Бил Ден на хумора и шегата – 1 април. Ама в тия времена. На кой му е до шеги – става въпрос за истинските, жизнените,не тъпите и злите. Добре, че кюстендилнското читалище „Братство“ леко поострами нещата – нареди една изложба на отдавна забравени местни хумористи карикатуристи, Иван Реджовски /Кюстендил/ и Тодор Парчев /Бобов дол/. Пак е нещо. Апогеят им беше при соца на Реджовски и Парчев, покрай тогавашния окръжен вестник „Звезда“. Правеха изложби и тогава, илюстрираха книжки, спретваха зевзеклъци на маса, в клуба на културните дейци- Кюстендил /имаше и такъв/. В Дупница също гъмжеше от хумористи. Двете групи – кюстендилската / с десетина активни автори и шегаджии, изяваващи се и по централния печат/ и станкевската, се конкурираха благотворно и без зависти и „номера“. Такъв е бил хуморът тогава, нагаждачески, удобен, без особена сатира и злъч и някаква насоченост към Партията и Правителството. Но беше хумор.
Сета и това го няма. По някой калабмур се ражда меду приятели, лаф понякога обиколи компании, задържи се с дни из жадна за усмивки и оживление словесна аудитория. А има хумористи и сега. Съдия е написал хумористична поема за хора и персонажи от съвременен Кюстендил / така да кажем!/. Рецитира си я понякога, сме и се и той, ама не ще и да я напише на хартия, или да я качи във Фейса. Не иска – „на какво отгоре“. Доскоро беше жив хумористът и детски поет Васил Гьошев. До последно търсеше издател /спонсор/ , та да издаде том от 3 500 гатанки, афоризми, сентенции, хуморески и пр.Не успя и Гьошев. Имаше двама-трима „мърфолози“ – изявяваха се в рубриката на БНР – „Законите на Мърфи“. Последен беше Йордан Станков, спомина се на 91 г. преди два месеца. Няма и няма хумор. По-скоро – отнема го.