Тежка техника заразкъртва руините по стария градски плаж в Кюстендил. Хубав знак. Най-после тая клоака на безхаберието и инертността на местната управа се пораздвижва. Нов сбостеник. Кюстендилец, бивш капепеец по Гюешево. С обекти по София – вече. Добре. Само дето офиицално още не се казва нищо дали обектът е платен. Ама, щом влязоха багерите, значи нещата са в ред. Дано. И за разлика от Созопол, където протестират срещу някаква неясна като замисъл бетонна конструкция при тамошния плаж, кюстендилци трябваше да извъртят едно радостно хоро при стария плаж, че нещо вече се прави. Ама – хайде, да я караме без хора. Дано нещата вървят по плана на ексмитничаря и да направи чуден комплекс човекът – дай, боже. И залата по борба е заизтърбушена, изобщо всичко се кърти. За неописуема радост за брятята роми, които бая желязо, тухла, бетонови късове откараха до близката махала – техен дом. Сполай им. То и завода „Велебжд“ така беше съборен – на парчета. Оцеля една козирка, под която още се подвизава цехче за прежди.
С плажа е друго. Това е знаково място. Басейнът беше супер едно време. Няаложи се да го източат до капка една есен, за да стане концертът на звездата тогава Йорданка Варджийска. Цялото поделение на „Трудови войски“ се беше изсипало. Така, де. Това е да имаш плаж, истински плаж. Дай, боже скоро – па и оня, миниплажът, спретнат от градоначлника Петър Паунов в първия му мандат, да тръгне и той. Че той пък толкова бързо и необезспокоявано забуреняса. А що народ изса да ре заплажува. При това – срещу 1 лев доскоро. И вече никога.