Звънецът
Удари отново. Нали е 15-и септември. С малко цветя, което разгневи цветарите, колко ли се срива печалбата им. И задефилираха момчета и момичета. Девойки и предизвикателно аранжиани сред тях, с прозъртащи неща, което не е редно за такъв ден. Ама – давай. И друго се забелязва – все по-очевидното помургявяване на учащите се в градските ни училища. За селските е ясно – там е тотално доминиращ цвят /Невестино, Раждавица, Трекляно/. Тенденцията е необратима. Като, че ли все още само в ПМГ не учат роми. То за учене – нека, ама не учат. По улиците ръсат простотии и тъпни всякакви. А манталитетът им. Нали ги карат да учат в „нормалните“ училища. Защо е това поведение. А и джендърството е напът да си пробие път сред нашага подрастваща и по-невръстна младеж. Лошо.
А, да не забравим. Избори са. И нямаше как Петър Паунов да не е на две-три места /училища/, кметът на Дупница инж.Методи Чимев в ОУ „Евлоиг Георгиев“, невестинският управник за последните 20 години инж.Димитър Стаменков, и той влезе в двора на школото. Ей, па издържат тия хора, бе – по училища, по събори, по мачове, турнири, по .. навсякъде. В името на процентите глас. Не че им е домилял школският звънец и ученическата волност и разпасаност на 15-и 09-и. Ами!

Пак децата, и то задължително
Децата от кюстендилските училища ще събират пластмасови бутилки в клетки, койтейнери, в двора, Инициятивата е на основните училища в града и на Общината под мотото „Кюстендил – чисто училище, чист град, чист свят“. Идеята е училищата в Кюстендил се превръщат в екологична територия, а часът на класния ръководител да бъде гласът на природата. Часът на класния ще започва , след като всяко дете донесе и предаде поне една пластмасова бутилка,а те носят по повече, казва учителят по изобразително изкуство в I-о ОУ „Св.св.Кирил и Методий“ и ръководител н школата по живопис „Новите майстори“ Евгени Серафимов. „Вместо да виждаме отпадъците по зелените поляни и реките на Кюстендил ще се събират в специално поставени съоръжения в двора на всяко училище, а след предаването им средствата ще постъпват в училищните колективи“, заяви и кметът Петър Паунов. „Тази учебна година наистина е нова, започваме нещо ново както трябва. В училище едно от нашите задължения е екологичното възпитание , но досега нещата винаги са били на теория. Всъщност с тази акция ние започваме едно практическо реално осъществено екологично възпитание на нашите деца и оттам надяваме се на кюстендилските семейство.Правим една обратна педагогика, децата да възпитат родителите си, че пластмасовата бутилка не трябва да отиде в общия отпадък.Това е една инициатива породена от един мой опит миналата година с моя клас.В часа на класа всяко дете трябваше да донесе по една пластмасова бутилка, която аз събирах.Разбира се, децата носеха много повече В резултат на което за месец и половина се образува планина от пластмаса. От предавнаето на пункт спечелихме с моя клас почти 10 лв. Това беше успешно и затова си позволих да предложа на общината да направим такава организация, че в дворовете на основните училища в Кюстендил за има специално изградени съоръжения, където децата да отиват във всеки час на класа, което означава един път седмично да изхвърлят пластмасовите бутилки, които са донесли от вкъщи“, заяви Евгени Серафимов. Той предлага това нещо да се превърне в задължение за цялата учебна година.Общината осигурява клетките, в които ще се съхраняват бутилките.Училищата ще получават и съответното заплащане, например при училище от 800, 900 деца – това са 900 бутилки на седмица поне, които средства ще се използват за купуване на принтерна хартия, посочи Серафимов. Най- важният резултат е възпитаването на децата, които да знаят, че пластмасата не трябва да отива в общия отпадък, а в специалните контейнери. Когато се напълнят клетките за пластмасови отпадъци, те ще бъдат извозвани от общината . „Акцията е иновативна и Кюстендил ще даде един добър пример за цяла България, как да превъзпитаме обществото, което не рециклира“, каза още Серафимов. Тези клетки ще бъдат в училищния двор, лесно достъпни за извозване с камион, изпълняват всички изисквания за безопасност.
Това „задължително“ е притеснително. Притеснително е, че пак децата, и то задължително. И още по-притеснителното е, че е предизборно. Освен – „я стане, я не!“. Някога ни задължаваха да предаваме стара хартия, шипки, лайка. И не сe плащаше нищо. Лоша асоциа;ия. Децата едва ли по тоя начин ще се привикнат да събират пластмасов боклук. Всяко нещо, наречено инициатива, е обречено. Общината да обяви изкупна цена на палстмасата по 1 лев за килограм, циганите ще го затрупат града с празни бутилки. По Баншица няма да остане нищо. А децата – ако искат, да носят по бутилка за пред класния, ако не искат – не!

Шум

Рейн Ривър Рамблърс Брас Бенд , състав от Оркестъра на въоръжените сили на САЩ в Европа, направи конзерт на сцена Арката до пл.Велбъд в Кюстендил тази вечер. Шестимата музиканти ще гостуват и в Дупница и в Благоевград, поредицата им е и по повод 120 години от установяването на дипломатически отношения между България и САЩ. Съставът не само осигурява висококачествено музикално забавление, но и споделя важна част от американската култура. Тази група се състои от 6 талантливи духови инструменталисти и един енергизиращ барабанист, които изпълняват вълнуващи и оптимистични мелодии от едно много специфично време в американската история – от началото на 20-ти век. Преди амеканците за загрявка се изяви Градският духов оркестър на Кюстендил. А ръководителят на гостуващата формация Джъстин Стоун не скри прекрасните си впечатленията от българската публика и изпълнители – досега каквоот беше срещнал. Ще гостуват и в Дупница и в Благоевград.
Всичко – мноог добре. Само дето съвсемнаблизо биеше до синьо камбаната от храма „Успение Богородично“. И концертът се поотложи с петнадесетина минути. Пък и черкуващите се, водени от кмета Петър Паунов и областния шеф инж.Александър Пандурски, можаха да се придвижат од Арката, та да чуят америкнси ритми от началоот на 20 век. Досат шум ес събра в центъра тая вечер. Като има, има! И всичко някак придобива придизборен привкус и под егидата и благодарение на кмета….

Евреите да кажат кой е спасителят

Паметник на Димитър Икономов, бивш депутат, юрист и общественик, един от спасителите на българските евреи през март 1943г-, беше открит в градската градина в Дупница, недалеч от родната му къща. Откриването беше под егидата на Министреството на правосъдието, присъства и министър Атанас Славов. Бяха и посланиците на Германия Ирене Мария Планк и на Украйна – Олеся Илашчук. Защо точно те – не се разбра .При словото на Планк нямаше никакъв превод, всеки да си го разбира как знае. Присъстваха представители на еврейски организации в България, от обшинската управа на Дупница, граждани. Личността на Димитър Икономов изтъкна в словото си минитърът на правосъдието Атанас Славов“Делото на Димитър Икономов ни доказва, че силата на човешкия дух може да победи авторитарния режим, може да победи машината на злото. Днес ние се учим от Димитър Икономов как да бъдем от страната на светлината и доброто“, каза министър Славов. Преди това пред репортеритетой посочи, че за него е чест да се включи в церемонията. „Самият Икономов е доказателство за това, че моралът е по – силен от властта. Затова, че откритата обществена позиция е по – важна от инстуционалните йерархии. Затова, че дори и в най – тъмните моменти трябва да проявяваме човеколюбие, трябва да проявяваме толерантност, трябва да търсим разбирателство, а не да ескалираме напрежение“, каза министърът. „Именно Димитър Икономов дава началото на спасението на българските евреи. Независимо, че е бил депутат от мнозинството тогава, се е опълчил на собствената си партия и е защитил справедливостта, защитил е своите съграждани. Важно е да противодействаме на опитите за ревизия на историята. На опитите за замъгляване на приноса на тези хора като Икономов, Пешев, екзарх Стефан, митрополит Кирил, множеството интелектуалци, общественици, юристи и като твърдим, че държавната власт е спасила евреите. За съжаление държавната власт е щяла да ги депортира – това е истината. Не можем да си кривим душата. Не може да преиначаваме фактите и историята“, допълни министърът. По думите му по-важното е, че отделни хора, отделни организации, в онзи авторитарен режим са имали смелостта да направят първата стъпка и са сполучили в нея. По време на събитието професор Александър Оскар сподели: „това не е просто паметник на една личност, това е благодарност към цялата дупнишка общественост, която докато евреите от Вардарска Македония и Северна Гърция бяха затворени на гарата тук, правеха всичко възможно да им помогнат, да им осигурят храна и да облекчат страданието им“.
Е, какво сега. В Кюстендил си тачат Димитър Пешев, от него започнало всичко. В Дупница – Димитър Икономов, той бил алармирапръвл . В Пловдив ще кажат трето. Монархистите ще кажат – Борис III. Църквата – митрополит Стефан и бъдещият патриарх Кирил… Евреите да кажат накрая кой е спасителят. Да платят за независимо изследване на събитията отпреди 80 години. Да се поровят в архивите. Има още и живи от това време хора. Иначе за церемонии, венци и китки, желаещи много.

Повече за ин витро-то
12 заявления са подадени от семейства и двойки с репродуктивни проблеми за финансиране в 12-та кампания за подпомогане на инвитро процедури на Община-Дупница, обявиха от администрацията. Срокът за подаване на документите изтече, но е възможно да пристигнат по пощата и още заявления. До дни ще започне работа комисията към ОбС за проверка на подадените молби и заявления. Съгласно решението на местния парламент преди години всяка двойка получава по 2 000 лева за „ин витро“ процедурите. Общата сума, заложена в бюджета за тази година, е 30 000 лева. Има коментари, че съветниците от новия минипарламент след местния вот ще трябва да гласуват по-голяма сума – в община Кюстендил например се отпускат по 3 000 лева. Проверката на документите се извършва при строга конфиденциалност на кандидатите. Утвърдените за финансиране двойки се гласуват от Общинския съвет по предложение на избраната специална комисия, като имената се пазят в тайна. Досега не е имало неодобрена кандидастваща двойка. По постъпила информация до края на годината се очакват бебета от три двойки, финансирани от миналата година, като броят им може и да е по-голяма, тъй като няма постъпваща информация от всички. Досега родените с финансово подпомагане на инвитро от Общината процедури са над 50 бебета. Дупница е една от първите пет общини в страната, която има реграментирана процедура за подпомагане на двойки с репродуктивни проблеми. Помагат и от неправителствени организации, силно е присъствието на „Искам бебе“.
И въпреки това. Общината да качи двойно финансирането – помощта да стане 4 хиляди лева за двойка. Още сега, още преди разпускането на сегашиня ОбС. Репродуктивните проблеми при най-младите са вече масови, рядко е всичко да е наред при новобрачните. Само при ромите, живи и здрави да са. При тях, като и се усмихнат на девойката, и е заченала. При хората със затруднена репродукция ще трябва да се помага и ще трябват пари. И общински.

Панчова работа
Бившият син кмет на Дупница д-р Панчо Панайотов влиза в битката за местната власт. Той е приел предложението на дясна партия да се кандидатира за кмет и да поведе листата за общински съветници на предстоящите местни избори, съобщават жанди за местни сензации тукаши медии. И го цитират: „Изминаха 26 г., откакто бях кмет на Дупница. След това станах депутат от СДС, но заради разминавания между моите възгледи за политика и тогавашните демократи спрях да се занимавам и се върнах към лекарската професия. Работата ми дава всеки ден удовлетворение от това, че помагам на хората. Много пъти идваха да ми предлагат отново да участвам в политиката и аз отказвах. Лошото управление на Дупница в продължение на 20 г. ме провокира да размисля. В местното управление на повечето общини участват посредствени хора, има корупция и се взимат слаби решения. Това е така, тъй като тези решения се вземат в партийните бюра и се налагат на общината. Те са продиктувани от партийните интереси на партийните вождове и по-дребни началници, и се налагат по партизански начин. Същата партизанщина като по времето на тоталитарния комунистически режим“. И добавя. „Чашата на търпението ми преля след историята с ВиК-Дупница, която се оказа затънала в дългове заради погрешни решения в местното управление. Прегледах партиите от десния демократичен спектър и лидерите им на национално ниво. Интересуваха ме тези, които не са компрометирани и не са крали, и се спрях се на една от тях. За момента не мога да я оглася, тъй като не е коректно, но скоро ще се разбере. Условието, на което трябва да отговаря всеки един кандидат за общински съветник в бъдещата листа, е да бъде почтен и да не е корумпиран“, заявява д-р Панайотов. Той беше кмет на Дупница от 1991 до 1997 г. Тогава Дупница се прочу като Градът на барикадите по време на протестите срещу катастрофалното управление на правителството на Жан Виденов. Панайотов беше избран за народен представител от СДС в 38-то народно събрание, което напусна през 2000 г. и стана лекар. От 2012 г. работи в Спешния център на Рила, неговия роден град. През последните години живее в къщата си в с. Пороминово.
Нищо няма да стане. Накрая може и да не се канддатира – най-вероятно така ще стане. Па, и не казва коя ще е партията му, преди 5 години сам си прави партия. И какво ли не. И на всеки 4 години, преди местен вот, току изръси нещо негово си. Панчова работа. При едно отбелязване на годишнина от Барикадите до Е-79, се появи и д-р Панайотов. Видяха го две циганки, които метеха оп улицата при сегашната „Лефтерова болница“. „Щом Панчо се появи, че има избори“, кеза едната от циганките… Панчо, Панчо!

Нищо кампания
До вота остават точно 50 дни. Никакво време. По общините /Невестино например/ до днес не си знаеха състава на Избирателните комисии .Но това не е страшно. Страшното е, че горките избиратели не знаят измежу кои ще избират. Всичко е тайно, по приятелски, по кафенената. Вървят коментари и залози дори, вървят се имена .И нищо. Никаква кампания. Освен тази, че явни и скрити, потенциални, кандидати току се навират по различни срещи, чествания, събори, където се събира народ. И неканени ходят. Това дори дразни, и с основание. Както и заговарянето по улиците – уж непринудено. 4 години те отминавал и не те и поглеждал, сега – учтив, мил, щедър. Грозна раибота. След вота пак няма да те и знае.
И сравнението как е в САЩ. Първо как стават партийните номинации. Две години преди самите избори. След това спонсори започват да „наливат“ и финансират. Който събере най-много финансови лансации, той става и номинация. А тука – селска, нашенска работа. И всеки е срещу всеки. В БСП-Кюстендил имало вече три групи, които не могат да се гледат. Едните са зад номинацията на внука на Йордан Абрашев -адвоката Йордан Тодоров, други – зад ексбанкера международник Здравко Милев, трети – зад самозвания Стоян Иванов, пристигнал специално за вота от Хърватия. Или момичето от „Възраждане“. То пък се хвана да учи кюстендилци какво е балнеология,как всеки щял да участва в управлението. И пр. Мили,Боже. Нека се прекръстим. Днес е празник – Рождество Богородично. То и по храмовете се усещат изборите. Поповечете са твърдо зад ГЕРБ и сегашния градоначалник. Да видим!

Чистият Людмил
Десетки дойдоха на в Музея на алпиниста в Кюстендил за честването на 70-годишнината на Людмил Янков, един от героите на експедицията ни „Еверест-84“.Загинал на 17 април 1988-а прИ тренировъчно изкачване на връх Камилата в Рила. То при нас е така – загинеш ли, „значи си нещо“ Уредена е изложба с фотоси, с лични вещи и от планинарските пособия, ползвани от Янков при

експедициите, в които е участвал в Хималаите, Памир, Алпите. Напрмер – фотоапаратът му, с които е неправил страхотни снимки по Хималаите, чернобели макар. Людмил Янков, който удиви света с безпримерния си подвиг, като тръгна да търси загиналия на Еверест наш алпинист Христо Проданов на 20 април 1984 г, прекара часове на височина над 8500 м, загуби част от пръстите на ръцете си, е роден е на 11 август 1953 год. в Перник, но живееше в Кюстендил. Той е автор на книги за алпинизма и участията си в експедиции, сасно ои с поезия и есета. Кюстендилци не крият възхищениято си от неговата личност и обаяние. За Янков е създадена и песен, станала нещо като планинарски химн, изпълни я я кюстендилският хор „Осоговско ехо“. Беше и синът му – Людмил младши. Дъщерята Светлина е по Кипър, казаха добре информирани.
Но стана подобаващо истинска за човек като Людмил Янков. С възможно най-малко баналности и простотии. Дори и кетърингът си беше на място, с италианско вино. С височайше и предизборно присъствие – кандидат-кметове. Но което и да се видеше вътре в изложбата разкриваше чистотата на Людмил. Още от детството му, та до предфаталните фотоси, преди да полети със свръзката си Стоян Наков под Камилата. Чист. И в написанато, и в сниманото, и в оставеното, видяно в музея. Как ли неловко щеше да се чувства, ако можеше да види това честване в негова чест. Щеше да поостане, с наведена глава. А после ще се усмихне. И усмивката – и тя чиста!

Кандидатско

С поклонението при Паметника на Булаирци (13-и Рилски пехотен полк) беше отдадена почит към историческата дата 6 септември 1885г. И нещата очакваон минаха под знака на предстоящия местен вот. Участваха кметът на общината / и отноов кандидат/ Петър Паунов, областният управител инж. Александър Пандурски, заместникът му Криситян Иванчов /кандидат-кмет/,депутати, представители на обществени и политически организации, граждани. Бяха поднесени венци и цветя. Днес трябва да знаем уроците на Съединението, беше посланието на церемонията на Арката до пл. „Велбъжд“: „Че макар, че сме различни, ние сме един народ, че нашите различия не са повод за разкол, а част от богатството и потенциала на нацията. Актът на съединението е най-вдъхновяващият епизод на дръзката ни политическа история. Това не е мъртва история, а урок по единение в името на свободата, достойнството и добруването на Отечеството.“ И Кюстендил има ясно изразено отношение и съпричастност при събитията отпреди 138 години, каза за БНР историкът доц. д-р Ангел Джонев: „Кюстендил е на своя пост в съединистките стремления – още на 6 септември, когато се разбира за успеха на Съединението в Пловдив, в града се събират над 2000 души, които акламират тази акция и изпращат една поздравителна телеграма. Но с това не се изчерпва съпричасността – няколко дни по-късно в Кюстендил е създаден специален опълченски комитет, оглавен от дякон Агапи Войнов. Този опълченски комитет има за задача да събере доброволци. Събрани са 2 чети, които са с по няколкостотин души, оглавени от харамиите Димитър Юруков и Стоян Богданцалиев. Тези хора решават, че трябва да се разшири делото по посока Македония, но не така мисли правителството. То бързо преориентира тази доброволчески формации по посока Източна България и турската граница“. Разбира се, че така ще стане.
Но кой ги знае тия имена, подробности, чети. Какво ти Съединение. На 22 септември ще се обявим за независими .И тогава отново пак. Под знака на изборите. След церемоноите по партии седнаха на ядра на ядра – червеният кандидат Йордан Тодоров, Мира Миркова от Възраждане с родителите и и гост депутат от партията на Копейкин. Георги Петров от ВМРО беше събрал свои. Само Йордан Чипев и Младен Ризов не се изявиха тоя път, но има следващ път – на 22.09. И колко кандидат-съветници бяха в колоната чакащи да сложат китка пред Булаирци. Всичко е избори – никакво и не ни трябва Съединение.

Великанът Трекляно
Най-малката община в България – Трекляно, прие рекорден бюджет от близо 5 мил. лева с нулево еврофинансиране, каза кметът Радко Петрунов. Прави впечатление, че за поддръжка и ремонт на пътища до 19 села с общо население около 350 жители са заделени 1, 7 мил. лева.Ремонти се правят всяко лято – заради линейките, пожарните, спедиториските адреси и пр. Приходите от държавни дейности са в размер на 2 111 081 лева, а общата субсидия за държавни дейности – 1 530 412 лева. Преходният остатък е 580 669 лева. При разходите най-много средства се отделят за общинска администрация, образование, култура, отбрана и сигурност. Следват социалните грижи, икономическите дейности и здравеопазването. В капиталовите разходи е заложено ремонт на здравната служба,на пътищата до селата Уши и Добри дол, на водопроводи в селата Киселица и Трекляно, както и .основен ремонт на мост в село Косово. За субсидия на читалищата са заделени 83 000 лева. На този етап ръководството на общината не предвижда да реализира европейски проекти, каза кметът Радко Петрунов. Май и нямат нежда – колко общини в България умират за някой и друг милион в евра.
Великан си е Трекляно. С население 1/5 от това на с.Слокощица до Кюстендил например .А, а вижте – има си бюджет, капиталови разходи, приоритети и т.н. Едно нещо е време да предприеме Общината – да създаде бежански център, както е в Босилеград, оттатък границата. Тогава и ще има субсидия за мигранти, някои може и да се заселят тук. Още един вид дейност. Персонал, охрана, счетоводство, по-висок оборот в магазина. А, сега – бежанците вършеят ден и нощ тук, местните ги зърват постоянно, и толкова. Има един започнат преди десетилетия недокаран доникъде жилищен блок в Трекляно. Става, направо се „е утапал“, за бежански център. Време е.