, съобщи през уикенда директорът на центъра Иван Николов. Билбордът е изработен по идея на ученици от Гимназията в Босилеград в рамките на проекта под название „Предприятие за екологично самосъзнание“, подкрепен от тукашното сдружение „ГЛАС“. Така – освен откритата вандалщина, съсипан е един ученически труд. Полицията в Босилеград е била уведомена и вече работи по инцидента, направен е оглед на мястото. Според коментари посегателството е реакция на организираните преди месеци протести в Босилеград срещу замърсяванията на реките и въздуха в района от работата на мина за олово-цинкова руда „Калиманица“. Деянието е умишлено и имената на извършителите се знаят, но полицията не ги оповестява, счита Иван Николов.
Сигурно е така. Но това са поредната кавга и екшън в Босилеград. Цяла седмица Демократичнят съюз на българите, КИЦ-ът, консулът ни в Ниш Едвин Сегарев се ядоха с кмета Владимир Цапалиев, с избрания наскоро за председател на Националния съвет на българите в Сърбия човек на Захариев Стефан Стойков, че не отишли на форум за използването на българския езис в Цариброд. То бяха декларации, непримиримости, вражди и пр. Сега – билборд. Преди време беше паметна плоча за избитите при сръбското клане през 1917 год. българи от Горна и Долна Любата. Преди десетина години – камбана, дарена на храма в с. Паралово, която кисна доста време на ГКПП-Олтоманци, не можейки да влезе в Сърбия. Постоянно конфликти и сблъсъци, словесни престрелки. И екологията се намеси.
Какво делят тия в Босилеград. Да се разберат най-накрая. Ако не – сдават и двете страни. И да се почне една по-друга политика и разбирателство. Нали все са българи. Ама, като че ли – това обяснява всичко случващо се. И екшън кавгите на Босилеград.

Юг News

Да беше Омир, а то „Косачи“

Да беше Омир, а то „Косачи“


Резултатите от матурата по български език и литература тази година са по-ниски от миналогодишните, обявиха от Министерството на образованието. За сметка на това, зрелостниците са показали повече знания в сравнение с предишната година на изпита по предмет по избор, хвалят се просветните чиновници. Добър 4,06 е средната оценка от тазгодишната матура по български език и литература при 4,24 през 2018-а. На матурата по предмет по избор резултатът се покачва от много добър 4,50 на 4,67. И още. Най-високи резултати зрелостниците са показали по химия, испански и немски език. Най-ниски по география, биология и български език. Половината от отличните оценки са от изпита по английски език, срещу който абитуриентите протестираха пред просветното министерство. Над 200 зрелостници са изкарали максимум брой точки, а 29 – нито една. Вместо да пишат интерпретативно съчинение или есе по разказа „Косачи“ на Елин Пелин, 6 на сто от абитуриентите просто преписали текста на произведението, което е двойно увеличение спрямо миналата година, обясниха от МОН. Именно работата с текст е едно от нещата, които са затруднили най-много учениците на матурите, провели се в края на миналия месец.
Е, как са преписали текста – сборник разкази на Елин Палин ли са внесли. Няма значение. Трагедията е другаде. То по-добре е да им се падне Омир – нищо, че не е българин /не е!/. Пак нещо ще понапишат. Поне за един герой от една от 24-те песни ще се присетят и ще пишат нещо. А тук „Косачи“. ТТ-данните на косачките „Щил“ ли да изредят или на някоя конкурентна марка. Откъде накъде ще знаят за Благолаж, за сюжета, атмосферата, идеята, художествеността на тая творба. Я, оставете. Ама и тия от министерството. Тая българска литература до Н.Й.Вапцаров ли стига и нищо по-нататък. Ами дайте един разказ и на Здравка Евтимова например, в САЩ я наградиха след номинации от читатели тийнейджъри. Какво като са я наградили. Ние ще косим по Шоплука. Голяма творба е „Косачи“. Ама тия, 18-годишните, сегашните, де – кога и как да го знаят. Затова догодина – Омир.

Юг News

Кои са в кабела

Кои са в кабела


Екип на Главна дирекция за борба с организарана престъпност и жандармерията влязоха около 10 ч. в офиса на единствения tv кабелен оператор в центъра на града. Касите за плащане на такси и гишето за издаване на документи не работиха през целия ден, репортерите изчезнаха яко дим. Абонати ругаят и псуват, а някои коментират, че още от снощи някои от каналите на телевизията са спрени. Няма официална информация за причините антимафиотите да влязат в телевизията, чиито абонати са над 5 хиляди. Няма и да има нещо официално. По същото време същата операция вървеше и в офиса на Кабел САТ- Запад и в Дупница /бившата TV Рила в бившия младежки дом/. Служителите бяха в сградата, не я напускаха, от всички страни офисът е под охрана на жандармерията, коментират дупничани.
Няма за какво да се подава официална информация. За всеки е ясно, че местните кабеларки не са чисти, изобщо не са коректни. Пловината канали ги няма – таксата си остава същата. Кабели копаха под земята – след 3, пак след 3 отвово след 3 месеца ще те вържат. Информациионният им блок е пълна трагедия, „гола вода“, казват по Дупнишко. Това не пречи репортерките да са надмении и фасонлийки, да се имат за Си Ен Ен кадри. Никакво разследване, нещо чепато, атрактивно. Не – равно, в синхронен запис, като от бога дадено. Затова и кметицата на Николичевци Спаска Методиева ги обожава и ги кани през половин час в селото й. И те ходеха. Вече няма да ходят.
Но – кои са в кабела. В малкия град всичко се знае. Някога и Санде Брадата в Кюстендил имаше кабеларка. TV кабел спонсорираше и дундуркаше Алексаандър Тасев – Остап. Валери Ненов имаше акции в „Армтекст“. Бивши номенклатурчици, бивши военни, хора като споменатите по-горе. Да се извади всичко на показ. Сега, след тая проверка. Разгеле поводът е чудесен. И да се спира. Като с футбола. Без. Не само кюстенидлския. Така е в Перник, в Благоевград. И кабеларките са от тоя посредствен калибър. По-добре е за всички да ги няма.

Юг News

IN MEMORIAM Кабелното радио

IN MEMORIAM

Кабелното радио


Съществувалото десетилетия наред кабелно радио за над 20-те села в община Невестино е закрито – мрежата не се поддържа и програмата за абонатите е спряна, казаха от администрацията. Под въпрос е съществуването на кабелното радио и в областния град Кюстендил и общината, което при социализма имало около 15 хиляди абоната. Кабелното радио в Невестино се поддържало от известния планинар и хорист Стефан Иванов, вече покойник. Кабелите до селата и съоръженията, изобщо мрежата, не се поддържа, износена е и програмата и студото е закрита. Трябват много пари, за да се вържат точките отоново в мрежа, каза зам.-кметът на общината Йордан Глогов. Години наред местните хора се събуждали с радиоточката, от нея първи научавали новините, денонощно слушали и програма „Хоризонт“. Сега в Невестинско слушат „Хоризонт“ в ефир, на някои места се хваща и радио „Скопие“ – „Скопие“ се хваща по добре, коментират местните хора /кантонер от Църварица – например/.
Но кабелното радио приключи. Под въпрос е дали ще го има и в Кюстендил. Дългогодишният отговорен редактор Катя Кашукеева излиза в пенсия, каза тя. Сдала всичко, водено й по опис. Предстои да се вземе решение дали ще бъде назначен нов редактор, или не – коментира зам.-кметът по духовните дейности на община Кюстендил Светослав Василев. Ясно е, че няма да го има Кабелното радио. Исторически вече е отминало, като соц продукт. А си имаше и чар в него. „Инкята“ го наричаха по цехове, строителни площадки, по „фабрики и канцеларии“. Светла памет, паметник трябва да му вдигнат. Така де!

Юг News

“Пътят”, да – пътят

“Пътят”, да – пътят

Бившият зам.-областен шеф на Кюстендил, а за месеци заемаше и губернаторсикя пост, Даниела Петрова издаде дебютната си книга – повестта „Пътят“ . Представянето стана тази вечер в заседателна зала на общината в Дупница. До 2012 год. бе заместник-областен управител. Тогавашният шеф Любомир Анчев имаше проблеми поради заведено дело, временно беше отстранен и Петрова пое цялата отговорност по управлението на областта. След напускането се установи „чак“ в Бургас, където и сега живее. „Пътят“ /на бургаско издателство/ разказва за пътуването от страха към вярата, от гнева към прошката, от несигурността към доверието. Пътуване, което води до онази безусловна любов, която носим в душите си още с раждането си, но която все по-трудно откриваме в себе си. В повествованието деликатно се преплитат две сюжетни линии. Първата проследява промяната, през която преминава главната героиня – жена на средна възраст, обрулена от житейските бури, решила да се вгледа в себе си, в желанията си, в забравените си мечти. И срещата й с един мъж, който докосва душата й… Другата преминава като нишка през поредица от писма, оставени от нейната баба Калина. В тях мъдростта на бабата се преплита с библейски цитати, които като ориентир водят към постигането на добри взаимоотношения, щастие и хармония. Тези две линии в сюжета вървят паралелно, докосват се и взаимно се допълват.
Повестта “Пътят” е книга-послание за истински важните неща в живота ни, за смелостта да бъдем себе си. Тя ни припомня извечните човешки добродетели – прошката, смирението, търпението, благодарността и ни дава „рецепта” за щастие. “Написах тази книга, защото искам да помогна и на други хора, поели по пътя към себе си, да осъзнаят знаците, да преодолеят болките и да оценят победите” – казва Даниела Петрова в предговора на книгата. “Пътят” не може да даде готови рецепти, защото всеки преоткрива себе си по единствен и неповторим начин. Но може да ви помогне да намерите правилната посока”, откровеничи и казва нещо като анотация екс зам.-областният управител на Кюстендил Даниела Петрова.
Няма нищо по-тежко от пътя, авторке. Няма. Дано и в писането не проявиш така наивност като при губернаторството. Ама да си спомним за Солженицин – „Да извървим сме длъжни и в окови – кръга от боговете очертан.“ Кръгът.

Юг News

Пълна скръб: Кюстендил-Велбъжд

Пълна скръб: Кюстендил-Велбъжд


След драма с дузпи, ФК Кюстендил загуби баража срещу Перун – Кресна за влизане в Трета Югозападна лига. Перун ликува след 0:0 в редовното време и 5:3 след изпълнението на дузпи. За ФК Кюстендил остава още един шанс за влизане в Трета лига. Техен съперник ще е отборът на Гранит Владая, които отстъпиха пред Чико Бунара от село Бяга с 1:0. Ден преди това
ПРИЗИВ
ФК Кюстендил излиза срещу Перун – Кресна в бараж за влизане в Трета Югозападна лига. Двубоят е утре от 17 ч. на стадиона в Драгалевци. За феновете, които искат да подкрепят отбора е осигурен безплатен автобус, който ще тръгне утре в 14 ч. от стадион Осогово. Отборът на Перун – Кресна победи с 3:1 Елин Пелин в предварителния кръг на плейофите за влизане в Югозападната Трета лига. Срещата се игра в село Ковачевци, а точни за победителите от Перун бяха Атанас Топалов, Роберто Харалампиев и Иван Георгиев. В другия мач-бараж, който ще се играе утре в Ихтиман, един срещу друг излизат тимовете на Чико Бунара – с. Бяга и Гранит – с. Владая. Победителите се класират директно в групата, а загубилите ще имат още един шанс, като победителят от този мач през следващата седмица също ще спечели място в Трета Югозападна лига.
ЕПИЛОГЪТ
Какви нерви трябва да имаш, за да четеш подобни текстове. Какъв ФК „Кюстендил“, какъв „Велбъжд“, какъв футбол, що за простотии. И ще продължават – нали се отваря нова възможност срещу как беше – „Гранит“ /Владая/. Едва ли има и 100 човека, които знаят кой срещу кого и за какво в тия селски футболни групи. И защо ли общината, кметът не сложат точката на всичкото това. Иван Маринов-Маслара пое отбора на „Велбъжд“, обеща дори амбиции за „Б“ група. Рзултатът – 8 точки за цял шампионат. Ще ги изкара и сборен състав от циганската махала. Циганите поне ще се надърват – хеле, ако от общината им отпуснат и на тях около 150 хил. лева и ги дундуркат, ей така – за нищо. Както е за любюмия „Велбъжд“. Край! Да ги закриват. Има си начини да се събират приятелски настроени момчета, които да си се самоиздържат, да ходят по турнири, да ритат топка, като плащат наеми за стадиона. Ама и то па са едни стадиони! И да не занимават никого със себе си. Общината да каже – „Дотук!“. Още преди мача с Владая. Боже, с Владая. Кюстендил с Владая. Край, край!

Юг News

Поредна битка, без държавата

Поредна битка, без държавата


Общината в Бобошево започна благотворителна акция за събиране на средства в помощ на Ивелина Дачина. 27-годишната жена преди 1 година е диагностицирана с Болест на Ходжкин в 3-ти стадий. Вече са й трансплантирани стволови клетки в клиника в чужбина. За продължаване на лечението й, от което дотук има добър ефект, са необходими още средста. От общината и инициаторите на благотворителната кампания започнаха продажба на малки сувенири – гривнички, а парите се събират по сметката на младата жена. „Една гривничка е 3 лева. Хората купуват по 3, а и додадавт още 10 лева отгоре. Всички сме съпричастни“, казва Георги Мичов, служител на общината в Бобошево, един от основните организатори на акцията. Кметът на Бобошево Крум Маринов дал 100 лева. В събота вечерта, в центъра на Бобошево се организира благотворителен концерт с участието на известни фолк и поп изпълнители, както и на местни самодейни състави. Очаква се площадът да бъде пълен, на много места ще има поставеин кутии за събиране на средства. Трябва да бъдат събрани необходимите около 60 хиляди лева. Досега лечението на Ивелина струва около 250 000 лв., повечето от тях са събирани чрез подобни благотворителни инициативи.

„Благодаря на всеки един включил се по един или друг начин. Благодаря за всеки един лев, за всяка една дарителска кутия, за всяко едно събитие, на което са събирани средства за моята кампания и за всяко едно споделяне! Благодаря за пожеланията от всички познати и непознати!“, обръща се в социалните мрежи Ивелина. И продължава: „Тук искам да благодаря и на дечицата, които миналата седмица, присъстваха на концерта със своите родители – тяхната майка им каза: „Ето това е момичето“, а те дойдоха прегърнаха ме и казаха: „Ще оздравееш!“. Трудно се сдържах и когато вече влизаха, сълзите ми потекоха, сълзи от еуфория и щастие! Дечица, ако вашите родители четат това, искам да ви кажа: Бъдете здрави и винаги така добри! На фона на това, през което минах до сега, ми остава още много малко до победата над коварната болест лимфом на Ходжкин! Остават 5 вливания и необходимата сумата, която остава да съберем, е 56 500 лв.! Вярвам, че ще успея и с вашата помощ, ще завършим историята с щастлив край! Вие дарявате НАДЕЖДА и ЖИВОТ! Моля ви, споделяйте, за да достигне до повече хора и който има възможност, нека ми помогне, за да завърша лечението! Благодаря Ви!“, обръща се към всички в социалната мрежа Ивелина.
Как да не заплачеш след такива редове. И нито дума за държавата. Тя, държавата, я няма и сега. Уж правиха разни реформи /по системата за лечение за деца в чужбина/, а за случаите като Ивелина, май няма яснота. Затова – малкото Бобошево да се бори само. И дано се пребори. А държавата ще гледа саир – като, че ли. Не е ли възможно, като се стигне да такъв стадий на лечение, да се намеси Здравното министерство, Здравната каса, няколкото пациентски организации „а ла д-р Стойчо Кацаров“ и др. И да ги извадят отнякъде тия финални 60 хил. лева. Никога. Затова – „Давай, Бобошево!“

Юг News

Спас го нема

Спас го нема

Местни от дупнишкото с. Дяково и съседните Кременик и Блатино, гости от София, Перник, свързани с този край хора дойдоха на събора при параклиса „Св. Спас“ над махалата Крич. Както е всяка година. Храмът е наричан Прокурорския – издигнат е по „волята“ и идеята на прокурора Ивайло Василев, неговия брат Камен Иванов /доскоро член на ВСС/ и родителитe им. Помагало цялото село – със средства, с доброволен труд, събирали еднакви по цвят и форма камъни, за да издигнат стените. Това било преди повече от 20 години. Та всеки път на Спасовден на хълма при параклиса се прави курбан. С принесени в жертва две-три овце, водосвет, програма от местен оркестър, в който се изязява и акордеонист от Радомир и певица. Цялата подготовка за програмата и главен изпълнител на познати фолк ритми, мелодии и песни резонно е Кирил Колчаков-Джилито /70г/, непоправим фен на Кубрат Пулев. А курбана и благословиите за здраве, късмет и човешки сговор отправи архиерейският наместник на Дупница отец Георги Паликарски.
Само „Спас го нема“, както вървеше допреди време един лаф. Селото обезлюдяло дотам, че няма жител с това име. А преди години и кисарят на местната черква „Рождество Богородично“ се казвал Спас – Пиндата. Самоук поет и колорит. За секунди реди в рима преживявания и случки за селото. И за курбана. Ето:
Дяковци купили две овци от Мацовци
Направия курбано и отидеа на мегдано
Само поп Георги го нема /Отец Паликарски все закъснява за водосвета/
И ако е от родата /клисарят Пиндата му е вуйчо/ – че му скубеме брадата!
Селяни, ама истински, непринудени. Като днешния курбан, на който очаквано кметицата Росица Илиева отново не се появи. Тя воювува буквално с всички и особено с посотянния й опонент Здравка Тонева, която е баш организатор на Спасовден при Прокурорския параклис. Изобщо – простотии. Какво делят, селото се е свило вече докъм 200 жители. И само се мразят, един с един не „живуват“, както се изразяват по-възрастните. Впрочем, те държат да ги има курбаните. Младите нехаят и ходят на парлама или да се изфукат с нова кола /на старо/, с нов мотор, с нова Дулсинея /втора употреба/. Както и да е. Спас го нема.

Юг News