Леле, Левски!
Майко, мила .19 февруари е. Кой и какви ли глупости и нелепости изговори по нещо в тоя ден. Какъв ли не го изкараха – нещо масон и едва ли не зидар, внедрен агент /джингиби – Георги Калоянчев ще подскочи в гроба/, даскал във Войнягово, имал флирт с племенницата на хазайката си там, хазайката пък му ушила навуща, па тия навуща се закачили на плета при Къкрина и го хванали /твърди някаква облякла се с нови дрехи за пред камерите уредничка/. Какао извикал /да извикал !/ пред бесилото, а Захари Стоянов документирал разказа на попа изповедника му пред сетния час иконом поп Тодор, че го качили на въжето полумъртъв, че е опитал да се самоубие. Но бил извикал . И какво ли не и какво ли не. И неуморни шествия – в София, и в Ловеч /където го предадоха – така се счита/. И ония от „Традиция“-та – кой да ги спре.
И току влачат децата пред бюста му, и по церемониите. А дребните дечица, 3-4-годишни само, какво ли знаят къде ги водят. Че и детски караули по София. И к, во ли не. Рецитации по микрофоните „като за 19 февруари“, едно и също – всяка година. Крещял рецитаторите, та се късат. И портрети по стените и на прашясали канцеларии и складове за дърва например, по цяло Българско.
Стига! Да се сложи някакъв ред и нормалност в честването /отбелязването – нали е смъртта му, обесването, не се чества такова нещо, но  това не се точита много много/ . Всеки да си и си го възприема по свой си начин, обича и прекланя. Публичните и официалните простотиида престанат и спрат. Къде ти. Идва рождението му – 18 юли. И пак и пак. Стига!