Къде са братя Галеви? Това попитаха от БСП вътрешния министър Младен Младенов. Оказа се, че повечето информация за дупнишките бизнесмени е служебна тайна. Продължават да постъпват оперативни данни, стана ясно от краткия му отговор. И през годините непрекъснато в МВР са идвали данни и по линия на партньорските служби. Информацията е класифицирана, попари левите министърът. Червеният депутат Кристиан Вигенин поиска все пак повече информация. На този етап данните за братя Галеви не можело да бъдат разкрити, отново обясни Маринов.
Като нищо дупничани ще познаят -БРАТЯТА ЩЕ СЕ ВЪРНАТ. ИЗЧАКВАТ. Какво изчакват? Да мине давността за наказанията им /присъдите/ и да им се гарантира, че няма да им повдигнат нови обвинения. Юристите да кажат дали има давност за техните алинеи от Наказателния кодекс – като срок. Организирана престъпна група и рекет. Апа, вътрешният министър да си ги разправя по парламента. Стана така, че в деня, в който Галеви ги отнема, в Кюстендил за среща дойде тогавашният МВР шеф Цветан Цветанов / май 2012 год./То се знае – въоръжените до зъби медийни хора и репортери на входа на областната управа го попитаха в упор  „Къде се и какво става с Братя Галеви?“ Цветанов изобщо не реагира, все едно го попитаха на идване от София през Конявския баалкан ли е минал или през Дупница. Щели да ги търсят на адресите им, ала-бала. Остана впечатлението, че нещо конкретно се знае по темата. Ама,, какво – като се знае. Та и сега. „Продължават да постъпват оперативни данни“. А, де.

Софийска св. митрополия съобщава, че на 16 декември 2019 г. се представи в Господа ставрофорен иконом Венцислав Иванов Шияков. Упокоилият се духовник е роден на 15 март 1939 г. в с. Коняво, обл. Кюстендил, от благочестивите родители Иван и Параскева Шиякови. Основно образование завършва в родното си селище, а средно образование придобива в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“. Семейното си огнище изгражда със своята съпруга, презвитера Миланка Шиякова, от която има една дъщеря – Силвия. Ръкоположен е за дякон на 28 май 1978 г., а за свещеник на 29 май с. г. – от Левкийския епископ Партений. На 26.12.1997 г. е удостоен с офикия „иконом“ от Софийския митрополит и Български патриарх Максим в гр. Кюстендил, а на същата дата след четиринадесет години е отличен за ставрофорен иконом от Знеполския епископ Йоан (26.12.2011 г.). От 1 юни 1978 г. до 1 декември 2018 г. е на служение в храм „Успение Богородица“ в гр. Кюстендил. Служи като енорийски свещеник и в кюстендилските храмове „Св. Мина“ и „Св. Димитър“, както и в редица местни села. На 15 юли 1997 г. е назначен за архиерейски наместник на Кюстендилска духовна околия, която длъжност изпълнява до 31 декември 2011 г.
Сега – на третина, по канона се отслужват на гроба 3 дни от кончината, да споменем отец Венци с добро. Беше отворен във всичкия смисъл на думата – и лаф да каже, имаше искрен и весел смях. И в пари да обърне нещата /бил е счетоводител в местно предприятие, което Светата митрополия кой-знае защо не отбелязва в некролога/, и по женската част беше ценител, и шофираше до последно „волво“-то си. Имаше характерно пеене в храма, оеоретно – на гробището и мъртвия можеше да събуди с гласа си . Беше ларж – най-вече, с поповете от града и духовната околия, на които беше шеф почти 15 години. На съседа си по апартамент в Кюстендил Явор Кашукеев дал над 40 бомбета – Явор си ги слагаше гордо на главата. И си бяха приятели. Одумваха го и за службите . Затова бил сдал поста архирейски. Както и да е. Спомина се почитан и уважаван, не го отминаваше никой.
Бог да го прости! Вечна и блажена да бъде паметта му!

Това със санирането
Завърши официално проектът на Община Дупница за въвеждане на мерки за енергийна ефективност в 7 многофамилни жилищни сгради в града по ОП „Региони в растеж“, обявиха от общинската администрация. Символичният край на проекта бе направен с тържествен водосвет от отец Костадин и с рязане на лента, пред един от новосанираните блокове на ул.“Велико Търново“, от представители на сдруженията на собствениците и на Общината. Общият брой на домакинствата в тези сгради е 174, а безвъзмездно отпуснатите средства са в размер на 2 478 881 лв. С приключването на този проект сградите, които са санирани в Дупница, са вече 30, след като в 23 бяха въведени енергоспестяващи мерки по Националната програма.
Саниране вече я има, а -не, по-вероятно – не. Но и до ден днешен не стана ясно по какъв критерий се избираха блоковете за реновиране.Уж по реда на постъпване на заявленията. Ами – изобщо не е така. Другото – наистина лие е безплатно. Кое изобщо е безплатно – освен сиренето в капана за мишки. Нали БСП го обяви за гигантска далавера и сезира всичките прокуратури да разследват. Нищо не се разследва. Накрая – едни се кипрят в ужаещи на санировъчни материали и неща блокове панелкии, дугите сумтят и псуват, че не и те. И още нещо. Повоши ли се данъчната оценка на новосанираните апартаменти, както бе казано при старта на кампанията. Кой да каже кой е за саниране и кой не. Всички сме за саниране, но как да стане. А, щом и за това нещо режем лентии, положението е лошо.

Никъде по градската мрежа в Кюстендил, както и в нито едно от селата на общината,няма поставени табели с разписанието на автобусите, което затруднява и изнервя пътуващите, Проблемът беше поставен на последното заседание на общинския съвет. Сигналът за поставяне на разписания на автобусите по спирките в града и селата поставили ежедневно пътуващи от района на кооперативния пазар в боластния град, каза съветникът Огнян Атанасов. Същевременно кюстендилци правят сравнение със съседния град Дупница, където отскоро бяха поставени модерни електронни табла с автобусните разписания – час на пристигане на автобуса, връзка с други линии и т.н., а освен това общината пусна и своя авбобусна линия, който обслужва живеещите в така нар. социални жилища и се ползва и от ученици до основните училища в града.
Защо ли им е разрисание на селяните, кога ще дойде бусът им – тесен и мръсен. Седиш и чакаш, на късмет. Може и изобщо да не се появи рейс за твоята дастинация .Ей, ги такситата – на първата пряка са, тръгвай. Проблемът е в пълното безхаберие. То са комисии, отдели, експерти, дирекции – ДАИ, например. Как, па на една „инстанция“ не и дойде нещо да се сомосезира, че по спирките няма и една чертичка, която да указва и улеснява пътуващите клетници до селцата. А е толкова елечентарно – една табела, с часове и номер на рейсовете. Ама, на кого му пука – селата. Показдетелно е. Една табела, ама тя е указание, ред, сигурност, орентация. На кой му е до разписание вече.

Семейството Илияна и Ивайло Попови скоро ще поеме и администрлативната и черковната власт в дупнишкото с.Дяково, коментират местните. Съпругата до дни става кметски наместник, а съпругът е втори курс в Семинарията и скоро ще стане свещеник в местния храм „Рождество Богородично“ И Илияна и Ивайло са завършили международен туризъм в София, съвипускници са. Малко след дипломирането си се женят. Тя е от Самоков, той – от Дяково.Тук живеят повече от 20 години. Доскоро имали ферма с над 40 крави, държат и кафене до гл. път Е-79. Макар за кметски наместник да се конкурират 4 жени от селото, при това два са бивши кметици на Дяково, Илияна Попова още следващата седмица най-вероятно ще стане наместник на селото – тя е с най-големи шансове, казват информирани. Ивайло пък взема всичките си изпити в Семинария с „шестица“, а вече от месеци стажува в храма в едно от най-големите села в региона Крайници.Чака ги много работа – и храмът е порутен и камбанарията ще падне, ако не се предприеме спасителен ремонт. Някои от махалите в Дяково от години чакат свестен кмет, за да бъде ремонтиран пътят, да се поднови водопроводът и какви ли не още неотложни работи я чакат бъдещата наместничка, отбелязват местните хора.
Дай, боже! Такова съчетание на така затънало село, отстоящо само на 10 км от Дупница, разположено на най-оживения кръстопът – до E-79, до пътя за Бобов дол и на АМ „Струма“. До жп линията София-Кулата. И под язовир „Дяково“. Какво повече! Свестен кмет /кметица/, местен свещеник, който ще е съвет, санкция и контрапункт на жена си, ако бърка в кметуването. Бащата на Ивайло и свекър на Илияна – покойният Иван Попов, беше известен учител в Бобов дол и района, в Дупница, първокласен учител. Кметът, попът и даскалът са в една фамилия, в едно семейство. Дерзай, Дяково!

За втори път приятелският кръг художници Бисер Лапев, Десислава Лапева, Евгени Серафимов, Иво Йорданов и Пирин Македонски събира „посоките“ на своето изкуство в обща художествена изложба. За да бъде бройката на посоките вярна, към тях се присъединява и бургаската художничка Пенка Илиева – Чория, свързана с групата отново с голямо приятелство, водещо началото си от общите им студентски години. Под формата на едно приятелско биенале авторите запознават кюстендилската публика със своите лични артистични експерименти от последните две години. Изложбата наистина представя шест напълно различни подхода както в пластичния език, така и в тематичния и жанровия избор. Всеки от авторите присъства в художествения живот на града със своя разпознаваем маниер, но изложбата „ШЕСТ ПОСОКИ“ е и лична артистична провокация за всеки един и повод за нови творчески решения и импровизации. В края на една календарна година „Шест посоки“ е една артистична двугодишна равносметка за творчеството на художниците, родени през 70-те (и началото на 80-те) години. Изложба, която е резултат на едно приятелство и на едно и също отношение към изкуството.
Дай,боже! На откриването се стекоха стотици, чак да не повярваш – от роднините до наистина схващащите за какво става дума при тия млади „посокари“ творчество и изкуство. Всеки е някаква посока, всеки – не само художниците. Словоохотливият Евгени /Гената/ Сеерафимов сви посоките на 6 – ясно защо. Север, юг, изток, запад, горе, долу. Има още – напред, назад, ляво-дясно /без политически асоциации – разбира се/. Но да не ровим. Чудесно е, че има генерация, която напира, която смело тръгва и се афишира. При това – в  град като Кюстендил. И в цените на платната и композициите си личи. порив –  3 200 лева за една от самодивските творби на Пирин Македонски.Парите също са посока – така, де!

Ако се продава

Пет години от създаването си отбеляза етноцентърът „Рубин“ в Кюстендил, а по този повод оттук се излъчиха и първите предавания на гръцко-българското интернет радио „Стримоника“, което скоро ще има „емисии“ и на английски. В ролята на водещ за случая в Кюстендил гастролира репортерът от Гръцкото национално радио Григорий Зверитас. Радиото ще има богат реперотоар и богат тематичен обхват – култура, туризъм, арт, история и др. Но задължително с позитивна насоченост – никакви негативни сюжети, истории, лоши новини и внушения, отбеляза при старта Борислав Крумов от сдружението „Роден край“ и шеф на етноцентъра. Радиото ще захранва със супер музика, новини, беседи – изобщо ще прави предавания с географско покритие -от София до Солун. „Рубин“ популяризира традиционните занаяти в региона. Има „изнесен пункт“ и в близкото с.Раждавица, което бъка от автетика, а често палят и пекат хляб 100-годишна фурна. Единствено този център успешно съханява отмиращи заняяти в региона и Югозапада. Етноцентърът е в основата на традиционния вече фестивал „Балканска черга“, който се организира в кюстендилското с. Шишковци, на Празника на пеперудите на Скакавишкия водопад и на редица други инициативи, популяризиращи занаятите, традициите и забележителностите в региона. Кошници, шевици, изделия от глина – всичко това може да се продава, а хората в района да подобрят доходите си. Целта на центъра е именно да подпомага тези, които искат да правят изкуство и да рекламират района, каза Крумов. Той посочи, че някои от занаятите, традиционни за Кюстендилско, изчезват – като грънчарството например, а според него е време да се даде шанс за тяхното възраждане. „Един занаят се възражда, ако се продава, ако се търси и се реализира нещо от него“, обобщи той. За 5-годишнината стана и водосвет сред усмихващите се отвясъке в комплекса етно експонати. Празникът мина, а отсега се стяга нова изява на открито. Преди Коледа етноцентърът ще изгради занаятчийски кът за деца, в който те ще могат да се научат да плетат кошници под ръководствоот на 86-годишния дядо Динчо Занев от с.Ваксево, да правят пана от вълнена прежда, да изработват сувенири. „Надявам се дори част от младите да се захванат и да започнат малко по малко да възстановяват тези позабравени традиции“, отбеляза Крумов.
Така си – което се продава, то става. Другото залежава и го карат на боклука, бракува се. Етно в центъра на Кюстендил – предизвикателно / в Македония си имат и Етносело/. Тука и център е добре, при това – „Рубин“-нен. За визим. И дано не започнап преизгравките и леките пиари и реклами. Ако е етно, да си е етно. И да се продава.

Поетът сапаревобанец Михаил Калдъръмов е с втора книга за деца – „Петюха“/ първата е „Дракончето в мен“ и вече е в читанките за 4-и клас в учебното съдържане/ . Представи я тази вечер във фоайето на кюстендилската художествена галерия „Владимир Димитров Майстора“-   пред прятели, пред колеги галеристи, пред кюстендилци, склонни да четат или да чуят за такава творба. Мишел откровеничи, че пише книгите си за деца, докато общува с двете си внучки – Ива и Изабел. Има и друго внуче – момче. Чете откъси ,от „Петюха“-та,   изпадна в умиления. А най се запомни това от вечерта, че: „обичам всички деца, искам да ги прегърна  всичките и да ги науча на добро“! Това казва всичко за Мишел поета, а децата вече сигурно ще го наричат Петюха.
Неизразимо трудно е да се пише за деца, най-трудно е това. Мишел Калдъръмов го знае и не бива да го забравя. Дали ще влиза в читанките – не е важно. Важно е да го гледат с обич и признателен поглед внучетата му, и читателите на тяхната възраст.

Пак шикалкавене

60% от размера на министерска заплата ще получава кметът на община Кюстендил Петър Паунов, гласува общинският съвет .Предложението на четирите постоянни комисии към минипарламента беше за 80 % от размера на министерска заплата и да се актуализира всеки декември.Внесената докладна за разглеждане беше без вписана в нея сума. Е, как така!. При дебатите общинският съветник Младен Ризов също предложи кметското възнаграждение да е 80 % от министерска заплата,това обаче не се прие. Ризов единствен пуснал иронии при дебатите. А ето го и кметът : „Докладната е внесена защото има разминаване между моето възнаграждение и на част от администрацията, които получават по-високи възнаграждения от мен  / да хване да ги каже кои са!/. Анализът на възнагражденията е анализ за цялостното състояние на доходността в региона.Тъкмо за това е и привличането на инвестиции и повишаването на платежоспособността на съгражданите ни.Затова е и стремежът към участие в повече европейски програми, създаване на по- добра среда, всеки един от нас участва в битката да върнем нашите съграждани и приятели, които работят или живеят другаде.Ние в Кюстендил имаме да си връщаме 10 000 души поне, да работят, да инвестират тук.Това е цялостната ни концепция и ви уверявам, че работим свръхконцентрирано при максимално отговорно разпределение на всяка стотинка, така че да стигне до всеки нуждаещ се.Затова мотивацията е огромният ресурс.И когато дойде време да гласуваме докладни за приватизация, възможностите и условията за привличане на инвеститори, тези неща вървят ръка за ръка.Ние акцентираме на привличането на инвестиции.Има първи стъпки в леката промишленост, по-малко да говорим за продажби, а за привличане на инвеститори, което става чрез приватизационни сделки.Инвестицията при Св. Димитър е върху пустеещ общински терен.За 2 дка платиха повече от 300 000 лв. на общината и идва тук престижна чужда верига, която променя облика на района“, заяви Петър Паунов.

Пълна размивка. А като изтукани встрани от съветническите банки седеха и блуждаеха хората от екипа му. Защо не възложина един от тях /зам-кмета по финансите например или несменяемият специласт по бюджета/ да пресметне като по колко „по ведомост“ ще взима Паунов. Колко е средната министерска заплата към XII -2019г. С моливче пресметнато Паунов ще взима 3 0ч0 лева, отбелязаха финансисти. Циганките, които метат при -10 градуса навън,  взимат около 400 лева, при това – със закъснение. Но нека. Без шикалкавене. Не е нужно усукване. Раз – толкова. Знае се – на президент, на министър-председател, на омбудсман, на висшите магистрати, на кметовете на малки общини /по страната и в Кюстендилско/. Да се знае и Пауновата.

„

Софийският апелативен съд потвърди определението на окръжния съд в Кюстендил, с което е прекратено съдебното производство по делото, известно като „Дупнишка популярна каса“. И то е върнато на окръжна прокуратура-Пловдив за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила. Решението е окончателно и не може да бъде протестирано. Така насроченото за 6 януари догодина поредно заседание няма да се състои, обявиха от окръжния съд в Кюстендил. .Делото се води срещу съпрузите Георги и Ивона Близнакови, срещу които има повдигнати три обвинеиния – за незаконна банкова дейност, за пране на пари и за данъчно престъпление. В ръководената от тях „финансова институция“, регистрирана по Закона за кооперациите, но функционирала като банка, потънаха около 4 млн. лв. – спестяванията на 216 души, подмамени с лихви до 16 %, но загубиха парите си. В продължение на пет години – от 15 януари 2010 до 20 януари 2015 г. в Дупница, са извършили неправомерни 10 парични сделки. Близнаков, като дефакто той е сключвал договор за заем между кооперацията и жена си. По делото имаше проведени няколко драматични заседания, пред залата се струпваха десетки от загубилите парите си – някои до 200 хи.л. лева, вложители. Охраната едва ги удържаше да не тръгнат да се саморазправят. През септември т.г. съпругът Георги Близнаков се самоуби – скочи то седмия етаж на блок в Благоевград. Освен, че го връща на прокуратурата за дизясняване САС потвърждава и определението на съдия Надя Георгиева, в частта относно отказа за изменение на мярката за неотклонение на обвиняемата Ивона Близнакова- тя остава с мярка „парична гаранция“ в размер на 30 000 лв..
Туй-то. Дело на 6 януари 2020 г. в Дупница няма да има. 216-те вложители ще се попочесват, па ще пият чаша студена вода. Не е страшно. Държим не на някакви си 4 милиона „популарни“ лева, а и на над 4 милиарда в КТБ издържахме. Пирамидите са си пирамиди, българинът си е българин. Една стотинка няма да си вземат вложителите на „популярна каса“, една стотинка и те вече го знаят. Не са си вкарвали парите в банка, а в каса, действала като банка. Трябвало е да ги носят при Цветан Василев – там поне до 100 хил. евро имаше банкова гаранция. И все щеше да се намери една дясна ръка като Бисер Лазов да съдейства на прокуратурата и нещата да се решат някак си. А тука! Абе, карай. Ще издържим. Българинът и пари да има, си е българин. Не знае какво да ги прави, ако не ги вкара в далавера, ако не се полакоми за месец-два да ги утрои. И давай-давай! И магистрати има сред вложителите в Популярна-Дупница. Добре звучи. Носим на всичко.