Неизкоренимо
За 16-и път Общината и местното читалище организират днес фестивалът „Рила пее и танцува“, който е част и от тридневните празненства в града за Свети Дух. Участват състави и индивидуални изпълнители от цяла Югозападна България. Заради КОВИД пандемията предишните две години фестивалът беше итменян, интересът към провята обаче отново е голям, разказва председателят на читалището организатор в Рила Дафина Гърчева. Тя едва смогва да изброи колко и откъде са участниците. Но стана листински фестивал. Утре в параклиса „Св.Трица“ на входа на града ще бъде отслужен молебен за здраве, за рилчани и гостите на града ще бъзе раздаден курбан.
Същевременно май този юни няма пропуснали да се съберат по повод годишнина от някой випуск. И дипломирани преди 55 годин в гимназиите. И купони, купони по кръчмите. И в детските градини вече си правят изпращания и абитуриентски. Във времената на война, пандемии, вируси, скъпотия, горива, правителствени и политически кризи и пр.Българинът се весели – пее и танцува.Това е неизкоренимо у него. Да си спомним „Хоро“ на Антон Страшимиров за кланетата през така нар. Септемврийско въстание 1923-а. Жена играе хоро и проклетисва земята – това е поантата в тоя роман. Рзбира се това е метафора, образ. Но …Така, че – играем и пеем. Дали е израз на жизненост,  сила и уверенонст в себе си. Или на безсисилие, да не кажем – безизходица!