Хаосът
Читалището „Васил Левски“ в ромския кв.Изток в Кюстендил подслони две училища при въведенето достанционно обучение, като предостави база – зала,компютри, друга необходима техника, интернет за онлайн уроците, казаха преподаватели.Това се налага, след като учниците от училищата в с.Раждавица, а някои и в това в с.Невестино нямат компютри и достъп до интернет. В училището в с.Раждавица учат около 85 ученика, само роми. Те не притежават компютри, смартфони, таблети и разработените уроци им се предоставят сканирани, като в залата на читалището възпитатели им разясняват допълнително съдържанието и как да подготват домашните си, разказва един от педагозите. Една част от училището в с.Невестино също са без компютри и ползват тези на читалище „Васил Левски“ в кв. Изток
Ега ти и обучението. Полухартиено, полуонлайн. Полуприсъствено, полу от дистанция. То на циганчетата им все тая. Така и така нищо не научават. А и не искат да научават. Сега – най-вероятно от сряда, и ще ги тестват за КОВИД. Може да става и още в автобуса, който ги вози към школото. Което от ромчетата е положително – слиза, под карантина. Ама кой ще ги тества. Едва ли шофьорът на рейсчето.Учител, възпитател, родителите ли /точно никога/. Медсестри да назначат спешно. Ама откъде да ги осигурят, то и болниците страдат от недостиг на сестри и медицински персонал. Абе, пълен хаос.Накрая – при външното оценяване догодина оценките ще са по-високи, сравнето с предната учебна година. Абе, пълен хаос.

Поклон за Елица
Починала е изключителната Елица Тодорова, съобщиха от Съюза на българските художници и от кюстендилската художествена галерия. Със закъснение сигурно ще го съобщи и Общината. Но това не е най-важното как и кога ще реагират управниците на града, чиято най-голяма художничка беше. Впрочем тя си беше голяма. Скромна, почти незабележима, непринудена. Усмихната. Малцина знаят, че правеше уникалните си мартеници, мартенска радост за десетки нейни приятели и почитатели на творчеството и. И невероятно корава беше. До последния ден, преди да влезе в болницата. След две седмици лечение лекарите не са успели да направят невъзможното и да „задържат звездичката ѝ да свети за още години“, както пишат по повод смъртта и от СБХ. В Кюстендил, където името ѝ е известно на малки и големи и се произнася с респект. Житейският ѝ път е здраво вплетен в културния живот на града, а творческите ѝ реализации са важна част от историята на изобразителното ни изкуство, но и активна и свежа съставна част от настоящето му. През 2019 година в галерия „Владимир Димитров – Майстора“ беше организирана голяма изложба по повод 90-годишнината на Елица, събитие, заслужило ѝ официалното предложение за Националната награда за живопис „Майстора“ и дало основание на журито да я номинира, казват съюзните хора от организацията на художниците.
Родом от Търновско – през 1929 год., но свързва завинаги живота си с град Кюстендил. През 1954 година завършва живопис в Художествената академия при Дечко Узунов. По-късно още една съдбовна среща, в буквалния и в преносния смисъл, повлиява на творческия ѝ път. Това е срещата именно с Майстора и изкуството му. Сигурно много художници са се вдъхновявали от таланта на тази магнетична и свята личност, но малцина са тия, в чиито платна може да се усети енергийната чистота на неговия дух, без оттенъка на прякото сходство и елементарното подражателство. В живописта ѝ се долавя деликатният резонанс на нов пластичен трепет, на вибрации в други честоти, на индивидуално изведени стойности, автентични и несравними, с толкова много светлина в разкриващите се пространства. С феерии от светлина! След като завършва Академията, Елица Тодорова се установява в града, на който трайно посвещава живота си и в който успява да се утвърди като един от най-ярките творци за десетки години наред. Автор със свой почерк, разпознаваем и впечатляващ майстор на маслената живопис и акварела, с активни участия в почти всички организирани общи изложби. Става член на СБХ през 1965 г. Оттогава дълги години всеотдайно работи и като творчески секретар на Окръжната група на художниците. Дълъг е списъкът с многобройни самостоятелни изложби, с участията в национални, общи и регионални изложби у нас и в чужбина, в международни пленери… През 1986 г. пребивава в ателиетата на СБХ в Париж. Получава награда на СБХ за портрет, Голямата награда на изложба „Струма“ 1977 г., наградата „Струма“ през 2016 г. за живопис, наградата „Миклош Каплар“ в Унгария и много други. Става носител на орден „Кирил и Методий“ ІІІ степен (1975) и І степен (1979), както и почетен гражданин на Кюстендил. Родената на 21 април 1929 година Елица Тодорова заслужено е лауреат на Националната награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ за 2019 година, припомнят от СБХ. И неин цитат : „Рисуването е моят живот и така ще бъде до последно!“
Поклон, Елица!

Кметският плач

Предстоят фалити на социалните услуги и доставките за домовете за хора със специални потребности заради неимоверно високите цени на горивата, каза на пресконференция днес кметът на Кюстендил Петър Паунов. Той апелира за незабавната подкрепа от държавата за бизнеса и за общините. Градоначалникът представи сметки, които общината плаща на газовия доставчик. Стана ясно, че за септември м.г. цената на куб.м газ е била 65 лв., а сега е 153,90 лв. През октомври м.г. е била 66,34 лв., сега е 149,28 лв. Авансовото плащане за Дома за хора със специални потребности „Ильо Войвода“ в Кюстендил сега е 11 000 лв., а през миналата година е било 2 000 лв., каза Паунов. Преди няма и месец той изпрати писмо до съответните инстанции, отново призова да се компенсират общините, предприемачите и всички социални услуги. Сага ще бъде изпратено ново писмо до всички компетентни държавни органи, въпреки, че още няма отговор на първото му писмо за подкрепа на общините.
Няма и да има отговор и Паунов си го знае много добре. Знае се и дереджето на общината – финансов полуколапс. Но градоначалникът няма притеснен вид – „всеки да си носи кръста“, успокоява се той. Защо тогава са тия лупинки с чакани помощи от държавата за общините. Няма го бат Бойко за премиер .Той даваше на Кюстендил. Вече не става. Тогава. Трябва да се плаче за пари, да се ружи сегашната държава и служебното правителство, че не дават, че не се справят. Избори са. Съвсем гербаджийско поведение. Ей, затова.

Къде без Кюстендил
Тринадесет случая на подварианта Делта плюс са установени за първи път в България от Националния център по заразни и паразитни болести при анализ на проби от 9 болници в страната в периода 30 септември – 12 октомври, съобщиха медиите, позававйки се на официална информация. Четири случая са установени в Бургас, 3 в София, 2 – в Благоевград и Варна и по 1 в Кюстендил и Стара Загора. Министерството на здравеопазването уточнява, че този подвариант е 10-15% по-преносим от оригиналния вариант Делта, но не се наблюдава разлика по отношение на тежестта и продължителността на заболяването. Че къде без Кюстендил. Тоя град дава непрекъснато поводи да го считат за уникален. И COVID пандемията е така. Още световните институции не потвърдили за нов щам, за усложненя и пр. – в Кюстендил го има. Така беше със самия делта вариант, преди това- с британския. Един от първите – и Кюстендил. И по заболеваемост изкара няколко пика, май повече, сравнено с други региони. И смъртността е висока. Двете държавни граници ли са обясненията. Или манталитета на тукашния народ и пребиваващи. Още като цялата страна беше затворена, коментарите бяха, че в Кюстендил се дават квартири за пристигащи от чужбина през Аерогара София да карат 14-дневната карантина, преди да напуснат страната. На ГКПП-та се минавало лесно срещу дадено кеш. В болницата не били добре организирани нещата. Впрочем в здравен център там се оказа, че издават и фалшивите зелени сертификати за ваксиниране, с които се сдобили хора чак във Велико Търново. Местен фолклор твърди, че в КОВИД отделението местен ром си водел с него двама придружители, да го гледат както трябва /дано да не е вярно/. И какво ли не. Не може без Кюстендил. Но в печалните сводки, уви!

Те,горските
Горски стражар от Стопанството в Дупница е задържан по сигнал, че транспортира незаконно добити дърва и ги транспортира със лужебния автомобил, казаха от Югозападното държавно стопанство. След писмени обяснения в Полицейското управление в Дупница той е освободен. На 1 ноември в 19 часа на телефон 112 е подаден сигнал в ЮЗДП, до Регионалната дирекция по горите в Кюстендил и РУ-МВР в Дупница, че Красимир Ковачки – горски стражар от „ДГС Дупница”, транспортира незаконни дърва със служебен автомобил УАЗ до частен имот в града. При последвалата проверка горските служители установяват, че в двора на посочения адрес са налични 1,7 пространствени куб. метра иглолистни дърва за огрев без контролна горска марка и превозен билет. Собственикът на имота не е представил документ за произхода на дървесината, поради което му е съставен акт за административно нарушение.Дървата са задържани и транспортирани за съхранение в двора на Горското стопанство. По-късно снощи служители от РУ Дупница спират за проверка водача на служебния автомобил Красимир Ковачки, но не откриват в превозното средство налични дърва. Горският стражар е задържан и след писмени обяснения в полицейското управление е освободен. Днес директорът на ”ДГС Дупница” е изискал писмени обяснения от своя служител, след което предстои да му бъде наложено дисциплинарно наказание съгласно Кодекса на труда.
Смешни са тия 1,7 кубика иглолистни дърва за огрев.Които само чурят /димят/. Кого ще сгреят. Но горските показват цялата строгост на закона и правилниците. И така трябва да бъде. Не може стражарят, при това със служебната кола. И т.н. Де така да се хващаха и бракониерските сечи по родните гори. А то току се изсилят от Регионалната агенция в Кюстендил – над 200 проверки и конфискувани 3 кубика дърва и една циганска каруца като резултат. Големите кражби на дървесина, далаверите. Погромите след сечите, съсипаните пътища. Това да хващат. А стражарят си е стражар.

До просълзяване
Кметът на Дупница инж.Методи Чимев връчи днес призовете за „Будител на годината“ в Дупница. Това стана в кабинета му, където гостуваха номинираните. „Приветствам Ви в днешния ден и благодаря за това което правите. Г-жа Кирова като дългогодишен педагог, а и вече творец, продължавайте все така. На дядо и внук Захаринови…шапка свалям, за това което правите и предавате на всички нас, които ставаме свидетели на вашето творчество. Първият път когато чух ваше изпълнение настръхнах, а същото споделиха мнозина. Убеден съм, че тази приемственост ще продължи. Чест, удоволствие и привилегия е за мен да връча наградите Ви“, обърна се към номинираните инж.Чимев. Антонина Димитрова Кирова, родена в град Самоков. Дългогодишен директор на детска градина „Зора“ в град Дупница и детски градини в Бараково и Кочериново. Носител на наградата „Неофит Рилски“ на Министерство на образованието и науката. Магистър по предучилищна педагогика, 2 клас ПКС, разработила и спечелила много проекти по „Еразъм +“ и много други, свързани с дейността на детската градина. Многобройни участия с разработки в национални и международни научно- практически конференции, свързани с предучилищното образование. Има публикации в сп. „Предучилищно възпитание“ и статии в сборници.През 2021 г. има издадени две стихосбирки с любовна лирика – „Връх е любовта“ и „Живот с маска“, а третата в момента е за печат. Наградена е от кмета на Община Дупница инж. Методи Чимев с плакет „Благодетел“ за направеното от нея дарение на хонорара от продажбата на двете си лирични книжки на дупнишко семейство с репродуктивни проблеми. Георги Захаринов (внук) и Георги Захаринов (дядо) са от дупнишкото село Яхиново. Захаринов-старши е пенсионер, а внукът е ученик в 4 клас в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, село Яхиново. Дядото запалва малкия Георги за рецитирането още от ранна детска възраст. Двамата заедно участват в редица национални конкурси в областта на културата. На Националния конкурс за четене/рецитиране „От Батак съм, чичо…“, посветен на 145 години от Априлското въстание и саможертвата на батачани за свободата на България, двамата вземат Специалната награда за атрактивно представяне, а малкият Георги Захаринов печели първото място в категорията за ученици от I до IV клас. Вземат участие и в тазгодишното издание на предаването „България търси талант“, където впечатлиха журито, като рецитираха своето стихотворение по трогателен начин и преминаха към втория кръг на формата. Вземат активно участие в програмите и честванията в град Дупница и село Яхиново. За своя дядо малкият Георги разказва: „Дядо ми много пъти ми е казвал, още в самото начало когато започнахме да работим с него, че не е толкова важно какво актьора казва, а начина на изпълнение на словото. Няма определен брой, колко ще бъдат репетициите, защото винаги може да се достигне до по-голямо съвършенство в изпълнението в словото. Той казва, че в никое изкуство никой не се е изкачил на върха, а много хора са го доближавали благодарение на заложбите, които имат и на положения труд. Моят дядо се е занимавал със слово от десетгодишна възраст. Завършил е курсове по художествено слово в гр. Кюстендил и по театрално изкуство в гр. Етрополе. Режисирал е театралните постановки на пиесите „Албена и Боряна“ от Йордан Йовков и „Аналфабета“ от Бранислав Нушич. Бил е ръководител на състави по художествено слово към Читалище „Пробуда“ с. Яхиново и ОУ „Георги Муструков“, гр. Дупница. Негови възпитаници са били окръжни и национални първенци по художествено слово. Участвал е в няколко постановки на Градски театър „Марек“, гр. Дупница и Младежки дом – Дупница. Участвал е на много местни и окръжни тържества. Преди три години той си спомни за своята младост и започнахме да работим заедно. Работим и сега макар, че той е на 79 г. С него заедно изпълнихме „Защитата на Перущица“, „Опълченците на Шипка“ и „Мъртвото момиченце“. А аз под негово ръководство подготвих и изпълних следните произведения: „Орел и сврака“ от Банчо Банов, „Възпоминание от Батак“ от Иван Вазов, „Пролет“ и „Вяра“ от Вапцаров, „Убийство“ от Чудомир, „Обесването на Васил Левски“, „Моята Молитва“, „На прощаване“ и „Хаджи Димитър“ от Христо Ботев и „Монолога на Иван Шишман“ от Камен Зидаров“.
Това пишат от Общината. И с право. Навсякъде се привъзнасят будителите. По градове, села и селца дори – техните си, всяко си ги има. Хубаво. Било Ден на будителите. Сега как сме, сега. Пък и самите будители – малко много са канонизирани, което не е добре. Чак такова превъзнасяне… Затова, като че ли по-правилно постъпили в градчето Рила. Три учителки пенсионерки помели градинката около Паметника на загиналите във войните по Рилското корито. После пили кафе. И се прибрали вкъщи.Където по БНТ вървяла програма … на турски език. Толкоз.