Всяко село си има метеоролог

Няма кандидати за нещатни метеоролози в около 130-те наблюдателни станции в Кюстендилска област, казаха от регионалната метеорологична станция. Месечното възнаграждение за работата в станцията е около 120 лева. Наскоро починал най-възрастният местен метеоролог -Христофор Бояджиев, на 82 г., който в продължение на двадесетина години замервал нивото на река Струма, температурата на водата, количеството валежи, температурата на въздуха и др. показатели, като водел меторологичен дневник за района на родния му град Бобошево. Неговият колега Пене Харизанов в граничното селце Киселица, община Трекляно, до последно бил доброволен сътрудник на метеороличната станция до смъртта си на 91 г. срещу скромния хонорар от 50 лева. Наскоро починал и меторологът в станцията на ул. Саморанска в Дупница, а кандидати да заемат мястото му няма поради ниското заплащане. Покойният историк Димитър Кръстев, 30 години  беше  уредник в Рилския манастир и през цялото това време беше и метеоролог за Рилското корито. Знаеше всеки щъркел на коя дата се връща в гнездото си през март. Това е то. „Няма кандидати – 123 лева месечно се получават, с осигуровките, с допълнителните. Това е“, обобщава шефът на регионалната метеорологична станция в Кюстендил Евгени Стоянов.
Абе, и без 123-та лева всяко село по Нашенско си е имало и си има и сега метеоролог. И работи без хонорар. Пзнават по големината и вида на Луната /Месечината/, по вървежа на овцете, поведението на птиците /врабци, гълъби, дори и кокошките/. По листопада на дърветата знаят каква ще е зимата и кога ще настъпи. Не правят замервания, не водят дневници – дневникът е в главата им. И местните ги слушат и им вярват. Дори повече отколкото на спътниковите снимки и прогнозите на засуканите „синоптички“, които всяка вечер всяват смут и шаш сред зрителите с код „оранжево“, „червено“ и пр. Дядо Пене от Киселица мерел валежите с една кофа. И пишел в тетрадката. Заради хонорара. Иначе и без да мери е знаел всичко за валежа и климата на родната Киселица.

Юг News