В тая тотална безизходица, всякаква безизходица – здравна, икономическа, политическа, административна, морална и пр., едно нещо дава лъчите на надеждата. Супер времето през декември, та и на 30-и. Въпреки вятъра. Много народ запъпли към близките места, хребети, баири и горички, забележителности, за да диша свободно, далеч, да се надяваме, от вирусите и хорската озлобеност и вкретеняване. И се натъкват на разкошни гледки. Като тоя залез над известното Чокльово блато до пътя Кюстендил-Радомир. И не е само той. Пасящи кончета по родните кюстенидлски планини държат във възхита с минути плъзналите по балкана бягащи от пандемията туристи. По дворовете вече пробиха първите ксокичета.
Супер! Колкото и 2020-а да е била лоша. И колкоти и политолози, стратези и шамани да я обявиха вече, че тя не свършва. А от нея нещата започват.