По-малко Македония
„Напълно е възможно македонците да продължат с фанатичния си македонизъм и през следващите години… Всички медии са еднакви в злостта си към България и във фанатичното им българофобство. С нещо е увредено това общество. Увредено е със сърбокомунизъм, с Титов комунизъм“. Коментарът направи пред БНР проф. Кирил Топалов, член на съвместната българо-македонска историческа комисия. Според него слухът за външен натиск по темата е силно преувеличен. „Чудя се малко на Европа и на европейските политики, които показват, че биха желали тази държава да влезе в ЕС. Те не знаят какво искат… Държава, която води хората по стъпките на Тито, иска да влезе в Европейския съюз“. „Те са македонци регионално, но етнически са българи. Дано преоценят историята и битието си и да покажат едно по-европейско мислене. Тогава ние ще бъдем първите, които ще ги подкрепим“. Професорът е на неизбежното академично ниво. Как в ежедневието. Ами, македонците, които в Кюстендил, са показателни. И те не мразят /виж публиказии в Юг нюз“ преди 2017а/. Или от завист го правят. „Кога на България и трябваше договор със Северна Македония, Борисов дойде в Скопие и го подписаха за 2 минути. Сега, кога на Македония и требе договор – не може. Е, редно ли е за е така“, умува нашенец от Куманово, който идва по n пъти на година и търгува с българско гражданство. И философства на всимчкото отгоре. Над 15 хиляди са такива вече само с адресна регистрация в Кюстендил, ами в Благоевград, Петрич, другаде. Да не би да се чувстват българи – ами, пътува им се по Европа с българки паспорт. Че Тито вече го няма. Абе, Титов посткомунизъм.
Зятова – по-малко Македония. Не може всяка втора песен по фолк каналите да каканиже „Македонио, Македонио / в стила на актьора Кумчев, лека му пръст/, или на паметника та Тодор Александров в центъра на Кюстендил да се мъдри това „Всичко за Македония“.
Месец: ноември 2020
Алчни ченгета
Алчни ченгета
С протестен палатков лагер и изложба пред Народното събрание синдикатите в МВР напомнят, че искат 30-процентно увеличение на заплатите. От синдикалната федерация на служителите не изключват организирането на нов национален протест. Палатковият лагер и изложбата ще останат пред сградата на парламента до края на седмицата. Ще бъде показан снимков материал за работата на полицаите на първа линия по време на пандемията. „Не бяхме фиксирали процент в исканията. Искахме преговори между равнопоставени партньори. По време на преговори се правят отстъпки. Факт е обаче, че по тази тема преговори не се състояха“, заяви пред БНР Валентин Попов от Синдикалната федерация на служителите в МВР (СФСМВР). Относно предложението част от средствата за по-високи възнаграждения на полицаи и медици да дойдат от пренасочване на средства за детски надбавки, Попов поясни, че „тази провокация си има автори и те са се подписали“. Провокацията може да е умишлена и съзнателна, но може и да е извършена, без да се предвидят последствията, смята Попов. „И като граждани, и като хора можем да кажем, че в чисто морален план тези хора загубиха правото да представляват когото и да е“, посочи той в предаването „Преди всички“ на БНР. Идеята да се прехвърлят пари от детските надбавки към полицаите Валентин Попов нарече „идиотска“.„Това вече надхвърля категорията обида. В този случаи колегите побесняха съвсем основателно.“ Попов не изключва да се стигне до ескалация на напрежението. „Наистина е изключително безотговорно да се заиграваш с такава тема по този начин. Тези хора са в положението на човек, който се опитва да загаси огъня, който сам е запалил, с кофа бензин“. Създава се напрежение между родители, здравни работници и служители от сектор сигурност, категоричен е Валентин Попов. Ако няма решение на проблема, което повече или по-малко да ни устройва, след края на седмицата ще помислим за следващ национален протест, декларира той. Попов заяви, че са предвидим синдикат и са били твърде толерантни, но всичко си има граници. „Търпението ни също. /…/ Направихме повече от достатъчно жестове на добронамереност. Очевидно това е било наша грешка.“
Да е имало година, в която ченгетата да не се разпротестират – не си спомняме. Какво искат ченгетата. Колко техни колеги от всякъкъв ранг и позиция ги хващаха в корупция, в бандитски и рекетьорски структури. Съдят ги. Лафът „Сега к,во праим“, е от ченгетата, когато директно намекват за нещо „сухо“ от спрян за проверка. Ами, привилегиите им. Когато някой го заболи зъб, ходи при зъболекаря си, плаща си от-до. Ченгетата имат ведомствен лекар и зъболекар. Безплатно. Ами почивните бази по морета и балкани. Срещу 7-8 лева на ден отмарят в добре обзаведени бази. И друго – май си оставаме страната с най-много ченгета от глава на населението. И въпреки това – постоянно се назначават нови. Но я кандидатствайте по общия ред да ви назначат. Все са хора наследници на соцсистемата и милиционерската номенклатура. Рядко някой сиромах да вземат. И все им са малки заплатите. Има и друго. На учителите, като им я вдигнаха, да не би да се подобри качеството на образованието. „Дръжки“, то сега няма и училище. И причината в това не е коронавирусът. И с ченгетата а така. 40% да им качат заплатите, не 30%. Те си остават ченгета и работа от тях много-много…
Онлайнъри
Онлайнъри
Над 40 онлайн услуги вече предоставя на гражданите си Община Дупница, обявиха от администрацията. Разширяването им е било планирано по-преди, но се ускорява заради КОВИД ситуацията. Гражданите могат да заявят исканата онлайн услуга чрез сайта на общинска администрация от днес, след като бяха прикачени необходимите формуляри и информация. И досега общината предоставя онлайн услуги, но само при оределяне и плащането на местните данъци и такси.С оглед ситуацията с противоепидемичните мерки обхватът на предоставяните онлайн услуги се разширава. Най-голям брой услуги се предоставя от техническия отдел, отдел „Екология“ и др.. По този начин – освен, че ще се улеснят максимално хората, ще се избегне и струпването им на едно място. Всички необходими документи като формуляри и допълнителна информация като такси са качени в сайта, като след попълването им се подават чрез мейла на Общината. Като чиновнизците всякога са на радположение да разясняват и очи в очи…
Супер. Само, когато чича от села като Тополница, Делян, Дяково, Блатино вземе да ползва тия услуги, значи са сработили. А сега влезте в една селска кръчма о ще чуете колок време отнема изн.аването на едно нищо и никакво удостоверение. Какво разкарване е по стаите – с маска на челюстите. Разбира се, по-грамотните и по-младите ще се възползват, ама те, младите, не им трябват удостоверения и услуги. Бая от Делян, или някой решен да товори едно мижаво магазинче в някоя от махалите. Намя онлайнъро тогава. Всимко е на принципа „Ти гониш!“
Мор
Мор
Петима души – две жени на 76 и 72 години, трима мъже на 88 г., 76 г. и 75 г., починаха за денонощието петък-събота в кюстендилската болница, а петима са в изключително тежко състояние. Лицата са от община Кюстендил и са имали придружаващи заболявания, съобщиха от областния кризисен щаб. В районната болница в Кюстендил вече е оборудвано и се приемат пациенти и второ КОВИД отделение. Което също е пълно с новопостъпили с коронавирусна зараза. „Нещо страшно е, по около 70 настаняваме в отделенията“, каза гл. лекар на болницата д-р Александър Величков, който денонощно е в болницата. А по кафенетата подхвърлят, че Кюстендил ще се окаже рекордьор по КОВИД жертвите, вече са около 40. Картината с новозаразени и през изминалите 24 часа срещу неделя не е по-добра в Кюстендилска област – общо са 98. По общини положителните случаи са: Кюстендил – 51, Дупница – 37, Сапарева баня – 6, Бобов дол – 2, в Кочериново и Рила има по един нов случай, съобщават от Областния кризисен щаб.
Лошо и все по-лошо става. Кюстендил опуставя, по улиците само слънцето може да предизвика малки групички да излазят. Движението и по пътищата намалява чувствително, пътникопотокът към Рилския манастир е почти нулев. Нама забрана да се излиза, ама на практика все по-малко хора излизат. Всички са наплашени. И смъртните случаи са вече ежедневие – „Мементо, мори!“, напомня ни го вирусът И най-странното е, че все още се намират хора, които казват: „Лъжат ни!“, „Измислят си“. И т.н Уви, не си измислят. Кой можеше да повярва, че и треньорът на Васил и Георги Илиеви – Стойчо Иванов, ще си отиде така, толкова здрав до последно.
По капли 5
По капли 5
Районен съд-Дупница освободи от арестa 20-годишния Николай Капланов, син на гарда на Галеви – Васил Капланов-Каплата.Той вече е е с мярка подписка. 20-годишният Капланов младши бе задържан в сряда за увреждане лекия автомобил на изчезналия Янек Миланов -на принципа „чак след после“. С постановление на наблюдаващ прокурор остана под белезници за 72 часа за повреждане на чужда собственост – моторно превозно средство. Автомобилът на Янек Миланов е увреден-надраскан, със спукани гуми и запушен с пяна ауспух, докато той е във Франция. Ама не е било скоро и не е последвала жалба в полицията. Миланов изчезна при посещението си в Дупница, след като поискал среща с Капланов, за да му обясни, че връзката му с жена му е приключила. И досега – нищо за него.
И така – самият Васил Капланов-Каплата е в ареста от три месеца, разпитваха жена му Петя Колева /на два пъти/, считана за виновницата за всичко, сега и синът е под ударите на закона /защо не – и на съдбата/. И бензиностанцията на Капланов беше „разкрита“, че работи незаконно. На принципа „чак след после“. И изобщо – ще го гонят Каплата, докато не клекне и не подаде. Информация за Янек Миланов или признание – това се търси. Та нали главният прокурор Иван Гешев е дал дума, че това престъпление ще излезе наяве. А щом той е дал дума… Дотук – нищо. Освен мачкане на Капланови. И пак нищо. Ако се е усмихвал на някоя съученичка Каплата в прогимназията, ще разследват и нея. Докато не клекне. Да видим.
Кон по Кадин мост
Кон по Кадин мост

Министерството на културата ще трябва да вземе окончателното решение за статута – това, дали да бъде пуснато движение на МПС през Кадин мост на река Струма при с. Невестино, строен преди 550 години. Това стана ясно на срещата не недоволни местни хора с проектантския екип по реновирането на моста, станала по искане на общината. Експертна комисия е взела решение Кадин мост да остане във възстановения му автенчитен вид и по него да минават само пешеходци и туристи. В Невестино и района обаче върви подписка със стотици включили се с сискане да се положи асфалт и движението по моста, който е национален паметник на културата, да се движат МСП. При определен режим и правила. На билото на Кадин мост, пуснат през 1470 год., станаха горещи спорове между невестинчани и проектантите. Срещата стана на билото на самия мост, а кметът на община Невестино инж.Димитър Стаменков, бивш полковник от Строителин войски, постави исканията на местните хора. Да минават леките коли зяакъм десетината села в Пиянечко, линейките, пожарните, бусовете, които карат стока накъм селата. И да се сложи 8 см. асфалт. Както е по проекта. Авторът на проекта арх.Димитър Няголов също го каза – никъде в проекта не се предвижда асфалтово покритие по Кадин мост. Той трябва да остане в автенчиния вид. На кълдъръм, на камък. „Ама как, бе – на камък.Я, пуснете един кон или един вол по тоя калдъръм, дали ще стигне на други край на моста.Пфу, да ви е….ба у архитектите!“
Докторите разочароват
Откритият преди няма и седмица триажен кабинет в Дупница ще работи само нощем и в почивните дни поради липса на желаещи да дават дежурства лекари, обявиха от общината. Всички разходи и заплащането на персонала е изцяло от бюджета на Общината. На дежурства се дават по 100 лева, но желаещи няма / в Кюстендил fобявиха и по 150 лева, когато искаха да открият в ромския кв.Изток при карантина там, и пак нямаше/. Само през почивните дни през триажния кабинет в Дупница минаха 101 пациенти с грипоподобни или КОВИД симптоми. Всеки втори имаше положителен бърз тест , по преценка на лекаря на такива е направен и писиар тест. Резултатите от теста обаче се бавят, защото се пращат в лаборатория в столицата. Председателят на общинския кризисен щаб и зам-кмет на общината Крум Милев се обърна към лекарите от града да съдействат и да започнат дежурства в триажния кабинет. „На този етап не срещаме подкрепа от лекари, които да поемат дежурства в триажа. Джипитата по едно дежурство на месец да дават, кабинетът ще работи нон-стоп. В крайна сметка нека бъдем отговорни и към гражданите-това са наши приятели, близки, родини. Апелът ми е всички медици от специалисти до джипита да проявят разум и най-вече разбиране, като се включат в триажа. Разчитаме много на професионализма на Лекарския съюз, на Здравната каса и РЗИ да помогнат и убедят лекарите на територията на общината и съседните такива, да се ангажират с триажа в тази тежка обстановка, за да бъдем всички в полза на хората“, апелира зам.-кметът Милев.
Нека си апелира. Докторите напълно разочароваха. Преди години напираха да стават кмет на града и двама-трима бяха, натискат се и до ден днешен да влизяат в листите и да стават съветници. Не и да се занимават с КОВИД пациенти. И срещу 100 лева.А преди години лекар на годината беже джипи от Дупница. Но какво да ни учуди. Та нали при извънредното положение докторка /стоматоложка/ тъкмо от Дупница взимала по 20 лева отгоре от пациентите си, удържала им ги за дезинфектанти. Пълно разочарование.
WC ремонти по Гюешево
WC ремонти по Гюешево
На ГКПП-Гюешево вървят усилени ремонти на WC-та, казаха капеейци. Станало внезапно, но ускорено. Махат се цели греди, полагани преди 14 години. Здрави и прави. Явон кякой бърза да вземе пари по обществените поръчки – макар, че, защо и сега ли е времето, недоумяват митничари. Но – ремонти, та ремонти. В края на годината, бюджетът свършва. По същото това време, когато с македонците не се имаме и се наложи да има спешно про КОВИД среща Заев-Борисов днес. На тях не им е до тоалетните при Гюшево – разбира се.
Впрочем интервенцияна на НАТО над Белград започна точно през ГКПП-Гюешево. Цяла седмица платформи караха полеви тоалетни за контингента на KFOR край Косовската криза. Така,че. Да караш и и да ремонтираt, колкото и да не му е времето, тоалетни, явно има смисъл.
Честен кръст срещу конора вируса
Честен кръст срещу конора вируса

Миряни и мълвата изкоментираха, че архиерейският наместник на Дупница отец Георги Паликарски се разболял, чувствал се зле и че най-вероятно се касае за корона вирус. Не дай, боже! И хора от неговото семейство били с КОВИД. Не дай, боже! Отецът не вдига мобилния си телефон в понеделнишката вечер, за да го чуем. Ама, като се знае кънтящият му глас, удивил с децибелите на освещаването и премиера Бойко Борисов при откриването на спортната зала „Арена Дупница“ преди 5 години, можем да сме сигурни, че отецът ще преодолее временните трудности и ще се върне да служи в храма още тези дни.
Пък и честният кръст е противодействието срещу пандемията. Во Името господне!
И тогава е било Задушница
И тогава е било Задушница
8 ноември – Ден на Западните покрайнини. Кой ли се сеща. Доста вяла среща на обичайно заподозрените пред паметника на Левски в Босилеград. И толкос.. Не и проф. Лозан Митев, един от най-неуморните изследователи на трагичните съития отпреди 101 и отпреди 100 години, обаче. Препечатваме с негово съгласие статията му – „Първата „Берлинска стена“в Западните покрайнини – на100 години“. Местни твърдят, че според архивите злокобният ден точно преди 100 години и тогава се оказал Задушница… В пълно съгласие с професора по болезнената тема от наша страна. Югнюз
„И вие, които искате да знаете какво е неправда и какво е рана в живото тяло на един народ, елате, непременно елате тука .Два пъти елате, ако сте българи и ако искате да видите как Соломоновата шега е станала действителна присъда в Ньой. Да видите как една международна граница прави от двора на един и същи човек две държавни територии. От едната страна на невидимата гранична линия да въздиша щерката, от другата да плаче побелялата от скръб майка. Оттук син да чака баща си, а оттатък баща да няма право дори да погледне към своя син.” Ст. Чилингиров
Държавна граница с граничен постна главната улица в центъра село Стрезимировци 2020 г. (Поради това, че огромната част от населението на България не знае къде е селото, то се намира в България, близодо град Трън). На 9 ноември 1989 г. гражданите на Берлин, вдъхновени от стремежите за свобода и единение между двете части на немския народ с невиждано въодушевление и устрем започнаха спонтанното разрушаване на омразния символ на Студената война –Берлинската стена. Това сатанинско създание на комунизма, поставило в унижение няколко поколения берлинчани в състоянието на модерни пленниции опасващо като в концлагер народите на всички комунистически държави, беше пометено в края на 20 век от общия Европейски дух на една нова ера–ерата на човешката свобода и солидарност, основани на идеите за достойнството и равноправието на хората, на помирение и разбирателство между бившите противници.
Падането на Берлинската стена постави основите на днешния Европейски съюз –общността на малки и големи народи, на силни и слаби държави, които признават и зачитат националната и културна самоличност на всеки един член по начин, който да обезпечи мира, сигурността и взаимното зачитане между отделните държави, както и условия за съвместно развитие и път към добруване и благоденствиеосновано на законност и справедливост. Всички тези идеи преди 100 години щяха да изглеждат като налудничави мечтания, но за тези 30 години Европейския съюз успя да докаже в поредица от огромни изпитания решаването на един от най-заплетените въпроси в Европа –националния въпрос. Тези безусловни истини се познават добре от огромното мнозинство на гражданите в България и едва ли има човек, дори и от най-ретроградните групировки на идеологическия талибанизъм у нас, който би отрекъл справедливостта в разрушаването на Берлинската стена –зловещия символ на безчовечността.Това, което не знае почти цялото ни общество, е че прототипът на Берлинската стена е изграден доста по рано -преди 100 години на западната граница на Българияза да разкъса две части от нашия народ завинаги. И второто, което не само в България, но и в Европа не знаят, че първата Берлинска стена съществува и до днес, за да разкрие опозорената съвест и прикриваната безчовечност на жадните за господство над други народи и земи пред цивилизования свят. У нас незнанието и безгрижието за останките на тази зловеща разделителна линия, наречена „Черната граница“е фактически изобличение на неспособността и позора на всички политически, интелектуални, културни, дипломатически кръгове в страната ни, които бягат и се крият от истинското измерение на този проблем от началотона 20 век до днес. Днес в 21 век национализмът отново е облечен на мода, вероятно отново за кратко, както във всички спонтанни мимолетни прояви на дирижирани обществени процеси до сега, които експлоатират националното достойнство, родолюбие и съвест, закодирани дълбоко в сърцето на всеки български гражданин. Но опасността отново да се подхлъзнем по „Македонските работи“,подмамвани от умела външна геополитическа режисура, е толкова голяма, колкото е по-силна историческата амнезия, външните зависимости и слаба държавническа култура на управляващите – все познати тежки заболявания на политическите прослойки у нас. Днешната македонска риторика от София, която по същество е морално и исторически оправдана, отстоявайки идеята за сближаването и взаимното разбирателство с нашите единородни братя в република Северна Македония, има огромната слабост, че се захваща на разговори с хора и структури в Скопие, чиято идентичност и школовка, чиято диктовка е изградена и контролирана от най-стабилните центрове на антибългаризма създадени с концепцията за Югославизма и Коминтерновския модел на Балканските нации.
А всичко това започва преди 100 години с очертаването на Черната граница –Първата Берлинска стена с телените мрежи, вълчите ями и кулите за стрелба по бежанци в Европа. Цяла България днес иска да каже едно –махнете стената, който Югославският хегемонизъм и Коминтерновския интернационализъм изградиха между нас! Ние не искаме нищо друго, освен да сме така заедно, както е било преди 150 години, защото това е духът на Европейските ценности. В Македония искат друго-там искат гаранции за запазването на преградата между нас, искат както в Ньой –да легитимираме отново разделението между нас, в условията на един дом –Европейския съюз.Редно и днес и в София и в Скопие да си припомнят кой, как и защо създаде Черната граница между нас и я поддържа и до днес.На 7 ноември 1920 година, без да дочака решенията на пограничната комисия, определена в съответствие с Ньойския диктат от 1919 г., сръбски окупационни войски навлизат в Българска територия -Западните покрайнини(Струмишко, Босилеградско, Трънско, Царибродско, Кулско), с което се слага началото на агонията и обезлюдяването на нашите сънародници от родната им земя вече 100 години.Тези„незначителни гранични корекции“ стават след като в 1912г. Крал Петър обявява „освобождението“ на Стара Сърбия и започва масова насилническа акция за изкореняване на народностното самосъзнание на предците на днешните македонци , превърнати в старосърби. И за да се гарантира вечно откъсването на тези хора от единството им с българския народ, през 1920 Кралството на сърби, хървати и словенци започва изграждането на „Берлинска стена“ , за да разкъса брат от брата, да насъска брат срещу брата. Днешната западна граница на България, правена върху абстрактна географска карта на парижките дипломатически маси, е всъщност „благоволението“ на съдниците от Парижката конференция, защото истинските претенции на Сръбско-Хърватско-Словенската държава са по линията Лом, Петрохански проход, Перник и десния бряг на река Струма. Само протеста на Американската и Италианската делегация е спасил от „братската свобода“ на Сръбското кралство голяма част от Западна България. „Благоволението“ довежда до „прокарване“на границата между България и Кралството на сърби, хървати и словенци през дворове,през улици и градини, през църкви-през 25 населени места, без да се взимат под внимание всякакви хуманни основания. Сръбските гранични войски поставят телени заграждения, военни постове, наблюдателни кули, които превръщат тези населени места в своеобразни концлагери. С течението на времето това довежда до естественото им замиране и изгнание на населението вследствие на невъзможността за нормално съществуване.
И така никому неизвестното в България село Стрезимировци притежава световна мрачна слава– живият пример на политическата жестокост и безчовечие, който може да се види, да се посети и човек да изживее зловещия ужас на разделението. Вече 100 години то е паметник на омразата, родена в тази Европа, която Европейският съюз отхвърли. Стрезимировци е 100-годишен паметник на нашето външно политическо безсилие, на българския васалитет спрямо Югославия и днес Сърбия, липса на държавническа отговорност, достойнство и дипломация за защита на нашите сънародници, подложени на асимилация и намиращи се в последната фаза на етническо прочистване .А съдбата на Стрезимировци имат още 25 села, които вече са напълно разорени и населението прокудено.Драмата на Стрезимировци е всъщностист инското мерило за нашето национално достойнство и нашата солидарност с тези, които са зад Черната граница където и да е по света. Странното е, обаче, че въпросът за националното достойнство у нас по традиция има други измерения. То-достойнството се съсредоточава в „благоразумната тактичност на раболепието пред силните“. Така в България с десетилетия е изграждан подбрани удобен за употреба патриотизъм на политици и държавни институции, които се борят за отстояването на интересите на нашите сънародници навсякъде другаде, само не там,където е най-тежко, където има най-много нужда от държавническа подкрепа. Там, където нашите събратя са на своята земя, но окупацията им е отнела правото да са българи чрез насилие, чрез асимилация, чрез системно промиване на мозъци, достигнало до еничарско отричане и омраза към своя народ.Ние видяхме вдигането на цялата страна в защита на медицинските сестри в Либия. Станахме свидетели на смелостта на министър председателя на България да занимава безкомпромисно Британския премиер Дейвид Камерън в „защитата“ на правата на нашите сънародници, избягали на острова след процедурите по Брекзит. Много решително и политици и дипломация пое в ръцете сивъпроса за административното деление на Болградска област, за опазване на Българския език в образователната система на Украйна, за опазване собствеността на нашите организации там. Днес поредната кампания на общонационален „патриотизъм“ се допълва с невероятната ялова реторика по темата Българо-Македонски спор. Напълно е ясно, че точно този политически концерт, който от 30 години е наследил останките на старата „социалистическа школа“ югославизма, на външно политическа безпомощност и подчинение на Българската дипломация, няма как да играе ключова и конструктивна роля в Балканския възел на толкова сложната „шахматна игра“ за могъщите геостратегически интереси, както уместно ги нарече Збигнев Бжежински. Днес големия Македонски шум и пушилка в София и Скопие е фактически за нищо и не може да направи нищо нито за, нито против Европейската ориентация на Северна Македония. Ясно е че има само една историческа истина за миналото и само една съвременна реалност.Няма кой да реши по-добре от Гоце Делчев, от Даме Груев, от Йосиф Ковачев, от Кузман Шапкарев, от Григор Пърличев, от братя Миладиновци, от Апостол войвода, от Андрей Ляпчев, от Тодор Александров, от Данаил Крапчев и хиляди, хиляди синове на Македония какви са те. Няма кой декретно да накара хората зад Беласица да се наричат с друго име, освен това, което възприемат за своя самоличност. Въпросът е съвсем друг и това отбягват и медиите и политиката. С комисия нито се променят исторически процеси и документи, нито се формират идеологически нагласи в социалното пространство. Българо-Македонският проблем е политически проблем на бъдещето и той няма нищо общо с исторически установените истини, които всеки има право да ги тълкува съобразно своята съвест, мисловен кръгозор и традиции.
По-важен е въпросът как ще се развива доверие, солидарност и Европейски хуманни ценности във взаимоотношенията между нашите братя оттатък Черната граница при положение, че насъскването на братя един срещу други продължава така умело и от същите централи както в миналото. Не комисия, а политически решения се изискват за взаимен културен, икономически, научен, младежки, информационен обмен. Нужно е премахването на Черната граница на изолациятаи омразата чрез свободно навлизане на медии в двете посокии нормално общуване между обикновените хора. Но за да стане всичко това най-голямата пречка остават конструкторите на Черната граница, които са далеч от Скопие и София, но могъщо ги манипулират и контролират политическите елити в двете държави. Ето защо нито едните, нито другите се захващат за това, което ще разбие чуждото господство –единението на хората и възстановяването на старите традиции на съвместно общуване без граници. Идеята за решаване на държавно политически проблеми въз основата на историческа комисия единствено може да бъде записана в книгата на Гинес като най-голямата дипломатическа простотия, която болни мозъци могат да приемати същевременно е гениално творение за прокарване на задкулисни интереси на същитег еостратегически играчи на Балканите , които играят повече от столетие насам.Кого заблуждаваме с този пишман патриотизъм днес? Не е ли заблудата подобна на тази, която направи Стамболийски, подстрекаван от неговите френски и югославски покровители -да обругае и се откаже от Македония, не е ли същият патриотизъм, с който Кимон Георгиев се хвърли в клопката на интегрална Югославия от Адриатика до Черно мореи унищожи македонските и западнопокрайнски организации? Не е ли това политиката на национално инженерство в създаването на т.н Македонска, Тракийска, Добружданска нация на Москва, която Георги Димитров приложи с насилие в Пиринския край и предаде костите на Гоце Делчев на храненицитена УДБ-а,Коминтерна и Тито в Скопие?Това е проблемът на отношенията между България и Северна Македония –проблема за нихилизма в София и антибългаризма в Скопие. Те остават същите по съдържание, прикривайки го с лицемерие и днес. Днешната външна политика на България, както и целия спектър от научни,религиозни и културни, политически кръгове, са произлезли и са формирани от селективния патриотизъм, характеризиращ се с липсата на доктрина, принципи и автентично отстоявани национални интереси. Това, което е минимумът за обединение на нацията. Днес границата в Стрезимировци е само символ на миналото, което хвърля своята отровна сянка над настоящето и бъдещето. И още нещо, трябва ясно да си признаем, че в продължение на много десетилетия именно България беше тази, която отне инициативата на Югославияза разделението между братята от двете страни на Черната граница и с наши ресурси под командата от Москва, ние изградихме мрежите на собствения си концлагер, скъсвайки окончателно връзката с нашите сънародници оттатък граница. За угода на съветската доктрина ние трябваше да ги обявим за врагове и да се борим с тях навсякъде зад граница.Всъщност с това ние довършихме апотеоза, еманацията на сръбското „начертание“ за легитимиране и гарантиране на техните завоевания на Изток към България, но вече с окончателното пречупване на всякаква надежда и упование сред хората в Македонияи Западните покрайнини, че България е тяхна Родина и закрилница. Болезнено, но трябва да се признае, за да се обясни играта, която сега играят и официално Скопие и официална София с пустите комисии и дележи.Отражението на всичко това води до разпадането на социалното и историческо съзнание за солидарност и единство между всички сънародници от България и от другата страна на Черната граница –в Македония, Западните покрайнини и Понишавието. Нещо повече, традициите на тази политика по един или друг начин слагат всякакви прегради за културно единение и приобщеност между общностите на Българите извън страната, въпреки, че на модерните технологии и комуникации дават блестящи възможности за това. Вместо това, държавната и обществена нагласа спазва „селективните“ принципи на изолация, информационно затъмнение и маргинализация на огромния потенциал на българските общности от живота в Родината, като с това трайно и надеждно ги откъсва от живия организъм в Отечеството.Това очакваше и УДБа, за да превземе най-автентичната и легитимна организация на македонските братя –Македонската патриотична организация. Тази организация, която много по-автентично и по-легитимно е определяла същността на своите сънародници с десетилетия. Много по-добре от старосръбските слуги на Югославияи Коминтерна.Това е причината за разпада на националното самосъзнание на тези, които са напуснали страната или се намират в условия на тежка дискриминация и асимилация, каквито са случаите в Република Северна Македония,Сърбияи в редица други държави. И всичко това е наследство от страховете, наложени от Черната граница, от синдрома Стрезимировци.Няма как в такова общество, поразено от толкова язви, да се развива истинско и непреднамерено родолюбие, национално достойнство и отговорност, общонационални ценности и солидарност, социални и хуманни идеи за бъдещето, основано на свободата и толерантността, с което да приобщим с насразпилените ни сънародници по света.
Елементарен пример е и това, че едва ли някой в България знае и почита 8 ноември-Деня за солидарност с нашите сънародници от Западните покрайнини. Няма как да обясниш на тези останали напук на живота и логиката българи в Западните покрайнини, че в Европейска София, в страна, изповядваща хуманизма и имаща претенции за свободна и достойна нация днес,има училищни власти, които не разрешават отбелязване на Деня на Западните покрайнини, защото било политическа пропаганда.Че в днешна Българияс вещенослужител от най-авторитетния софийски православен храм„Света Неделя“ с кардиналско високомерие и надменност ще пита какво е това „българщина“ и ще откаже помен и молитва за хилядите загинали Западнопокрайнинци – само защото са родени българи. На другия ден милостиво и раболепно ще угодничи на сръбските дипломати и свещеници, престаравайки се с обгрижването на мощите на сръбския владетел Стефан Милутини , пренебрегвайки елементарните принципи на справедливост дадени в откровенията на Иисус Христос и неговите ученици, че всички пред Бога са равни. Същия свещенослужител Николай приел, обаче, Христовата мисия да проповядва в САЩ, Канада, Австралия… на кого?
Няма как нашите братя в Западните покрайнини и в Македония да не виждат как висши държавници и отговорни институции се крият като при земетресение по повод 100 годишнината от Ньойския диктат, без да кажат една дума на протест, на глас за справедливост, призив към хуманизъм. Дават ли си сметка за болката и омерзението, когато прокламират приятелство с тези, които водят политиката на обезбългаряване в Западните покрайнини? Няма как нашите унижавани братя в Сурдулица, Враня, в Босилеградско и Царибродско да вярват и се уповават на Българската православна църква, която в страх от Сръбската патриаршия по-голям от Божия гняв, не изобличава използването на православието за идеологическа борба срещу българщината с обявяването на 30 000 Сурдулишки мъченици – чрез лъжата , че Българската армия е извършила геноцид през Първата световна война.
Без отърсване на робски фабрикуваните формули на псевдопатриотизъм нито България, нито българските граждани ще придобият общественото съзнание, дълг и достойнство за да се прогледне зад илюзиите на медийно-политическия шаманизъм, имащ силата на своеобразна социална чалгизация. Няма как да се осъзнае разбирането, чувството и усещането, че България е във всеки един от нас, че тя е свята земя и родина, която принадлежи еднакво на всички, че всеки роден на тази земя е достоен и свободен. Че всеки един има и дълга да се грижи и да опазва своето Отечество и да е солидарен със своите сънародници, че всеки, който е в нашето общество, ще е подчинен на законите на свободата, справедливостта и човечността. Принципи, които имат силата на опора, вяра и надежда за всички наши сънародници, подложени на преследване в 21 век заради своето съзнание на Българи.
Днес, 100 години след изграждането на Първата Берлинска стена в село Стрезимировци, тя все още си стои като символ на нашето духовно, социално, политическо и държавническо безсилие, което не можем да прикрием с нищо. Ние нямаме сили да премахнем Берлинската стена в Стрезимировци, така както направиха в Берлин преди 30 години. Най-напред да я премахнем от своето съзнание и манталитет, а след това и като истинска държава в своите взаимоотношения и договори най-напред със съседите. Времето не ни прощава, защото приемането на символа на омразата, дискриминацията и насилието е белег за робски манталитет, а в него понятията като родолюбие, солидарност, достойнство и обществен дълг са непознати.
Редно е по повод 100 годишнината от издигането на Първата „Берлинска стена“ по границите на България, да осмислим доколко сме успели да скъсаме веригите на робския манталитет в собствените си души и съзнание. Доколко изграждаме високо духовно и хуманно насочено родолюбие и национално съзнание,. Дали имаме нужда от школована в традиции и принципи национална кауза и политика, дали създаваме културна среда и обществено мнение, за да бъдем достойни граждани на Европа, които предлагат не омраза и разделение, а солидарност и хуманизъм на нашите съседи. Това не става нито с високопарни изявления, нито с комисии, нито с партизански страсти, а със системно домашно, обществено, училищно и морално възпитание, произлизащи от духовния, културния и религиозен живот в нашето общество. Без него то не може да има качествата и способностите на народ, защото няма обединяващи ценности и светини, няма общи принципи и безусловни закони на националното единство и национално самосъзнание.
Границата през село Стрезимировци е срам и позор за три държави(България, Северна Македония, Сърбия), за Европейския съюз, за Европейската цивилизация, за човечността на 21 век, защото тя е инструмента на произвола и дискриминацията върху сънародниците ни, тя е петно и върху националното ни достойнство пред света, травма от която още не сме се излекували. Един позор, който силните на деня искат да го скрият и да го забравят, но не може да го разрушат.
Нека в Деня на Западните покрайнини и от България и от Северна Македония(където голяма част от Западнопокрайнци се преселват) да изявим нашата солидарност и единство с останалите наши сънародници там.
Нека Бог да прости всички дали живота си поради тази Черна граница само заради това, че са Българи! Амин!
Последни коментари