Сиренен вой, слeд туй – покой…

И пустота е продълженето на тоя стих /на Н.Й.Вапаров – да не бъркаме/. Но не бъркаме в това, че е 2 юни и че виха сирените. За две минути. Би трябвало навсякъде, ама по малките паланки пропускат. Не е старшно. И там са чували за Ботев. И там, в затънтените места, го обичат. Вероятно и повече от тия застанали с пъшкане и сумтене от 12 до 12,02 ч. на датата 2 юни по градове и кръстовища, по трамваи, спирки, подлези. И за какво е тоя ритуал, пряко наследство от соца. Механично, банално. Заставаш. И за две минути си задаваш милиарди въпроси. Какъв е подвигът на Ботев / за поезията му никой не може да каже и една 4крива“ дума, той и тя са гениални. Но Радецки, пътят до Околчица, самата Околчица, няколкото сражения, смъртта. Разпръстналите се четници, някои от които доживяха и живяха години след свободата. Самато мълчание за 2 минути и мъчително, не толкова почит и поклонение. Може би само за децата не е така. Те, какво знаят за Ботев. Затова „Рекорден брой деца преминаха по стъпките на Ботев. Над 500 възпитаници от подготвителните групи на община Враца се включиха за трета поредна година в Националния туристически поход „По пътя на Ботевата чета – Козлодуй – Околчица“. Във внушителната колона участваха за първи път и ученици от три училища – НУ „Иван Вазов“, СУ „Христо Ботев“ и СУ „Васил Кънчов“. Малките поклонници бяха поздравени от заместник-кмета на Враца Петя Долапчиева и ръководителя на похода – Евгени Филипов. Пъстрата колона премина по стъпките на Ботев декламирайки стихотворението „Хаджи Димитър“ и пеейки патриотични песни. В прехода се включиха още учители, родители, медицински специалисти и жители на село Косталево“, написаха сайтове. Момиченце ши знаме и стана Райна Княгиня на нещо като възстановка – май беше в Пазаджишко. Е, така ако се става Княгиня – с едно ушито знаме…
И колко е удобно „за загиналите за България“. Кои са те? Да помълчим. Сирените млъкнаха. „След туй покой и пустота“.

Юг News