ГКПП Гюешево се нуждае от спешни ремонти – най-вече преасфатиране по лентите за движение, общо 6, на „вход“ и „изход“ на преминаващите автомобили, както бариерите, будките за контрол и др., казаха капеейци. От години обаче не се осигуряват средства за рехабилитация и подобрение на инфраструктурата на пункта. Особено пък, откогато на ротазионен принцип за шеф на митниац-Гюешево неизменно се назначават соифянци Митничарите на ГКПП-Гюешево се шегуват, че граничните пунктове и в Украйна, въпреки войната там, са в по-добро състояние. Подходите за кантара за тежкотоварни автомобили са с дупки, които се запълват с пясък или с подръчни материали, а трябва да се направи преасфалтиране, разказват служители: „Дотук всичко е разбито, кратери и дупки. Още на влизането в пункта е ужас. Маркировката се е изтрила. Всичко трябва да се подменя“, ужасява се капепеец. А в потък вечерта през ГКПП-Гюешево мина кортежът на министъра на отбраната на Северна Македония Славянка Петровска, която два дни беше в България и разговаря с колегата и Драгомир Захов. Какво ли е видяла Славянка на Гюешево. Едва ли се е изненадала. Наистина е България – дупки, криви бариери, непочистено, неасфалтирано. Е, при тях па да не е по-добре. Ако това с нещо намалява срама.

Игра на борса
В читалище „Братство-1869“ в Кюстендил се проведе първата за годината трудова борса, организирана от Дирекция „Бюро по труда“-Кюстендил с потвърдено участие на 12 работодатели с обявени 66 работни места. За събитето дойде и Станислава Поповска , директор на Агенция по заетостта -Благоевград. Жената командва безработицата по Югозапада. То се знае – обявените, свободни, работни места са в сферата на хотелиерството и ресторантъорството, услугите, търговията, шивашката промишленост , в сферата на сезонната заетост консервиране на плодове и зеленчуци, в производството на кухненското оборудване и производството на лекарствени изделия.„Трудовата борса е възможност търсещите работа лица и работодатели да осъществят пряк и непосредствен диалог-или т.н. първо интервю. Крайната цел на трудовите борси -инициатива която бюрата по труда като трудов посредник на пазара на труда е провеждат е търсещите лица работа да намерят реализация на пазара на труда., обясни още Поповска.
Каква борса, бе. 4 общини от региона -Бобов дол, Кочериново, Трекляно и Невестино, от месеци не обявават нито едно работно място. Борси! Дали има наивници да ходят на такива неща, наричани с право – „Пунта Мара“. Циганите не ходят по борси и работят навсякъде вече .И в компютърните зали ще влязат скоро. И защо не. А на каква борса са се явявали жената на местен банкер, която стана шеф на регионална дирекция, или жената на съветник, която е в Общината. В тая община, където от всяка канцелария излизат момичета по минижуп и с козметика за стотици по тях. Или балдъзата на кмета, която е в едно от културните звена на работа. Примерите са много. Борси.

Пак в Кюстендил
Превозвачите в Кюстендил не протестират – нямат си сдружение, което да ги организира, казаха работещи в бранша. Фирмите за автобусни превози пък са и пред сключване на нови договори с Общината, което трябва да стане до края на месеца. Изобщо. От месеци в автобусния бранш в Кюстендил има напрежение заради новата транспортна схема на града и отдаването на 6 от линиите. Имаше и съдебни дела, спечелени от Общината. Сега върви процедура по сключване на нови договори. „Нямаме сдружение, превозвачите не могат да се организират, ако трябва да съм честен, няма интерес. При нас един с един не се имат. Ние Община нямаме, срещу кого да протестираме?!“, каза един от превозвачите. И даде пример със злополучен експерт по транспорта, назначен доскоро в Общината /Матей Матев/, човек с опит в транспортния мениджмънт, който изкара около година и си тръгна, заклеймявайки по Фейса цялото ръководство и „държавно усторйство“ на Кюстендил. Където пак нищо няма. Камо ли протести да има.
А беше време, когато, при първия си мандат, кметът Петър Паунов обещаваше и безплатен обществен транспорт.От тридесетина години такъв в града изобщо няма. То спирки няма в града, градски рейс не може и да се мисли, обобщават превозвачи. И ругаят на глас. А понеже Петър Паунов е силно набожен, някои се хващат за народната приказка по повод избирането му за четири поредни мандата – „Боже, боже – аз ли ти се криво молих, или ти ме криво разбра!“

Литера, литера!
Поредното, десето, дарение на книги и албуми получи регионалната биллиотека „Емануил Папдимитров“ в Кюстендил. Те са от издателството „Захари Стоянов“ и библиотеката ги получава със съдейстивето на авторите – известни наши учени, академици, художници, и с финансовото посредничество на кюстендилска фирма, производител на кухненско оборудване. Връчването на дарението стана в една от залите на градската художествена галерия „Владимир Дмиитров Майстора“ преди празника 24 май, в присъствието на част от авторите на дарените заглавия. Те са общо за около 3 хиляди лева. Новата колекция съдържа и албуми на художниците Владимир |Пенев, син на поета Пеньо Пенев, и на Ивайло Мирчев. Дошлите на срещата ценители на литературата и живопистта и изкуствознанието можеха да си закупят изгодно от предложените издания. А директорката на кюстендилската библиотека София Пейчева отбеляза, че благодарение щедростта на един бизнесмен по лавиците на отделите са влезли над 1 000 единици за около 17 хил. лева. Това хубаво, ама има нещо дразнещо помпозно с тия тежки дарения, тия мастити томове от още по-мастити автори. И не се казва кой ги чете, кой ги ползва, има ли достатъчно подготвена аудитория в Кюстендил да ги разлиства и проумява. Или просто академиците и издателството чистят по някой залежаващ кашон от домашните колекции и складовете на издателя.Прекомерен академизъм е за Кюстендил. Нека даряват по-популярни и по-достъпни заглавия. Ето и едно предложение. Мина 100-годишнината на Радой Ралин.Да издадат пълните му „съчинения“ и да ги дарят на библиотеката в Кюстендил. Догодина. И Радой Ралин е литература. Иначе се помага на академиците и на бизнеслемите. Които просто са се хванали в някакво приятелство.

Синдромът „тукашен политик“
От Министерството на икономиката и индустрията е освободен изпълняващият длъжността главен секретар Йордан Татарски, който е от Кочериново. эМотивите за освобождаването са сигнали на граждани до министър-председателя Кирил Петков, Главния инспекторат на Министерския съвет, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, съобщиха от министерството. Сред причините за освобождаването са и оплаквания от множество служители в Министерството на икономиката и индустрията, както и уронване на престижа на институцията.За поредния срив в иначе съдържателната си кариера на Татарски се разбра в днешиня следобед. В Кочериново и в Кюстендилско не са азненадани кой.знае колко. „Тоя и за чеп за зеле не става“, ръсят присъди тукашни капацитети. А е бил в екипа на Костадин Паскалев в МРРБ при тройната коалиция, експерт по разни ведомства, областен управител на Кюстендил, с амбиции и претенции да оглави и БСП в Кюстендил. Неуспял кандидат за кмет на Кочериново.И т.н. Вече е аут – може би, завинаги и отвсякъде.
Случаят Татарски обаче е показателен и за синдрома „тукашен политик“. За такива, тръгнали от, айде да не е Кочериново, нека е Дупница, Кюстендил, Бобов дол, Сапарева бяна или всяка по-незначима община и град. Не е задължително за завършват като Татараски, ама приключват бързо. Кой се сеща сега за Елка Анастасова /казват, че е някъде по Италия, гледач на болна жена/, за Ваня Цветкова, за Велизар Стоилов, за Юрий Юнишев, Панчо Панайотов и Пламен Соколов /че и за Стойчо Кацаров/, за Мими /Емануил/ Йорданов, за Валентин Микев, за Илчо Дамянов /Сапарева баня/ Кирил Калфин /къде ли е тоя човек!/. И т.н. Тръгват и доникъде. Е, има изключения. Мая Манолова сега носи от поне 10 кладенеца вода, за да я има партията и, създадена на 1 май т.г. Иво Атанасов направи последователна политическа и депутатска кариера, остана последните две години член на СЕМ. Сега е в пенсия и нещо се губи и залязва, на не бива да го допуска. Синдромът „тукашен политик“. Ако не си наследник или дете, на бивши членове и кандидат-членове на ЦК, шансовете ти изобщо не са големи. Не са!

И украинците ни се нарадваха
9-те общини в Кюстендилския регион трябваше да направят разчет и да оценят възмоностите за евенутално настаняване на големи групи бежанци от Украйна. Разпореждането е от областната администрация. Такова е и указанието, изпратено от екипа на зам. министър-председателя по ефективно управление Калина Константинова Общините трбваше да върнат отговор на писмото до края на работния ден в петък. Ситуацията ще се знае днес, понеделник, но от местните управи коментираха в аванс, че нямат такива възможности. И не дай, боже , наистина да им пращат такива групи – трудно ще се справят. И въобще местните управи са „пас“. А според указанията в писмото – търсят се зали, дори физкултурни салони , почивни бази за евентуално настаняване на групи от над 100 бежанци.С осигуряването на площ и пространство от 4 куб. м. за човек минимум. Това се прави превантивно, за да се поемат увелечини групи след 31 май, когато някои ще трябва за напуснат хотелите по Черноморието, или ако се наложи при увеличаващ се брой бежанци от войната. Повечето от общините в Кюстендилска област не разполагат с такива сгради и бази .Община Дупница например може да приеме до 30 души, коментираха от администрацията. Общината е предоставила всичко на всичко два общински апартамента. А община Сапарева баня не раполага с нито една такава база или сграда, каза кметът на курортния град Калин Гелев . Общината в Кюстендил беше предвидила парвоначално да настанява бежанци в 7-етажния парк хотел Кюстендил, както и в бивш секретен обект на Гражданска защита, който обаче не разполага с необходимите условия за тази цел. Парк хотел „Кюстендил“, е обявен за продажба, а и е резервиран до ноември, отбеляза граданочалникът Петър Паунов. Така, че по общините приеха писмото на Калина Константинова с леко недоумение. Зам.-кметът на малката община Невестино Йордан Глогов.“1001 200 – 500 бежанци.Какво е това чудо не ми е ясно.Какво ще правим – не знам“, вайка се Глогов. Категорични са и в гр.Рила, където се оказа, че има над 10 бежанци от Украйна, но са пристигнали по частен път, настанени са при приятели, а украинка е при сестра си, която пък е рилска снаха. Там първоначално искаха да ремонтират най-запазената сграда от бившия дом за психично болни мъже над с.Пастра. Пък ес отказали. Сградите са в гората, там няма покритие за мобилни апарате и мрежа. А и Общината няма пари да я ремонтира и подобрява.
Това е положението. То и доброволците взеха нещо да пасуват, ротаиранците нещж де опитват /чистили заедно с укаринците по двора на централния храм св.Георги в Дупница, където никога няма да е чисто. А по общините и не знят точния брой бежанци на територията си. Камо ли да се затичат да им съдействат. Няма такоав нещо. Така, че и украинците ни разбраха „що за стока сме“, и вече немалка част от тях се ориентират към връщане в още воюзаваща и набраздена от бомби, ракети и снаряди земя….

Селската безработица
100 безработни назначава Община-Кюстендил по програма за обща работа и в помощ на по селата, казаха от администрацията. Всяко кметство ще има по поне 1 такъв работник, създава се и мобилна група, която ще обслужва по-малките села, каза завеждащият организационния отдел на Общината Мирослав Миланов. Изисването е безработните да са регитрирани в Бюрото по труда .Те ще започнат работа от 9 юни, за 6 месеца, и ще получават минималната работна заплата. Основно ще почистват в центъра и по улиците, парковеет и градинките, както и по траурните паркове, а там е страшно .Има няколко села, които не могат да осигурят по нито един безработен който да бъде назначен. В такива случаи ще се сформира мобилна група, която ще бъде изпращана на място – поне два пъти в месеца, за да хигиенизира или да извърши други дейности. В по-големите села – като Соволяно например, има десетки безработни, повечето от тях обаче не искат да работят това, което им се предлага, казва кметът Пламен Илиев. В Соволяно има 13 регистрирани безработни, в действителност са два-три пъти повече. Но никой не „ебава“, казано по нашенски. От тия 13 само четирима са слонни да бъдат назначени по програмата. Кметът ще избере „най-достойният“. Останалите. Минете към 8-8,30 ч. сутрин. Вече са на първата ракия в местната кръчма .И бистрят световните проблеми.В Соволяно има и бежанци от Украйна. Жена с две момчета.Жената вече работи – чисти в къща за гости. Местните безработни са в кръчмата…

Не стига
35% от кюстендилци са посетели културно събитие за последната година, показва проучване сред културната аудитория в града, инициирано от Културния фестивал Ritual Gatherings с цел да идентифицира желанията, мотивацията, честотата и вида събития, които предпочита местната публика. В проучването се включиха 150 човека, на възраст между 18 и 55+ години, постоянно живеещи и работещи в града. Резултатите от проведената анкета в месеците от януари до април с фокус върху културния живот в Кюстендил и предпочитанията на публиката показват, че жителите му имат нужда от различни формати събития и развлечения. 57% казват, че липсата на разнообразен избор ги спира да посещават събития, а 34%, че ги отказва липсата на информация за такива. Една трета по-трудно си позволяват да отделят от месечния си доход за билети. Равен брой хора – 59% отговарят, че биха искали повече театрални постановки и музикални фестивали да се случват в града, следвани от музикални концерти – 48% и фестивали за съвременно изкуство – 40%. Повечето от запитаните – 35%, са отговорили, че за последната година са посетили културно събитие на живо между 1 и 3 пъти, а 28% – повече от 7 пъти. Положителна новина е, че остава по-малък процентът на онези, които не посещават никакви културни събития – само 1%, докато 21% отговарят, че ходят няколко пъти месечно, а 9% – веднъж седмично.
Процентите изобщо не са положителни. Какво, че близо 60% искали повече театрални постановки и музикални фестивали. Та малко ли са фестивалите – „Пауталия“, „Србърна пафта“, „Пей, сърец“ и пр. Има някаква монотонност в тия поредици. А за театър – какво и кой го играе на тукашна сцена. Наскоро гостували видинчани с „Търновската царица“. Казват, че не се получило. Опера не е огстувала „от векове“, симфоници. Зле е положенето. Няма сформирана публика, аудитория реципиент на културните събития и изяви. Не може само с хора и извивания на самодейци ентусиасти от сцените. Сега се задава „Черешчица род родила“. Все същото. Атмосферата е важна .Тоя град няма един силен поет, един силен актьор, един силен музикант, за художник – може да се спори. Учен.А гостуващите или са слаби или отбиват номера. И все нещо не стига.

Нищо за 11 май

За 16-и път МОН връчи нагградите си „Св.Иван Рилски“ на трима училищни директори . това по вече утвърдена традиция стана на среща в Рилския манастир на празника на равноапостолите св. св.Кирил и Методий. Наградата е икона на св.Иван Рлиски и премия от по 1000 лева. Преди срещата по обявяването и връчването на наградите в храма на Рлиската обител беше отслужена литургия, ръководена от игумена Адрианополския епископ Евлогий. В иконната зала на Светата обител зам.-министърът на образованоието Мария Гайдарова обяви трите наградени директори от 26 номинирани от училищата в цялата страна. Тава са Жулиета Петкова – директор на Специалното училище за ученици с наршено зрение „Проф. Иван Д.Шишманов“-Варна, Пенка Калина-Колева – директор на началното училище „Любен Каравелов“ – Нова Загора, Теодора Сулева – директор на ПГ по лека промишленост, екология и химичесик технологии- Ямбол. Зам.-министър Гайдарова поздрави лауреатите, а диреторката от Ямбол се разплака. Една от кулминациите на тържеството беше изпълнението на химна на Кирил и Методий, изпят в иконната зала на Рилската обител от детски състав от 6-о ОУ в Кюстендил. И май толкоз.
Що за празник беше 11 май.Президент в Прага, премиер току-що върнал се от САЩ, партриархът – опериран в болницата. ТИР протести по кръстовища и магистрали, пропутинистите на Копейкин – врат. Не е и почивен ден. Покрай пътя за Рилския манастир отчаяни труженииц садят тютюн. Или пасат крави. И училищата не са на празник, едно цвеет не можеш да видиш на входа. Учебен ден. Изобщо – какъв празник. Добре, че дядо Николай от Пловдив се изцепи и прадложи това да е националинят ни празник, а не трети март. Но това има друг подтекст. „Върви народът, възроденият“….

Най-вкусният козунак
200 са приетите бежанци от Украйна в Кюстендилския регион към днешна дата, казаха от областния координационен щаб. 68 от тях са поискали индивидуална защита. Новоприетите в областта са много малко, а някои от пристигналите преди около месец вече са изнесли. Така е в Дупница, в Сапарева баня, в Рила. Една част са се насичили към морските общини, други са поели към София или просто са се върнали в Украйна. В малкото градче Рила, през април имало над 10 приети бягащи от войната хора, сега са наполовина. Говорителят на Общината Мариана Костова разказа и за един жест от страна на Областната администрация – по Великденските празници и Гергьовден доставали на бежанците козунаци. Козунаци са доставени и за бежанците в други общини в Кюстендилска област, каза говорителят Димитрина Симеонова. Не е материален стимул, просто е жест на съпричастност и съчувствие, на гостоприемство. След като са при нас – по козунак“, добави тя.
Разбира се. Украинците не ни харесват чак толкова. Харесват гозбите ни, откровеността ни, гостоприемството. Не харесват нечистотата и мръсотиите, които се виждат с просто око и навсякъде. Наистина – кога ще е чисот при нас! Но какво и да и да не харасвет този козунак на нашия Великден-Гергьовден им е най-вкусният.