Month: април 2021

Поповете каталясват

Поповете каталясват
11 свещеници служат в над 70-те храма, а с параклисите те са над 100, в Кюстендилската духовна околия, каза архирейският наместник на града Архимандрит Исаак. Направено е такова разпределение, че за Страстната Седмица, Възкресението и Великдена да има поне по една служба в енория, отбеляза той. Едва ли ще могат да отидат навсякъде, където ги чакат. Свещениците и в Кюстендилска духовна околия не достигат. Доскоро били 13 – двама се споминали от корона вирус – отец Иван и отец Стефан, и двамата от храма „Св.Димитър“ в Кюстендил. 11-те свещеника направо каталясват. А и всеки ден са по погребения . залади КОВИД епидемията смъртността расте, без свещеник не може да бъде изпратен покойник- И те са там, по гробещата. Добре, ем сватбите намаляват, оветите, службите по повод и без повод. А как ли му е на отец Васил Манасиев от Драговищица, езвестен рокер. Попът държи 56 села – чак до Босилеградско. Въпреки пртовареността в неделя ще има пърав служба в храма „Възнесение Госдподн“ в близкото с.Николичевци, който още е в стреж и не иконописан. И там ще има служба, след вечерните и досреднощни служби за Възкресението.
Трудно им е на поповете, ама ще се справят .Одумваха ги, че допреди година-две мързелували. Дори били чести клиенти на павалиона „Лафка“ до централния храм „Св.Богородица“. Купували бланки и търкали и търкали да си пробат късмета в печалбите. Сега това вече го няма. Впрочем не се е чуло поп да се оплаче от много работа. А миряните щат не щат забелязват, че и новоположен свещеник до месеци подкара някой мощен джип.
Живи и здрави!

Абе, Андонов

Абе, Андонов
Читалищният корифей Иван Андонов беше избран с тайно гласуване за председател на Общински съвет в Кюстендил. Това стана след направен отвод на предложения за поста Кирил Станчев, адвокат и местен футболен деятел. Какво ти тайно гласуване. То се знаеше поне от седмица, че ще е Андонов. И той трудно се сдържаше и физиономията му го издаваше – просто сияеше. А защо. Защо не си нарави отвод. Нали в периода 2013-2016 год. беше пръв минипарламентарист на Кюстендил. После дойде ерата на Михаела Крумова, която сега за кратко е депутат. Та нали и на национално ниво се търси промяната, върви всенародна борба срещу статуктово. Е, в Кюстендил как е. Статукво си е, статукво, ама във всичко. Дори и с новозаклелия се нов стар съветник от кметската коалиция „Кюстендил“ д-р Петър Петров. Та Андонов. Що не си гледа читалището, какъв ти председател. А той – „ще дам всичко от себе си…“
Абе, Андонов!

По капли – 5 или 6

По капли – 5 или 6
Районен съд – Дупница, под председателството на съдия Ели Сколева, бевш шеф на това ведомство, прекрати по време на разпоредителното заседание производството по НОХД 323/2021 г., с обвиняем за закана за убийство Васил К.-Каплата и изпрати делото по подсъдност на Районен съд – Несебър. „Обвинението срещу подсъдимия е за престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. ал. 1 от НК, извършено в курортен комплекс „Слънчев бряг“, община Несебър и съобразно изискванията за местна подсъдност, визирани в чл. 36, ал. 1 НПК, делото е подсъдно на Районен съд – Несебър, в чийто съдебен район се сочи, че е извършено деянието. С оглед това обстоятелство съдебното производство следва да бъде прекратено и делото изпратено по подсъдност на Районен съд – Несебър“, пише в мотивите на съдия Скоклева. Искането на защитата и на обвиняемия за промяна на мярката му за неотклонение от „Домашен арест“ в по- лека – „Подписка“, не е разглеждано по време на разпоредителното заседание, доколкото РС – Дупница не е компетентен като местно неподсъден да се произнася. Определението не подлежи на обжалване. РС – Дупница, под председателството на съдия Ели Скоклева,  даде ход по общия ред на делото за незаконно притежание на боеприпаси за огнестрелни оръжия, с обвиняем Васил К. По време на днешното разпоредително заседание са обсъдени въпросите по чл. 248 от НПК. / Забележка: По това дело, Васил К. е с мярка за неотклонение „Парична гаранция“ / . Това заради точността.
И каква става тя. Сега па Несебър. Преди дни съдийка по друго негово дело си направи отвод – така поискал той и защитата му. Въобще – Каплата не потрепва при толкова масирани прокурорско-съдебни и жандармерийски атаки. Месеци наред. А защо ли да не пратят поредната потеря ченгета и жандармерия с кучета да претърсва сантиметър по сантиметър кърищата край Крайници или водолази да преравят и преравят дъната на язовир „Дяково“ и да търсят изчезналия преди 9 месеца Янек Миланов. И главният прокурор Иван Гешев пак да прескочи до Дупница .Така – докогато дотогава .Все ще търсят. И Каплата все ще си е Капла. Не е ли ясно, че тия хора, като Каплата, са някакви други. Не им пука. Пред нищо. А други са по капли.

Жаблянските братя

Жаблянските братя

bty

Жаблянкският манастир „Йоан Предтеча“, Земенско, вече е върнат на Българската православна църква, обновен е и приема богомолци за Възкресение Христово, каза с нескрито доволство и.д. игумен на Светата обител отец Силуан. Отeцът идва от вече известния Гигински манастир „Св.Козма и Дамян“, където често ходи и премиерът / в оставка/ Б.Борисов. Последните тридесетина години манастирът „Йоан Предтеча“ е бил стопанисван от братята, които сега са в манастира „Благовещение“ край кюстендилското с.Копиловци, наричани „старостилци“, и които не признават смяната на Църковния календар през1968 год. . Те вече са се оттеглили от Жаблянската обител.Предишният игумен архимандрит Касиян се заселил в Жаблянската обител някога – когато манастирът бил девически. При сестра Мелания. Тогавашният патриарх дядо Максим не искал да се намесва и да предизвиква усложнения и оставил нещата така. До днешните развръзки. Жаблянският манастир е ремонтиран и обновен и посещаван. Дори и пътят дотам, около 4 километра, е новопостлан и дотам може да се стигне с кола, каза новоназначеният от Синода и.д игумен отец Силуан.Правителството дало пари за ремонтите, Синодът помага, лично Белоградчишкият епископ Поликарп, викарен на дядо Неофит,  следи за ситуацията в Жабланската обител. И ще гостува там за Еньовден.
Та такива неща. Првителството, Синодът, БПЦ. То жаблянските сюжети не се навързват лесно вече. Преди време бандити нападнаха манастирското стадо и биха пастир, Касиян подаде жалба в полицията. Нищо. След време биха и дядо Косиян, братята му в „Благовещение“ – с.Копиловци. Полиция пращаха, прокуратурата е сезирана, имаше протести от миряни в защита на Касиян, дела. Очаква се и Общината да вземе отношение. Дядо Касиян, като го прогониха, се установи тъкмо в „Йоан Предтеча“.  Не е хвърлил расото, но се е прибрал в наследствен семеен дом в Кюстендил и „кротува“. Т.е. чака да види как ще приключи всичко с манастирите, на които се е посветил изцяло. Каква ще я изкарат накрая прокурорите кой-кого е малтретирал и гонил. И пише книги. Старостилците си избрали нов игумен – Климент. Той пък наредил да почнат да правят нов манастир в Жабляно, недалеч от „Св.Йоан Предтеча“. Кравите и стадото тази зима не погинали, пазил ги новият и.д.игумен, твърди той. Изобщо, изобщо. БПЦ си върнала Жаблянската обител. Кой ще обсеби и сложи ръка на „Благовощение“-то – както е тръгнало. Тоя манастир май никога не е бил на БПЦ. Посторил го е от нула до сегашната му състояние Касиян и братята, които идваха пир него, някои си тръгваха. Ще се разбере какво ще става и с още миришещия на латекст и бетон манастир  „Благовещение“. Но не до Възскресението ще стане.

Нашата партия


Общинските структури на ГЕРБ в област Кюстендил избраха делегати за Националното събрание на политическата сила, което ще се проведе на 11 май. От област Кюстендил избраните делегатите са общо 17, като те ще гласуват онлайн за промени в устава на ГЕРБ, за освобождаване и избор на заместник-председатели и на членове на Изпълнителната и на Контролната комисия. Не се сочи нито едно име в официалноот съобщение по този повод. Пък и не е неолходимо. Но се отбелязва, че отделно от избраните делегати, съгласно Устава на ГЕРБ, по право в Националното събрание ще участват областният координатор Даниел Данчев, общинските ръководители, народните представители, кметове на общини и председатели на общински съвети, министри и областни управители, които са членове на политическата сила. Ще има масовост.Но нататък. Освен избор на делегати по време на общинските събрания бяха направени отчет и анализ на резултатите от проведените избори за Народно събрание на 4 април. „Резултатите, които постигнахме в област Кюстендил, са наистина добри. Те са едни от най-високите на ГЕРБ в национален план. Това е благодарение на всички вас – на времето, енергията и работата, които вложихте. Постарахме се да достигнем до възможно най-голям брой избиратели, съобразно епидемиологичната обстановка, разбира се, и да се срещнем и поговорим с тях очи в очи“, заяви областният координатор Даниел Данчев. Той отчете, че ГЕРБ на областно ниво има 31,95%, което като брой гласували е 17 693, а като процентна разлика е с над 12% преднина от опонентите. „Успех е, че сме първа политическа сила в седем от деветте общини. Запазихме и двата мандата и отново ще имаме народни представители, които да защитават достойно интересите на област Кюстендил и нейните жители“, отчете Данчев. „Отново благодаря за подкрепата и доверието, което ни гласуваха гражданите. Пред тях ние сме доказали, че сме отговорни и последователни в действията и обещанията, които даваме. Така ще бъде и занапред. Станахме свидетели обаче как нашите опоненти се отмятат от основните си предизборни обещания, заради които получиха доверие от избирателите. Вярвам, че хората са мъдри, ще направят своите изводи и няма да позволят да бъдат подведени отново“, посочи още областният координатор Даниел Данчев.
Досущ като при БКП в градивния социализъм. Когато ечеше песента „Наааашата партия/Тя ни донесе тя…/ Нима не се помин как се създаде ГЕРБ в Кюстендил. То не бяха самозванци, опити, напъвания.Ченгета, бивши военни, СПА начинателят в Кюстендил Валентин Александров, СБА шефът и тогава и сега, Валентин Микев – дотам, че активният тогава кюстенидлски политик и адвокат, вече покойник, Анани Константинов наричаше местните гербери – „шофьорите“. През Любомир Анчев, Киро Калфин, Виктор Янев и пр. Та до днес. На практика – никакъв ГЕРБ в Кюстендил. Какво се хвалят с втория мандат на 4 април т.г. – та той е спечелен от кмета Петър Паунов, който не членува. Но работиха той и хората му за Михаела Крумова. Никакво място за самочувствие и хвалби. Пак ще има избори и ще се види. Каква ще я свърши „нащата партия“. А ако бат Бойко абдикира, край с „нашата партия“!

Да не броим непрекъснато именниците

Да не броим непрекъснато именниците
Православната църква почита един от големите християнски празници – Вход Господен в Йерусалим. Народът повече го знае като Цветница. Дни преди своята Кръстна смърт Иисус Христос е посрещнат тържествено в свещения град от множество хора с палмови клони и цветя. От тук е и традицията да се раздават осветени върбови клонки на празника, популярен като Цветница или Връбница. Близо 363 000 души в България празнуват днес имен ден. От тях жените са 280 000, а мъжете 83 000, показват данни на Националния статистически институт.
Не е само за Цветница да се броят именниците .За всеки празник се прави – дори пиарите по общини се чувстват задължени да качват числа за празнуващите според ЕСГРАОН-а. А защо. Нима празникът се свежда до софрите, приятелските запои по повод името.А на Цветница нещата са непоносими. Току се присъединяват хора с произволни имена – Елица, от Ела. Ива от вид върба. И т.н.Остава и Корна да е именник, от „корен“…По-възрастните хора държат имен ден да е само на Цветаните, Цветите, Цветковците. Никой от нас не си е избрал името. И то му тежи като някакво бреме, санкция, дадена му от другите, особено така нар. кумове, които са избрали точно така да се казваш. Хубаво – ама. Защо да се придава такава тежест на имения ден. По-добре да се следва християнският смисъл и значение. Не да се преяжда и препива, както ще е повсеместно и тази вечер. За Гергьовден – да не говорим, как ще е. Но – „Наздраве!“

 

Арт-ът

Арт-ът
Арт фестивал „Един ден в парка“ с две издания за годината ще организират Сдружението на хотелиерите на ресторантьорите, или Съветът по туризъм, и Общината в Кюстендил, става ясно от докладна до общинския съвет по финансирането на проявата. За място на фестивала е избрана късноантичната крепост „Хисарлъка“ над града. Предвидено е събитието да се организира на 24 юли и на 4 септември – ако котка не мине път. Идеята е на местното сдружение на ресторантьорите и хотелиерите и целта му е да промотира Община Кюстендил като привлекателно място за туризъм на открито, за развитие на фестивален туризъм и интерактивни преживявания. Ще бъдат привлечени повече зрители и участници от различни възрастови групи от града и района. За децата ще има ден с игри, театри, аниматори, кулинарни работилници, за гражданите ще се ситуират зона за отдих, разнообразни храни и изложби. Ще се използва амфитеатърът с около 800 места на крепостта „Хисарлъка“. Съветниците трябва да одобрят първоначалните разходи по провеждането на Арт фестивала на стойност 36 000 лева. Идеята за такъв фестивал се роди при неколкокраните срещи на представители на гилдията н хотелиерите и ресторантьорите с общинската управа при протестите им за данъчни облекчения за този бизнес м.г., както и да се помогне на този бранш при въведените извънредно положение и ограничанията при КОВИД пандемията.
Супер и дано стане. Ама думата арт да е задължаващd. Т.е. – да се прави нещо по-различно от „чергите“, „пафтите“, „черешчиците“, „кошниците“, „Партньори“-те и пр. изяви, аранжирани в стил „А ла Слава Соколова“ или „Вальо Кенов“ по площада и разните читалища. А – арт. модерни изяви, синтезирани жанрове, интригуващи творци и състави, участници. С аудитория от всички възрасти. Пък и щом ще е с две издания. Може да се получи. И да няма вмешателства и доминации, че Емил Наков и неговото „Вила“ са на метри оттук. Арт, арт…

На ваксина в Кюстендил

На ваксина в Кюстендил
Неофициално се знае, че ваксинираните с първа игла в Кюстендил и региона са около 10 хиляди, с втора – около 2 хиляди. Недостатъчно е като темп на имунизиране и лекарите най-добре го знаят. Дано да потръгне. Но има друго. Който и да попиташ, а и да не попиташ, ти разказва как се уредил с ваксина. Повечето в София. Тогава – какво е свършило регионалното РЗИ, областната управа и щабът. Не е ясно. Зъболекар се хвалеше още по Нова година, че се е ваксинирал със Спутник V, руската. Бизнесмен се канеше да прескочи до Босилеград и да си сложи иглата там – нямало да има никакъв проблем. Много хора се радват и на номера, който са спретнали – записали се членове на СИК за вота, ваксинирали ги, после се покрили. Или как местни партийни лидери и фактори ги уредили пред РЗИ да минат – с по-добра ваксина при това. Или че тукашни големци уредили цялата си рода – покрай предиозборните десанти на екипите от София, водени от здравния министър проф. Костадин Ангелов. Злите езици изкометираха, че мжеш да се ваксинираш, ако си ….платиш, мизаат биал 100 лева /не дай,боже!/ Само първата – на гл. лекар на районната болница д-р Александър Величков изглеждаше истинска и без предистория.
Пък в други градове организираха ваксиниране на … клошари, в Русе например. В Кюстендил – не.Тук и джипитата не могат да се уредят с достатъчно дози от предпочитаните препарати. Това е то.

Непуснатите фонтани

Непуснатите фонтани
Фонтанът в центъра на Градската градина в Дупница се възстановява и отново ще функционира след повечe 15 години занемареност, казаха от Общината. Това се прави, след като започнаха възстановителни работи по детската площадка в парка и на десетки други места. Екип на отдел „Строителство“ при Общината се захванаха с ремонта и с пускането на фонтана в Градската градина. Възстановява се водоподаването и оттичането. “ Не мога да се ангажирам с конкретен срок, но ще направим каквото е необходимо. От днес започва възстановяването и на осветлението на стълбищния подход от Дома на техниката към Градската градина. Има още някои по-дребни ремонти в района, както и да възстановим липсващо детско съоръжение“, коментира кметът на Дупница инж.Методи Чимев.Същевременно отскоро са пуснати и атрактивните озвучени фонтани пред Градската художествена галерия „Владимир Димитров Майстора“ в Кюстендил, забелязват посетители в парка.
Хубаво е кога пуснат някой клеясал от десетилетия фонтан /шадраван/. Преди години за шеф на РДВР в Кюстендил беше назначен комисар Чавдар Караджов. Оценките за директорството му бяха доста противоречиви .Но едно му се призна – веднаж-дваж пусна фонтана пред дирекцията. После пак го спряха – може би завинаги. Така, че – има още ръждясващи и „скрити“ фонтани. Кметовете като дупнишкия и шефовете като комисар Караджов да се поогледат. И да отвъртат крановете.

Въстанието


Депутатът Михаела Крумова, кметът Петър Паунов, от общинската и областната администрация, граждани участваха в поклонението пред Паметника на Булаирци /13-и рилски полк/ в центъра на Кюстендил по повод 145 години от началото на Априлското въстание. Прозвучаха революционни песни, духов оркестър създаде музикален съпровод. Дикторски глас от трибуната прослави героите от Априлското въстание, реакциите по Европа и света. Защо ли се придаде такава тежест на това несъстояло се въстание, Априлското, точно в Кюстендил. Ясно – просто послужи за следизборно алиби за местните упрвляващи. Като няма какво да се случи – Нека е Априлско въстание.
И нещо от историографията. Годината е 1876, денят 20 април. Гибелта на Васил Левски през 1873 година води до тежка криза сред революционното движение. Неуспешните опити да се намери заместник на Апостола, нескончаемите спорове и оттеглянето на Любен Каравелов от движението през 1874 година водят до разцепление вътре в БРЦК. Христо Ботев застава начело на Българския революционен комитет (БРК) в обстановка на обявен банкрут на Османската империя и избухнало въстание в Босна и Херцеговина. Гениалният поет не може да не се възползва от поредното разпалване на Източния въпрос. Замислено е въстание, като българските земи са разделени на окръзи, начело на които застават апостоли. Времето за организация обаче се оказва недостатъчно и т. нар. Старозагорско въстание през септември 1875 година се проваля. Отчаян от неуспеха, несправедливо обвинен, Христо Ботев поема върху себе си отговорността за несполуката и се оттегля. Малко по-късно БРК се саморазпуска, оставяйки революционното движение без ръководство. Някои от неговите членове отчитат задълбочаването на Източната криза и пристъпват към подготовка на ново въстание в България. Те сформират т.нар. Гюргевски революционен комитет, състоящ се от млади, решителни дейци с революционен опит, разочаровани от досегашните безплодни усилия. През ноември-декември 1875 година в дълги заседания те решават да се пристъпи към организиране на ново всеобщо въстание през пролетта на следващата година. Българските земи са разделени на революционни окръзи, начело с апостоли и техни помощници. В първите дни на новата 1876 година определените апостоли преминават Дунав и се заемат с делото. В българските земи ги очаква много работа, а и много разочарования. Още в самото начало предвиденият Софийски окръг се проваля, апостолите тук са заловени или се завръщат в Румъния. Далеч не цялото българско общество възприема революционната тактика. Някои се плашат от кръвопролития, други не вярват, че българите сами могат да се освободят. Затова и на места апостолите използват различни пропагандни похвати, като слухът, че Сърбия и Русия само чакат въстанието, за да обявяват война на Цариград. Масово разпространение придобива твърдението, че буквеното изписване на годината 1876 година означавало „Туркия ке падне”. В Търновски революционен окръг главният апостол Стефан Стамболов прехвърля цялата организационна тежест на местните дейци, които разгръщат енергична дейност в Габровско, Севлиевско, Горнооряховско, Тревненско, но не могат да решат проблема с липсата на оръжие. Във Втори окръг с център Сливен между самите апостоли има противоречия относно тактиката, а и местните комитети настояват за четнически действия. Сериозни пропуски има и в Трети – Врачански окръг, където липсата на оръжие и на координация се оказва решаваща. Най-организирано действат апостолите в Четвърти окръг, основно в родопските и средногорските села. Мъжете провеждат военна подготовка, подготвят се складове и укрупнени лагери в планините. Общото събрание на комитетите от Четвърти окръг, проведено в местността Оборище на 14 април, уточнява плана за въстанието и решава то да избухне на 1 май. Поради предателство /защо ли никой не е изненадан, че така става/ турски заптиета се опитват да арестуват председателя на комитета в Копривщица Тодор Каблешков и на 20 април той обявява въстанието, за което уведомява околните села с прочутото „Кърваво писмо”. Същият ден въстава и Панагюрище, а Георги Бенковски сформира своята конна „Хвърковата чета”, с която обикаля селищата в окръга и ги вдига на въстание. Скоро редовна османска армия и башибозук атакуват въстаналите селища, първи падат Стрелча, Клисура, а след четиридневни сражения – и Панагюрище. Трагична е съдбата на Батак, където потушаването на въстанието е придружено с масови кланета. В Перущица Кочо Чистеменски и Спас Гинев убиват целите си семейства, за да не попаднат живи в ръцете на врага. Когато „Кървавото писмо” достига Търновско, властите вече са взели мерки. Все пак тук въстание избухва, макар и не в предвидения мащаб. Сформирани са няколко чети, една от която е на поп Харитон, водила 9-дневно сражение в Дряновския манастир. Въстание в истинския смисъл в Сливенско няма, апостолите съставят чета, която след тежки боеве е обкръжена и разбита. Комитетите във Врачанско проявяват колебания и в крайна сметка решават да изчакат четата на Христо Ботев. Първоначално се предвижда тя да бъде ръководена от Панайот Хитов или Филип Тотю, но те отказват и поетът поема командването на 205-те четника. На 16 май те се качват на австрийския кораб „Радецки”, скоро слизат на българския бряг при Козлодуй, откъдето започна безсмъртния поход на Ботевата чета. Въстанието във Врачанско така и не избухва, четниците водят сами тежки боеве срещу превъзхождащия ги противник. На 20 май, при неизяснени обстоятелства, даващи възможност за различни хипотези, Христо Ботев пада убит. След смъртта на войводата си четата се разпада на групи, които са унищожени една по една. По същото време с Ботевата чета през Дунав минава и от четата на Таньо Стоянов, която след героичен поход е унищожена. С разгрома на двете чети Априлското въстание фактически завършва. То е предизвикателство към Високата порта и е потушено с целенасочена жестокост и то дори извън въстаналите райони. Близо 80 селища са изгорени, убити са около 30 хиляди жени, деца, мъже.
ИТН /Има такъв народ/