Сериозни са проблемите последните дни с питейната вода и със сметосъбирането в община Бобов дол, каза кметът на миньорския град Елза Величкова, която се кандидатира за нов мандат. Единствената сметосъбираща машина аварирала за пореден път и сметосъбирането е с нарушен график в цялаат община. Засушаването пък намалява дебитът на подаваната вода за града и 16-те села, добави тя. „Молим се да завали дъжд, дано и дай, бооже!“, готова е де спекръсти кметицата. В села като Шатрово например сметосъбиране не се прави от месец, толкова време се правят и безконечни ремонти по ВиК мрежата, оплака се местният жител Явор Кашукеев. И селото страда и за питейна вода, добави той
А какви времена е преживяло същото това Шатрово и Явор, който дълги години е бил кмет там. И досега вървят митове за неговото време като номер 1 за селото. Купил на всички по-възрастни хора по един ковчег, докато погребалните атрибути биил по-евтини. Надписал ги с телешир и ги съхранявал в подземието на кметството. Сутрин, като изкарвали овцете и козите на паша, бабите го питали: „Кмете,, пазиш ли ми ковчего, я да го видим да не си го дал на друг“. И т.н. При промяната шатровската кооперация /тричленка/ закарала стотици тонове череши и сливи във „Винпром“-а в Кюстендил на ишлеме. Поослед докарали цяла цистерна с ракия. Инсталирали я в двора на бившото ТКЗС и месеци си точели от нея, на воля. Явор стана нацинално известен и с това, че по телефона отправи закани  за убийство на сестрата на  премиера Бойко Борисов  – така министър-председателят ще усети заплаха и болка,  каквато всички българи изпитват, обясняваше Кашукеев. Прекара едно денонощие в ареста и една нощ в психиатричното отделение в Кюстендил  /при  Спорт палас/  Та така е било. Страхотно. Сега – ни вода, ни сметосъбиране, ни ракия. Ни евтин погребален ковчег. Ни телефонни заплани. Нищо.

Новата учебна година бе открита в 2400 училища в страната. В класните стаи влязоха 700 хиляди ученици, 60 хиляди от които – първокласници, както и 90 хиляди учители. Новата учебна година започва и с промени. Нови учебници и нови учебни програми влизат в сила за учениците от 4-ти и 10-ти клас. Промяна има и в изпитите на четвъртокласниците в края на годината. От тях отпадат тези по „Човекът и природата“ и „Човекът и обществото“. Остават само тестовете по български и математика.За първи път се въвежда и външно оценяване за учениците от 10-ти клас. Изпитите за тях ще са по български и по математика, а тестът по дигитални компетентности ще е по желание.
Колко пъти се спаменава „ново и ново“, „нова учебна година“, „нова програма“ и пр. А я само застанете на входа на което си изберете родно школо – и на 15 септември да е. Ле-ле, ле-ле. Животът безпощадно е изписал всичко по облеклото, аранжировката, физионимиите на дечицата, момчетата, момичетата тийнейджъри, учителките /особено при тях/, учителите, директорите. Ученички, които спокойно могат да влязат на корицата на някое полупорно издание, момчета, които са силоваци още в трети-четвърти клас. Някои опитват и с татуиранията. Или престараващи се преподавателки да изгреждат поне в тоя ден свежи и интересни. Всуе.
Училището житейско, е написал във фейлетоните си Ботев. Който също, само, че на тийнейджърска възраст почти, е даскалувал. По Бесарабия. Нещата при просвещението с днешна дата хич не вървят. Няма ответ, никакъв ответ,  у обучаваните. Желание при учителите нещо да променят нещо. Другото – звънецът, помпозностите по откриването, ремонтите, нови учебници или промени в учебното съдържание. На никой не му „влиза“ от това. Животът е недостижимият и безукорен прподавател. Без натруфеното и помпозности като тия на 15 или на 16 септември. Той, животът, преподава Впрочем другаде едва ли има такава шумотевица , китки, целувки и т.н . за първи учебен ден като в родното школо, където от доста време вече я няма жаждата за знание. Други неща с главиците на децата, в мислите и грижите на тия, които ги учат.

Ограничен бе пожарът в района на Сухото езеро на около 2 хил. метра надморска височина в Рила, където изпущи в събота сутринта. Сигналът подал турист, минал по маршут към Рилския манастир. Първаночално пратиха около 50 гасачи – първия ден.Тогава обявиха, че е обхванаат площ от около 1 декар – горят клек, смрика, хвойна. До вечелта сатанах 3,5 декара. На терена в неделя са вече около 100 горски работници от Югозападното държавно предприятие, от пожарната в гр. Рила, от НП „Рила“, от Рилската обител, доброволци. Сутринта и хеликоптер е направил 6 облитания в района на пожара. Засегнати са около 10 декара ниска растителност и храсти. Очакваше се до вечерта пожарът да бъде потушен напълно, но ще остане няколко дни под денонощно наблюдение, за да не се възобнови при вятъра във високата част на планината, каза началникът на служба „Пожарна безопасност“ в гр. Рила и ръководител на изнесения щаб Стефан Тахтаджийски. И той и всички пратени при Сухото езеро се молеха и Господ да помогне, дъжд да се зададе и пр.
Сухото гори, нямаа как да не гори. Туристи свидетелстват, че Сухото езеро е почти без вода – затова хеликоптерът пълнел капсулата си на преливника на ВЕЦ „Рила“. Голямо тичане. И тоя път. Няма лято нещо да не гори над Рилския манастир. И тогава сава всенационана суматоха. Тръгват нагоре, труднодостъпен терен /има си хас да не е/. Дни продължава всичко, докато не се утаи от само себе си. Въпросът защо е тая медийна пушилка покрай всяко нещо издимяло по Рила планина, хеле пък над Рилския манастир. Да ги оставят пожарникарите да бъхтат нагоре, с пръскачки на гръб, с лопати в ръце.И по-малко коментари след тях – хеле пък югозапданкия горски шеф инж.Дамян Дамянов, все той все него търсят, каквото и да пламне. Пък после се оказват нещата по.-други. Пример – при Кресна, колко нещ игоря, как ще се презалусава и пр.
Сухото гори, за мокрото – ще кажат началниците като инж.Дамянов.

dav

АртФест „Нашите деца“ стартира за първи път в Кюстендил на 14 септември, като идеята е чрез атракцията да се пропагандира модерното детско изкуство. Една смела и дръзка идея за провокация и популяризиране на детското общуване чрез различни видове изкуства осъществявани по едно и също време – музика, стихове, фотография, графити, приложни изкуства и др., мотивират начинанието организаторите. „Младежки групи ще ни разтърсят с музика, а децата ще имат възможност да създадат своите творения, черпейки опит от по-големите си каки и батковци. Ще се появи духът на съвремието, но с леки ретроспекции чрез популяризиране на възродили се места от миналото. Кюстендил е един културно деен град с история, в който с АртФест „Нашите деца“ ще положим още една традиция в името на нашето бъдеще – нашите деца!“,анонсират авторите на идеята и екипът, който вече работи по реализирането
В същото време приключи друго детско арт. Това в с.Смоличано под мотото „Живей с любов!“. Три смени с около 50 деца, е равносметката за дебюта на предизвикателното начинание на кюстендилката полуемигрант Елена Начева. Детска артезаване и там, при максимална блисот с естемнетите и неподправени условия на живот и вдъхновние. Дори думи се чуват за „Живей с любов“. Но идеята има и врагове. Местни жители писали до полоцията, че тия щуротии с децата в селото присетнили пашата на кравите на леля Гюра. И тя писала до полоциятаа да няма арт, защото кравите ще са гладни. Образувана е препииска. Пък и ткашните земни боитатели мира нямали откъде тая Начева има толкоз пари, че да купи 5 къщи в Смоличано и да доведе и толкоз деца да ги артезаваат.
Не е лесноо и на децата, и на арт начинателите им, и на селанте,и на кравите. И изобщо е една голяма мъка.

Местна дясна коалиция от 7 партии и формации ще подпише споразумение , в петък- 13-и, и ще номинира сегашния кмет на Кюстендил Петър Паунов за четвърти пореден мандат, каза лидерката на общинската организация на СДС Анелия Любенова. Подписването е насрочено за 10 ч. в офиса на СДС. От Изпълнителната комисия на ГЕРБ вече обява, че ще подкрепят Паунов на вота на 27 октомври. И при предишните мандати Петър Паунов бе номиниран от дясна коалиция „Кюстендил“, която се създава преди местен вот, издига и съветническа листа. Преди местните избори през октомври 2015 год. СДС в Кюстендил организира вътрешен референдум с въпрос дали десните и изобщо избирателите в общината са съгласни и биха подкрепили Паунов за тагава третия негов мандат. Отговорът беше положителен почти на 100 процента. Малко театро стана тогава.
Сега и театро няма да има. Всимко е преднаертано по минути и по човек по човек. Какви 7 партии. къде са на национано ново, хелe пък в Кюстендил . Няма такова нещо. Емилиян Ангелов, Росен Гаминчев,Стойна Куцилова /Репресираните/,Български демократичен форум, ако има изобщо такива. Няма значение- важното е, че ще има споразумение и ще има номинация. И ще има кмет. Пак Петър Паунов. Как го прави. Питайте го на 28 октомври.

Боряна Симеонова, извънреден и полномощен посланик на България в Мароко от 2012г – до 30 май 2019 г. стана почетен гражданин на Рила, обивяха от общината.в разгара на празненствата по 50-годишнината от обявяването на селището за град. Удостояването и е за приноса и за популяризирането на града и района като като културан и туристическа дeстинация по света, на чиято територия е Рилският манастир, както и на бита и културата на хората от Рилския край и неговите забележителности. Боряна Симоенова стана известна и с това, че 15 октомври 2012 г. връчи акредитивните си писма на Краля на Мароко Мохамед VI, облечена в народна носия, предоставена й от Читалището в гр.Рила. Снимкаат обиколи социалните мрежи и предизвика възхищението на хората от Рила и на българите по света. При връчването на почетната грамота не скрила вълнението си, че е свързана с Рила, тук има къща, която, както признава, е любим дом за семейството и приятелите ни.
Симеонова има твърде успешна дипломатическа кариера – била е сътрудник на института „Яд Вашем“ в Йерусалим, Израел за изследване на Холокоста. минала е обучение и стаж в министерството на публичните дела на Кралство Белгия и към Европейската комисия – Генерални Дирекции „Разширяване“ и „Правни въпроси“. Директор на Дирекция „Правителствен протокол“:. От 1 юни 2019 г. е директор на Дирекция „Държавен протокол“ в Министерство на външните работи /първата жена, която заема този пост./ Носител е на испански кралски орден за граждански заслуги, получен от Краля на Испания Хуан Карлос II . Носител на най-високото държавно отличие на Кралство Мароко, връчено на тържествена церемония лично от Крал Мохамед VI. Родена е в Благоевград, нодетството ми е преминало в гр.Рила, при баба и и дадо и. А товас носията пред краля на Мароко – не е дипломатиемки „номер“,, дори и да има малко поза, заиграване с народностното, всички го приемат и възхищават. Ето така. И къща в Рила, и почетно гражданство. Абе, така си е.

Кеш – Рила

Цяла седмица продължиха празненствата и изявите по повод 50 години от обявяването на Рила за град, казаха от общината. Селото на 20 километра под Рилския манастир е обявено за град с Указ № 828 от Президиума на Народното събрание на 10 септември 1969 година. Разбира се – под указа стои подписът на Тодор Живков. Градчето с около 2 300 жители и стотици по гурбет зад граница се постара да отбележи подобаващо полувековния юбилей с промяната в административния си статут. По приета и разчетена по часове програма. Местният състав „Рилски звънчета“ дори готви специална песен за годишнината. Изложбата на спортните фотографи Бончук Андонов и Костадин Андонов – „Българския спорт и Рила“. Драматичен театър „Никола Вапцаров“ от Благовеград изнесе представлението „Под манастирската лоза“. Последваха концертите на музикантите участници в традиционния фестивал „Музика под рилското небе“, съвместен проект на Община Рила и Фондация „Арденца“. 35-ма изпълнители от цял свят останаха с дни в Рила. Концертът на Биг Бенд-Благоевград, и солисти и самодейните колективи към НЧ „Христо Ботев 1898“. В салона на читалището бе прожектиран филмът „Рилски зевзеци“, сниман през 1998 година, посветен на местното дружество на чешитите „Пакост“. Кулминацията – днес, 10 септември, в залата на общинската администрация с неизбежната „тържествена сесия“ на минипарламента. С обявени нов почетен граждани на Рила и връчени почетни грамоти на изявени деятели в обществеиня живот, в културата. Веднага след това юбилейният концерт с участието на Тримата български тенори и фолкпевиците близначките Мария и Магдалена Филатови.
Получи ли се празненство като за 50 години. В Рила има един лаф – „кеш“. Т.е. – ами,, не, не става, не е така. Та и рилци. Някога в гадчето им имаше 19 местни дирекции и месни началници във всички сфери на обществения и на стопанския живот. И една дузина действащи и почетни генерали в БНА, в Държавна сигурност, Отбраната. С един телефон /аналогов/ рилци решаваха кардинални проблеми – лични и на населеното място. Те са градът с най-много лекари на глава от населението. И с най-много дипломирани спортни деятели, завършили ВИФ /НСА/. Защото там им сработваха най-вече връзкитеи ходатайствата… Така беше. Сега имат един несменяем кмет – Георги Кабзималски. И дексат – някак си. Дали се чувстват граждани на половин век. Кеш.

„Честит 9-ти септември!Честит Ден на свободата! Защото днес, говорейки за историческата истина, трябва да кажем едно и основно – това е денят на свободата на България. Денят, в който България беше освободена от собствения си фашистки режим и от нацистка Германия. Това е непреходният исторически смисъл на 9- ти септември. На тази дата БКП и въоръжените отряди на съпротивата под командването на народо –освободителната въстаническа армия установиха друг политически режим в България. Политически режим, който даде възможност за изграждане на нова конституция, за създаването на Българската република, която е основна политическа цел на всички борци от националното освобождение на България от 19-ти век. Девети септември даде възможност да бъде премахната монархията, която беше един чужд властнически институт в България, който беше в основата на двете присъединявания на България в двете катастрофални за нас войни – Първата и Втората световни войни“, това каза в приветствието си Валери Жаблянов, народен представител от X-и МИР-Кюстендил, преди присъстващите активисти на БАС, БСП, КПБ, НД“Русофили“, събрани по повод 9.9.1944 год. в звора на историческия музей в града, където гъмжи, ама напрово бъка отимпозантни паметни ковпозиции, бюстове, барелефи, плочи и пр. на някакви антифашисти, бориз за свобода и какви ли други възвеличаващи никаккви герои от Съпротивата и антифашистката борба. То и самиет привестващи и приветсваните не си вярват и грам в говоренето си, но се събират, тачат и почитат.Но си знаят тахната си. И нищо друго. Отбелязването на датата на Деветосептемврийското въстание не е просто една демонстрация на отговорност към историческата истина, а е един съдържателен политически акт, чрез който БСП рязко се разграничава от съвременните форми на фашизъм, расизъм и авторитарно управление.Кюстендил“. Мили, боже. БСП лидерът в Кюстендил Росен Раденков ги каканиже тия глупости, осъвременявайки един погром над Бэлгария преди 75 години. На първа линия е и Здравко Милев, който ще се опита, подкрепен от БСП, да спре хегемонията на Петър Паунов в градоначалничестването вече 12 години. Но Здравко умни мълчи и „се бори“.
Държавен преврат с последваща революция , окупация на съветските войски,исторически поврат и пр. пр.Що за дата е 9.9.1944. Да се каже веднаж завинаги, но не от чугунените глави като тия в двора на РИМ-Кюстендил. От дистанцията на времето, от обективната оценка на историци, специалистите по архива, от далновидни експерти. Да се каже. Стига комунистически издевателства и интерпретации. Сега се задава и 30 години от 10 ноември 1989 г. И там същото. Какво е – вътрешен преврат, нещо перестроечно, соцкапиталистическо дело на всемогъщата и сега номенкралута и служите, начало на заграбване на всичко, останало и неостанало от тоя заслужаващ изцяло теглото си и мизерията си народ.

Курбани

Два курбана правиха за Рождество Богордично в дупнишкото с.Дяково – въпреки че това е неканонично, отбеляза архиерейският наместник на Дупница отец Георги Паликарски, който отслужи празничната литургия в храма на името на Божията майка. Преди изборите селото, което няма да си избира кмет, се разделило, върви нещо като гражданска война. Дяково е с 235 жители и няма да си избира кмет, но предпочитанията коя политическа сила и съветническа листа да се подкрепи, са различни и противоположни. Затова и приготвили два курбана – за единия закупили 4 овце, конкурентите осигурили 5. „Единият курбан е разбойниимески – не е редно така да става“, притеснява се отец Паликарски. Голяма ще е битката и кой ще е следващият наместник на Дяково, за което претендират предишни две кметици, управлявали селото, редувайки се. Изобщо конфронтацията е пълна и двете групи воюват по всякакъв повод. Иначе празникът се получи. Храмът „Рождество Богородично“ се препълни. Освен отец Георги в литургията се включи и иродякон Петър Очков, чиито предци /баба и дядо/ са родени в Дяково.
Тоя фномен курбан трябва да получи някакъв регламент. Обща нахрана ли е / не дайбоже/, божя багословия ли е в тай плаваща в казана тлъста мръвка, та се събират толкова много народ с празни котелки. Не е за нахрана, не и чак толкова израз на вяра – повечето в колоната чакащи /особено ако е безплатен – както беше черковният курбан в Дяково/ не са вярващи, така да кажем.
Но курбанът си е курбан. Лошо е, кога разделя едно замижаващо село като Дяково. По-добре на една опашка с прадните котелки. Дори и да не се плаща.

Кметът на Кюстендил Петър Паунов с целия си екип /с четиримата си замесници/, областният шеф Виктор Янев и от администрацията, съветници, представители на политически партии и обществени организации, граждани участваха в поклонението пред Паметника на Булаирци по повод 134 години от Съединението на България. Градският духов оркестър изпълни химна на Република България. Бяха поднесени венци и цветя. Поетесата Светла Радкова, която иначе работи като банкерка, посвети от микрофоните на Арката вдъхновено слово за акта на Съденението и за хората, които го предизвиката и осъществиха. „Това не е спонтанен акт, Съединението се корени още в програмата на БРЦК и избухването на Априлското въстание с идеите, че на земята, където живеят българи, трябва да се управлява български“, с патос припомни тя.
Така да е.Банкеркаата много уверено съединяваше „народа ни от севар и на юг от Балкана“, от Северна и Южна България. Пък после съединяваше Източна Румелия и Княжество България, демек – Западна. И сега се намират българи, които съединяват Източна Румъния / поне да беше Северна/ с Княжеството. И т.н. Пълна бъркотия.
И какво все току съединяваме. Има ли по-голяма нелепост от написаното на НС- „Съединението прави силата“. Къде /ни/ е силата? И все тоя апел „заедно“ /заедно можем повече – беше и предизлорен девиз/, „заедно да изчиситм България!“ /ами да я изчистим, ама колко години все не става и не става и тънем в планини с боклуци, които горят вече не само по сметищата, ами и под магистралите, че и в ТЕЦ-вете. Какво все съеднияваме и все не сме съединени. И защо да сме съединени.
Един кюстендилски поет го каза преди години – „Няма с кой друг да се съединя освен с жена си“.