Какво като летят

Кюстендилци се оплакват и оживено коментират по социалните мрежи и кафенетата шума от прелитащи хеликоптери над града им в късната вечер. Местният природозащитник инж. Севделин Атанасов (62 г.) дори излезе да протестира пред областната управа днес, но не беше подкрепен от никой друг. „Това е тотален кошмар за града“, гневи се той. От Главна дирекция „Гранична полиция“ поясниха за медиите, че Специализираният отряд „Въздушно наблюдение“ провежда тренировъчни полети в тъмната част на денонощието и това ще продължи до 30 юни, но не всеки ден. Недоволството сред кюстендилци е, че хеликоптерите прелитат ниско, шумът е силен, а са и без светлини. Целта е обучение на пилотите за изпълнение на полицейски задачи с очила за нощно виждане. Използването на хеликоптерната площадка в РДГП Кюстендил за тази цел ще бъде до 30.06.2019 г. в интервала от 22:00 до 23:00 часа, каза за успокоение на всички говорителят на Главна дирекция „Гранична полиция“ Лора Любенова. Площадката, от която излитат и кацат хеликоптерите, е изградена на плаца на бившето Гранично поделение (сега Регонален граничен сектор) край кюстендилското с. Лозно. Обектът отстои на няма и километър от западнати квартали на града. Няма как шумът от хеликоптерите да не се чува навсякъде, коментират ченгета.
Абе, да си летят, бе! Това да е тормозът. Колко градове – Пловдив, Стара Загора, Търновско, Ловешко ги удари градушка, порои влачат всеки ден. Тука – хеликоптери. Не, че има смисъл. Щели да гонят нощем бежанци. И затова тренират само по очила на тъмно. Тях ги гони, спира и малтретира със свински опашки оня, Динко. Хеликоптер не може хвана бежанец. Ама нека си летят. Търпение малко. Кой си ляга преди 23 ч. – та дори и в Кюстендил, „този град за мнозина е скучен“. Не скучен, а и нещо по-лошо. „Простоо няма какво да се случи“. Та поне тоя нощен трясък над скучните квартали да го има. Щом не се стреля, не хвърлят дори и учебни гранати като тая на стадиона в Силистра, дето уцели момиченцето, не е страшно. Ама някаква възрастна жена в Кюстендил се панирала дотам, че скъсала пердетата в кухнята, където спи от страх. Припомнила си сръбските бомбандировки над гарата в Кюстендил през април 1941 год. Тогава била дете. За жената и сега е същото. Да пази бог!

Юг News